СЪВРЕМЕНЕН ТАНЦ
Финският хореограф Томи Паазонен: Моето драг хоби беше моето срамно удоволствие като дете
"Израснах във Финландия през 70-те години на миналия век като куиър дете със свободен дух и свой собствен нетипичен стил на обличане" споделя финският хореограф
Автор : / 5872 Прочита 31 Коментара
Снимка: Barbara Dietl
"Атитюд" се появява след като хореографът Томи Паазонен смесва стриктния академичен речник на класическия балет с драматургичните импулси на съвременния танц. Той обръща поглед към онова, което е било фокус на неговия танц в продължение на 30 години, защото е решил, че е време да изследва процесите, формите и техниките на балетното си минало от 90-те години.
В това изследване ни повеждат Кай Брейтуейт, Лео Манкузо и Джонатан Ройз Уиндъм - трима куиър балетни танцьори, изпълняващи съвременните танцови техники на Паазонен... на балетни палци.
Резултатът е експериментален балетен спектакъл, изпълнен с технически умения и виртуозност.
Смесвайки балетната техника с куиър естетика и чувствителност, Паазонен не се стреми към пародия, а към разширяване на възможностите за използване на балетните палци като стимул за движение и хореография.
Томи Паазонен, роден през 1970 г. в Хелзинки, Финландия, е хореограф, артистичен директор, танцьор, куратор, ментор и преподавател. След като танцува като солист в Хамбургския балет на Йон Ноймайер (1989-1994 г.), Балет "Lines" при Алонзо Кинг в Сан Франциско (1994-1995 г.) и Балет "Джофри" в Чикаго (1995-1997 г.), неговата танцова кариера прекъсва внезапно заради инцидент. През 2002 г. той се мести в Берлин, където създава своята организация PAA (Public Artistic Affairs) и работи в международен контекст като хореограф и постановчик в различни жанрове. През 2013-2018 г. е артистичен директор на Регионалния танцов център на Източна Финландия ITAK. През сезон 2019/20 г. се завръща на сцената след 23 години. Неговото автобиографично соло "Ретроспекция - 5 сола за 5 десетилетия", което българската публика вече гледа в програмата на Антистатик през 2021 г., е първото солово представление, което създава за себе си. Неговата работа е била представена и продуцирана в Европа, Ню Йорк, Чикаго, Хюстън, Сан Франциско, Бразилия, Хонг Конг и Токио.
- Как се роди представлението "Атитюд"?
- През пролетта на 2022 г. получих изследователски грант, който ми позволи да ангажирам себе си и трима танцьор, за да работим по тази тема, а проектът ни завърши с четири представления в Театър "Dock11" в Берлин.
Така прекарахме 3 седмици в студиото, опитвайки и експериментирайки с различни неща, хореографии, писане на текстове, пеене и създаване на сцени.
"Атитюд" е етюд, създаден като резултат от това проучване. Бях се настроил чрез този процес да се подготвя за по-голяма продукция по-късно през годината, но в крайна сметка се появи едно отделно представление.
Специално за фестивала "Антистатик" направих нова версия на спектакъла, която е с частично нов състав (двама танцьори и един драг изпълнител) и работата по нея ми даде възможността да разгърна още повече както хореографията, така и тематиката на представлението.
- С този спектакъл изследвате донякъде миналото ти на балетист през 90-те години. Как балетът ти повлия и те оформи като артист и хореограф?
- Ами през 90-те години се захванах с това да съчетая изкуството на балета с други танцови традиции, субкултури и форми на изкуство.
Но през 2000 г. ми бе възложено да направя танцово съчетание с актьорски състав от танцьори и изпълнители с различни профили и характеристики и това преживяване ме катапултира в друга траектория.
Преместването ми в Берлин през 2002 г. също ми повлия естествено да прокарам още повече граници и да експериментирам с нови форми. Не се интересувах от това, което вече знаех, така че изоставих балета и се разклоних в различни нови стратегии и методи на правене на произведения с всякакви тела, среди и жанрове.
В крайна сметка за мен сценичното изкуство е до голяма степен въпрос на Gesamtkunstwerk на всички елементи, които работят в произведението.
Продуцирах първата си Comeback Solo Trilogy през 2020-2021 г. и отново се свързах със себе си като танцьор. Това се случи 24 години след инцидента, заради който приключи моята танцова кариера. И това беше катализаторът да преразгледам танцовите си корени.
Когато спрях да танцувам, бях балетист на 27 години, така че връщането към танците беше като влизане в балона на времето. Именно този опит сега ме кара да се върна към началото с всички инструменти, които научих в моите приключения, изследвайки други жанрове.
- Какви са стереотипите по отношение на балетистите и балерините?
- В романтичните и класическите балети те са видимо вкоренени в идеалите на своето време, произхождащи от патриархатa, който идолизира и възнася жената до мечта, към която да се стремиш; до фантазия, която да бъде преследвана; до принцеса, която да бъде завладяна или до видение, за което се копнее.
Но също така държи да я контролира, слага я на палци и я държи през кръста.
Върти я, повдига я и я подкрепя. Момчетата и момичетата, мъжете и жените, получават различно обучение, за да изпълнят правилно ролите си. Балерините танцуват на палци, за да се реят в безтегловност, докато мъжете им партнират, повдигат ги, скачат и застиват в героичните си пози.
- Защо решихте да се заиграете и да коментирате тези полови стереотипи в представлението си?
- Това има своя корен в първото ми солово представление "Ретроспекция - 5 сола за 5 десетилетия"от 2020 г., което беше автобиографична ретроспекция и се свързваше както с детството ми, така и с много ранната ми работа като хореограф.
Израснах във Финландия през 70-те години на миналия век като куиър дете със свободен дух и свой собствен нетипичен стил на обличане.
Моето драг хоби беше моето срамно удоволствие, което никога не се поставяше под въпрос у дома. И в много отношения това увлечение по преобличането и игра с пола ме привлече към балета веднага щом го осъзнах, защото така добре съчетаваше музика и танци, с други думи, всичките ми любими неща в едно.
Така че с настоящата посока на работата ми се връщам към едно ядро на детските страсти, което е драг, куиър и балет. Бих казал, че тези два елемента са стъблата, от които е израснало всичко останало. Сдружавайки ги и правейки балетът куир, аз също така сдружавам и миналото си с настоящето.
Това важи с особена сила за настоящата версия на представлението, в която ще участва и съпругът ми, който е професионален драг изпълнител.
- Каква е ролята на пародията във вашето представление?
- Не считам "Атитюд" за пародия по никакъв начин. Има моменти, които със сигурност са много сериозни, както и сцени, съдържащи много ирония и куиър чувство за хумор. Но ако някой очаква нещо като балет "Трокадеро" (мъжка, балетна комедийна трупа - бел.а.), който са страхотни в комедийния жанр на слапстика, то това е нещо съвсем различно.
- Защо решихте да се върнете в Берлин, какво ви дава атмосферата и сцената в този град?
- Берлин е моят дом, моето сърце, моите приятели и семейство. Когато се преместих във Финландия през 2013 г., беше, за да се грижа за баща ми, след като майка ми почина. Винаги съм знаел, че е временно. Това беше невероятен 5-годишен период, който ме промени завинаги.
И разбира се бях всмукан да бъда артистичен директор и куратор и създател на общността и да инвестирам много време, енергия и креативност в създаването на по-големи структури, вместо да създавам представления на сцена, това беше много естествена еволюция на това, което бях правил дотогава. Но след 5 хубави години беше време да се върна.
Срещата със съпруга ми в Берлин след смъртта на баща ми също изигра своята роля. Липсваше ми животът в големия град, този на Берлин.
Особено куиър бандата и забавлението и общността, които идват с нев. Спокойният, либерален, фънки, креативен, миришещ, мръсен, грозен, красив, разхвърлян, исторически, със счупени реставрирани лостове, но бръмчащ и заядлив сив Берлин, който обичам. Хубаво е да се върнеш!
- Какво е танцът за вас?
- Всичко... но и част от всичко останало. Свързва тялото, сетивата, ума, духа, енергията, фокуса с всичко край себе си. Има танц, който е вътрешната гледна точка, а има и танц, който се случва в ума на зрителя.
Това е движение, това е дишане, това е неврология, това е кинетично въображение... и да, след като започнах отново да танцувам, до голяма степен усетих, че става въпрос и за превеждане на звук и музика чрез тази сензорна нервно-мускулна скелетна система във визуален поток от енергия. Като танцьор съм обсебен от тази връзка: от ухото до мозъка и тялото.
Какво друго..? Това е червената нишка на целия ми живот досега.
Гостуването на представлението се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура" по "Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации".
Интервю на Юлия ВЛАДИМИРОВА
Още
Сeргей Бобров - хореограф и режисьор: На голям празник публиката трябва да види нещо по-различно
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}