ГОЛЕМИТЕ ЗВЕЗДИ НА ХОЛИВУД
Назад и на високи токчета, тя грабва "Оскар"-а в съревнование с Катрин Хепбърн
110 години от рождението на Джинджър Роджърс - неповторимата партньорка на Фред Астер
Автор : / 6089 Прочита 1 Коментара
В хотел "Savoy" в Лондон, Англия, 23 декември 1968 г. Роджърс е на път за репетиция на мюзикъла „Mame“ в Theatre Royal, Drury Lane / Снимка: Getty Images
Тя е родена като Вирджиния Катрин МакМат на 16 юли 1911 г., но завладява света с името Джинджър Роджърс. Бог я е надарил с красота, артистичен, певчески и танцувален талант, и съдбата й предоставя да реализира целия този невероятен капацитет от възможности по най-яркия начин, за който може да си мечтае всеки артист.
Тя достига върховете на славата и грабва "Оскар" през 1941 г., за ролята си във филма "Кити Фойл" (1940). Получава заветната статуетка, когато е едва на 30, в разцвета на силите си. До края на живота си играе в още 72 филма, а Американският филмов институт я записва под №14 в класацията на най-големите актриси на класическото холивудско кино.
Съдбовна за кариерата й се оказва срещата й с танцувалния й партньор Фред Астер. Двамата свързват имената си по толкова неразривен начин, че и до днес са възприемани като нарицателно за неповторима звездна двойка.
Джинджър Роджърс и Фред Астер / Снимка: Getty Images
Кариерата на Джинжър Роджърс (англ. Ginger Rogers) започва буквално от нулата - тя тръгва от пътуваща водевилна актриса в цирк. Има шанса да дебютира на Бродуей, а началото на славната кариера започва от срещата й с Фред Астер. В период от 6 години двамата се снимат в девет музикални филма, които са записани в Златния фонд на Холивуд. Джинджър и Фред са новатори в този жанр. Музиката във филмите е написана специално за тях. Те превръщат филмовите мюзикъли в любим жанр на публиката.
Усмивката на Джинджър, елегантните й движения в танците с Фред, очарователният диалог между двамата, превръща двойката в еталон за красота на екрана, а самата Джинджър - в холивудска икона.
Джинджър Роджърс през 1938 г. / Снимка: Getty Images
Тя е само на 9, когато печели танцово състезание в Чарлстън. След дебюта си на Бродуей, получава покана от "Paramount Pictures" за договор за пет филма. През 40-те години на миналия век Джинджър Роджърс е най-високо платената актриса в Холивуд. През 1965-а се завръща отново на Бродуей с емблематичната роля в "Хелоу, Доли". Играе почти до смъртта си, участва в телевизионни предавания и издава автобиографична книга със заглавието "Моята история", публикувана през 1991-ва година. Умира на 83 при пристъп на сърдечна недостатъчност през 1995-а година.
В огледалото.../ Снимка: Getty Images
Спорно е, кой за пръв път изрича фразата по адрес на Джинджър: "Назад и на високи токчета", защото многократно контекстът на тази фраза е бил използван и от политици, но е факт, че в буквалния й смисъл тя отразява една невероятна и характерна за Джинджър Роджърс стъпка, която тя изпълнява с поразително майсторство. През 2007-а година е заснет филм за живота й, носещ същото заглавие - "Назад, на високи токчета".
В личния си живот актрисата не е щастлива. Има пет брака и пет развода, без деца.
В автобиографичната си книга разказва, че най-милите моменти от живота й, въпреки проблематичното й детство, са именно там. Тя се ражда като единствено дете на електроинженера Уилям МакМат и талантливата репортерка, сценарист и продуцент Лела Емогена. Родословното дърво на родителите й обединява шотландски, уелски и английски корени. Малката се ражда трудно, в домашни условия, и е цяло чудо, че оцелява. За жалост, малко след радостта от появата й, родителите й се разделят. Баща й прави два опита да "отвлече" собствената си дъщеря, след което официалният развод го разделя завинаги с нея.
Малката бъдеща Джинджър е отгледана от дядо си. Между двамата се установява силна духовна връзка. Актрисата купува на дядо си къща в Калифорния, за да бъде близо до нея, докато се снима. Междувременно майка й се омъжва за Джон Логан Роджърс. И макар че той никога официално не осиновява Джинджър, артистичното име, с което става известна, е фамилията на пастрока й.
Детската мечта на Джинджър била да стане учителка. Но тъй като майка й се движела в артистични среди, тя от ранна възраст започнала да пее и да танцува покрай актьорите. В Орегон преименуват театър на нейно име. Когато през февруари 1926 г., излиза на екран филмът "Бариерата", местният вестник в Чарлстън гордо отбелязва:
"Умната малка Джинджър Роджърс показа, защо спечели щатския шампионат в Тексас, като танцьорка от Чарлстън."
Първият й брак датира от 17-годишната й възраст, и е с комедийния певец и танцьор Джак Кълпепър, с когото се познавали от деца. Бракът издържал едва година, а Джинджър просто се отдала на работата си в мюзикъла "Максимална скорост".
Веднага след това играе на Бродуей в "Лудо момиче" по музика на Джордж Гершуин. Фред Астер бил нает да помага на танцьорите в хореографията. И така, Джинджър става звезда буквално за една нощ, когато е само на 19.
Джинджър Роджърс през 1935 г. / Снимка: Getty Images
Първите филмови роли на Роджърс са в три късометражни филма: "Нощ в общежитието", "Денят на деловия човек" и "Любимците на кампуса". След още два филма с "Paramount", се премества заедно с майка си в Холивуд. Снима с "Pathé" и прави поредица от филми с "Warner Bros".
Триумфът им с Фред Астер е филмът "Роберта" (1935). Той е неин партньор, но и строг наставник.
През 1986 г., малко преди смъртта си, Астер отбелязва: "Всички момичета, с които някога съм танцувал, мислеха, че не могат да го направят, но разбира се, че можеха. Но те винаги плачеха. Всички, с изключение на Джинджър. Не, Джинджър никога не заплака".
Джон Мюлер обобщава способностите й така: "Роджърс беше изключителна, не защото тя превъзхождаше другите като танцьорка, а защото, като квалифицирана, интуитивна актриса, беше достатъчно умна да осъзнае, че актьорството не спира когато започнат танците. Причината, толкова много жени да фантазират танц с Фред Астер е, че Джинджър Роджърс им предаде впечатлението, че танцът с него е най-вълнуващото изживяване, което могат да си представят".
Джинджър Роджърс, около 1930 г. / Снимка: Getty Images
Във филмографията на Джинджър Роджърс има не само водевили и комедии, но и дълбоко драматични роли. В една от тях тя изиграва живота на майка си. През 1950-а играе във филм с Роналд Рейгън и Дорис Дей, а през 1952-ра - с Мерилин Монро и Кари Грант. Актьорската й кариера се преплита с тази на много други големи звезди на Холивуд.
Всички те са респектирани от таланта й. Особено силно впечатление произвеждат двамата с Фред Астер, когато през 1967-а година излизат на сцената на Оскарите с импровизиран танц, който буквално взривява публиката. Това доказва, че ги обича не само публиката, но и техните колеги. "Нещо твърде нетипично за "завистливия" Холивуд", както отбелязва един критик.
Джинджър Роджърс около 1940 г. / Снимка: Getty Images
През 1992-ра година "Център Кенеди" организира грандиозно събитие в чест на Джинджър Роджърс. За приноса си към филмовата индустрия актрисата е удостоена и със звезда в Холивудската алея на славата.
През 1994 г. родното място на Джинджър Роджърс е обявено за историческа забележителност. Лично кметът на Индепендънс поставя плоча пред дома на актрисата. Това е една от последните й публични изяви. По време на събитието тя успява да раздаде над 2000 автографа на свои почитатели.
През 2016-а година домът й е закупен от "Three Trails Cottages", реставриран е и е превърнат в музей, посветен на нея и на майка й Лела. В него са събрани сувенири, списания, плакати с филми и много предмети от ранчото на Джинджър, които майка и дъщеря са притежавали приживе. Музеят е отворен сезонно - от април до септември всяка година, като през това време провежда и няколко специални събития в чест на знаменитите дами Роджърс.
Джинджър Роджърс, 1969 г. / Снимка: Getty Images
Джинджър Роджърс прави последната си публична изява на 18 март 1995 г., когато получава наградата на Международния женски център (WIC) "Living Legacy". В продължение на много години Роджърс редовно подкрепя и провежда лични презентации в Кратерианския театър в Медфорд, където тя е играла през 1926 г. като водевилна актриса. Театърът е изцяло възстановен и през 1997-а година посмъртно е преименуван в нейна чест на театър "Кратериан Джинджър Роджърс".
Много хора на изкуството са посвещавали свои творби на знаменитата актриса и нейния партньор Фред Астер. Американският архитект Франк Гери проектира т.нар. "Танцуваща къща" в Прага, вдъхновен от звездната танцувална двойка.
Актрисата умира в ранчото си "Мираж", в Медфорд, Орегон на 25 април 1995 г., на 83-годишна възраст. Желанието й било да бъде кремирана и погребана в Мемориален парк Оукууд в Чатсуърт, Калифорния, заедно с останките на майка си.
Има доста любопитни истории, съпътстващи бляскавата кариера на актрисата. В живота й, освен неуспешните бракове, тя преживява и доста огорчения. През 1934 г. Джинджър Роджърс завежда дело за клевета срещу водеща на фитнес предаване по радиото, която излъгва слушателите, че актрисата е в студиото й. Много хора се опитвали да се възползват от славата й, за да придобият дивиденти. Актрисата не обичала подобно поведение и веднъж коментирала самозванците по следния начин:
"Някои си мислят, че да танцуваш е просто забавление, а за да играеш във филм, просто трябва да имаш късмет. Не обичам хората, които мислят така, защото знам колко много труд ми е коствало да стана това, което съм. Нека и те опитат да минат по този път, а не да се опират на палци върху чуждия успех".
1965 г. Джинджър Роджърс в лондонската продукция на „Mame“ в Уест Енд / Снимка: Getty Images
Джинджър дава на съд за посегателство върху личността й и продукция на Федерико Фелини, в която с Фред Астер са представени от двама застаряващи техни италиански имитатори. Исковете й по това дело, обаче, били отхвърлени, тъй като според решението на съда, филмът бил свързан главно с Фред Астер, а не с нея.
Освен талант, Джинджър респектира и с характер. Още от "Top Speed" (1929) на Бродуей, през "Полет до Рио" (1933) с Фред Астер, и в следващите им филми заедно: "Цилиндър" (1935), "Времето на суинга" (1936), "Ще танцуваме ли?" (1937), "Историята на Върнън и Айрин Касъл" (1939) и мн. други, та до Алеята на славата в Холивуд, тя е не просто и само актриса, тя е личност, която всеки път респектира "цялостно и безапелационно себе си", обобщава един критик.
Веднъж, по настояване на Фред, тя репетира часове наред, преди от обувките й да протече кръв. "Пот и кръв", отговаря тя самата в интервю, на въпроса, какво й коства славата. А знаете ли, че през 1941-ва, когато получава "Оскар" за ролята си във филма "Кити Фойл", всъщност побеждава номинираните в същата категория големи звезди Катрин Хепбърн (за "Филаделфийска история") и Бет Дейвис (за "Писмото")?!
Имала ли е Джинджър Роджърс - тази максималистка на сцената и на екрана, поне един провал в кариерата си? - Да. Самата тя признава за слаба ролята си във филма "The Major and the Minor", под режисурата на Били Уайлдър, и тази във филма "Харлоу" (1965), в който пресъздава на екрана знаменитата секс-бомба на Холивуд от началото на 30-те.
Е, дори и това да не съвпада с оценката на критиката, или на част от публиката, това признание още веднъж доказва, колко важна за добрия актьор е обективната му самооценка. Джинджър Роджърс остава в историята на Холивуд като една от най-големите звезди от Златната епоха на световната киноиндустрия.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Fikoni%2Fnazad-i-na-visoki-tokcheta-tya-grabva-oskar-a-v-sarevnovanie-s-katrin-hepbarn&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2021%2F07%2F18%2F2229404%2F768x432.jpg%3F_%3D1626631298&description=Назад и на високи токчета, тя грабва "Оскар"-а в съревнование с Катрин Хепбърн', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}