Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Ара Маликян: Цигулката е като част от тялото ми, част от самия мен

ЦИГУЛКАТА - МОЯТ ЖИВОТ

Ара Маликян: Цигулката е като част от тялото ми, част от самия мен

"Една от мечтите ми е някой ден да свиря българска народна музика", споделя виртуозният цигулар малко преди концерта си на 1 ноември в НДК

Българската народна музика е уникална, интересна, вдъхновяваща. Една от мечтите ми е някой ден да свиря българска народна музика. Това каза в интервю за БТА цигуларят Ара Маликян, който ще бъде у нас с турнето си "Невероятното пътешествие на една цигулка" на 1 ноември в зала 1 на НДК.

Снимка: ©aramalikian.com

- Господин Маликян, Вие идвате за втори път в България. С какво Ви привлече страната ни?
- Първият ми концерт в София беше изключително преживяване. Вие сте много емоционална и образована публика.

Цигулката е инструмент от висш пилотаж, а българската публика обича да лети с този висш пилотаж.

Наистина, всичките ми концерти са уникално приятна емоция, един неподправен диалог между мен и зрителя в залата. Нямаме нужда от преводач, езикът на цигулката се разбира от всички по света, и от българската публика също. Беше удоволствие да свиря за такава публика и ето, реших да се върна отново.

- Как се чувствате на българската сцена?
- Прекрасно! Като у дома си. Много добре съм приет в България.

Вие сте много топъл, добросърдечен, емоционален и гостоприемен народ. А в моята смесена кръв кипят същите тези качества, затова явно се чувствам прекрасно в България и на българската сцена, сред моите български приятели и почитатели.

Моят живот е на сцената и когато виждам, че дарявам радост, позитивизъм, щастие и хубави емоции на публиката, това носи положителна емоция и удовлетворение и на мен. По този начин става един великолепен обмен на положителен заряд, който хвърля искри из цялата зала. А това ни прави всички щастливи, както мен, така и зрителите.

Обичам да гледам хората щастливи!

Снимка: ©aramalikian.com

- Какво е за Вас цигулката?
- Цигулката е моят живот. Тя е всичко за мен. Не си представям живота ми без цигулка, тя е като част от тялото ми, част от самия мен. Никъде не ходя без цигулката си. Затова и разказвам живота си и историята на своето семейство чрез нея. Така съм нарекъл последния си албум "Невероятната история на една цигулка" и така се казва и турнето ми "Невероятното пътешествие на една цигулка".

Аз говоря чрез цигулката, не съм толкова силен с думите си, както с музиката, която свиря. Ако някой ден се наложи да работя нещо друго, не мога да си представя какво ще е то.

От три години обикалям света с турнето си "Невероятното пътешествие на една цигулка", носещо името на 25-тия ми албум. За да разказвам истории чрез музиката - от предкласиката на Бах, през арменския фолклор, ливанските ритми, Вивалди и ритмите на клезмер до Radiohead и Led Zeppelin.

Още

Когато цигулката се смее и плаче, а публиката е омагьосана

Когато цигулката се смее и плаче, а публиката е омагьосана

- На колко години бяхте, когато протегнахте ръка към цигулката?
- На 3 години. В интерес на истината не съм протегнал аз ръка. Баща ми е решил, че трябва да свиря на цигулка и ме учеше на музика от малък. И ето така - тя стана част от живота ми.

- Защо именно цигулка, а не някой друг инструмент?
- Това е първият инструмент, до който съм се докоснал. Така и тя се докосва до мен и остана в живота ми.

Цигулката е много емоционален инструмент, не е за всеки, тя може да изрази най-тънките емоции. Звукът от струните й е най-близък до ритъма на сърцето.

Цигулката може и да плаче, и да се смее, да бъде драматична, и също така и жизнерадостна и да кара хората да танцуват.

С други думи - цигулката е пъстрата палитра на човешките емоции събрана в няколко струни.

Снимка: ©aramalikian.com

- Вие сте уникална личност: ливанец по рождение, с арменска кръв и испанско местожителство - какъв се чувствате на сцената, в живота и когато сте сам със себе си?
- Чувствам се музикант. Човек без националност, космополитна личност. За мен няма значение на коя сцена свиря, защото музиката трябва да ни обединява, а не да ни разделя. Пътувам много и се чувствам добре навсякъде. Ето, в България мога да се чувствам българин, в Испания - испанец.

На сцената се чувствам свободен да правя това, което аз усещам и искам повече хора да се обърнат и да оценят класическата музика, но не само нея, а музиката въобще. Защото музиката е велико изкуство и всеки, който се е докоснал до него се е възвисил.

Чувствам, че моята роля е да бъда посланик и да предавам красотата на музиката на колкото се може повече хора - независимо дали ще е класика, фолклор, фламенко или джаз, или пък мои авторски творби. Животът ми е все на път, много пътувам и се вдъхновявам от музиката на различни народи, стилове и епохи. Преплитам класиката с рока, фламенкото с народни ритми - арабски, арменски, руски. Непрекъснато откривам и експериментирам.

- Българската публика Ви очаква с нетърпение, дори билетите са свършили, пуснати са допълнителни. Как ви приема различната публика по света?
- Много се радвам, че билетите се разпродават и има такъв интерес към мен в София! Различната публика ме приема добре. Когато видя, че съм развълнувал някого или съм го накарал да танцува или да бъде радостен и щастлив, значи съм си свършил работата.

- Определят ви за виртуоз. Вие какво ще кажете за цигуларя Ара Маликян?
- Не мога да давам оценки за самия себе си.

Но цигуларят Ара Маликян е обикновен човек, свободен да прави всичко, което му харесва, а аз най-обичам да правя музика. Непрекъснато пътувам, слушам, откривам нови и нови неща - музика, ритми, уча се. Преплитам наученото в моето творчество, експериментирам. Това съм аз. Харесва ми непрекъснато да откривам. Любопитен съм.

- Какво правите, ако скъсате струна? Ами ако се скъсат две?
- Продължавам да свиря всички ноти на останалите струни.

- Каква е историята на Вашата цигулка?
- Сега аз свиря на тази цигулка, но нейният живот е много по-дълъг от нашия, човешкия живот. Всяка цигулка принадлежи на стотици цигулари. Аз съм само малка част от нейния живот. Цигулката ми не е нито скъпа, нито модерна, но затова пък спасява живота на моя дядо, който бяга през 1915 г. от арменския геноцид и се заселва в Ливан.

- Твърдите, че обожавате българската народна музика. Защо?
- Защото е уникална, интересна, вдъхновяваща.

Българската народна музика е наистина изумителна. Голям ценител съм на вашия фолклор и вашия ритъм във всичките му разновидности.

Животът ме е свързал с вашия голям цигулар Васко Василев, с когото сме близки приятели. Покрай него научих много за българската музика. Познавам творчеството на Теодосий Спасов и се възхищавам от начина, по който смесва джаз с фолклор. Познавам работата не само на Теодосий Спасов, но и на Иво Папазов-Ибряма, Стоян Янкулов-Стунджи и още много ваши музиканти.

- Преплитате класиката с рока, фламенкото с арабски, арменски и руски народни ритми. Не ви ли се иска да покажете на света и нещо от българската музика?
- Да, иска ми се, много ми се иска. Някой ден ще направя и това. Обожавам българската народна музика, тя е изключително сложна. Народната музика е едно от най-сложните и комплексни неща. А вашата е изумителна и вдъхновяваща.

Една от мечтите ми е някой ден да свиря българска народна музика.

Интервю на Оля Ал-Ахмед, БТА

Още

Ара Маликян става на 50

Ара Маликян става на 50

Ара Маликян е роден на 14 септември 1968 г. в Бейрут, Ливан. През 1915 г. дядото на Ара бяга от арменския геноцид и по чудо се спасява, представяйки се като част от оркестър.Така една цигулка спасява живота му и пропътува пътя от Италия, където е създадена, през Армения до Ливан, за да попадне по-късно в ръцете на тригодишния Ара и да стане част от пътя на бъдещия цигулар.

Години по-късно семейството на Маликян е принудено да напусне Бейрут заради разпалващата се война в Ливан.

От ранно детство Ара се учи да свири на цигулка под ръководството на своя баща. На 12 години Ара изнася първия си голям концерт, на 14 - вече е най-младият студент в музикалното училище в Хановер със стипендия от германското правителство. Учи музика в Лондон в Guildhall School of Music & Drama, където негови учители са едни от най-известните цигулари.

В музикалния си стил вплита музиката на различни култури, като тази на Близкия Изток (арабска и еврейска), на Централна Европа, Аржентина (танго) и Испания (фламенко). Ара Маликян е любимият цигулар на Алмодовар и Саура.

Още

Ара Маликян – любимият цигулар на Алмодовар и Саура

Ара Маликян – любимият цигулар на Алмодовар и Саура

Нежната цигулка на Ара звучи в саундтрака на един от най-красивите филми за любовта "Говори с нея" (2002) на Педро Алмодовар, а след това и в "Лошо възпитание" (2005). Испанските режисьори обичат характера и душата на неговата цигулка, като тя може да се чуе в музиката към филми на Мигел Абаладехо, Салвадор Гарсия Руис, Манане Родригес и Емилио Арагон.

Ара Маликян избира да живее в Испания и в продължение на 7 години е концертмайстор на Кралския симфоничен оркестър на Мадрид. Ара Маликян вече е изкачил стълбата на успеха, като е продал над 100 хиляди копия от "Четирите годишни времена" на Вивалди. Носител е на най-големите награди от световни конкурси, като "Феликс Менделсон" в Берлин, "Пабло Сарасате" в Памплона и "Николо Паганини" в Генуа.

През 2015 г. е номиниран за Латино грами и в продължение на 7 години е концерт-майстор на Кралския симфоничен оркестър на Мадрид. Носител е на всички най-престижни призове в цигулковото изкуство, а през 2015 г. е номиниран за "Латино Грами". Според изкуствоведите стилът му е уникален, впечатляващ, емоционален.

Коментирай 0

1/1

Ара Маликян (Снимка: ©aramalikian.com)

Снимка: ©aramalikian.com

Снимка: ©aramalikian.com

Снимка: ©aramalikian.com

Още ВИДЕО

Здравка Евтимова: Думите не са просто за утеха, те са сила, действие и кураж

"Щастието на първо място е стабилното здраве в семейството и второ - онова, което си направил да не те кара да се срамуваш, да говори много повече, отколкото твоите думи за него", сподели писателката на събитието She's The One

Норвежец постави нов световен рекорд, пеейки песни на Елвис повече от 50 часа

Имитаторът Хел Хенинг Бьорнстад, известен с псевдонима "Хел Елвис" подобри с над седем часа досегашното най-добро постижение с песни на Краля на рока

108 000 долара за годежния пръстен, подарен на Катрин Хепбърн от Хауърд Хюз

Сумата надхвърли трикратно предварителната му оценка а търга в Лос Анджелис, докато за колекцията от нейните любовни писма до него бяха платени 44 800 долара

Реплика на "Титаник" е най-голямата скулптура от кехлибар в света

153,2 см сантиметровата творба на Томаш Оджиевски влезе в рекордите на Гинес

Ръсел Кроу: Привлича ме това, от което се страхувам най-много

Ръсел Кроу за ролята на убиец-социопат, кризата на Запада и любовта към самоизолацията

Спиращата дъха история за последната пчеларка на Балканите, с последна прожекция на голям екран

Документалният шедьовър "Медена земя", Кралски приключения и "Прегоряла ерес" с Доналд Съдърланд и Миг Джагър са само част от акцентите на София Филм Фест - ЛЯТО за днес

Виж всички

Календар