ЛЕГЕНДИ НА БЪЛГАРСКАТА МУЗИКА
Спомен за Чочо, с каничка... горчиво кафе
Днес певецът щеше да навърши 65
Автор : / 36169 Прочита 19 Коментара
Цветан Владовски-Чочо / Снимка: BulFoto
Преди броени дни почина музикантът и композитор Константин Марков, чието име свързваме с първата рок група в България "Бъндараците", а после знаем като основател и басист на "Тангра". Сред вокалистите на легендарната група бе и певецът Цветан Владовски.
Чочо, както го наричаха всички, бе вокалист и на първата формация "Диана експрес", а по-късно известно време работи и с примата на родната поп музика - Лили Иванова.
За жалост, Владовски почина твърде млад - едва на 50, а през декември миналата година напусна този свят далеч от родината и брат му Трошан Владовски.
Така, един след друг, си заминават от нашия живот легенди на родната музика. Остават ни само песните им и спомена за тяхната младост, озарила със светлината си и нашите спомени. Да си спомним за Чочо...
Ако беше жив, днес - на 20-и март тази година, той щеше да отпразнува 65-ия си рожден ден.
Цветан Владовски-Чочо / Източник: Страница на певеца във фейсбук
Цветан Христов Владовски, по-известен като Чочо Владовски, бе музикант, певец, композитор и аранжор. Приживе бе известен като екстравагантна фигура от столичната бохема - винаги усмихнат, купонджия, щедър и някак нехаен за материалното в живота.
С брат му Трошан и снахата Сия - певицата Анастасия Бинчева от някога легендарната "Тоника", будеха възхищение с модерната си визия и начин на живот - отличаваха се от общата маса трудещи се по време на соца.
За жалост, съдбата изглежда бе предначертала кратък възход и щастие и за тримата. След бягството на Троши и Сия в Америка, родителите на Чочо прехвърлят семейните имоти на него, от страх да не ги вземе държавата, но между двамата братя съществуваше силно братско чувство на привързаност и родителите им са знаели, че никой от двамата няма да ощети другия.
На Сия и Трошан им се роди прекрасно момиченце - Лиа, която по-късно също стана певица и с артистичното име Лиа Лабел постигна огромен успех на американска сцена.
Едва 16-годишна тя стигна до финалите на тамошния "Мюзик Айдъл" и направи бърза кариера - продадени са хиляди копия от албумите й. Всички й предвещаваха страхотно бъдеще. Родителите й, отдавна вече разделени, бяха останали добри приятели и заедно се радваха на успехите на момичето си. Лиа сякаш беше осъществила тяхната американска мечта!
На концерт с Лили Иванова (Снимка: Архив Dir.bg)
До онзи черен ден, в който нелепо загина в катастрофа заедно с годеника си. 31-годишната Лиа и баскетболната звезда Ресуъл Бътлър, намериха смъртта си в Лос Анджелис в автомобилно меле, причинено от спортиста.
Съкрушената Сия, споделяше мъката от загубата на единственото си дете в разговори през Океана с българските си приятели и се утешаваше, че Чочо, сигурно е посрещнал племенницата си в отвъдното, за да я прегърне...
Наскоро и един музикант написа, че Косьо Марков сигурно също вече е с Чочо и Вили Кавалджиев там Горе, и вероятно си прекарват весело?... Към компанията наскоро се е "присъединил" и Трошан Владовски, който не можа да преживее смъртта на дъщеря си...
Човек винаги търси някаква утеха - нещо, с което да облекчи болката си от загубата на близък човек!... А дали има смисъл в заблудата? - Сигурно, има...
Днес с огромна болка и емпатия, можем да заключим, че съдбата на някогашното хайлайф семейство Владовски бе нерадостна. Остана, скрито от светлините на прожекторите, само едно момче, което носи името на баща си Чочо и на дядо си Христо - Христо-Чочо Цветанов Владовски - син на певеца от съжителството с приятелката му Светозара.
Останаха и няколко чудесни интервюта със спомени за Чочо от бившата му съпруга Даниела. Макар двамата да бяха разделени далеч преди смъртта на певеца, тя го изпрати в последния му път като свой близък роднина, с хубави слова и разбиране за земните му "грехове".
Когато е бил споходен от смъртта, Чочо Владовски е бил сам у дома, съвсем сам!... Съседи научават първи, че е мъртъв. След смъртта на певеца, брат му Трошан се опита да се пребори през съда с претенциите на снаха си за половината от семейния апартамент.
Той казваше, че не го интересува толкова материалното, колкото че това е домът, изпълнен със спомени от щастливото им детство с Чочо. Така и не се разбра как завърши тази съдебна битка, но днес всичко това едва ли има значение.
Чочо взе живота си "на екс" - живееше бързо, обичаше музиката, компаниите и водката, а разговорите за здравословен начин на живот и съветите в тази посока го отегчаваха. "Той сам избра да съкрати живота си!", смятат приятелите му и разказват как, когато съпругата му Даниела взима заем, за да му купи кола, че заради шофирането да спре да пие, Чочо си наел шофьор.
Днес всичко това изглежда забавно, но старият Владовски не мислел така - веднъж дори изгонил сина си, въпреки че Чочо вече бил звезда и семеен мъж. Казал му да напусне дома, докато се "оправи". Е, Чочо не се "оправи" до смъртта си, но пък беше себе си без каквато и да е преструвка - истински и неподправен във всичко, беше се превърнал в нарицателно за бохем.
Вечният купонджия / Източник: Страница на певеца във фейсбук
Семейство Владовски са част от софийския музикален елит - бащата Христо е солист флейтист на Софийската филхармония. Учи сина си Чочо от малък на музика - момчето първоначално учи цигулка, а после флейта, като баща си. Съвсем естествено го записват да учи в музикалната гимназия. По-големият брат на Чочо - Трошан Владовски, става китарист на "Сребърните гривни", една от първите рок групи в България.
Младите Владовски слушат музиката на Джетро Тъл, Лед Цепелин и Дийп Пърпъл. Заедно с Иван Лечев правят първата си "читалищна група" в столичното читалище "Пробуда". През лятната ваканция заедно с друга легенда на българската рок музика - Нако "Циганина" свирят по морето и свалят красавици на къмпинг в Аркутино.
След проблеми с гимназиалното ръководство, Чочо е изключен от гимназията. Не съжалява. Покрай брат си Трошан, е приобщен в "Сребърните гривни". Там са вече бъдещите легенди Ванко Пеев и Сашо Гривната. За кратко Чочо е бек вокал на групата, а после свири на флейта и конги.
Групата хич не се съобразява със соц вкусовете - прави кавъри на Ийгълс, Дуби Брадърс, Фрии и Дийп Пърпъл. Чочо започва да се изявява като фронт-вокал. Публиката беснее от възторг на изпълненията му. В пощенската кутия на сем. Владовски започва да прелива от писма на почитателки.
Митко Щерев го кани на турнетата си "6+1". В онзи период музикантът се среща с легенди като Личо Стоунса. Така, по реда си, идва времето на "Диана Експрес", но за кратко. Чочо започва да свири с оркестъра на Емил Димитров - "Синьо-белите".
С него пътува из цяла България и зад граница - във Франция, бившия Съветски съюз, Чехословакия и Турция. У нас музикантите не смогват на участия в програми и абитуриентски балове. Участват и на фестивала "Златният Орфей".
Цветан Владовски-Чочо / Източник: Страница на певеца във фейсбук
Чочо вече е натрупал огромен опит като музикант и изпълнител, когато започва да пее в "Тангра" през 1979-а. Още в самото начало групата печели първо място с песента "Очакване" на Младежкия конкурс за забавна песен.
Колеги в групата са му Константин Марков ("Косьо") - бас, Борислав Цонев ("Боби") - китара, Борислав Панов ("Боти") - клавири и цигулка, Антон Бубев ("Капъша") - барабани, кръстник на групата. В периода между 1980-а и 1982-ра Чочо изпява с "Тангра" най-големите хитове на групата: "Нашия град", "Богатство", "Любовта, без която не можем" по музика на Борис Карадимчев, текстове на Александър Петров и аранжименти на "Тангра".
Чочо Владовски с "Тангра" (Снимка: Архив Dir.bg)
Към групата в най-успешния й период са привлечени Емил Герасимов - ударни и Валентин Пападополус ("Папи") - клавири. Успехът е огромен. Заваляват покани за турнета в чужбина, но с Чочо има проблем за пътуванията извън граница - МВР му отказва задграничен паспорт. Това е тежък удар за цялата група, скоро след което тя се разпада...
Източник: Страница на певеца във фейсбук
Според някои, това е периодът в който Чочо започва все повече да се привързва към водката - тя си остава любимото му питие "за утеха" до края му през 2006-а. Водката е негова "любима" в продължение на повече от две десетилетия. И той не се отказва от нея, въпреки началната форма на цироза и диабет.
След 1984 г. Чочо работи за кратко с Развигор Попов и Мими Иванова като соло изпълнител. Самостоятелно е работил с най-известните ни композитори: Тончо Русев, Стефан Димитров, Вили Казасян, Асен Драгнев, Кристиян Бояджиев и др. Едни то най-хубавите му песни, като "Безсъние", са плод на творческото му и приятелско сътрудничество с Борис Карадимчев и Александър Петров.
Попадах някъде, но всичко беше истинско
Страха от удара.
Очакването ... Сблъсъка ...
А след кацането върху мислите
И тръгнах по света нарамил кръста си
Като медал върху ревера сив във времето
Поглед от високо всички улици
И виждах рицарите, стъпили на стремето
На нашите мотори, с малки блудници ...
А Дон Кихот прегърнал здравословно чашата
в кръчмата спореше със неверници
Които го закачаха от масите,
че днес дори в музея няма мелници... ("Безсъние")
През 1989 г. певецът издава самостоятелен албум, озаглавен с името му - "Цветан Владовски". На "Златният Орфей" през 1990-а печели II награда за песента "И една звезда" (муз. Петър Гюзелев). През 1997-а отново грабва Втората награда, вече като съавтор на музиката на песента "Огън и дим", в изпълнение на дует "Ритон" (муз. Александър Кипров, Данаил Драганов, Цветан Владовски).
Заедно с Лили Иванова / Снимка: Архив Dir.bg
В началото на 1990-а изгрява житейският и творчески шанс - да работи съвместно с голямата Лили Иванова. Двамата откриват музикално студио. Чочо продуцира нейния албум "Хазарт" и реализира три дуета с примата: "Днешната любов", "Малък шанс" и "Днешната любов".
През 1996-а издава и втория си солов албум - "Богатство". Периодът изглежда щастлив във всяко едно отношение. През 1997-а печели заедно с Александър Кипров и Данаил Драганов (Дени), Голямата награда на фестивала "Златният Орфей" за българска песен, а през следващата 1998-а - първа награда. Същата година тримата грабват в съавторство и Първа награда на "Бургас и морето".
Междувременно Чочо изпълнява вокалните български версии на песните в анимационните сериали на "Дисни". Става председател на Българската национална асоциация на производителите на звукозаписи (БНАПЗ).
Източник: Страница на певеца във фейсбук
Последните години на Чочо Владовски са истински кошмар от болести. Диабетът е увредил невъзвратимо органите му. Той отслабна драстично и изглеждаше като грохнал старец. А беше само на 50!...
Според приятелите му е изкарал едно след друго инсулт, тежък грип и алергично диабетен шок. Имал е проблеми не само с черния дроб, но и с костите. Тялото му все повече го изоставя и го превръща в ходеща развалина. И така си отиде от този свят!...
Източник: Страница на певеца във фейсбук
Остана обаче една песен, известна на всички българи, с която ще запомним Чочо като вечния студент - млад, безгрижен и весел. Продължават да я пеят нови певци, но тя винаги ще си остане "песента на Чочо за каничката с кафе"...
За мен отдавна хората говорят,
че вечно съм без пукната пара,
но аз със всеки съм готов да споря
дали това е най-важно на света.
Живея на последния етаж
в една мансарда, точно под звездите
прозорецът е моята врата
и аз вървя към тях и ги разпитвам
Дали след време тука под звездите
прозорецът ще има светлина,
дали тогава пак ще слушат "Бийтълс"
и вечните поети ще четат.
Дали хазяйката ще идва рано
с виенска кифла, с каничка кафе
и вместо да попита тя за наема
ще се усмихне: "Спахте ли добре?"
И пак ли ще звучи невероятно
за някой, ако някой пак твърди,
че има най-голямото богатство,
един прозорец и безброй звезди. ("Богатство")
С Борето Гуджунов / Източник: Страница на певеца във фейсбук
Да, болестите го победиха, но животът е най-големият победител - той винаги продължава - с нови хора, в нови времена. Може би днешните студенти са далече от някогашната романтика, определено за тях вече не е на мода "Бийтълс", но това е свободата да живееш във времето си. Чочо живя свободен да прави всичко, което иска в своето време. Един от приятелите му - диджей Ивайло, казва в едно интервю, че Чочо винаги е бил "волна птица и си остана до края такъв".
А може би, именно заради това, също като героя си в "Безсъние", певецът се е чувствал самотен като Дон Кихот - "прегърнал здравословно чашата" и спорещ в кръчмата "с неверници"? Чочо загуби този "спор" с ранната си смърт, но песните му победиха смъртта, защото ние - "неверниците", все още ги слушаме и ги обичаме.
Ако беше жив, днес щяхме да му кажем "Наздраве!". Сега ни остава единственото: "Поклон"! И една каничка... горчиво кафе!
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}