Вили Кавалджиев искаше да види морето преди да умре

ГОЛЕМИТЕ ГЛАСОВЕ НА БЪЛГАРИЯ

Вили Кавалджиев искаше да види морето преди да умре

Точно преди 10 години на този ден, той си тръгна

Автор : Валерия Калчева / 28 декември 2020 / 11:24 20127 Прочита 21 Коментара

"За първи път чух невероятния глас на Вили Кавалджиев на един конкурс, 1980 г., където изпълни песента "Очакване" с група "Тангра". В този момент дори и не си помислих, че години по късно животът ще ме срещне с него и той ще разкаже някои от най-хубавите песни, за които съм написал думите.

През 1992 г. на фестивала "Златният Орфей", заедно с него и композитора Кристиян Бояджиев получихме Голямата награда за песента "Близо до мен". В онези години да държиш в ръка тази статуетка беше наистина вълнуващо, но не това ни сближи.

Харесвах Вили най вече затова, защото умеше с гласа си да разказва истории, а на мен винаги ми се е искало със стиховете си да правя точно това - да разказвам истории. И винаги съм бил фен на рок музиката, а Вили Кавалджиев беше преди всичко рок музикант и певец.

Вили Кавалджиев (Снимка: Bulfoto)

През годините се изгради и нашето приятелство. Записахме заедно много песни, които аз изключително ценя, независимо, че повечето от тях не станаха популярни. Но не винаги популярността е гаранция за стойностно изкуство. Вили беше характерен, разпознаваем, а това е най-ценното в нашата професия.

За съжаление и той си тръгна без време от този свят, както много други колеги от това поколение - тихо и незабележимо, като свещ, угасена от вятъра", спомня си легендарният рок поет Александър Петров днес, когато се навършва едно десетилетие, откакто Вили Кавалджиев ни напусна на 28 декември 2010 година.

Ето какво разказа пред мен тогава неговият син Роро, едно от малкото свидетелства за големия певец - за мъките, в които си отиде, за нараненото му сърце в края на дните му, за недоимъка, в който угасна...

Роро беше неотлъчно до именития си баща в тежките му дни. 7 години по-късно след Вили, той си отиде внезапно, само на 41 години. Ужасяваща новина, която потресе България:

"Една нощ баща ми получи много тежка хипогликемия. Сестра ми звънна на пожар. Отидох вкъщи и го заварих абсолютно неадекватен. Когато ти падне много захарта, те удря в мозъка и започва буквално да го изпържва. Извикахме "Бърза помощ", позакрепиха го, сложиха му система с гликоза...

При гангрената всичко тръгна от една раничка на палеца, свързана с диабета. На сутринта сестра ми се обади: "Ела тук, палецът му е син!" За няколко часа пръстът му започна да почернява. Ампутираха го, защото гангрената много бързо се разпространява...

Вили Кавалджиев (Снимка: Bulfoto)

Трябваше да го откараме в болница, но от бившата правителствена ни казаха, че нямат линейка. Звъннахме на "Бърза помощ", казаха: "Качете го на кола!" Обяснихме:

"Не може, има нужда от носилка!" А те: "Ние не сме безплатен превоз, трябва да си заплатите!" Но се отзоваха. Закараха го първо в бившата правителствена болница, но се оказа, че в там няма ендокринолог. Оттам го транспортираха в Гнойно-септична хирургия на "Пирогов". Точно в този ден, когато се случиха тези неща, никой от нас нямаше пари в себе си. Останахме с вързани ръце.

Вили Кавалджиев (Снимка: Bulfoto)

Всичко започна преди 2-3 години. Гледахме да държим нещата вътре в семейството, защото много хора се нуждаят от помощ и не сме искали да се стига до такава гласност. Баща ми си счупи много сериозно левия крак. Като малък е боледувал от детски паралич, опериран е и левият му крак е по-къс.

Сложиха му някакви железа, обездвижи се. Същият крак през последните две години го счупи три пъти. Блъсна го кола, след това се подхлъзна в банята...

Вили Кавалджиев (Снимка: Bulfoto)

Положението стана много сериозно. Заедно с това му се стовари един тежък диабет, който започна да поразява доста от органите му. Баща ми изгуби голяма част от зрението си - почти не вижда в момента. Това страшно го притеснява. През същото това време прекара и два инсулта, вследствие на които лявата му ръка се парализира. Карах го да свири на синтезатора преди време - не може, трудно му е.

Наложи му се да се затвори вкъщи и това го докара до срив. За един артист като него, който е свикнал да бъде сред хора, да ходи по участия, да организира прояви, е много трудно да остане сам. Колеги и приятели малко го позабравиха последните години.

До влизането в болницата баща ми се придвижваше много трудно - подпираше се със стол в едната ръка и с бастун в другата. Извеждахме го пред блока на слънце по този начин. Надявам се кракът му да се стабилизира, за да ходи поне с проходилка. Слаб е, не може да ходи с патерици. Отслабнал му е организмът...

Вили Кавалджиев (Снимка: Bulfoto)

Мечтата му беше да види морето тази година. Каза ми: "Искам само да погледна морето за 1-2 дни..." Много искам това да стане, но не знам как ще го заведа. Той не може дори да се качи в кола. Трябва да му намерим инвалидна количка.

Вили Кавалджиев (Снимка: Bulfoto)

Баща ми не получава пенсия. Беше без здравни осигуровки и се наложи да платим някъде около 500 лв. за четири години назад.

В един момент баща ми каза: "Обади се на моите приятели, те ще ми помогнат!" Тогава аз пуснах в профила си във Фейсбук съобщението. Не сме искали да занимаваме държавните институции, защото знаем, че има хора, които са много по-крайнонуждаещи се; че има и деца, чакащи трансплантации, лечение в чужбина... До последния момент мислехме, че ще можем сами да се справим със ситуацията.

Искаме да има един фонд, за да тече спокойно лечението и възстановяването му.

Като му казах, че след като съм разпространил съобщението за помощ във Фейсбук, са се обадили много хора, той се разплака...

Още в линейката ми каза: "Кажи на Гонзо да ми дойде на свиждане!" Баща ми е много голям левскар. Луд левскар, ходеше по стадионите години наред. Той много ще се радва да чуе приятелите си, да му дадат малко кураж - композитора Сашо Савелиев, Кирил Маричков, Богдана Карадочева му е близка приятелка... Успокоих го: "Като те изпишат, ще направим голямо събиране, ще поканим всичките ти приятели! Ще отпразнуваме и рождения ти ден!"

Баща ми е много наранен от това, че не се сбъднаха мечтите му. Още преди 20 години му предлагаха за цялото семейство хубава работа в Америка, но той не се съгласи, каза: "Не, оставаме тук да се борим за демокрацията!"

Обикаляше страната по митинги, по съвещания и даваше всичко от себе си. Баща ми дълги години движеше културната работа на СДС, уреждаше участия на много изпълнители и го правеше от сърце. Преживя много тежко и разцеплението в СДС.

Вили Кавалджиев (Снимка: Bulfoto)

Никога не сме искали много. Вкъщи винаги е имало топла супа, винаги е било хубаво и приятно. Живели сме нормално, добре. В никой случай не сме изпаднали. Всички са така днес. След като сме се обърнали за помощ, значи семейството не разполага със средства, то е ясно. Но в никой случай не искаме да будим съжаление. Баща ми винаги е бил борец и борец ще си остане! До края на живота си," разказа преди 10 години Роро Кавалджиев.

Наричаха Вили Кавалджиев Вили гласът (Вили дъ войс). Роден е на 1 август 1945 г. в село Сомовит, област Плевен, където получава основното си образование. Завършва английска гимназия, след което специалността "Икономика и организация на туризма". Работи известно време като преводач към "Балкантурист" и завързва запознанства с много западни туристи. Това не се приема с добри чувства от тогавашната Държавна сигурност и често е привикван да дава обяснения.

Професионалната си кариера на певец започва през 1960-те, най-напред е с група "Викингите", след това с "Лира 70", "Импулс", "Златни струни", "Тангра" и други. Първият му самостоятелен албум "Вярност" излиза през 1981 г., след което следват "Вечно на път" (1986) и "Мадона" (1994).

Вили Кавалджиев (Снимка: Bulfoto)

Неговото изпълнение на песента "Очакване" (музика: Константин Атанасов, текст: Михаил Белчев) печели I награда на Младежкия конкурс за забавна песен през 1979 г. През лятото на 1980 г. на сцената на Летния театър в Слънчев бряг той изпълнява "Виргиния" (музика: Димитър Бояджиев, текст: Орлин Орлинов), която печели III награда в конкурса за песни на "Златният Орфей", а "Близо до мен", с която се представя през 1992 г. (музика: Кристиян Бояджиев, текст: Александър Петров), получава Голямата награда "Златният Орфей".

В дует с Маргарита Хранова изпълнява песента "Оставаме" от филма "Оркестър без име". Правил е турнета и е участвал в музикални фестивали в различни страни по света, между които САЩ и Русия.