Адела Пеева е сред най-добрите български кинодокументалисти - режисьор и продуцент. Филмите й се радват на подчертан зрителски интерес и са отличени с авторитетни награди на редица кинофестивали в Европа, Азия и Америка. Те са част от библиотеките и видеотеките на престижните Европейски и Американски университети - Париж, Амстердам, Харвард, Йейл и други.

Още

Адела Пеева посреща рожден ден с прожекции на "Чия е тази песен?" в седем държави

Сред най-емблематичните заглавия с неподравения авторски почерк на Адела Пеева е филмът "Чия е тази песен?" (2003) - копродукция на България, Германия, Белгия, Финландия, Дания и Холандия.

Той е първият български филм, получил номинация на Европейската филмова академия за най-добър документален филм за 2003 година. "Чия е тази песен?" е представен в програмите на 50 международни филмови фестивали, между които "Трайбека" в САЩ и IDFA в Холандия, отличен е със 17 национални и международни награди. Оператор е Жоро Недялков.

Този петък във филмотечно кино Одеон от 18.00 часа, с вход свободен, ще бъде прожектиран филма "Чия е тази песен" в рамките на фестивала "30 вечери с 30 класики" по идея на Филмаутор.

След прожекцията е планиран разговор с режисьора и сценарист на филма Адела Пеева. На всеки зрител в Одеон лично Адела Пеева ще подари DVD на филма с автограф:

Още

Адела Пеева бойкотира кино фестивал в Москва, в знак на протест срещу събитията в Украйна

- Защо 20 години по-късно филмът "Чия е тази песен" предизвиква силен интерес, търсен е и прожектиран в различни точки на света. Особено любопитен е и за младата публика, как си обяснявате това?
- Мисля, че причината за този продължаващ с десетилетия интерес е правдоподобността на историята залегнала в сюжета на филма.

Той разказва за нас Балканците, за манталитета ни, за нагласите ни в отношения със съседите, за комплексите ни и вечното ни желание да сме "по-голямата работа" от тези до нас. Всичко показано във филма е много истинско, колоритно, емоционално и това предизвиква интерес и на младите и на възрастните зрители.

И не на последно място: ние сме едни и същи.

- Историята е локална се, но въздейства глобално. С коя пословична своя черта няма да се справим ние балканците?
- Може би това е определена доза завистливост и ревнивост към успехите на съседите, с които искали или не - ние имаме толкова общи черти.

Тази завист и ревнивост не винаги са с примеси на злоба, но присъстват от винаги и май така ще си остане.

- Въпреки особения манталитет на хората от Балканите кои са силните им качества и предимства като народ?
- Мисля че това е определена доза душевност и талант да извлечеш от живота най-хубавото - независимо от обстоятелствата.

Всички ние обичаме музика и имаме нашите любими мелодии и изпълнители. Всички сме почитатели на добрата трапеза и най вече на добрите напитки, които задължително присъстват - включително и в текстовете на народното творчество, на равно с текстовете на популярните традиционни песни.

Съществена и неотменна част от горе казаното е искрената радост от гостоприемството - при нас Балканците да приемеш на трапезата си гост е нещо като свещен ритуал.

- Имате ли интересна история от снимките и какво си спомняте от снимачния процес на различните локации?
- Имаше много и хубави истории, хубави спомени от срещи с всички тези хора, които срещах в продължение на почти две години.

Но след повече от 20 години, това което с радост си спомням е невероятната подкрепа и помощ, която имах през целия снимачен период и то от обикновените хора - не само от участниците във филма. Приказките от рода "Дете, и на магарето ако е гръцко не се качвай" се оказаха абсолютно фалшиви.

В този контекст моят гръцки колега, който ми помагаше при снимките в Гърция, една вечер ми каза следното: "Аз всъщност ти помагам, защото искам в процеса на работа да те убедя, че песента все пак е гръцка."

Адела Пеева (Снимка: Личен архив)

Още

Адела Пеева: Мълчанието с достойнство на Ирина и Христо Пискови е еталон за творческа съвест

- Успяхте ли да стартирате проекта "Общинския съветник" и можете ли да разкриете повече за него?
- Да, най накрая започна реализацията на проекта. Очертава се интересна и сложна работа през следващите месеци. Но не ми е за първи път и се надявам да се получи интересна история.

- Кое е по -важно - моралното право на име или имущественото изражение на отстъпване на права?
- Мисля, че тези две неща не могат и не трябва да се разделят. И двете са важни и са въпрос както на морал така и на професионални отношения основаващи се на закона.

- Какво би мотивирало един автор да разреши филмът му да се използва безплатно?
- За мен това са поводът за безплатната прожекция и аудиторията пред, която филма ще бъде показан.

Те могат да бъдат критерии позволяващи такова безплатно използване. Покрай продължаващия и до днес дългия "живот" "Чия е тази песен?" имах такъв случай. Спомням си, че в Кито, столицата на Еквадор, един работнически културен клуб бе разбрал за филма.

Намериха ми адреса и помолиха за безплатна прожекция. Разбрахме се, изпратих им копието и след месец, в знак на благодарност, получих кожено портмоненце и плетена зимна шапка каквато носят индианците на Анди.

Интервю на Нели Жекова/ФИЛМАУТОР

Още

"Мълчание с достойнство" на Адела Пеева прави своята премиера днес

Още

Майсторът на документално кино Адела Пеева представя "Мълчание с достойнство" на София Филм Фест

Още

Адела Пеева в един "Особен поглед" и зов за адекватност

Още

Адела Пеева за „Да живее България“: „Целта ми беше да направя снимка в дълбочина на обществото ни”

Още

Мариана Евстатиева-Биолчева: Ценностите са неуправляеми

Още

Иван Ничев: Българското кино е рожба на данъкоплатците на България

Още

Рада Москова: Детството - градините на рая, откъдето познанието ни отмества

Още

Христо Шопов: Добре е да се познават филмите, които носят отпечатъка на времето

Още

Сценаристът Нели Димитрова: На управляващите са им много лоши сценаристите

Още

Владо Даверов на 75: България е великолепна страна, от нас зависи да я направим и обитаема