СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Аарон Рот: Бутане на кал - това практически представлява живописта в своята есенция
"Смятахме, че преместването на галерия ПУНТА на място с такава вълнуваща енергия ще внесе нещо ново в програмата ни - историята на мястото осигурява чудесен контекст за работа на художниците и ни позволява да достигнем до нова публика", казва художникът и куратор
Автор: / 96 Прочита 0 Коментара
Из изложбата на Страхил Пенев "Kicking the Mud" в Галерия Пунта, която може да бъде видяна до 26 януари 2025 г. Източник: Галерия ПУНТА
Галерия ПУНТА има удоволствието да обяви втората изложба на Страхил Пенев, "Kicking the Mud". Това ще бъде първата изложба на художника в София. "Kicking the Mud" е преглед на картините на Страхил Пенев от тази година. Изложбата може да бъде видяна до 26 януари 2025 г. в Галерия ПУНТА.
Бутането на кал е в най-буквалния смисъл на думата това, което е живописта. Маслената боя е повече или по-малко минерали, разтворени в масло - кал. Живописта, въпреки цялата си тайнственост и предполагаем престиж в западния канон на изкуството, в крайна сметка е просто преместване на кал със свински косъм.
Разговаряме с куратора на изложбата - Аарон Рот, за новата локация на галерия ПУНТА, търсенето на предмета на съвременната живопис и защо всичко започва с поставянето на кал върху платното:
- Днес галерия Пунта избира една необичайна локация за своя нов дом. Защо Женския пазар?
- Женският пазар е едно от най-специалните места в София. Практиката на галерията е такава, че художниците са стимулирани да създадат нов, сайт-спесифик творчески продукт, вдъхновен от средата.
Смятахме, че преместването на галерията ни на място с такава вълнуваща енергия ще внесе нещо ново в програмата ни - историята на мястото осигурява чудесен контекст за работа на художниците и ни позволява да достигнем до нова публика.
- Кои са публиките на новата галерия и какво ги привлича най-често?
- Галерията засега запазва изцяло установената си публика, но ни харесва, че пространството ни привлича погледите на минувачите и на тези, които работят и живеят около пазара. Местоположението и наистина увеличи броя на посетителите, сега много хора идват като част от процеса си на пазаруване, за да видят изложбите.
Друг момент от стратегията ни за достъп до изкуство е, че в ПУНТА държим постоянно включено осветление, а предвид това, че цялата и предна фасада е от стъкло, тя функционира и като витрина, през която изкуството да бъде наблюдавано денонощно, включително и отвън.
- Разкажете ни малко повече за изложбата на Страхил Пенев - Kicking The Mud.
- Заглавието на изложбата препраща към процеса бутане на кал - това практически представлява живописта в своята есенция - боята всъщност е просто кал, разтворена в масло и колкото и красиво да изглежда, колкото и да романтизираме процеса, художникът всъщност просто движи кал по платното.
Страхил Пенев в своето творчество търси какъв трябва да бъде предметът на съвременната живопис. Без значение какъв е отговорът, той не забравя, че просто движи кал.
Иначе, това е втората му самостоятелна изложба и част от програмата на галерия ПУНТА с млади автори, която ще развиваме и в рамките на 2025 г.
В изложбата са показани изцяло нови работи, които се опитват да отговорят на този може би нерешаем въпрос - авторът избира да разгърне търсенията си през серия от малки и широкоформатни платна, в които изобразява платове, които покриват различни битови предмети - килимче с османска кожа, табуретка, сгъваем стол.
На пръв поглед тази тъкан препраща към коприната на Ренесанса и Барока, но острите ѝ гънки разказват друга история. Всъщност платът е хастар, полиуретанова имитация на коприна, която обикновено се използва за подплата на костюми и палта.
Коприната някога е била символ на богатство и власт, а използването ѝ като подплата препраща към елегантността на отминалите времена.
Сега имитациите и, като хастара, са отделени от първоначалното си значение, неспособни да поддържат илюзиите за силата, която някога сме им придавали. През избора на тази материя авторът осмисля кризата на настоящето, време на имитация и безкраен ремикс, и от там - кризата на живописта.
- Алхимичен ли е процесът на превръщане от кал в живопис? Може ли да кажем, че е свързан с божествената частица във всеки творец?
- Алхимията навремето е била много важна за живописта, тъй като художниците е трябвало да работят като химици, преди химията да е била толкова сериозна наука.
Мисля, че в един по-съвременен контекст можем да погледнем на този въпрос по малко по-различен начин.
Идва ми наум работата на Франсис Бейкън и начинът, по който той говори за хазарта, свързан с правенето на картини. Този риск, работата да не се получи, е голяма част от това, което прави живописта вълнуваща и интересна.
Очевидно не мога да говоря за всички художници, но мисля, че това е част от магията, която се случва при създаването на живопис.
- Изкушаваме се да си откраднем централния въпрос на изложбата и да попитаме: Какво точно трябва да бъде предмет на съвременната живопис?
- В цялата си сериозност няма ясно решение на въпроса "Какъв трябва да бъде предметът на съвременната живопис?"
Мисля, че Пенев в този случай стига до отговор за себе си, по-скоро през някаква форма на негация, показвайки ни как да се рисуват образи без носталгия - картините на Пенев, дори да изглеждат привидно носталгични, обръщайки се към материите на Барока, всъщност разкриват една нова реалност през избора си на предмет - хастара, нова материя, лишена от ценностната система на миналото.
Това рисуване без носталгия според мен е най-доброто, което човек (художник) може да направи.
Интервю на Александра ИВАНЧЕВА
Галерия ПУНТА има удоволствието да обяви втората изложба на Страхил Пенев, "Kicking the Mud".
Картините на Пенев, характеризиращи се със строга цветова палитра и двусмислени, граничещи със загадъчност образи, преследват въпроса в сърцето на съвременната живопис- "Какво точно трябва да бъде предмет на съвременната живопис?". В тази нова серия могат да се открият препратки към класиката и барока, но те се съдържат и рамкират в пространства, които се противопоставят на тези конвенции.
Маслената живопис се оказва в безкрайното привидно оръдие, от което дори Клемент Грийнбърг, бягството в Америка и финансирането от ЦРУ на художествени изложби не са в състояние да ускорят трансгресията. Дори предполагаемата смърт на живописта не направи нищо друго, освен да добави това към разказа, създавайки място за нейното завръщане.
Разговорът за живописта като че ли изисква ексхумация на тази история. Сега тя е медия, която, ако не друго, е на първо място на пазара - в пазарно ориентирани издания се пишат безкрайни статии за това дали сме оставили зомбирането на формализма заради зомбирането на фигурацията. Това не прави нищо друго, освен да предизвиква тревога у художниците в техните ателиета. Каква трябва да бъде темата на живописта, когато изглежда, че преживяваме миналия век с висока резолюция?
В този смисъл тези картини се опитват да се преборят с капана, в който се намираме - капана на носталгията. В творбите откриваме плат, който покрива различни битови предмети - килимче с османска кожа, табуретка за крака, сгъваем стол. На пръв поглед тази тъкан препраща към коприната на Ренесанса и барока, но острите ѝ гънки разказват друга история. Всъщност платът е район, полиуретанова имитация на коприната, която обикновено се използва за обличане на костюми и палта. Коприна, която някога е била символ на невъобразимо богатство и власт, а използването ѝ като подплата означава определена елегантност на отминалите времена.
Сега символите на коприната, чрез района, са отделени от първоначалното си значение и губят илюзиите си за силата, която някога сме им давали. Тъй като нашите виждания за бъдещето са се променили, пейзажът на популярните чувства е задушен от миража на миналото. Ако историята е свършила, то и историята на изкуството трябва да е свършила.
В нашето постоянно променящо се, но и сякаш безизходно време се появи културният феномен ремикс - доказан супермаркет от стилове. Най-лесният начин да си го обясним е като гледаме видеоклиповете на Tik-Tok fit checks - стилът вече не е във връзка със субкултурите и музиката по начина, по който изглеждаше някога. Не само че да се обличаш като пънкар не означава, че си пънкар (това винаги е било така), но и означава, че различни елементи от различни субкултури и отправни точки могат да бъдат ремиксирани заедно, без да се отчита предполагаемата символична или историческа стойност на който и да е от елементите.
Когато във видеоклиповете за стила на дрехи се пита за историческото значение на такива и такива части от облеклото, най-често хората отговарят, че са наясно, но не се съобразяват с него. По този начин работи раираната/копринена кожа - тя е там въпреки осъзнаването на Пенев. Както и при дрехите, изглежда, че и в живописта сме свободни да вземем каквото си искаме.
Предполага се, че най-интересното в картините на Караваджо е светлината и много често в дискусиите за тях темата е второстепенна.
Възможно е най-приятната част от живописта да са тези полета от плат, този много класически символ да е притиснат обаче и да се развява като райе върху предметите в тихите пространства, отделени от времето, където голямата драма се е разиграла пословично извън екрана.
Творбите на Пенев се опитват да разрешат въпроса за това какъв трябва да бъде предметът на съвременната живопис, въпреки че са традиционно измамни. Въпреки този си вид те следват логиката на ремикса. Символът на коприната, както се открива в райето, е сянка на това, което някога е бил. Тъканта е там просто поради причината, поради която художникът и художниците преди него са я рисували - защото е удоволствие да избутваш калта по този начин и в тези форми. В това отношение творбата е уместна и съвременна, помага ни, без да претендира да дава отговор на въпроса какъв трябва да бъде предметът на живописта в наше време.
Проектът се осъществява с подкрепата на Министерството на Културата.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}