СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Христо Мутафчиев за Райчо, който презря свободата, но продължи да върви към нея
"Никога не съм имал самочувствие, че мога час и половина да съм сам на сцената и публиката да не отлепя очи от мен. След "Плач на ангел" всичко се промени...", разказва актьорът
Автор : / 6037 Прочита 0 Коментара
Колаж: Траяна Генчева, Dir.bg/Снимки: Божидар Марков и Тед Георгиев
"Аз никога не съм имал самочувствие, че съм актьор, който има достатъчно качества и харизма да стои час и половина на сцената и да занимава публиката само със себе си.
Защото съм гледал големите примери на големите актьори - Мариус Куркински, Камен Донев, Кръстьо Лафазанов, Велко Кънев, Наум Шопов, които като излязат на сцената, час и половина не отлепяш очи от тях.
И в момента, в който се появи тоя текст, някак си си повярвах, че мога да занимавам публиката час и половина с него. И започнах да го правя, и го направих и не съжалявам по никакъв начин, че тръгнах към това. Дори в момента мисля вече и за следващ моноспектакъл.", разкрива Христо Мутафчиев.
"София МОНО" - фестивалът, който се провежда в двора на Военна академия, предлага на своите зрители много различно и приятно изживяване, защото мястото е омагьосано, прикрито отвсякъде със зеленина и публиката успява да потъне в тази интересна комбинация на театъра под открито небе.
Там Христо Мутафчиев представя и своя моноспектакъл "Плач на ангел" от Стефан Цанев, режисьор Стоян Радев.
Дни преди представлението разговаряме с големия актьор за страстите, които владеят неговия малък човек Райчо, който има нелеката задача да избере между физическото оцеляване и свободата, за фалшивия блясък на станиолените звезди по тавана на затворническата килия, за жалбата за демокрация, която владее сърцето му...
Христо Мутафчиев (Снимка: Тед Георгиев/Dir.bg)
Христо Мутафчиев в едно специално интервю за Impressio:
- Как се срещнахте с Райчо?
- Случайно стана. Или може би не е случайно, не знам. Той се е родил някъде в дебрите на творческия мозък на Стефан Цанев. Написал е "Плач на ангел" 5 години преди да ми я предложи на мен, но доколкото знам преди това е канил друг колега, с който е започнал да работи, но поради някакви несъгласия по текста или по сценичния вариант, не са я направили.
Стефан ми се обади: "Христо, пращам ти един текст да четеш". Котката си има опашка, все пак. Ние работихме много добре с него по първия му текст, който ми предложи - "Духът на поета", където играх Стефан Стамболов.
Той беше много доволен от това, което направихме заедно. Най-вероятно поради тая причина отново се е обърнал към мен.
Изпрати ми текста, прочетох го и се влюбих от първото четене в него. Обадих му се и му казах: "Стефане, ако този текст го дадеш на някой друг, ще ти изтрия телефона." Той ме попита: "Ти заплашваш ли ме?" Отговорих му: "Не, просто те предупреждавам."
- Какво Ви накара да се влюбите във Вашия Райчо?
- Неговата автентичност. Райчо е един малък човек, който е живял в Доспат и заради едно убийство, което всъщност не е извършил, влиза в затвора за 19 години.
След като излиза се сблъсква със света, който много се е променил: "Като излязох навън, тоя свят не беше същият, който аз познавах. Само аз си бях останал същият." Сблъсква се с една реалност, която не познава.
Тази нова реалност го плаши, стресира го, и Райчо решава, че неговият свят е там, където е живял 19 години и желае да се върне в затвора.
Сюжетът е изпълнен с много контрапункти и контрааргументи - "за" или "против" свободата, "за" или "против" демокрацията. Тая демокрация, в която живеем, за нея ли сме си мечтали? За това ли сме желали да бъдем свободни?
Публиката за час и половина започва да си задава онези истински въпроси, които никой не задава на глас в реалността. И може би поради тази причина текстът е много близък на хората, възприема се от тях, те се отнасят с много голямо уважение към Райчо и въобще към цялото произведение.
- Как чувствате реакцията на публиката? Какво усещате, че преживява и си мисли по време на спектакъла?
- Публиката е много раздвоена. "През социализма имаше къде да спим и какво да ядем - при демокрацията нямаме къде да спим и какво да ядем. Ние ще правим контра революция. Ще връщаме социализма. Защото тогава имаше къде да спим и какво да ядем."
И моят отговор, на Райчо, отговорът е: "Чакайте, бе, то социализмът тогава е същото като в затвора. Защото и в затвора имаш къде да спиш и какво да ядеш."
- Но не си свободен...
- Не си свободен. Та идеята е дали във времето на социализма не сме били като в един затвор. Като в килия. Въпросът е какво избира гладният човек. Да бъде свободен, или да има какво да яде и къде да спи.
И ако наистина изборът е в първичността, в инстинктите - да имаш какво да ядеш и къде да спиш, значи че сме забравили какво значи да си свободен.
- Райчо предпочита да е в килията, да е напълнил стомаха, и да си мечтае за свободата...
- Да лежи в килията, да гледа станиолените звезди по тавана и да си мечтае за свободата.
Защото, той казва: "Мечтата е като бяло, пухкаво облаче навръх планината - отдалеч го гледаш - красиво, идеш до него - мъгла."
- Райчо не казва ли на хората днес: Язък, тая свобода не си струва!
- Точно това им казва. Ако свободата е това пенсионерите да си броят стотинките и да се чудят за какво ще им стигнат - за хляб, за кисело мляко или за хапчета - е..ал съм ви и свободата!
- Кога се запознахте със Стефан Цанев?
- Когато работихме по постановката "Духът на поета". И за мен той е може би един от най-великите българи в момента. В нашето време.
- С него сте съмишленици, затова така ви се получават нещата...
- Мислим в една посока... След едно представление на "Духът на поета" седнахме, понеже беше юбилейно, да пием по чаша и си говорихме с него. Той ми каза: "Христо, на тая държава й трябва една малка, но много спретната диктатура." И аз му отговорих: "Да, и аз мисля като теб." И тогава, явно в главата му е бил този текст...
Христо Мутафчиев в "Плач на ангел", Народен театър (Снимка: Божидар Марков)
- Как Стоян Радев стана режисьор на Вашия моноспектакъл?
- Като го прочетох този текст си помислих - кой режисьор може да го направи? И тъй като Стоян е от Смолян, от Родопите, Райчо също е родопчанин, реших, че ще се обърна към него. Попитах Стефан Цанев, много интересно, попитах го кой смята да е режисьор и той каза: "Абе, има един човек, който не познавам, но с който искам да се запозная. Казва се Стоян Радев."
Някак интуитивно и двамата сме тръгнали към него. Обадих се на Стоян, прочетох му текста, а той беше категоричен: "Правим го!"
Не съм го питал неговите мотиви какви са, но най-вероятно е почувствал близка темата.
- Има една героиня в пиесата - баба Йоца, която е на 200 години и знае всичко ... Това препратка към дядо Йоцо ли е?
- Може би това е нашата малка България. За мен.
Баба Йоца е нашата малка и вече много мъдра и стара България.
- Която е винаги на 200 години?
- Която е винаги на 200, да. Райчо я пита: "Какво е станало тука, бабо Йоцо, къде е народът? Чумата ли мина оттука?" А тя му отговаря: "Не, оттука мина демокрацията. Защото като дойде демокрацията, народът се изплаши, защото не знаеше какво е туй демокрация, и избяга. Демокрацията - помота се, помота се из махалата, като видя, че няма народ и тя избяга. И сега ни народ, ни демокрация, само я."
Народът идва, бунтува се, вдига революции, прави демокрация, иска свобода. Не му харесва, заминава за чужбина и остава България. На 200, на 100, тя си стои на едно място...
- В какво душевно състояние излиза зрителят от Вашето представление?
- На финала, по време на аплаузите, публиката плаче, значи мога да си представя какви размисли и страсти я владеят.
- Направете препратка от спектакъла и от драматургията на Стефан Цанев към днешния ден?
- Директно ще цитирам текст от Стамболов. Той казва на Захари Стоянов: "Захари, запиши си го там в твоите записки. На гладен човек власт да не дават. Ще изяде държавата." Нещо, което важи и днес.
Христо Мутафчиев в "Плач на ангел", Народен театър (Снимка: Божидар Марков)
- Вие защо толкова късно стигнахте до моноспектакъла?
- Исках да видя дали мога да се справя с това. Знаете ли, аз никога не съм имал самочувствие, че съм актьор, който има достатъчно качества и харизма да стои час и половина на сцената и да занимава публиката само със себе си.
Защото съм гледал големите примери на големите актьори - Мариус Куркински, Камен Донев, Кръстьо Лафазанов, Велко Кънев, Наум Шопов, които като излязат на сцената, час и половина не отлепяш очи от тях.
И никога не съм имал самочувствие, че аз мога да го направя. Именно поради тая причина аз много дълго време не съм тръгвал към моноспектакъл. А може би не съм имал и такъв текст.
И в момента, в който се появи тоя текст, някак си си повярвах, че мога да занимавам публиката час и половина с него. И започнах да го правя, и го направих и не съжалявам по никакъв начин, че тръгнах към това. Дори в момента мисля вече и за следващ моноспектакъл.
Христо Мутафчиев (Снимка: Тед Георгиев/Dir.bg)
- Така ли? А каква е идеята Ви?
- Имам идеи, но, докато нямам драматургията направена вече, защото става въпрос за драматизиране на художествен текст по една книга, не мога да кажа нищо.
- Но имате предвид конкретен текст?
- Имам предвид конкретен текст, имам предвид конкретен човек, който го работи, но още няма как да ви го кажа, докато не видя нещо "черно на бяло".
- Между другото, Вие сте много близки с Камен Донев...
- Ние бяхме братчета и сме още братчета. Живеехме в една стая четири години в "Студентски град".
- Той какво казва за Вашия Райчо?
- Камен Донев не го е гледал още моя Райчо. Въпреки че аз съм гледал неговите моноспектакли. (Смее се)
Той си има своите ангажименти и нашите ангажименти съвпадат по някакъв начин като време. Но той би ме критикувал точно, както трябва да се критикува. Позитивно. Би ми казал къде му харесва, кое не му харесва. Най-вече кое не му харесва, за да мога да го изчистя, защото той е много критичен и самокритичен човек. И е много прав в много от ситуациите, защото има усет. Има убийствен усет за театър, за сценично поведение, за начин на изложение на текста, за начин на работа на сцената. Познавам го много добре, и знам, че би бил много критичен към мен.
- Нещо от вашите студентски години подсказваше ли, че и двамата ще станете толкова грамадни актьори?
- Запознавайки се един с друг, и живеейки един с друг, аз разбирах, че от него се очаква да бъда един взрив в българското изкуство.
Виждам неговата експресивност, познавам неговия характер и то доста добре, защото и двамата сме Овни, само че аз съм по-скоро екстровертен, докато той е интровертен Овен.
Той прибира в себе си нещата, докато аз не мога да ги държа в себе си - изхвърлям ги навън.
- Вие скромничите... Защо?
- Скромнича, защото не аз съм човекът, който трябва да говори за себе си и смятам, че публиката трябва да ме оценява. И тя ме оценява, идвайки на представленията ми. И аз съм много много доволен и много щастлив.
- Кога сте най-щастлив с Райчо от "Плач на ангел?"
- Аз съм щастлив във всеки един момент, в който мога да изляза на сцената, и да знам, че публиката има нужда да чуе историята ми. Много странно усещане е -
да излизаш на сцената и да знаеш, че публиката има нужда да чуе тази история.
- Какво, макар и на милиметър, ако се промени, след като публиката гледа Райчо и "Плач на ангел" ще бъдете щастлив?
- Най-малкото да си зададе тези въпроси, които аз задавам. За какво ни е тая свобода, след като бабите и дядовците ни гладуват и си броят стотинките за хапчета. За какво ни е такава свобода?
Стефан Цанев (Снимка: Божидар Марков)
- Така не тласкате ли зрителите към още по-голяма соц носталгия?
- Ама, той народът си живее в соц носталгия? Той не е излизал от тази соц носталгия. Аз съм демократ по душа, но не мога да съм социално равнодушен.
Нашата гилдия сме много реактивни, когато усетим неправдата. Много.
- Какъв протест подготвяте, вече в реалния живот?
- Протестът, който подготвяме ще се случи, или не, в зависимост от това, какво управление ще имаме след няколко седмици. Защото, знаете ли, когато правим протести, аз държа на диалога и баланса във взаимоотношенията. И да стигнем до една обща теза, макар и с компромиси от едната и от другата страна. Протести не са необходими. Затова много зависи от това, какво правителство ще управлява България след известно време. И дали можем да се разберем с това правителство, което ще управлява България.
- Какво очаквате от фестивала София МОНО в Парка на Военна академия? Това е премиера за Вас на това място...
- Очаквам да е хубаво времето и хората да дойдат под звездите. Защото моят Райчо им говори за звездите. И те ще могат да ги видят в реално време по време на спектакъла. Нека все пак да си вземат и чадъри, защото, ако тръгне да вали леко аз няма да спра да играя...
- Успех!
Интервю на Валерия КАЛЧЕВА
БИЛЕТИ за спектаклите в програмата на "СОФИЯ МОНО Приказката продължава" се продават в системата на Ticketportal.bg и техните партньори (Билетна каса - НДК, зала "Арена Армеец", книжарници Booktrading, Office1superstore, OMV). Цената им е от 15 до 50 лв.
В дните на фестивала пред входа на Военна академия (бул. "Евлоги и Христо Георгиеви"), където е и входът към театралната сцена, ще бъде отворена Мобилна билетна каса. Тя ще работи от 19:00 - до 21:30 часа.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}