Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Михаил Белчев: Когато се роди синът ми Константин, изпаднах в несвяст

ТРИ ИСТОРИИ НА...

Михаил Белчев: Когато се роди синът ми Константин, изпаднах в несвяст

Бърза да порасне заради мен. Иска час по-скоро да покаже кой е, какво може, изповяда легендата

С любимата си Кристина (Снимка: BulFoto)

На 13 август бардът Михаил Белчев става на 71.

Снимка: BulFoto

Той е написал или музиката или текста, а понякога и двете, на песни, които завинаги ще останат вечни български хитове. Едни от най-популярните са: "Булевардът", "По първи петли", "И утре е ден", "След 10 години", "Пак ще се прегърнем", "Живот", "Ще продължавам да пея", "Не всичко е пари, приятелю", "За теб, Българийо" и мн. др.

Автор е на музиката за театрални постановки и филми. Два пъти е носител на Голямата награда на фестивала "Златният Орфей". За песните си получава първи награди на фестивала през 1984, 1990, 1998 г. През 1996 г. получава и приз за цялостно творчество. Почетен гражданин на София. Носител на орден "Св. Св. Кирил и Методий" с огърлие.

Миналата година получи от кмета Йорданка Фандъкова специалната награда на София за цялостно творчество, изключителни постижения и принос в културата.

Септември 2016 г. Михаил Белчев със специалната награда за цялостно творчество, изключителни постижения и принос в културата (Снимка: BulFoto)

Представяме ви три истории на големия ни музикант:

 I

На "Златният Орфей" се явих с костюм на Гошо Минчев

Истинският старт на кариерата ми дойде с песента "Закъснели срещи", която изпълних с Мария Нейкова на "Златният Орфей" през 1969 г. Гошо Минчев, който пееше песента с Мария Нейкова във филма "Мъже в комавдировка", не я харесваше тази песен и казал на Петьо Ступел, че не иска да я пее. Той я дава на един тромпетист, Светомир Димитров, който по-късно свиреше в състава "Стакато" на Развигор Попов. Светльо изпя "Закъснели срещи" на един тур на "Златният Орфей", който се проведе в зала "България".

Снимка: Личен архив

Петьо Ступел обаче не харесал това изпълнение и ме намери. Тогава още бях студент и участвах в художествената самодейност. Даде ми я на една касетка и каза: "Пей". За мен беше щастие, защото бях я чул и молех Господ да ми намери такава песен, подходяща за моя стил, за моя натюрел.

И два дни преди финала на "Златният Орфей", на Слънчев бряг аз се запознах с Мария Нейкова. Харесахме се. Всеки си беше научил партията от касетата и на генералната репетиция трябваше само да си сменим костюмите, защото не ги одобриха. Шефката на телевизията тогава Леда Милева каза, че аз съм приличал на Рафе Клинче, защото бях много слаб, изпит и със черен костюм, риза по врата. Казах: "Това ми е абитуриентския костюм, аз други костюми нямам, майка ми и баща ми са чиновници!"

С Мария Нейкова на "Златният Орфей" през 1969 г. (Снимка: Личен архив)

Още

Валди Тотев: В "Щурците" се чувствах като новобранец

Валди Тотев: В "Щурците" се чувствах като новобранец

Гошо Минчев ми даде новия си костюм, който сестра му беше изписала от Австрия. На Мария й намерихме бели обувки, защото тя пък беше облякла булчинската си рокля, предишната година се беше омъжила. Така успяхме да се облечем. Стълбата, по която трябваше да слезем на сцената беше като дълга серпантина и трудна за ходене, но и с нея се справихме и успяхме да се доберем до микрофоните. Изпяхме песента и публиката онемя. Видяха двама човека - чисти, непознати, целите в бяло, пеят за любов хванати за ръка. Песента спечели първа награда. Тончо /Русев - б. а./ ни каза: "Вие объркахте сметките на журито!"

За първи път дадоха "по бедност" парични награди и на изпълнителите. Дадоха ни някакви пари, които ние веднага опраскахме. А от телевизията даваха веднага хонорарите.Чака те касиерката, подписваш ведомостта и ти дава парите - за участието ти в програмата, това отделно от конкурса.

И така, "Закъснели срещи" е първото ми международно признание, оттам кариерата ми рязко тръгна нагоре.

II

Написах "След 10 години" за Владко Заимов, който загина в самолетна катастрофа

Всяка моя песен си има своята история.

На една сбирка у Миряна Башева написах "Булевардът". ("Своя автомобилен оркестър, вдъхновен дирижира градът и цъфтят в суматохата кестени, прецъфтяват и пак цъфтят.")

Прочетох нейното стихотворение и с една китарка направих мелодията. Кристиян Платов, Бог да го прости, взе нещата в свои ръце и създаде аранжимента. Роди се една трубадурска, софийска, улична песен, която вече е на 37 години.

Снимка: Личен архив

Още

Митко Щерев: Емил Димитров ме научи как се правят хитове

Митко Щерев: Емил Димитров ме научи как се правят хитове

ФСБ ми донесоха модел на една италианска песен, но те бяха направили нов аранжимент. Помолиха ме да им напиша текст.

Точно бях загубил най-близкия си приятел Владко Заимов, на ген. Заимов внук, който загина в самолетна катастрофа, връщайки се от Киев към София. Това е причината да напиша "След 10 години". Без тази песен и до сега не минава абитуриентски бал, вече 40 години. ​​​​​​​

С "Пак ще се прегърнем" ("Мен ми стига - ти си тук, имаш още мойто рамо, стига ми, че без звук пак се прегръщаме") спечелихме "Мелодия на годината". Музиката е на Сашо Бахаров, а аранжиментът на ФСБ. Преборихме шлагер като "Телефонна любов". Бяхме се събрали у Гошо Минчев и гледахме конкурса. Дойде Кирчо Маричков и каза: "Така както гледам, върви към ФСБ." А ние не вярвахме: "А, къде, бе..." Тогава беше първото леко пречупване. Наложи се един по-модерен изказ.

Жоро Христов един път ми каза: "Моля те, напиши нещо за майка ми!" Отговорих му: "За твоята майка не мога да напиша, но ще напиша за моята, а ти ще я изпееш за твоята!" И се получи: "Майчице, майчице..!

Със Стефчо Димитров написахме в "Кристал" песента "Живот". ("Тихо шепна на вятъра. Тихо шепна на слънцето твоето име, ЖИВОТ. Тихо тръгвам по пясъка. Тихо крия следите ти в своето тяло, ЖИВОТ...) Стефчо пееше на ухото ми мелодията, аз пишех на една цигарена кутия, пихме по едно питие - и така се роди песента.

С Богдана Карадочева (Снимка: BulFoto)

Става дума за едно момче, което служи на границата и в последната нощ преди да се уволни, го убиват. Вили Кавалджиев я изпя прекрасно. Казал съм, че когато си отида от тоя свят един ден, искам епитафията ми да бъде: "Тихо пия водата ти. Тихо лягам в земята ти. Ти ме повика, ЖИВОТ." А "За теб, Българийо", която пее Веско Маринов, пък не беше одобрена. Намериха нещо - "защо ще застава лирическият герой на колене, не може!" Върнаха я, поради липса на качество. И това е, не се обясняваше повече.

2006 г. Сред приятели и колеги пред препълнената Зала 1 на НДК по повод своята 60-годишнина (Снимка: BulFoto)

Финалът на "По първи петли" всъщност е такъв: "По трети петли, уморени мъгли се разкъсват от страх и се впиват в прозореца, сутрин. Старият ключ се огъва от студ и го няма домът, и я няма вратата, сутрин." Но комисията не го одобри - как така нямало изход и ... този куплет отпадна. Васо Найденов така си и пее песента - без него.

 

 III

С Кристина сме се разделяли само два пъти 

2009 г. Михаил и Кристина Белчеви на Бенефиса на Борус Гуджунов (Снимка: BulFoto)

Още

Ирен Кривошиева: Любовта търпи и вижда само доброто

Ирен Кривошиева: Любовта търпи и вижда само доброто

По онова време живеех на "Гурко". До нас, в "Покойника", правеха греяни вина, ракии, печаха се меса, беше много приятен този мирис на Коледа. Видях Ивайло Диманов и той каза: "Хайде, да те водя, бате, на купон!" - "Хайде. Колко му е?" Там заварихме Иван Гранитски и още няколко човека, между които и жени. Едното момиче беше Кристина. Много ми хареса. Много чисто излъчване имаше, хубаво момиченце. И ... от тази вечер повече не се разделихме. Тя замина за Ловешкия театър, където беше по разпределение като актриса, заминах с нея. Останах там сума ти дни. И така, до сега. Разделяли сме се само два пъти - 2 дни, когато бях в Одеса и когато бях в Америка и Канада. Никога не съм й изневерявал. Не съм имал нужда да й изневерявам. Тя ми импонира във всяко едно отношение. А за да я ревнувам, трябва нещо да се случи в моята глава. Това вече е достатъчен повод да съм ревнив. Имал съм моменти, мои си фантазии...

"Кристина ми импонира във всяко едно отношение" (Снимка: BulFoto)

Аз съм голям перко. На 13 август като мен са родени Фидел Кастро, Хичкок, Леа Иванова, Андрей Слабаков, все такива екземпляри.

Нашият син Константин е чакано дете, 7 години нямахме деца. Появи се, Божа работа! Но докато чакахме, ние успяхме да не гледаме на този факт като на Дамоклев меч, който виси над нас. Никой никого не е закачал на тази тема и ето, че един хубав ден стана. Когато разбрахме, че Криси е бременна, беше точно преди рожденния й ден, събрахме много приятели в едно заведение и там го обявихме.

1995 г. "За първи път Косьо вижда белия свят..." (Снимка: Личен архив)

А като се роди Косьо, отидох през нощта в "Суингинг хол". Бях в несвяст. Опитах се да изпея нещо, изпях го, там бяха мои приятели музиканти, почерпих целия бар. А на сутринта бях на дивана вкъщи.

Тогава бях на 49, сега съм на 71.

Кристина и Михаил Белчеви със сина си Константин Белчев (вляво) Снимка: BulFoto

Косьо бърза да порасне заради мен. Иска час по-скоро да покаже кой е, какво може. Толкова много неща е свършил вече - завърши Италианския лицей, записа да учи "Национална сигурност", най-младият командос е в Академията на Юлий Абаджиев, издаде албум... Мъжко момче.

А на Криси съм много благодарен, че успя да ме убеди, че не всички приятели около мен си струва да бъдат до мен. Доказа ми, че не всички мои приятелства са били чистоплътни. С много такт, много елегантно.

2016 г. Кристина Белчева и Константин Белчев на представянето на сборника стихове "В полумрака на спомена" на Михаил Белчев (Снимка: BulFoto)

Още

Йорданка Христова: С Георги Стоичков ме запозна "придворната ми поетеса"

Йорданка Христова: С Георги Стоичков ме запозна "придворната ми поетеса"

Имаше един малък период след промените, когато приятели ме предадоха. Написах няколко стихотворения, един малък цикъл по този повод - като всеки раним човек. Става дума за това, че някои хора решиха, че ето - идва демокрацията и ще цъфтят пендари по дърветата в България.

Оказа се, че се разочароваха. И ето на какъв хал е гилдията ни. Колеги нямат пенсии, нищо не е уредено, нищо не е ясно, хората не могат да живеят нормално. До кофата са някои. А жанрът ни е прекрасен. Толкова хора си дадоха живота за него, пълнехме стадиони, пълнехме зали, раждаха се песни, раждаха се събития.

"С Кристина сме се разделяли само два пъти" (Снимка: BulFoto)

Аз лично не мога да се оплача, защото следвах моя път, не спрях да работя в тези години и имам доста неща, с които мога да се гордея. Псевдодемократите бяха забранили 2-3 години да ме "въртят" по радиото, по телевизията. Уволниха жена ми от Младежкия театър заради мен. Но не можеха думите, които съм написал за тях да ги спрат. В един момент ние с нея останахме само двамата, събирахме се с верните приятели, които останаха с нас. Но успяхме да си запазим достойнството. Минаха години, онези ми се извиняваха, разкайваха се, плачеха... Във времето се оказа кой е бил прав.

Минаха години, другите ми се извиняваха, разкайваха се, плачеха...

2016 г. Михаил Белчев представи юбилейния си сборник стихове "В полумрака на спомена" (Снимка: BulFoto)

Валерия КАЛЧЕВА

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Славка Славова: Предпочитам да гледам филми, а да играя - в театъра

Днес се навършват 100 години от рождението на голямата българска актриса

Проф. Дечко Узунов в "Светско монументално изкуство"

Откриването на изложбата е на 29 февруари (четвъртък), 18:00 ч. в галерия-музей "Дечко Узунов"

Мара Белчева със свой личен кът в музея на Петко и Пенчо Славейкови

Постоянната експозиция с лични вещи, преводи, ценни ръкописи и писма на на голямата любов на Пенчо Славейков бе представена за първи път на 14 февруари в къща музей "Петко и Пенчо Славейкови" в София

Показват най-богатата колекция от лични вещи на Апостола

Музей "Васил Левски" в Ловеч ще отбележи 70-годишнината си с уникална изложба

Две изложби, посветени на 151-годишнината от гибелта на Васил Левски - в Художествена галерия в Ловеч

Чрез експозициите виждаме как животът на Апостола не свършва на бесилото в София на 6 февруари (по стар стил) 1873 г., а продължава в пространството и времето, за да стигне до наши дни и да продължи напред в бъдещите