Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Директорът на "Women make movies" Дебра Цимерман пред Dir.bg: Никога няма да забравим Харви Уайнстийн...

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Директорът на "Women make movies" Дебра Цимерман пред Dir.bg: Никога няма да забравим Харви Уайнстийн...

Трудно е за жените да се борят в режисурата, но не се предаваме, казва тя

Колаж: Юлиян Илиев

Дебра Цимерман е режисьор, продуцент и директор на организацията "Women make movies" и бе част от журито на София Филм Фест. Тя посети София и Пловдив, за да представи филма "Сам на скалата", а гостуването й в България бе част от балканската й обиколка.

Пред публиката тя сподели, че е много важно да има повече жени режисьори, защото това е единственият начин да бъде показан света така, както го вижда половината от населението му.

Ето какво сподели още тя пред Dir.bg:

- Г-жо Цимерман, за първи път посещавате България. Как се стигна до визитата?
- Това е четвъртата ми страна от балканското ми пътешествие. Бях в Солун, след това в Истанбул и после потеглих към в София.

Още

Документалният конкурс на 23-ия София филм фест събира отново водещи световни заглавия

Документалният конкурс на 23-ия София филм фест събира отново водещи световни заглавия

- За да участвате в София филм фест? Какво е впечатлението ви от фестивала...
- Няма много американски филми (Усмихва се)... Няма много документални, а повечето са игрални. Но, да - филмите са на високо ниво.

Давам за пример "Сам на скалата", който спечели Оскар, а лентата е правена от човек, когото познавам. Препоръчвам го. Друг уникален филм, който бе номиниран за Оскар, е "Бащи и синове". Този филм също може да се види на вашия фестивал. Говоря за филми, които са на много високо ниво. И фактът, че участват на София филм фест, е впечатляващ. Приятно изненадана съм.

- Разликата между американското и европейското кино, когато говорим за документалистика, каква е. Кое ви допада повече?
- (Смеее се) Смятам, че и при двете има страхотни неща. На мен лично ми допадат филми, които са креативни, имат различен подход.

Бих казала, без да приемате думите като закон, че европейското документално кино е по-креативно, а американското е по-персонално, има по-личен подход.

- Питам ви, защото много добре познавате латиноамериканското документално кино. Вие сте в журита на най-добрите фестивали там от години. Има ли специфики и особености на документалното кино в Европа, в САЩ и в Латинска Америка...
- Никой не ме и питал това досега. Много интересен въпрос. Всъщност, американското документално кино... (Смеее се) Интересен въпрос, да. Но ще кажа така.

Латиноамериканското документално кино сякаш засяга много лични неща, социални теми. То е много креативно и лично. Бих го определила като пълна смесица между европейското и американското.

Колаж: Юлиян Илиев

- Питам ви за тези различни типове, защото се забелязва тенденция, че в Европа жените може би имат повече свобода на действие да работят, повече идеи имат. А вие се борите именно за правата на жените в киното и да работят наравно поставени с мъжете?
- Радвам се да чуя това. Когато бях в Турция, аз с радост научих, че много повече жени се занимават с документално кино, ако ги сравним с мъжете. И това подкрепя тезата във въпроса ви. Но... Но това може би е така, защото бюджетът им е по-малък. Просто е по-лесно да правиш документално кино с по-малко пари, а финансирането все пак е фактор.

"Сам на скалата" на режисьорите Джими Чин и Елизабет Чай Васархели (Снимка: София Филм Фест)

- От дълги години се борите жените да имат същите права в киното. До какъв етап е стигнала "борбата ви" към днешна дата...

- (Смее се) Сякаш през всеки 7 години има година на жената в Холивуд.

- В смисъл...
- Все на седем години става така, че започва да се говори, че всичко ще е по-добре за жените, че ще има равенство, че ще има жени на корицата на списания "Вараяти" и т.н. Говори се много, обещава се, но реално нищо не се променя.

От една страна съм доста цинична, че нещо ще се промени, а от друга вярвам, че ще има промяна, защото през последните 3 години се случиха много хубави неща, визирам и движението "И аз". Във Франция в момента се развива една кампания за "50 на 50" участия на филми от мъже и жени по фестивалите, а поставената цел е това да се случи до 2020-а. Фестивали като в Кан, Берлин, Венеция, Ню Йорк и др. са подписали това споразумение.

Идеята е добра, но аз имам усещането, че изравняването ще нещо като пълнеж с късометражни филми и други по-малки проекти.

А в големите състезания отново ще преобладават мъжете. В последната година в Холивуд процентът на жени, които се занимават с режисура, е намалял. Оказва се, че е такъв, какъвто е бил през 80-те години. Това е ужасяващо. Не ми се иска да повярвам, но статистиката го показва.

Като цяло един филм се прави около 2 години, така че се надявам след 2 години да видим повече филми, направени от жени. Ако погледнем и София филм фест, и София мийтинг, също ще видим, че мъжете преобладават. И така е навсякъде по света.

"Сам на скалата" на режисьорите Джими Чин и Елизабет Чай Васархели (Снимка: София Филм Фест)

- Ще ви попитам нещо, но предварително казвам, че това е шега. Нали, когато говорим за Холивуд, трябва да забравим името на Харви Уайнстийн...
- (Смее се) Не, защо да го забравим. Нали се шегуваме. Никога няма да го забравим. И това е шега.

- Вие сте вдъхновител за много жени, за да се занимават с кино? Цел в живота, мисия... Как гледате на това?
- Вижте, това е двустранен процес. Аз се радвам, че ги вдъхновявам, но трябва да кажа, че те с работата си ме вдъхновяват повече. Има един филм, чието създаване ни отне 12 години, но вече го имаме. Трудно е да правиш филми.

- Кой е този филм?
- "The Rest I Make Up" (Останалото го мога). Става въпрос за кубинска пиеса, а в основата е приятелската връзка между сценариста и директора на пиесата. Когато след 12 години видиш нещо готово, повярвайте ми, чувството е страхотно.

- Участвала сте в много конкурсни като част от журито. По какъв критерии оценявате филмите?
- За мен какво е интересното...

Аз искам да чуя нещо ново. Да видя различен път, да науча нещо ново, да видя света по различен начин. По-дълбоко осъзнаване на света. Търся филми с ясно послание.

- Как се справяте с разпространението на филмите. Документалните ленти не се търсят много.
- Проблемът е голям, но винаги има начин.

Колаж: Юлиян Илиев

- Интернет помага или пречи в това отношение...
- О, интернет ни помага, защото отвори публиката за нашите филми. Документалното кино има малко аудитория и така има повече възможности за гледане.

- Когато ви предлагат да прочетете даден сценарии за филм, какво трябва да има в него, за да ви спечели?
- Рецепта няма. Всъщност в документалното кино не се набляга много на сценария. Аз, за себе си, търся нещо ново, нова тема, не да е същата история отново и отново. Нов стил, различен подход.

Примерно филмът "Шокърс" стигна до номинация за Оскар. Става въпрос за лента, която е била изгубена 23 години. Странен и различен е. Жените режисьори правят много филми, които са различни.

- Ако пред вас сега застане един млад човек - независимо дали е мъж или жена, и ви каже, че иска на всяка цена да се занимава с кино, с режисура... Какво бихте го посъветвали?
- Да не оставя никого да му казва, че нещо не може да се случи. Ще му кажа да се бори за работата си, да намери съмишленици, с които да работи, и да си намери ментор.

Примерно, най-успешните жени режисьори работим в партньорство, защото всички имаме нужда от партньор. Доста е трудно за жените да се борят в режисурата, но не се предаваме.

"Сам на скалата" на режисьорите Джими Чин и Елизабет Чай Васархели (Снимка: София Филм Фест)

Още

Носителят на "Оскар" и "БАФТА" "Сам на скалата" – с премиера на София филм фест

Носителят на "Оскар" и "БАФТА" "Сам на скалата" – с премиера на София филм фест

- Презентирахте в Пловдив филма "Сам на скалата". Разкажете нещо повече за него...
- Тандем - мъж и жена, го правят, а с жената сме работили преди. Страхотен филм. По време на снимките се проследява отношението между катерача и приятелка му. Ставаме свидетели на това как човек прави избор да прави това, което иска. Героят се катери без да е осигурен. Той е напълно свободен. Казвам това, защото ако жена не беше участвала в направата на този филми, то историята щеше да е за катеренето и планината, а не за връзката между мъжа и жената. Много хора споменават, че проследяването на връзката между двамата е много ценна от самото катеренето. И, да ще кажа така.

Филмът на режисьорката Елизабет Чай Васархели и световноизвестния фотограф и планинар Джими Чин е изумителен, личен и безстрашен портрет на свободния катерач Алекс Хонълд. Героят се подготвя за най-голямата си мечта - да се изкатери по най-известната скала в парк Йосемити - Ел Капитан, висока над 900 м... без въже. Изумителен е филмът.

"Сам на скалата" на режисьорите Джими Чин и Елизабет Чай Васархели (Снимка: София Филм Фест)

Гледайте "Сам на скалата" на 25.03.2019 в ДОМ НА КИНОТО - 20.30 часа

Филмът на Нешънъл Джиографик "Сам на скалата" на награждаваната режисьорка Елизабет Чай Васархели и световноизвестния фотограф и планинар Джими Чин е изумителен, личен и безстрашен портрет на свободния катерач Алекс Хонълд, който се подготвя за най-голямата си мечта - да се изкатери по най-известната скала в парк Йосемити - Ел Капитан, висока над 900 м... без въже.

Смятано за най-великото спортно постижение, изкачването на Хонълд поставя най-високия стандарт: перфектно изпълнение или смърт. Успявайки в това предизвикателство, Хонълд и приключението му намират място в историята на човешките постижения. Сам на скалата е едновременно напрегнат трилър и вдъхновяващ портрет на един атлет, който надхвърля представите ни за физическия и менталния потенциал на човека. Резултатът е триумф на човешкия дух.

Още

Павел Павликовски: Киното е едно пътешествие

Павел Павликовски: Киното е едно пътешествие

Още

Режисьорът на "Формулата на Тео": Героят ми е чудак с мисия

Режисьорът на "Формулата на Тео": Героят ми е чудак с мисия

Още

Българският филм "Прасето" грабна 3 от наградите на 23-тия София филм фест

Българският филм "Прасето" грабна 3 от наградите на 23-тия София филм фест

Още

За момичето, което дръзна да попита: Какъв цвят има този свят?

За момичето, което дръзна да попита: Какъв цвят има този свят?

Още

Деян Парушев: Във "Вечна красота" изкрещяваме няколко истини за модата

Деян Парушев: Във "Вечна красота" изкрещяваме няколко истини за модата

Още

Легендарният Стас Намин пред Dir.bg: Горбачов ме освободи от затвора на комунизма

Легендарният Стас Намин пред Dir.bg: Горбачов ме освободи от затвора на комунизма

Още

Кшищоф Зануси: Съвременното кино разказва твърде много истории, но често качеството му  е много ниско

Кшищоф Зануси: Съвременното кино разказва твърде много истории, но често качеството му е много ниско

Още

Янтао Ксиа, продуцент на "Изчезващи дни": Филмът ни е различен, а в живота няма връщане назад

Янтао Ксиа, продуцент на "Изчезващи дни": Филмът ни е различен, а в живота няма връщане назад

Коментирай 8

1/1

Колаж: Юлиян Илиев

Колаж: Юлиян Илиев

Дебра Цимерман (Снимка: Авторът)

"Сам на скалата" на режисьорите Джими Чин и Елизабет Чай Васархели (Снимка: София Филм Фест)

"Сам на скалата" на режисьорите Джими Чин и Елизабет Чай Васархели (Снимка: София Филм Фест)

"Сам на скалата" на режисьорите Джими Чин и Елизабет Чай Васархели (Снимка: София Филм Фест)

"Сам на скалата" на режисьорите Джими Чин и Елизабет Чай Васархели (Снимка: София Филм Фест)

"Сам на скалата" на режисьорите Джими Чин и Елизабет Чай Васархели (Снимка: София Филм Фест)

"Сам на скалата" на режисьорите Джими Чин и Елизабет Чай Васархели (Снимка: София Филм Фест)

"Сам на скалата" на режисьорите Джими Чин и Елизабет Чай Васархели (Снимка: София Филм Фест)

"Сам на скалата" на режисьорите Джими Чин и Елизабет Чай Васархели (Снимка: София Филм Фест)

Колаж: Юлиян Илиев

Календар

Препоръчваме ви

12-те нощи на Стефан Командарев

Ако това, което правят палачите, престане да ти прави впечатление, значи си на тяхната страна, изповяда режисьорът Стефан Командарев

Хартиени истории за съзидание, разруха и любов

Режисьорът Димитър Стефанов и композиторът Милен Апостолов ни намигат и канят да пътешестваме в свят от хартия, кукли, митология и музика

Франсис Форд Копола: Маркетингът и игрите за власт замърсяват киното

"Искам "Мегаполис" да бъде моят отговор на всички тези критици, които не спират да повтарят, че човешката природа е лоша, алчна, обсебена от трупането на богатства", казва Кръстника на американското кино за проекта на мечтите си

Насимо - бягащият срещу клишетата романтик

"В днешно време се създават много плитки неща, а аз искам изкуство без пошлост. Изкуството има една единствена цел - да издига човешкото съзнание", казва световноизвестният художник и графити артист

Ина Кънчева: Фондацията не "притежава" таланти, а им дава възможност да летят

Целта ни е да се създаде критична маса от целеустремени млади артисти, които да са фокусирани и да имат подкрепа, сподели по повод второто издание оперната прима