СЪВРЕМЕНЕН ТАНЦ
Верена Билингер и Себастиан Шулц: Изкуството позволява да отворим разговор за трудните теми
Те представят утре вечер танцовия спектакъл hip piece в рамките на Международния фестивал за съвременен танц "Антистатик", който се открива днес
Автор : / 723 Прочита 2 Коментара
hip piece на Верена Билингер и Себастиан Шулц гостува в България по покана на Международния фестивал за съвременен танц "Антистастик" (Снимка: Флориан Краус)
Ритъм, който раздвижва бедрата и разклаща дупето: Разклатете и вашето!
Това е призивът в новото представление на Верена Билингер и Себастиан Шулц hip piece, посветено на най-съкровената част на тялото, центърът на всички желания и съблазън, двигателят на танца.
Представлението застава в центъра на актуалните културни дебати за присвояването и притежанието, еротизацията и екзотизация, сексуалността и пола, политиките на идентичността и универсализма.
На сцената са група артисти с различен личен и професионален опит, които са посветени в изкуството на люшкане на бедра - от експерти по африкански танци, афро хаус, ориенталски танци и бели денс, денсхол, различни стилове на хип-хоп (попинг, локинг, и др.) салса и туъркинг.
Те представят своя подход към усвоените движения по начин, по който те понякога са сериозни, аналитични и уязвими, а понякога - игриви и буйни. В процеса на работа артистите изследват танца като начин да се освободят от етикетите и да станат повече и по-различни, отколкото са на пръв поглед.
Верена Билингер & Себастиан Шулц завършват приложно театрознание, както и програмата "Хореография и пърформанс" към Института за приложно театрознание в Гисен, Германия.
Артистичната им практика се основава на разбирането за движението като конвейер на живот и знак за живот, с който те могат да създават образи, да въздействат и да откриват и емоционални полета на напрежение. През 2015 г. дуото получава специално дългосрочно финансиране от провинция Норд-Рейн Вестфалия за артистична продукция и основаване на собствена компания.
Танцовият им филм "untitled (mirror)" е награден от Greensboro Dance Film Festival, в САЩ, през 2021 г., а филмът им "Picknick" печели наградата за "най-добро движение" на калифорнийските музикални видео и филмови награди през 2022 г.
Гостуването на представлението се осъществява в партньорство и с финансовата подкрепа на Гьоте-институт България и Министерство на културата, както и с подкрепата на Hessian State Ballet and the Künstler*innenhaus Mousonturm в рамките на Tanzplattform Rhein-Main, Z - Zentrum für Proben und Forschung, Junge Theaterwerkstatt am Zoo.
Международният фестивал за съвременен танц Антистатик започва днес и продължава до 23 май. hip piece можете да гледате утре вечерта от 19:30 в Топлоцентрала, а билети можете да намерите тук.
Специално пред Impressio, Верена Билингер и Себастиан Шулц споделят своите възгледи за творчеството си, важните обществени теми, които могат да бъдат засегнати в изкуството на съвременния танц, както и предизвикателствата, с които е трябвало да се справят за последното си представление, което представят пред българска публика hip piece.
Още
"Свободно падане" - новият спектакъл на Марион Дърова със световна премиера на ONE DANCE WEEK 2022
- Гостувате на Международния фестивал "Антистатик" за втори път и вече познавате българската публика. Какво очаквате от предстоящата ви среща и какво бихте приканили зрителите да "донесат" със себе си в залата този път?
- Просто да дойдат! Пазим много позитивни спомени от предишното ни гостуване в София и знаем, че българската публика е много приветлива и мила.
Като цяло се стремим да не си градим предварителни очаквания, но винаги ни е приятно, когато в залата се съберат различни хора, всеки със своя опит и лична история, за да гледат танц.
Затова просто искаме да поканим всички да заповядат!
Представлението ни се занимава с различните движения на ханша и множество популярни танцови практики, така че със сигурност много хора могат да намерят нещо познато в него и да се позабавляват.
- Мотото на 17-тото издание на "Антистатик" е "Повече от един танц". Какво означава това за вас?
- Добър въпрос. Намираме нещо изначално в това просто да се танцува, защото всеки може да танцува. И в най-добрия случай за нас танцът вече е "повече от", "плюс". Танцът винаги е повече от танц, понеже той автоматично засяга други, по-общи теми около тялото или обществото.
В този смисъл нашите представления винаги са повече от танц, защото винаги са и за политики, многообразието и човечеството, а в случая с "hip piece" - за сексуалността. Тези теми са в ДНК-то на всеки танц.
- Защо държите заглавието на представлението ви "hip piece", което е "посветено на най-съкровената част на тялото, центърът на всички желания и съблазън, двигателят на танца", да се изписва с малки букви?
- Винаги трябва да има мяра в контрастите и п(о)дценяването. Тъй като често сме свидетели на примери на злоупотреба в говоренето по мащабни теми или на хора, които коментират такива теми през грандиозни жестове, за да извлекат лична облага, на нас ни харесва да се занимаваме с тези теми все едно не са толкова важни.
Не искаме да се отнасяме към света, сякаш го поучаваме или правим политика, а не изкуство, защото не вярваме, че това е от помощ.
Вместо това предпочитаме да каним хората на един тур, на едно малко пътешествие, посветено на тези теми, по време на което да ги провокираме с въпроси от голям мащаб и всеки сам да прецени за себе си. Всъщност, ето, че ние току-що си измислихме целия този отговор, провокирани от вашия въпрос.
Иначе ни се струва, че изписването на заглавието с малки букви просто съответства на темата по-добре и изглежда по-красиво от типографска гледна точка. Но със сигурност има и връзка със стремежа ни да сме по-немонументални и да не превръщаме себе си в по-важни от темата или самото изкуство.
- Като изпълнители в представлението каните танцьори с различна професионална подготовка. Как протече репетиционния процес с тях?
- Екипът на представлението действително идва от различни танцови практики, но всички са много подготвени в онези, които съставя канона на съвременния изпълнител на свободна практика - съчетанието от балет, модерен и съвременен танц.
В допълнение са и много умели в анализират и научаването на крайно различни движения и видове танц. В сравнение с предишните ни представления, този път обаче работихме много повече с преподаватели и инструктори по специфични танцови стилове, служещи си много с бедрата.
Така и танцьорите, и ние, двамата хореографи, се запознахме с ужасно популярните в момента стилове като африкански танци, афро хаус, ориенталски танци и бели денс, денсхол, различни стилове на хип-хоп, салса и туъркинг и надградихме съвременния си танцов речник с тях.
И докато учехме тези движения и разклащахме бедрата си, започнахме да работим и върху темите, които всички те пораждат.
Още
Международният фестивал "Антистатик" показва част от най-добрите български танцови представления
- Какви бяха най-големите предизвикателства, пред които се изправихте?
- Танцуването и създаването на една хореография винаги са предизвикателство, но именно това ги прави забавни.
И винаги откриваш нещо ново или неочаквано - например за връзката между различни танцови техники, за която обаче никога не знаеш дали всъщност е тази, която си мислиш, че е.
- Получихте ли неочаквани отговори за себе си на един от големите съвременни въпроси, който е в ядрото на представлението - как едновременно да съхраняваме различията и идентичността си и да живеем заедно кохерентно и в обединение?
- На първо място, ние считаме фрази като "заедно" и "обединени" за прекомерно големи. Не сме сигурни, че трябва да сме "обединени като един", за да си помагаме или просто да имаме консенсус за базови неща като уважение, солидарност, емпатия и т.н. Винаги посягаме към тези въпроси практично.
В танца може да танцуваш в унисон и да има съгласие за това, нещо като договор, затова че ще правим нещо заедно. И тогава, онова което правим заедно става резултат от участието на всички, които преговарят по между си и накрая се съгласяват - вид договор между отделни личности, включително изпълнителите и хореографите.
Колкото до идентичностите - в противовес на десните разбирания, които все по-често се появяват и в лявото мислене за някаква статичност или чистота на идентичността, ние си мислим си, че е чудесно нещата да се смесват.
Няма нужда да се отказваме от това, кои сме и откъде идваме, защото това така или иначе е с нас и добрите му страни трябва да бъдат ценени, но винаги сме считали, че онова, което ни прави хора е способността ни да сме отворени и да се променяме. Да бъдеш човек значи да умееш да се движиш, да общуваш с другите хора, да научаваш нови неща и да се развиваш.
Едно от нещата, които бихме разкритикували за левите перспективи, е, че те всъщност са много избирателни в това чии мотиви искат да разберат и чии не искат да разберат, което води до това, че това всъщност донякъде противоречи на основните им убеждения (и показва колко трудно е да ги поддържат) и от наша гледна точка в днешно време за съжаление допринася повече за това да сме един срещу друг, отколкото да се разбираме, да си сътрудничим и да работим заедно.
- "hip piece" се хвърля директно в епицентъра на разгорещените съвременни спорове за представеността и репрезентацията. Защо ви интересуват тази тема и от какъв ъгъл посягате към нея като артисти и граждани?
- Всеки има право да бъде представен. Не харесваме хора, които забраняват неща на други хора, особено когато в тях има потенциал за положителна промяна и водят до креативна смесица от традиции, подходи, роли и т.н. Така че, въпреки че се отнасяме към стиловете и традициите с уважение не харесваме тази корпоративна или културно-капиталистическа логика на "това сме ние/ това са нашите неща", която в днешния дискурс около "културното присвояване" често се ползва.
Разбира се, има и сиви зони, особено когато става дума за икономическата експлоатация на определени стилове, в онова, което преди наричахме "културна индустрия", но вярваме, че истинска промяна в начина на общуване, и креативност, особено между хора с различен бекграунд може да се случи само ако има отвореност за споделяне и вместо разбирането за културата като собственост се мисли за нея като за еволюиращ процес, който всички споделяме.
Например, не смятаме, че е правилно, ако някой мисли, че движенията на бедрата принадлежат единствено на него, защото според нас всички ние сме резултат от смесването на хора, които са създадени от и подложени на различни влияния.
- Как виждате ролята на съвременни танц в такива горещи дебати по обществени теми и казуси, които са толкова актуални, че е почти невъзможно да се водят хладнокръвно и с рационални аргументи?
- В контекста на подобни въпроси винаги подчертаваме ролята на изкуството. За нас танцът и изкуството не бива да се сливат с политиката и активизма, макар че последните могат да са част от едно произведение на изкуството.
От друга страна обаче е много важно, че в изкуството може да се борави с амбивалентностите, да се изследват основите на един конфликт и да се провокират хората с трудни реалности - така че те да наблюдават и оставят нещата, както са си, без да мислят за тях като за добри и лоши - за разлика от реакциите в политиката.
Така че фокусът върху изкуството за нас играе огромна роля, включително и когато адресира по-общи или социални теми. Отношението ни в случая е свързано и с факта, че не обичаме да казваме на хората какво да мислят, а по-скоро искаме да повдигнем въпроси, да представим актуални проблеми и посоки на даден феномен.
Едностранчивото политическо изкуство винаги носи опасността от заглушаване или отричане не просто на сложността на въпроса, но и сблъсъка с истинската сложност на дадена тема, а това за нас не е начинът, по който да се отнасяме към реалността, ако искаме да стигнем до добър резултат.
Изкуството позволява да отворим разговор за трудните теми, докато свивайки го до политиката рискуваме това публиката да може да каже само "да" или "не", а тогава ставаш само продължение на политическия конфликт, в който обществата ни и без това са затънали достатъчно.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}