Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Директорът на "Women make movies" Дебра Цимерман пред Dir.bg: Никога няма да забравим Харви Уайнстийн...

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Директорът на "Women make movies" Дебра Цимерман пред Dir.bg: Никога няма да забравим Харви Уайнстийн...

Трудно е за жените да се борят в режисурата, но не се предаваме, казва тя

Колаж: Юлиян Илиев

Дебра Цимерман е режисьор, продуцент и директор на организацията "Women make movies" и бе част от журито на София Филм Фест. Тя посети София и Пловдив, за да представи филма "Сам на скалата", а гостуването й в България бе част от балканската й обиколка.

Пред публиката тя сподели, че е много важно да има повече жени режисьори, защото това е единственият начин да бъде показан света така, както го вижда половината от населението му.

Ето какво сподели още тя пред Dir.bg:

- Г-жо Цимерман, за първи път посещавате България. Как се стигна до визитата?
- Това е четвъртата ми страна от балканското ми пътешествие. Бях в Солун, след това в Истанбул и после потеглих към в София.

Още

Документалният конкурс на 23-ия София филм фест събира отново водещи световни заглавия

Документалният конкурс на 23-ия София филм фест събира отново водещи световни заглавия

- За да участвате в София филм фест? Какво е впечатлението ви от фестивала...
- Няма много американски филми (Усмихва се)... Няма много документални, а повечето са игрални. Но, да - филмите са на високо ниво.

Давам за пример "Сам на скалата", който спечели Оскар, а лентата е правена от човек, когото познавам. Препоръчвам го. Друг уникален филм, който бе номиниран за Оскар, е "Бащи и синове". Този филм също може да се види на вашия фестивал. Говоря за филми, които са на много високо ниво. И фактът, че участват на София филм фест, е впечатляващ. Приятно изненадана съм.

- Разликата между американското и европейското кино, когато говорим за документалистика, каква е. Кое ви допада повече?
- (Смеее се) Смятам, че и при двете има страхотни неща. На мен лично ми допадат филми, които са креативни, имат различен подход.

Бих казала, без да приемате думите като закон, че европейското документално кино е по-креативно, а американското е по-персонално, има по-личен подход.

- Питам ви, защото много добре познавате латиноамериканското документално кино. Вие сте в журита на най-добрите фестивали там от години. Има ли специфики и особености на документалното кино в Европа, в САЩ и в Латинска Америка...
- Никой не ме и питал това досега. Много интересен въпрос. Всъщност, американското документално кино... (Смеее се) Интересен въпрос, да. Но ще кажа така.

Латиноамериканското документално кино сякаш засяга много лични неща, социални теми. То е много креативно и лично. Бих го определила като пълна смесица между европейското и американското.

Колаж: Юлиян Илиев

- Питам ви за тези различни типове, защото се забелязва тенденция, че в Европа жените може би имат повече свобода на действие да работят, повече идеи имат. А вие се борите именно за правата на жените в киното и да работят наравно поставени с мъжете?
- Радвам се да чуя това. Когато бях в Турция, аз с радост научих, че много повече жени се занимават с документално кино, ако ги сравним с мъжете. И това подкрепя тезата във въпроса ви. Но... Но това може би е така, защото бюджетът им е по-малък. Просто е по-лесно да правиш документално кино с по-малко пари, а финансирането все пак е фактор.

"Сам на скалата" на режисьорите Джими Чин и Елизабет Чай Васархели (Снимка: София Филм Фест)

- От дълги години се борите жените да имат същите права в киното. До какъв етап е стигнала "борбата ви" към днешна дата...

- (Смее се) Сякаш през всеки 7 години има година на жената в Холивуд.

- В смисъл...
- Все на седем години става така, че започва да се говори, че всичко ще е по-добре за жените, че ще има равенство, че ще има жени на корицата на списания "Вараяти" и т.н. Говори се много, обещава се, но реално нищо не се променя.

От една страна съм доста цинична, че нещо ще се промени, а от друга вярвам, че ще има промяна, защото през последните 3 години се случиха много хубави неща, визирам и движението "И аз". Във Франция в момента се развива една кампания за "50 на 50" участия на филми от мъже и жени по фестивалите, а поставената цел е това да се случи до 2020-а. Фестивали като в Кан, Берлин, Венеция, Ню Йорк и др. са подписали това споразумение.

Идеята е добра, но аз имам усещането, че изравняването ще нещо като пълнеж с късометражни филми и други по-малки проекти.

А в големите състезания отново ще преобладават мъжете. В последната година в Холивуд процентът на жени, които се занимават с режисура, е намалял. Оказва се, че е такъв, какъвто е бил през 80-те години. Това е ужасяващо. Не ми се иска да повярвам, но статистиката го показва.

Като цяло един филм се прави около 2 години, така че се надявам след 2 години да видим повече филми, направени от жени. Ако погледнем и София филм фест, и София мийтинг, също ще видим, че мъжете преобладават. И така е навсякъде по света.

"Сам на скалата" на режисьорите Джими Чин и Елизабет Чай Васархели (Снимка: София Филм Фест)

- Ще ви попитам нещо, но предварително казвам, че това е шега. Нали, когато говорим за Холивуд, трябва да забравим името на Харви Уайнстийн...
- (Смее се) Не, защо да го забравим. Нали се шегуваме. Никога няма да го забравим. И това е шега.

- Вие сте вдъхновител за много жени, за да се занимават с кино? Цел в живота, мисия... Как гледате на това?
- Вижте, това е двустранен процес. Аз се радвам, че ги вдъхновявам, но трябва да кажа, че те с работата си ме вдъхновяват повече. Има един филм, чието създаване ни отне 12 години, но вече го имаме. Трудно е да правиш филми.

- Кой е този филм?
- "The Rest I Make Up" (Останалото го мога). Става въпрос за кубинска пиеса, а в основата е приятелската връзка между сценариста и директора на пиесата. Когато след 12 години видиш нещо готово, повярвайте ми, чувството е страхотно.

- Участвала сте в много конкурсни като част от журито. По какъв критерии оценявате филмите?
- За мен какво е интересното...

Аз искам да чуя нещо ново. Да видя различен път, да науча нещо ново, да видя света по различен начин. По-дълбоко осъзнаване на света. Търся филми с ясно послание.

- Как се справяте с разпространението на филмите. Документалните ленти не се търсят много.
- Проблемът е голям, но винаги има начин.

Колаж: Юлиян Илиев

- Интернет помага или пречи в това отношение...
- О, интернет ни помага, защото отвори публиката за нашите филми. Документалното кино има малко аудитория и така има повече възможности за гледане.

- Когато ви предлагат да прочетете даден сценарии за филм, какво трябва да има в него, за да ви спечели?
- Рецепта няма. Всъщност в документалното кино не се набляга много на сценария. Аз, за себе си, търся нещо ново, нова тема, не да е същата история отново и отново. Нов стил, различен подход.

Примерно филмът "Шокърс" стигна до номинация за Оскар. Става въпрос за лента, която е била изгубена 23 години. Странен и различен е. Жените режисьори правят много филми, които са различни.

- Ако пред вас сега застане един млад човек - независимо дали е мъж или жена, и ви каже, че иска на всяка цена да се занимава с кино, с режисура... Какво бихте го посъветвали?
- Да не оставя никого да му казва, че нещо не може да се случи. Ще му кажа да се бори за работата си, да намери съмишленици, с които да работи, и да си намери ментор.

Примерно, най-успешните жени режисьори работим в партньорство, защото всички имаме нужда от партньор. Доста е трудно за жените да се борят в режисурата, но не се предаваме.

"Сам на скалата" на режисьорите Джими Чин и Елизабет Чай Васархели (Снимка: София Филм Фест)

Още

Носителят на "Оскар" и "БАФТА" "Сам на скалата" – с премиера на София филм фест

Носителят на "Оскар" и "БАФТА" "Сам на скалата" – с премиера на София филм фест

- Презентирахте в Пловдив филма "Сам на скалата". Разкажете нещо повече за него...
- Тандем - мъж и жена, го правят, а с жената сме работили преди. Страхотен филм. По време на снимките се проследява отношението между катерача и приятелка му. Ставаме свидетели на това как човек прави избор да прави това, което иска. Героят се катери без да е осигурен. Той е напълно свободен. Казвам това, защото ако жена не беше участвала в направата на този филми, то историята щеше да е за катеренето и планината, а не за връзката между мъжа и жената. Много хора споменават, че проследяването на връзката между двамата е много ценна от самото катеренето. И, да ще кажа така.

Филмът на режисьорката Елизабет Чай Васархели и световноизвестния фотограф и планинар Джими Чин е изумителен, личен и безстрашен портрет на свободния катерач Алекс Хонълд. Героят се подготвя за най-голямата си мечта - да се изкатери по най-известната скала в парк Йосемити - Ел Капитан, висока над 900 м... без въже. Изумителен е филмът.

"Сам на скалата" на режисьорите Джими Чин и Елизабет Чай Васархели (Снимка: София Филм Фест)

Гледайте "Сам на скалата" на 25.03.2019 в ДОМ НА КИНОТО - 20.30 часа

Филмът на Нешънъл Джиографик "Сам на скалата" на награждаваната режисьорка Елизабет Чай Васархели и световноизвестния фотограф и планинар Джими Чин е изумителен, личен и безстрашен портрет на свободния катерач Алекс Хонълд, който се подготвя за най-голямата си мечта - да се изкатери по най-известната скала в парк Йосемити - Ел Капитан, висока над 900 м... без въже.

Смятано за най-великото спортно постижение, изкачването на Хонълд поставя най-високия стандарт: перфектно изпълнение или смърт. Успявайки в това предизвикателство, Хонълд и приключението му намират място в историята на човешките постижения. Сам на скалата е едновременно напрегнат трилър и вдъхновяващ портрет на един атлет, който надхвърля представите ни за физическия и менталния потенциал на човека. Резултатът е триумф на човешкия дух.

Още

Павел Павликовски: Киното е едно пътешествие

Павел Павликовски: Киното е едно пътешествие

Още

Режисьорът на "Формулата на Тео": Героят ми е чудак с мисия

Режисьорът на "Формулата на Тео": Героят ми е чудак с мисия

Още

Българският филм "Прасето" грабна 3 от наградите на 23-тия София филм фест

Българският филм "Прасето" грабна 3 от наградите на 23-тия София филм фест

Още

За момичето, което дръзна да попита: Какъв цвят има този свят?

За момичето, което дръзна да попита: Какъв цвят има този свят?

Още

Деян Парушев: Във "Вечна красота" изкрещяваме няколко истини за модата

Деян Парушев: Във "Вечна красота" изкрещяваме няколко истини за модата

Още

Легендарният Стас Намин пред Dir.bg: Горбачов ме освободи от затвора на комунизма

Легендарният Стас Намин пред Dir.bg: Горбачов ме освободи от затвора на комунизма

Още

Кшищоф Зануси: Съвременното кино разказва твърде много истории, но често качеството му  е много ниско

Кшищоф Зануси: Съвременното кино разказва твърде много истории, но често качеството му е много ниско

Още

Янтао Ксиа, продуцент на "Изчезващи дни": Филмът ни е различен, а в живота няма връщане назад

Янтао Ксиа, продуцент на "Изчезващи дни": Филмът ни е различен, а в живота няма връщане назад

Коментирай 8

Календар

Препоръчваме ви

Режисьорът Леван Когуашвили: Грузинското кино говори за тъжни неща с жизнерадост

Филмът "Брайтън 4" откри юбилейното издание на София Филм Фест в присъствието на режисьора

Блаж Кемперле от квартет "Сигнум": Саксофонът е хамелеон и излъчва много музикални цветове

Световна премиера с новия проект на виртуозните саксофонисти от квартет „Сигнум” в България

Режисьорът Петър Денчев: Положението на артистите у нас е класов проблем

"Липсата на класово съзнание как се самоопределяш в подобна система е проблем и за това каква цена можеш да изискаш за своя труд и кой трябва да я плати" споделя още Денчев

Маестра Кери-Лин Уилсън: Вълнувам се, че отново ще дирижирам Софийската филхармония

На своята нова среща със софийската публика на 23 септември, талантливата канадка се представя със симфоничен концерт, включващ творби от Бѐдржих Сметана, Макс Брух и Дмитрий Шостакович

Цигуларят Йосиф Радионов: Възвишената музика е била винаги на почит в моето семейство

Музиката, която изпълнявахме със съпругата ми по време на пандемията, трябваше да е обнадеждаваща, казва големият музикант

"Театърът на чудесата" - едно приключение в тайните на креативността

"За пръв път в България ще има фестивал, посветен изцяло на сценични колаборации между учени и артисти", казва съоснователят и ръководител на най-вълнуващия фестивал между наука, технологии, изкуство и общество в Европа