MENS SANA IN CORPORE SANO
Индустрия на мечтите
Кратка история на бодибилдинга и влиянието на фитнес културата сред българите днес
Автор: 4131 Прочита 0 Коментара
/ Възстановка на прословутата сцена от филма "Сладък живот" на Федерико Фелини от фестивала в Кан през 1960г. (Снимка: Getty Images)В режимите на "локдаун", когато фитнесите затварят врати изглежда, че идеалът за красиво тяло е още по-непостижим отпреди. Неизбежно се повдига и въпросът: кога фитнес залата се превърна в институция от първа необходимост, подлежаща на държавна рестрикция във време на пандемия?
За мнозина положението е парадоксално - "спортът е здраве", твърдят любителите и може би интуитивно обвързваме тренираното тяло с оптималната форма на живият организъм. Неслучайно в българския език "да си здрав" е синоним на "да си силен".
За разлика обаче от класическите видове спорт (плуване, борба, гимнастика и т.н.) в които съразмерната, пропорционална мускулатура е изместена на заден план пред силата и издръжливостта, фитнес културата откроява своеобразен козметичен характер.
Бред Монгомъри от Western Bulldogs тренира във фитнес зала (Снимка: Getty Images)
Понятието козметика и козметично произлиза от гръцкото kosmetikē tekhnē или букв. изкуството да подреждам хармонично; да създавам хармоничен ред. Древните гърци неразривно свързали абстрактната идея за космично - красивото със силно развитата, пропорционално - симетрична мускулатура на мъжкото тяло.
Тренировките с тежести противодействат на всички съпротивителни земни сили и правят възможен растежа на мускулните групи. Това е контролирана модификация на тялото през технически упражнения, които имат творчески характер. Оттук и kosmetikē tekhnē.
Следователно фитнес залата (ориентирана предимно за мъже) е своеобразен козметичен салон или мястото където мъжете могат да станат красиви. Вероятно мнозина от вас ще се почувстват неудобно от това. Козметиката и разкрасяването са дейности традиционно преписвани на жените. За първи път в съвременната история мъжете са поставени в обувките на жените, а именно че трябва да отговарят на определени естетически критерии, за да бъдат успешни в обществото.
Според провокативната феминистка философка Камий Палия идеята за красотата е мъжка проекция. В бодибилдинга рицарските доспехи от куртоазната литература се преобразуват в мускулна маса. Пословичен е изразът "man of steel," от англ. "мъж от стомана", който отразява тази трансформация.
Докато стоковият капитал, изразен в скъпи коли и маркови дрехи е достъпен за малцина, то атлетичната външност и развита мускулатура предоставя възможност на много момчета да придобият обществено положение и внимание чрез телата си. Може би затова и бодибилдинга се e превърнал в част от американската мечта през 50-е години на миналия век.
Културистът Рег Парк през 1955 г. (Снимка: Getty Images)
Преходът бил изключително бърз в Калифорния, където се създал т.нар. "muscle beach" или онази част от плажната ивица на Санта Моника, където бодибилдъри и акробати тренирали самосиндикално и се организирали в самобитни конкурси по красота. "Мускулният плаж" се превърнал в невероятна атракция и хората се събирали да видят как бедни пролетарчета със стегнати задни части излагат на показ свойте тела. В онова самородно фитнес пространство хората се разделят на "гледащи" и "показващи".
Филмовата индустрия била от "гледащите", но скоро преминала към "показващите". Ако някой направи достатъчно ярко впечатление на правилния човек може да се издигне финансово и да участва във филми в които тялото, а не актьорският талант бил важен.
Арнолд Шварценегер на фестивала в Кан през 1977 г. (Снимка: Getty Images)
Оттогава никога не липсва публика, когато някой се престраши да се разголи, а социалните платформи на съвремието като Instagram и YouTube са успешно експлоатирани средства за капитализиране на мускулестото тяло. В пазарната икономика на западната култура се появява ниша за професионални "фитнесджии", която прераства в мултимилионна индустрия.
Кадър от филма "Битката на титаните" (1961) - Стийв Рийвс и Вирна Лизи
Стийв Рийвс (1926-2000г.) е икона от времето на т.нар. "сребърен век на културизма". По думите на Арнолд Шварценегер от "Пълна енциклопедия на съвременния бодибилдинг" цели тълпи следват Рийвс, когато се разхождал по плажа - "хора, които не знаели нищо за него, просто се спирали и го гледали смаяни", но като цяло бил интроверт.
Младият Стийв Рийвс (Снимка: Vintagenewsdaily)
Кадър от филма "Херкулес" (1958) със Стийв Рийвс
"Не беше лесно да се говори с него", споделя Шварценегер.
"Той общуваше с външния свят единствено с естетиката на тялото си". Рийвс е от успешните културисти направили зашеметяваща кариера в киното с участие в 19 филма и макар и с непрофесионален актьорски опит се превърнал в едно от най-обичаните и разпознаваеми лица на седмото изкуство от 50-е години на миналия век.
В съвременна България фитнес културата се радва на широка популярност. Интуитивните очаквания, че българите ще се отпуснат след края на карантината не се оправдават. Противно на глобалната тенденция към затлъстяване в "прогресивния" Запад, балканските мъже и в частност българите демонстрират естетическо отношение към своите тела.
Неслучайно на националния стадион "Васил Левски" в град София има цитат от най-големия идеолог на естетическото възпитание - Фридрих Шилер.
Според специалиста Николай Цанков от Movement Academy същината на модерния фитнес е покачване на мускулна маса.
"Няма какво друго да е. В момента всеки подрастващ любител цели само едно: да стане по-як, по-голям. Няма значение как ще го постигне; той не се стреми да развие друго качество ... да не говорим и че по-големите искат същото. За да тренираш за здраве трябва да имаш ясно определена цел, трябва да имаш някакви навици, визия как се развиваш и как се получава.
Простото вдигане на тежести не е трениране за здраве. Дори треньорите в повечето случаи пренебрегват здравето за сметка на другото и после идват при нас да ги рехабилитираме. (...) Жените искат да отслабнат - винаги! Мъжете искат да станат като Шварценегер и тяхната цел от самото начало е да имат гърди и бицепс, да изглеждат добре в огледалото за своето собствено его".
По времето на живковския социализъм култът към тялото бил държавна идеология. Макар и непривикнали с плакати на Арнолд Шварценегер по стените, бъдещите културисти от 90-те израснали в обкръжението на титанични монументални тела, изобразяващи пролетарските герои и съветски освободители тип Альоша, чиято физика увековечена в камъка, не отстъпва от тази на класическите културисти от времето на т.нар. "златна епоха".
В началото на новото хилядолетие тренираното тяло навлиза в българската популярна култура през хитовото парче на братя Аргирови "Гот е!". Музикалният клип на емблематичното дуо застъпва моделираното мускулесто тяло на стриптизьора - културист Петър или Пешо, както бил познат на всички.
Пешо работел в авангардния софийски клуб Спартакус, където бил забелязан от братя Аргирови. По-късно станал част от легендарния еротичен балет Максимус, но се пренасочил за охранител на лицето Х, заради когото и бил застрелян.
Двама танцьори в култовия нюйоркски клуб "Студио 54" (Снимка: anothermag.com, @Dustin Pittman)
Независимо от ковид пандемията фитнес културата ще се съхрани като основен способ на мъжете да постигнат съвършено-красивото в своите тела.
Балканският мъж се идентифицира със своето тяло, подобно на древните елини. Той отъждествява своя Аз с успехите си във фитнес залата. И в това няма нищо повърхностно. Биологично-прекрасното тяло е универсален език и препраща към виталните сили на природата.
Спечелилите титлите Мистър Красиво тяло и Мисис Красота през 1956г. (Снимка: Getty Images)
Днес, мраморните богове на езическото Средиземноморие са изместени от новите мускулести богове с жива плът. В своята изначална същност фитнес културата си остава индустрия на мечтите!
Митко МАРКОВ
Митко Марков е дипломиран философ от СУ "Климент Охридски", има интерес към антропологията и изследванията на мъжествеността. Публикувал е в някои водещи научни издания. Можете да го последвате в Instagram.