ЦИГУЛКАТА - МОЯТ ЖИВОТ
Ара Маликян: Цигулката е като част от тялото ми, част от самия мен
"Една от мечтите ми е някой ден да свиря българска народна музика", споделя виртуозният цигулар малко преди концерта си на 1 ноември в НДК
Автор: Оля Ал-Ахмед, БТА / 29 октомври 2018 / 15:27 3201 Прочита 0 Коментара
Българската народна музика е уникална, интересна, вдъхновяваща. Една от мечтите ми е някой ден да свиря българска народна музика. Това каза в интервю за БТА цигуларят Ара Маликян, който ще бъде у нас с турнето си "Невероятното пътешествие на една цигулка" на 1 ноември в зала 1 на НДК.
- Господин Маликян, Вие идвате за втори път в България. С какво Ви привлече страната ни?
- Първият ми концерт в София беше изключително преживяване. Вие сте много емоционална и образована публика.
Цигулката е инструмент от висш пилотаж, а българската публика обича да лети с този висш пилотаж.
Наистина, всичките ми концерти са уникално приятна емоция, един неподправен диалог между мен и зрителя в залата. Нямаме нужда от преводач, езикът на цигулката се разбира от всички по света, и от българската публика също. Беше удоволствие да свиря за такава публика и ето, реших да се върна отново.
- Как се чувствате на българската сцена?
- Прекрасно! Като у дома си. Много добре съм приет в България.
Вие сте много топъл, добросърдечен, емоционален и гостоприемен народ. А в моята смесена кръв кипят същите тези качества, затова явно се чувствам прекрасно в България и на българската сцена, сред моите български приятели и почитатели.
Моят живот е на сцената и когато виждам, че дарявам радост, позитивизъм, щастие и хубави емоции на публиката, това носи положителна емоция и удовлетворение и на мен. По този начин става един великолепен обмен на положителен заряд, който хвърля искри из цялата зала. А това ни прави всички щастливи, както мен, така и зрителите.
Обичам да гледам хората щастливи!
- Какво е за Вас цигулката?
- Цигулката е моят живот. Тя е всичко за мен. Не си представям живота ми без цигулка, тя е като част от тялото ми, част от самия мен. Никъде не ходя без цигулката си. Затова и разказвам живота си и историята на своето семейство чрез нея. Така съм нарекъл последния си албум "Невероятната история на една цигулка" и така се казва и турнето ми "Невероятното пътешествие на една цигулка".
Аз говоря чрез цигулката, не съм толкова силен с думите си, както с музиката, която свиря. Ако някой ден се наложи да работя нещо друго, не мога да си представя какво ще е то.
От три години обикалям света с турнето си "Невероятното пътешествие на една цигулка", носещо името на 25-тия ми албум. За да разказвам истории чрез музиката - от предкласиката на Бах, през арменския фолклор, ливанските ритми, Вивалди и ритмите на клезмер до Radiohead и Led Zeppelin.
- На колко години бяхте, когато протегнахте ръка към цигулката?
- На 3 години. В интерес на истината не съм протегнал аз ръка. Баща ми е решил, че трябва да свиря на цигулка и ме учеше на музика от малък. И ето така - тя стана част от живота ми.
- Защо именно цигулка, а не някой друг инструмент?
- Това е първият инструмент, до който съм се докоснал. Така и тя се докосва до мен и остана в живота ми.
Цигулката е много емоционален инструмент, не е за всеки, тя може да изрази най-тънките емоции. Звукът от струните й е най-близък до ритъма на сърцето.
Цигулката може и да плаче, и да се смее, да бъде драматична, и също така и жизнерадостна и да кара хората да танцуват.
С други думи - цигулката е пъстрата палитра на човешките емоции събрана в няколко струни.
- Вие сте уникална личност: ливанец по рождение, с арменска кръв и испанско местожителство - какъв се чувствате на сцената, в живота и когато сте сам със себе си?
- Чувствам се музикант. Човек без националност, космополитна личност. За мен няма значение на коя сцена свиря, защото музиката трябва да ни обединява, а не да ни разделя. Пътувам много и се чувствам добре навсякъде. Ето, в България мога да се чувствам българин, в Испания - испанец.
На сцената се чувствам свободен да правя това, което аз усещам и искам повече хора да се обърнат и да оценят класическата музика, но не само нея, а музиката въобще. Защото музиката е велико изкуство и всеки, който се е докоснал до него се е възвисил.
Чувствам, че моята роля е да бъда посланик и да предавам красотата на музиката на колкото се може повече хора - независимо дали ще е класика, фолклор, фламенко или джаз, или пък мои авторски творби. Животът ми е все на път, много пътувам и се вдъхновявам от музиката на различни народи, стилове и епохи. Преплитам класиката с рока, фламенкото с народни ритми - арабски, арменски, руски. Непрекъснато откривам и експериментирам.
- Българската публика Ви очаква с нетърпение, дори билетите са свършили, пуснати са допълнителни. Как ви приема различната публика по света?
- Много се радвам, че билетите се разпродават и има такъв интерес към мен в София! Различната публика ме приема добре. Когато видя, че съм развълнувал някого или съм го накарал да танцува или да бъде радостен и щастлив, значи съм си свършил работата.
- Определят ви за виртуоз. Вие какво ще кажете за цигуларя Ара Маликян?
- Не мога да давам оценки за самия себе си.
Но цигуларят Ара Маликян е обикновен човек, свободен да прави всичко, което му харесва, а аз най-обичам да правя музика. Непрекъснато пътувам, слушам, откривам нови и нови неща - музика, ритми, уча се. Преплитам наученото в моето творчество, експериментирам. Това съм аз. Харесва ми непрекъснато да откривам. Любопитен съм.
- Какво правите, ако скъсате струна? Ами ако се скъсат две?
- Продължавам да свиря всички ноти на останалите струни.
- Каква е историята на Вашата цигулка?
- Сега аз свиря на тази цигулка, но нейният живот е много по-дълъг от нашия, човешкия живот. Всяка цигулка принадлежи на стотици цигулари. Аз съм само малка част от нейния живот. Цигулката ми не е нито скъпа, нито модерна, но затова пък спасява живота на моя дядо, който бяга през 1915 г. от арменския геноцид и се заселва в Ливан.
- Твърдите, че обожавате българската народна музика. Защо?
- Защото е уникална, интересна, вдъхновяваща.
Българската народна музика е наистина изумителна. Голям ценител съм на вашия фолклор и вашия ритъм във всичките му разновидности.
Животът ме е свързал с вашия голям цигулар Васко Василев, с когото сме близки приятели. Покрай него научих много за българската музика. Познавам творчеството на Теодосий Спасов и се възхищавам от начина, по който смесва джаз с фолклор. Познавам работата не само на Теодосий Спасов, но и на Иво Папазов-Ибряма, Стоян Янкулов-Стунджи и още много ваши музиканти.
- Преплитате класиката с рока, фламенкото с арабски, арменски и руски народни ритми. Не ви ли се иска да покажете на света и нещо от българската музика?
- Да, иска ми се, много ми се иска. Някой ден ще направя и това. Обожавам българската народна музика, тя е изключително сложна. Народната музика е едно от най-сложните и комплексни неща. А вашата е изумителна и вдъхновяваща.
Една от мечтите ми е някой ден да свиря българска народна музика.
Интервю на Оля Ал-Ахмед, БТА
Ара Маликян е роден на 14 септември 1968 г. в Бейрут, Ливан. През 1915 г. дядото на Ара бяга от арменския геноцид и по чудо се спасява, представяйки се като част от оркестър.Така една цигулка спасява живота му и пропътува пътя от Италия, където е създадена, през Армения до Ливан, за да попадне по-късно в ръцете на тригодишния Ара и да стане част от пътя на бъдещия цигулар.
Години по-късно семейството на Маликян е принудено да напусне Бейрут заради разпалващата се война в Ливан.
От ранно детство Ара се учи да свири на цигулка под ръководството на своя баща. На 12 години Ара изнася първия си голям концерт, на 14 - вече е най-младият студент в музикалното училище в Хановер със стипендия от германското правителство. Учи музика в Лондон в Guildhall School of Music & Drama, където негови учители са едни от най-известните цигулари.
В музикалния си стил вплита музиката на различни култури, като тази на Близкия Изток (арабска и еврейска), на Централна Европа, Аржентина (танго) и Испания (фламенко). Ара Маликян е любимият цигулар на Алмодовар и Саура.
Нежната цигулка на Ара звучи в саундтрака на един от най-красивите филми за любовта "Говори с нея" (2002) на Педро Алмодовар, а след това и в "Лошо възпитание" (2005). Испанските режисьори обичат характера и душата на неговата цигулка, като тя може да се чуе в музиката към филми на Мигел Абаладехо, Салвадор Гарсия Руис, Манане Родригес и Емилио Арагон.
Ара Маликян избира да живее в Испания и в продължение на 7 години е концертмайстор на Кралския симфоничен оркестър на Мадрид. Ара Маликян вече е изкачил стълбата на успеха, като е продал над 100 хиляди копия от "Четирите годишни времена" на Вивалди. Носител е на най-големите награди от световни конкурси, като "Феликс Менделсон" в Берлин, "Пабло Сарасате" в Памплона и "Николо Паганини" в Генуа.
През 2015 г. е номиниран за Латино грами и в продължение на 7 години е концерт-майстор на Кралския симфоничен оркестър на Мадрид. Носител е на всички най-престижни призове в цигулковото изкуство, а през 2015 г. е номиниран за "Латино Грами". Според изкуствоведите стилът му е уникален, впечатляващ, емоционален.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}