СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Августина-Калина Петкова: Правя нещото, което обичам, а това е лукс
Как се прави театър с любов и със съмишленици, има ли малки и големи роли, в разговор с младата актриса преди премиерата на "Островът на съкровищата"
Автор : / 6853 Прочита 0 Коментара
Августина-Калина Петкова (Снимка: Михаела Драганова/Колаж: Юлиян Илиев)
"Едни хора, които пътуват заедно през своя житейски и творчески път. Понякога много се обичат, понякога много се мразят. Не са особено богати, но това не ги вълнува. В крайна сметка не могат един без друг. В това е магията", споделя младата актриса Августина-Калина Петкова за пътя си като независим творец и силата на екипната работа.
Августина-Калина Петкова е завършила "Актьорско майсторство за драматичен театър" в Театралната академия. Играе в представленията "Кралят елен" в Театър "Азарян", "С любовта шега не бива" на Драматичен театър - Пазарджик, "Арабска нощ" и "Актьори срещу поети" в Театрална работилница "Сфумато". Занимава се с дублаж на игрални и анимационни филми в киното и телевизията. Част е от "Клонираните" - трупа за импровизационен театър към ХаХаХа ИмПро Театър.
На 17 декември на сцената на Театър "Азарян" й предстои премиерата на вълнуващото морско приключение "Островът на съкровищата". Пиратският кораб е превзет "на абордаж" от нестихващата енергия на режисьора Анастасия Събева и цял екипаж от млади таланти.
Говорим с Августина-Калина Петкова преди поредната репетиция за избора, свободата и любовта да правиш това, което искаш.
Заповядайте в нейния свят - шеметен, приказно-слънчев и тайнствено усмихващ се:
Августина-Калина Петкова (Снимка: Михаела Драганова)
- Как се чувстваш точно в този момент, преди поредната репетиция?
- Не мога да повярвам колко бързо мина целият репетиционен период. Започнахме на 3 октомври и ни се струваше, че имаме цялото време на света, но в един момент, като се обърнеш, и то излетяло.
Така става, когато работиш с хора, които харесваш, с които не си просто колега, а си приятел и съратник.
До премиерата ни остава по-малко от седмица. Но няма как да изпитвам нещо по-различно от радост и вълнение, казано на жаргон - дори кеф, защото в момента отивам при хора, които обичам.
Правя нещото, което обичам, а това е лукс.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
"Островът на съкровищата" на сцената на Театър "Азарян" (Снимка: Иван Григоров)
- Сплотен колектив сте?
- Така се получи. Всички се познаваме от Академията, с някои съм работила, с други не, но сега се сглобява "Волтрона" и наистина сме много сплотени, защото сме едно поколение.
- Кое ти харeсва най-много в спектакъла?
- Повтарям се, но ние имаме огромния лукс да правим нещо, което искаме - текст, който сме си избрали. Никой не ни кара насила, никой не ни разпределя по задължение, по заплата. Правим го с голяма свобода. Този процес ни дава възможност да измисляме заедно, да творим спектакъла, да го сглобяваме, да предлагаме, да опитваме. Правим го по нашия си вкус.
Тази свобода най-много ми харесва.
- Каква е ролята ти? Или е тайна?
- Тя не е тайна и не е една (смее се). В това представление няма човек, който да играе само една роля. Всички играят по няколко.
В първо действие съм майката на Джим, след това русалка, а по-нататък се превръщам и в пират. Жена, риба и мъж, това играя аз.
Августина-Калина Петкова в ролята на пират от "Островът на съкровищата" (Снимка: Орлин Огнянов)
- Как ще ни поканиш да дойдем да го гледаме?
- Още на репетициите си говорихме защо се захванахме с този текст, защо точно "Островът на съкровищата". Освен че е известно произведение и се учи от учениците, човекът независимо от възраст, пол, местоживеене и т.н. в днешно време има страшно много нужда от приключения, от мечти, от пътешествия, от свобода.
Ей тази мечтателност ни води и нас и мисля, че тя е това, в което ще се припознаят и зрителите. Светлата мечта да тръгнеш нанякъде, да видиш страхотни места, да бъдеш част от приключение.
Част от пиратите от "Островът на съкровищата" (Снимка: Орлин Огнянов)
- Може ли да се каже, че има несериозни роли?
- Категорично не.
Моят колега Стелиан Радев, който е и композитор на представлението, така си избра, че работи върху роля, която изобщо я няма в текста. Сам си я измисли, сам си я сътвори. Тя почти няма текст, защото няма как да се измисли такъв, след като не съществува ролята, но аз съм напълно убедена, че тя ще се превърне в една от любимите на зрителите.
Клише е, но наистина няма малки и големи роли. Има любов, с която си вършиш работата и липсата на такава.
"Островът на съкровищата" на сцената на Театър "Азарян" (Снимка: Иван Григоров)
- Каква е разликата в това да работиш с млад режисьор, който е на твоята възраст, и с някое утвърдено, респектиращо име?
- Аз съм имала няколко срещи с режисьори, малко по-големи и много по-големи, с много повече опит. Когато работиш с такъв, започваш да го следиш, да слушаш, повече да действаш и да му се доверяваш по различен начин. Той е преминал през много неща, има опит и може би в главата му нещата са конструирани предварително. Зависи от режисьора, винаги има елемент на сътворчество, но там си повече следващ.
Августина-Калина Петкова в "Кралят елен", режисьор Анастасия Събева (Снимка: Орлин Огнянов)
Примерно с Анастасия Събева, както работим сега, както бе в "Кралят елен", преди това в Академията. Тя ти дава свобода да мислиш, да предлагаш, да не се притесняваш, че ще кажеш нещо тъпо, или не на място и ще се изложиш. От един момент нататък, разбира се, остава отговорната работа на режисьора да избере, да реши, да отсее и да приключи с предложенията.
"Островът на съкровищата" на сцената на Театър "Азарян" (Снимка: Иван Григоров)
- Спомена за музиката в спектакъла. Ти също си свързана с нея.
- В спектакъла "Снежната кралица", в "Кралят елен", както и в "Островът на съкровищата" съм писала само част от текстовете към песните.
Никога не съм си представяла, че ще се занимавам с това. Аз го правя леко с насмешка и на шега. Не се чувствам като текстописец. Така се случи, че ми се отдава римуването (смее се). В тези спектакли разказваш история и не може просто да римуваш няколко думички, а трябва да вплетеш сюжет в песента.
Августина-Калина Петкова в "Кралят елен", режисьор Анастасия Събева (Снимка: Орлин Огнянов)
- Разкажи ни за първия ви спектакъл, приказката за "Кралят елен", която като истинска приказка с ентусиазъм и страст завладя сцената и намери своята театрална слава и живот.
- Това е много личен спектакъл за нас. "Кралят елен" за мен е повече от представление, защото символизира началото на една идея, за която искаме да се борим и в която много вярвам. Това е принципът и начинът, по който аз и моите колеги вярваме, че трябва да се прави театър.
Това е нашата истина. Аз вярвам, и слава Богу времето ми показва, че е възможно да правиш театър, или друго изкуство, отдаден единствено на идеята, която имаш.
И виждам как хората се събират около тази идея. Да имаш правато да избираш, без да си задължен към абсолютно нищо - договори, финанси. Да правиш театър с хората, които искат да го правят по този начин, абсолютно свободно.
"Кралят елен" е направен без пари.
Имахме помощта на "Техем", които ни помагат и за "Островът на съкровищата", но това са минимални технически изисквания, като наем на зала и някой дребни неща. Актьорите репетираха без пари, по нощите, след другите си репетиции, след 10, след 11 часа. Направен е със страшно много любов и желание.
Аз вярвам, че театър трябва да се прави с любов и със съмишленици.
Пътуващата трупа на "Кралят елен" (Снимка: Орлин Огнянов)
- Говориш за независимите проекти и артисти, което е трудно тук. Била ли си на щат?
- Това е, което ни вълнува. Била съм на щат и е много по-различно. На този етап не си представям къде бих отишла, вместо да съм тук с тези хора.
Откровенно, аз правя точно това, което искам, точно с хората, които искам, точно по начина, по който искам. Адски е трудно, обаче не бих го заменила с нищо!
- И къде можем да те гледаме сега?
- Освен в "Островът на съкровищата", чиято премиера е на 17-и декември, в "Кралят елен", който ще се играе отново от януари. Занимавам се и с импро театър към "ХаХаХа Им Про Театър", нашата трупа се казва "Клонираните.
Участвам и в "Арабска нощ" на Театрална работилница "Сфумато". Там играя и в "Актьори срещу поети".
- А сега какво искаш да ти се случи?
- След "Островът на съкровищата" продължавам с репетициите. "Кралят елен" беше само началото. Когато нещо се случи веднъж то би могло да бъде случайно. Ако се случи обаче втори път, най-вероятно ще се случи и трети. Затова беше важно да имаме втори проект.
Безкрайно много хора са ни помогнали. От целия екип на НДК, през лични познанства, през нови партньори, които се съгласиха да подкрепят и да дадат шанс на независимото изкуство. До майките и бащите ни, които ежедневно ни помагат, изслушват, търпят.
"Островът на съкровищата" на сцената на Театър "Азарян" (Снимка: Иван Григоров)
Щастлива съм от това, което виждам.
Май има смисъл от това, което правим. Ще си помисля, че няма такъв, когато салонът се изпразни и хората не идват да гледат.
Но до момента, в който в залата има публика, всички трудности трябва да бъдат преодолявани.
Пътуващата трупа на "Кралят елен" (Снимка: Орлин Огнянов)
- Как би описала твоята приказка?
- Аз свързвам нашата съдба с началото на "Кралят елен". То започва с една пътуваща трупа артисти, които също си мъкнат куфарите, каручката е пълна с всякакви реквизити, дървена табела на която пише "Театър". Прилича на нашия живот.
Понякога много се обичат, понякога много се мразят, много им е писнало един от друг. Всичко си влачат на гърба, не са особено богати, но това не ги вълнува и не е важно. В крайна сметка не могат един без друг. В това е магията.
Накрая хоп-хоп всичко се прибира обратно в куфара и отново на път. Това е любов и избор.
"Островът на съкровищата" на сцената на театър "Азарян" (Снимка: Орлин Огнянов)
- Имало ли е момент, в който си съжалявала, че си поела по пътя на артиста?
- Едва ли има актьор, който да не си задава въпроса: "Леле, аз изобщо ставам ли за нещо? Нищо не правя, нищо не мога, нищо не измислям". Но аз никога не съм съжалявала.
"Клонираните" - трупа за импровизационен театър към ХаХаХа ИмПро Театър (Снимка: Йордан Ръсин)
- Каква си извън сцената?
- Извън сцената не съм много по-различна, освен че тичам напред-назад и се занимавам с недотам творчески неща.
- Мислила ли си за роля, която много искаш и се представяш в нея?
- Не, никога не съм. Има си хора, които си имат мечтана роля, аз го разбирам. Но аз нямам такава, която като я изиграя да си кажа: "Ей, вече станах артистка!"
Имам време да си мисля, и да си избера (смее се).
"Островът на съкровищата" на сцената на театър "Азарян" (Снимка: Орлин Огнянов)
- Как се издържа финансово в този избор на независим творец?
- Много трудно. Аз лично се занимавам с дублаж. Имах огромния късмет да ми се отвори тази вратичка и да работя с един от най-добрите режисьори на дублажи и актьори - Петър Върбанов. Преподавам и на деца в театрална студия "Игра".
И всякакви други събития по села и паланки (смее се).
- Не е ли тъжно?
- Зависи. Ако искаш да имаш бентли, ще ти бъде много тъжно (смее се).
- Колко е важна красотата на артиста в професията ви?
- Красотата е субективно понятие. Аз вярвам, че актьорът и актрисата трябва да бъдат чаровни.
Августина-Калина Петкова (Снимка: Михаела Драганова)
- Суетни ли са актьорите?
- Фактът, че искаш да застанеш пред 200, 300, 500 човека под светлините на прожекторите и да си в центъра, да гледат само теб, говори сам по себе си. Но суетата опира до човека, не до професията.
- Любовта?
- Любовта... (смее се). Ще цитирам текст на една от песните ми в "Кралят елен":
"Любовта е съдба и разбърква хорските и кралските умове". Ей това е (смее се)!
Интервю на Тина Философова
Впуснете се в неочакваното приключение "Островът на съкровищата" на 17, 21 и 30 декември от 19.00 часа на сцената в Тетаър "Азарян".
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}