НАРОД И ТРАДИЦИИ
12 000 участници на събора в Копривщица през юбилейната за България 1981-ва
Снимки от архива на фотографа Иван Григоров
Автор : / 7619 Прочита 26 Коментара
Да попеем, да се повеселим и да похапнем / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Някога, като гледал пъстрите носии, накити, обичаи и песни и танци в Копривщица, големият наш художник Дечко Узунов казал: "Плаче ми се от тази красота!"
Какво ли би казал днес?! Не че не правим опити да поддържаме традициите, даже напротив - току-що се проведе 12-ото издание на събора, при голям интерес от страна на хората, но има нещо, което липсва, или пречи, такива събития да се превърнат в достолепно лице на нацията ни пред света.
Да покажем ясно, както народът ни знае, кои сме ние, българите!
Приемственост / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Защо? - Запитан веднъж по онова време, през 80-те, какво отличава нашите събори, по сравнение с тези в други страни, тогавашният директор на Института по етнография при БАН - акад. Веселин Хаджиниколов, казва пред едно издание:
"Разбира се, че в много страни има такива събори, но на нашите държавата им придава авторитет!"
Ето това ни липсва в момента. Държавата и тук удобно се е дистанцирала от народа.
Седянка / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Всеки един национален събор отпреди Десети ноември, е бил под егидата на държавата и посветен и обвързан с някакво събитие от национален мащаб.
Четвъртият - през 1981-ва, е част от програмата по честванията на 1300-годишнината на българската държава.
Ха, наздраве! / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Предлагаме ви една визуална разходка в миналото, благодарение на архива на фотографа Иван Григоров.
Малко история: В началото на 60-те години на миналия век, решението за провеждането на събора в Копривщица се взима по предложение на фолклористката Райна Кацарова и други изтъкнати културни дейци: Петко Стайнов, Анна Каменова, Атанас Душков и Петко Теофилов. Инициативата е приветствана на високо държавно ниво.
Акад. Петър Динеков е сред хората / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Националният събор в Копривщица се провежда от 1965-а година насам, на всеки пет години, като в по-ново време това е осуетено единствено заради пандемията от Ковид. Съборът се провежда в рамките на три дни, и традиционно - в местността "Войводенец" край Копривщица.
Сред участниците има и много деца / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Насочен е към представянето на автентичен български фолклор (народни песни, танци и обичаи, включително лечебни практики). Той е истински народен празник, защото в него конкурсно не участват професионални изпълнители.
За неофициален химн на събора още в първите години е избрана песента "Хубава си, моя горо", по текст от Любен Каравелов и музика на Георги Горанов.
През 2014-а година е взето решение тя да стане официален химн на събора в "бунтовната столица на българското Възраждане" - Копривщица.
Хоро / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
В рамките на три дни Копривщица е песен, танц и всеобщо веселие. Първият събор е проведен между 12-и и 15-и август 1965-а година, и тогава участват около 4 хиляди изпълнители, за да стигнат напред във времето внушителното число 14 хиляди.
Свирнята върви с хляба / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
На първото издание на събора през 1965-а се провежда и Национално изложение на художествените занаяти и изкуствата, но по-късно е решено то да се премести в Орешак.
Четвъртият събор, проведен на 7-и, 8-и и 9-и август 1981-ва година е по-мащабен от предходните.
12 хиляди участници представят майсторството си на 7 сцени, а извън основната програма има и вечерни концерти със смесени изпълнения на професионални изпълнители и самодейци.
По соц време конкурсът завършва с отличаване не само на отделни изпълнители, но и на окръзите. През 1981-ва първенци са Хасковски и Благоевградски окръг.
Интересът на хората към събора е толкова голям, че дори през 1991-ва, когато бяхме в икономическа криза, на събора се явиха 18 хиляди изпълнители.
Нагласени и натъкмени / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
На 1-ви декември 2016-а година, на Единадесетата сесия на Международния комитет за опазване на нематериалното културно наследство, Националният събор на българското народно творчество в Копривщица бе вписан в Регистъра на UNESCO.
Признание, което нашият талантлив народ заслужава.
Люлка се люля... / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
БНР съхранява над 1100 записа от събори в Копривщица. Сред тях са Костенското хоро, Нестинарското хоро, жетварски и обредни песни и много други истински бисери на автентичния нашенски фолклор.
Юнаци с навирени калпаци, пояси повиват / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Голям е интересът и на чужденците към събора. Още навремето постоянен негов гост бе канадският фолклорист Ив Моро. На Четвъртия събор през 1981-ва присъстват хиляди гости от чужбина. Сред тях е Мартин Джени, композитор и преподавател в Държавния университет в Айова, САЩ, който споделя, че останал очарован от диафонията на нашенската шопска музика и възторжено възкликва:
"Това тук действително е рай!"
През 1981-ва България буквално смайва света с тържествата по повод 1300-годишнината на нашата държава. Всички мероприятия са празнични, изпълнени с национална гордост. България показва на света, че сме древен и талантлив народ.
Красота, пристигнала от много краища на България / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Един от организаторите на събора през 1981-ва - фолклористът Михаил Букурещлиев казва: "Тук сме "потопени" в чистия извор на народната музика, която може да бъде гордост за всяка нация. Отличителна черта на това издание е присъствието на деца-народни изпълнители, които се представят на специално създадена за тях сцена. В техните лица и сценично поведение виждаме, че фолклорът е приет като необходима духовна същност на нашия народ."
Брала й малка мома... / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Фолклористката Елена Огнянова допълва: "Изобщо, ако човек иска да види българина, да се запознае с неговата богата душевност, да усети творческата мощ на българския дух, той трябва да види един от съборите за народно творчество, където на едно място са събрани дарбата, гордостта и достолепието на българите през вековете."
Излиза диск със записи на някои от песните, представени на Четвъртия събор в Копривщица, който съдържа изпълнения на участници от Силистренско, Сливенско, Шуменско, Бургаско, Русенско, Кюстендилско, Хасковско, Кърджалийско, Плевенско, Търговищко и други краища на България.
И софрата е важна / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
В един форум по темата, свидетел на събитието - Копривщица 1981-ва, подписан като К. Гербов, е описал впечатленията си от първия ден на събора през 1981-ва и прави сравнение с по-късните му сесии: "Любопитно е, че петгодишната цикличност на провеждане на съборите в Копривщица е нарушена през 1995-а година.- пише той. - Тогава е създадена някаква фондация...
В интернет има сведения за съборите, проведени през 2005-а и 2010-а. Вече се плаща вход и отделно за правото да снимаш. През 1981-ва пари се даваха само за бира и кебапчета, и хората не налитаха чак толкова на яденето и пиенето, а на веселието!".
Е, времената се менят, съборите - също! Но ако искаме да съхраним българското, ще трябва да му "придадем авторитет", както много сполучливо се е изразил някога акад. Хаджиниколов. А това може да стане, само ако държавата се погрижи за повече средства за култура в държавния бюджет, и такова образование в училищата, което да учи децата още от ранна възраст на национално самосъзнание и патриотизъм.
Уважение, по стар обичай / Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Текст: Еми МАРИЯНСКА
Снимки: Иван ГРИГОРОВ
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}