БАЛКАНСКИ ЖЕНИ НА РЪБА НА НЕРВНА КРИЗА
Мина Милева и Весела Казакова: Време е да размърдаме обществото
Разговаряме с режисьорките на "Жените наистина плачат" за неизговорените женски теми, жените в киното и почти документалния метод на снимане, който помага да възприемем темата на съвсем битово ниво
Автор : / 8768 Прочита 7 Коментара
Режисьорското дуо Мина Милева и Весела Казакова (Снимка: София Филм Фест)
"Жените наистина плачат" е смел, смешен, истеричен, луд и много пънк филм. Другото му име спокойно може да бъде "Балкански жени на ръба на нервна криза". Мина Милева и Весела Казакова започват работата си по него преди да бъде модерно да се говори за насилие над жени и #metoo. Това е история, в която всяка една от нас може да намери нещо преживяно. От стигматизацията, през отношението на институциите до неволите на майчинството.
Филмът "Жените наистина плачат" с Мария Бакалова беше в официалната селекция на кинофестивала в Кан, след което беше представен и на кинофестивала в Сараево, Брюксел, както и закри кинофестивала във Варшава. От 8 март филмът тръгва и по кината във Франция.
Разговаряме с Мина Милева и Весела Казакова за неизговорените женски теми, жените в киното и почти документалния метод на снимане, който помага да възприемем темата на съвсем битово ниво.
- Кое ви провокира да разкажете историите на няколко жени и в тях да поставите социално-политическия контекст, който заобикаля страната ни?
- Мина Милева: Започна от сестрата на Веси - Биляна, която от доста години ни предлагаше един скрипт, но покрай другите филми не ни оставаше време да му обърнем внимание. Той беше свързан с нейните преживявания като майка и родилка. Държахме да разберем накъде върви историята, защото за нас е важно нещата да се случат истински и автентично.
Тогава забелязахме въпросната среда, особено покрай Истанбулската конвенция, решихме да го внедрим без да е нарочен бекгтраунд на историята, без да е пропаганда. За жалост женската тема все още е много малко разисквана в киното и изобщо. Ако бяхме сложили всички неща, които искаме да кажем в една героиня, нямаше да е достоверно.
"Жените наистина плачат" е смел, смешен, истеричен, луд и много пънк филм
Весела Казакова: В нашето общество, в нашите семейства проблемите са много комплексни и киното трябва да може да отговори на тях, на тази нужда да работим по себе си. Затова тръгнахме от себе си - отвътре навън. С тази женска тема, която винаги боде очите искаме да кажем, че за нас солидарността и съпричастието, грижата една към друга, и професионално, и лично, беше част от тази кауза на филма. Да бъдем заедно "ЗА", а не "против" нещо. Не искаме да се делим на мъже и жени, а да можем да погледнем вътре в нашето общество и да разберем как сами трябва да си обръщаме внимание.
- Филмът идва в много интересен момент, в който обществата спорят за това дали жените вече са постигнали целите за равноправие от преди 100 години или пък не. Едни казват, да, ето, има толкова много овластени жени по света. Други обаче днес се борят за правото си на аборт (например Полша). Притесняваше ли ви това, че филмът може да бъде вкаран в клишето на #metoo, изобщо в някаква политкоректна рамка?
- Мина Милева: Не ни притесняваше, тъй като филмът беше започнат още преди движението #metoo да се появи. Бяхме решили вече, че това е нашият фокус. Филмът ни се осмисли по някакъв начин с тези движения. Както стана и с Мария Бакалова, ние я взехме да играе във филма преди да стане известна. Прекрасен случай, в който изкуството бива подпомагано от ангели.
Това, което казваш за овластените жени е много интересно. На формално ниво българките са доста по-овластени от англичанките например заради комунизма, но на ниво съзнание, именно овластените жени са най-големите сексистки.
Кадър от "Жените наистина плачат"
- А важи ли това и за жените, които правят кино? Има ли все още твърде патриархално отношение към тях?
- Мина Милева: Патриархално и снизходително. Ние затова сме двете и това много ни помага. Хващаме ги от двете страни и направо "сплескваме" момчетата. Те просто не могат да устоят на натиска от двете им страни.
Весела Казакова: Така ставаме по-силни, защото сме като армия. Сам не можеш да се справиш с това отношение.
Мина Милева: В някои от ревютата, които получи филмът ни, нямаше кой знае каква критика, но наскоро забелязах, че един от много известните кино критици беше казал, че филмът е леко нескопосано направен. Всичко му харесва много, но има някаква нескопосаност. И това е начин да кажеш "Абе, тези пак изпуснаха тенджерата". А това всъщност е метод. Това е нашият метод и в "Котка в стената", и в "Чичо Тони, ДС и Тримата глупаци", стараем се да придадем невидимост на режисурата.
Кадър от "Жените наистина плачат"
Весела Казакова: Ние имаме много технически знания и поемаме огромна част от направата на филма, никога не сме искали да се изтъкваме като можещи. За нас е важно на първо място да изведем цялостната тема.
Мина Милева: Искаме да избягаме от клишето и да откриваме нови територии, нови форми. Нов вид режисура, която не е предизвикана от желание за оригиналност, а от желание за честност.
- Освен посланията, които има филмът ви, бях впечатлена и от местата и начина, по който са снимани определени сцени - условията в болницата, комуникацията между хората и институциите, стигмата, зейналите пропасти в безкрайните софийски ремонти, изобщо целият битовизъм, в който живеем и сме си свикнали.
- Мина Милева: Много ни помогна д-р Йоана Георгиева, която е директор на болницата в Ботунец, това е бившата болница, която е обслужвала Кремиковци. Там има много пластове и ни беше изключително интересно. Как са ги лекували в Кремиковци, какъв тип злополуки са ставали, историята с тези щъркели също е абсолютно истинска история. Те са като едно сърце на филма. Чувствахме се много добре с тях. Във филма играе и нашето джипи Зора Спирова.
"Жените наистина плачат" е смел, смешен, истеричен, луд и много пънк филм
Весела Казакова: Сцената с гинеколога в болницата, както и много други, са реални случаи. Фактът, че искахме да им обърнем внимание, значи, че са били много по-драстични. Животът е много по-драстичен от нашия филм, но се радвам, че чрез него хората усещат истинската нужда да работим по тази линия. Репликата "Всички жени сме курви" отеква отново, защото е много лесно да ти бъде ударен шамар, да бъдеш изгонен от някъде, да не бъдеш прегледан, защото стигмата около теб стои. Живеем във време, в което на тези теми трябва да им се обърне внимание.
- Може ли киното да променя контексти, социални, икономически, да задава въпроси, с които да провокира енергия за промяна?
- Весела Казакова: Да, киното има смисъл, за да провокира и ако успяваме, това е страхотно. Защото нашето общество трябва да бъде размърдано.
Мина Милева: Ние започнахме срещи на екипа ни с публиката, за да говорим за филма. Програматорите казват, че зрителите се увеличават десетократно.
- Има ли разгорещени дискусии по тези така или иначе много разделителни линии в нашето общество?
- Мина Милева: Хората притихват от емоционалната вълна, която ги завладява по време на филма, понякога дори не казват нищо. Но досега не сме имали откровени хейтъри и тролове. Всички остават до края на дискусията и сякаш зрителите се нуждаят от допълнително преживяване.
- Какво споделят?
- Мина Милева: Много споделят емпатия и собствени подобни преживявания.
Весела Казакова: Малко или много всички жени могат да се припознаят в образите на персонажите на филма и сякаш си дават сметка за собствените ситуации в живота им. Това, както си говорихме действа оздравително. Има терапевтичен елемент. Много осъзнават колко е лесно ние жените да се чувстваме виновни за всичко, което се случва и погрешно е направено. Трябва ли всички майки например да се чувстват принудени да са щастливи, защото това им се е случило? Ами ако не са? Ако стоят от другата страна на балкона? На една от дискусиите в салона, на която сестра ми споделяше майчински опит, се усети как много жени съпреживяха тази тема.
Мария Бакалова и Ралица Стоянова в кадър от "Жените наистина плачат"
Мина Милева: Киното иска да показва идеализирани жени, красиви, по френския израз "Бъди красива и мълчи". Докато мъжът интелектуалец ще говори.
Весела Казакова: Тези некрасиви неща, които се случват на жената, тези нейни вътрешни драми не са любопитни на никой. Не искат да ги слушат, не са удобни. И се радвам, че по някакъв начин филмът е приятно направен и свеж, с чувство за хумор, с истинност за неща, които идват като информация без да тежат, но после те замислят.
- Филмът ви направи своята световна премиера на фестивала в Кан, където беше част от официалната селекция, после обиколи още много престижни фестивали, Сараево, Брюксел, беше закриващия филм на фестивала във Варшава, което се случва за първи път на български филм. Според вас актуалната тема, която засягате ли е в центъра на този успех на филма?
- Мина Милева: Това определено помага. Нас ни следят все още от "Котка в стената". Това, което усещаме е, че по-скоро наблюдават т.нар. наш метод в правенето на филми. И това много ни радва. Като едни забързани жени домакини (Мина показва фланелката си, на която пише ДОМАКИНЯ), не си даваме сметка за новите подходи, новите начини за изразяване на искреност.
Кадър от "Жените наистина плачат"
- След гледането, филмът някак те надъхва, прави те силен. Има го този приятен пънк елемент, в който ти идва да си сложиш феминистка тениска и да подскочиш.
- Весела Казакова: Точно тази лудост се възприемаше много. Филмът е свеж, защото носи усещането за "Балкански жени на ръба на нервна криза". Това се възприе много добре от партьорите ни, копродуцентите ни, ARTE.
Мина Милева: Много се радвам, че те кара да се чувстваш овластена, защото ние искахме като финален извод да извадим не само светлината в тунела, но и усещането за "на барикадата". Неслучайно един от главинте селектори в Кан ни сложи на 14 юли, което във Франция е Деня на баридата, когато се отбелязва Жана Д"арк. Това беше голям жест и подкрепящо отношение от екипа на фестивала. Дори в Кан обаче няма изявена жена селектор, те са само мъже.
Весела Казакова: Все по-малко можеш да бъдеш свободен в киното. Хората, които правят кино много добре го знаят. Много е трудно да оцелиш свободата на изказа със моженето, с темата, с емоционалното въздействие. Триковете са много, но магията трудно се постига. Тези хора видяха отстрани филма казаха, че той е интелигентен и свободен. Това са неща, за които ние към този момент дори не сме могли да си дадем сметка.
- Защо жените плачат?
- Мина Милева: Плаченето е много интересно нещо. Жените плачат, за да ги чуят мъжете, пък те мислят, че плачат от радост. Като казахме заглавието на един познат, той каза "А, жена ми много плака след като се роди второто дете и аз мислех, че е от радост".
Кадър от "Жените наистина плачат"
Весела Казакова: Няма почти сцена във филма, в която да не се реве. Ние всички плачем като хора. Мъжете плачат, всеки изпитва чувства. Но да плачеш "наистина" е дълбоко искрено. В повечето случаи може да се каже, че изразяването на емоцията е истерично, тя взема чинията и я счупва. Ние затова имахме едни фланелки, на които пишеше Not hysterical historic.
Мина Милева: Тази дума истерично е вече забранена в Западния свят, да знаете! Хистеректомията е остарял термин, който оправдава всичко с т.нар. родилни органи. Хистерия на гръцки е матка и се смята, че това е остаряла концепция.
"Жените наистина плачат" на кинофестивала в Сараево (Снимка: Sarajevo Film Fest)
- И накрая - нямаше как да не задам въпрос за полемиката, която се създаде около българското предложение за "Оскар". Кажете, кое в системата за селекция не одобрявате и защо се случи този скандал, за какво искахте да алармирате?
- Мина Милева: Проблемът е, че за пореден път ние като българи отказваме да сме заедно да подкрепим прагматично нещо, което има повече шансове да стигне до някаква финална линия. Колкото нескромно да звучи, това е факт, който нито зависи от нас, нито зависи от Ивайло Христов, нито от комисията. Факт е, че по обективни критерии, ние щяхме да стигнем до по-далеч. Щеше да се вдигне голяма шумотевица, щеше да се чуе за България, щеше да се помогне на Мария Бакалова. Самите агенти на Мария казват, че това е най-съществената ѝ роля след "Борат". Тя е заснела още 4-5 филма.
"Жените наистина плачат" на кинофестивала в Сараево (Снимка: Sarajevo Film Fest)
Весела Казакова: В този филм тя идва с автентичността си. Пее народни песни, самата тя идва от този край. Филмът покрива много българското.
Мина Милева: Тъжно е, защото с този начин на мислене, България няма да може да бъде сред европейските елитни кино нации. Оставаме в покрайнините с Беларус и Молдова. А другите членки на Варшавския договор мръднаха доста. Виждате от години - унгарско, полско кино, няма нужда от коментар.
Ние сме единствената страна в момента, която няма номинация за "Оскар" до този момент. Включително и Косово има, като знаете кога се създаде тази държава. Македония има две номинации за "Оскар". Албания също има номинация за "Оскар". Къде сме ние? Това, което ме натъжава е нашият манталитет на парче. Граби сиренето и бягай! Имаме много раздробен манталитет, всеки се бори с тези около него. Това за жалост не е прецедент и то се случи и на Мая Виткова ("Виктория"), и на Ралица Петрова ("Безбог").
"Жените наистина плачат" на кинофестивала в Сараево (Снимка: Sarajevo Film Fest)
Весела Казакова: Слава Богу, че успяваме да имаме тези успехи, защото много отдавна целта е да спрем да правим кино. Някои много искат да спрем и за щастие това не са всички. Според нас някои от комисията дори не са гледали "Жените наистина плачат". Тук шуробаджанащината прекали.
Мина Милева: Все още действа начина, по който се е работело в ДС. Слагат се хора, които са удобни, а други биват отхвърляни. Положението е cosa nostra и това доста е подпомогнато и от комунистическото минало.
Интервю на Юлия ВЛАДИМИРОВА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}