ГОЛЕМИТЕ ИМЕНА НА МУЗИКАТА
Праправнучка на Рахманинов не позволила да върнат праха му в Русия
80 години от смъртта и 150 години от рождението на големия композитор
Автор : / 8313 Прочита 24 Коментара
9 март 1938 г.: Руският композитор и пианист Сергей Рахманинов (1873 - 1943) в хотел "Пикадили" в Лондон / Снимка: Getty Images
Колко хора в света могат да се похвалят, че историята на кариерата им започва на четири?! Той е един от малкото личности, чиято биография започва като на дете-чудо, за да стигне до професионалните висоти на световно признание, да запише името си сред великите колоси на музиката. На девет вече е студент в Консерваторията в Санкт Петербург. На деветнайсет завършва със златен медал Московската консерватория, а на двайсет и осем дирижира в най-големия руски театър - "Болшой".
Това е кратката биография на Сергей Рахманинов. Композиторът умира на 28-и март 1943-та година в Бевърли Хилс, Калифорния, мечтаейки да види за последно родината си. Тежката болест не му позволява да го стори, но той завещава на близките си:
"Аз съм руски композитор и родината ми е оставила отпечатък върху характера и възгледите ми. Музиката ми е плод на моя характер, затова тя е руска музика".
Навършиха се 80 години от смъртта на Рахманинов, и 150 години от неговото рождение.
Сергей Рахманинов (1873 - 1943)/ Снимка: Getty Images
Сергей Василиевич Рахманинов е руски композитор, пианист и диригент от плеядата големи композитори на ΧΙΧ-ΧΧ век. Считан е за продължител на т.нар. Могъща петорка и на симфониите на Чайковски. Рахманинов е последният велик композитор на руския романтизъм.
Роден е на 1-ви април 1873-та година в едно имение в Новгородска губерния, Русия. Детството му преминава над пианото и е едва на 13, когато го представят на великия Чайковски. Между двамата се установяват силни чувства на привързаност, която ще даде отражение върху музиката на младия музикант и композитор.
Младият Сергей Рахманинов / Източник: Съюз на копозиторите в Русия
На своя учител и идол Чайковски, Рахманинов посвещава камерно-инструменталният ансамбъл "Елегично трио".
Дипломната му работа е опера - "Алеко", по произведението на Пушкин "Цигани". Зареждат се клавирен концерт, романси, пиеси за виолончело и пиано, и знаменитата му "Прелюдия в до-диез минор", която го прави известен.
Според биографите на Рахманинов любовта към музиката у него запалил неговият чичо, пианист. Малкият Сергей обичал да импровизира на пианото, а чичо му го наричал "моят Шопен". Познавачите твърдят, че тези детски игри от времето, когато дори не познавал нотите, породили у него желанието за собствен оригинален музикален стил. Рахманинов запазва тази своя способност - да импровизира като в игра с хармонията на звуците, до края на дните си.
От съвсем млад той преминава през цялата "кухня" на музикалното изкуство - свири, преподава по пиано, дирижира в частната опера "Сава Мамонтов" и се пробва да композира.
Кариерата му като композитор минава през труден период. Първата му симфония не е посрещната ласкаво от критиката и това му създава за дълъг период от време - почти три години, комплекс. Изпада в творческа депресия. Стига се дотам, че се подлага на терапевтични сеанси при известния психиатър Николай Дал, за да превъзмогне страха си от следващ провал. Възприемал драматично случилото се. Двамата стават приятели. Дал помага на Рахманинов да преодолее всички тегоби на "ранния растеж" и свързаната с тях тревожност; съветва го как да овладява желанието си за максимален успех.
Сергей Рахманинов ок. 1935 г. / Снимка: Getty Images
През 1901-ва година младият Рахманинов отново започва да пише, а клавирният му концерт е посрещнат възторжено от публиката. Прадлагат му диригентското място в "Болшой театър" и той ръководи оркестъра цели две години, след което заминава за Италия.
От родината на музиката се премества в Дрезден, и там напълно се отдава на композирането.
Докато композира / Източник: Съюз на копозиторите в Русия
През 1909-а година Рахманинов предприема голямо концертно турне като пианист и диригент в САЩ. След Октомврийската революция през 1917-а година композиторът е на кръстопътя на сериозно решение. Изземането на родното му имение от съветската власт го обижда и плаши. Споделя с приятели, че не може да работи в атмосфера, в която се чувства тревожен. Първоначално емигрира в Швеция, а после заминава за САЩ. В Америка работи като пианист и гастролира в Европа.
Славата му на музикант расте.
Погребан е в Щатите - в гробището Кенсико във Валхала, Ню Йорк. През 2015-а година културното министерство на Русия отправя искане за ексхумиране на тленните останки на Рахманинов, за да бъде погребан в Русия, позовавайки се на последната воля на композитора.
Много руски културни дейци застават зад тази идея, считайки че САЩ са "приватизирали известността на руския композитор, представяйки емигрирането му от родината по погрешен начин". Срещу преместването, обаче, се обявява праправнучката на композитора, родена в Щатите - Сюзън София Рахманинов Волконская Уанамейкър. По думите й в пресата, тя отрича композиторът да е искал да бъде погребан в Русия. Същевременно подчертава, че никой не може да го "раздели с Русия", защото "музиката му е олицетворение на руския романтичен дух и въплъщение на руската душа".
Шаляпин и Рахманинов / Източник: Съюз на композиторите на Русия
Според някои тази реакция вероятно е продиктувана от една предавана през поколенията обида от това, че през 1931-ва година музиката на Рахманинов бива официално забранена в СССР като "декадентска". Скандалът тръгнал от симфонията му "Камбаните", заради която тесногръди цензори му лепват прозвището "враг на Съветския съюз". Самият Рахманинов, според биографите му, жадувал за родината до смъртта си, но така или иначе остава погребан в Щатите, а днес във всяка енциклопедия можете да прочетете, че Рахманинов е "американски и руски" композитор.
Гробът на композитора в Кенсико, Валхала, Ню Йорк, САЩ
Как се ражда "Камбаните": тя е като реминисценция към детството, когато бабата на малкия Сергей го водела за ръка към църквата в Новгородската губерния. Камбанният звън сякаш възвръща спомените от детството на композитора и възторгва съзнанието с усещането за принадлежност към едно братство - на православните християни.
Творческото наследство на Рахманинов обхваща различни жанрове, но централно място в него заемат клавирните му произведения. От тях най-известни на широката публика са четирите концерта за пиано с оркестър, прелюдиите, етюдите-картини, музикалните моменти, сонатите и др., както и знаменитата му "Рапсодия върху тема от Паганини", изградена под формата на 24 свободни вариации върху Паганини и католическия реквием "Dies irae".
Страхът от провала на първата му симфония остава забравен назад във времето, и Рахманинов създава три незабравими симфонии, много симфонични танци и симфоничната поема "Островът на мъртвите". След първата си опера "Алеко", написва "Алчният рицар" (върху тема от Пушкин) и "Франческа де Рамини"(върху "Божествена комедия" на Данте), наречени от критиката "малки трагедии". Автор е на 83 романса и на много песни за сопран и тенор със съпровод на пиано, по текстове на А. Н. Толстой, Пушкин, Гьоте, Шели, Юго, Чехов и др.
Сергей Рахманинов / Източник: Съюз на копозиторите в Русия
Много критици са отбелязвали, че Рахманинов е "певецът на руската природа". Така, както художникът Шишкин я рисува с четка, Рахманинов предава нейното величие със звуци. В музиката му тя е многолика - упойващо съзерцателна, но също така респектираща с мрачен трагизъм и патетика. Рахманинов съчетава цялото това чувствено многообразие в типичната за руската народна песенност многогласна полифония. Една от спецификите на стила му е хармоничното съчетание на мелодията с ритъма.
Сергей Рахманинов / Източник: Съюз на копозиторите в Русия
"Композирането на музика за мен е също толкова важно, колкото дишането или храненето: това е една от основните жизнени функции", казва великият композитор Сергей Рахманинов, и няма никакво съмнение, че това е било точно така.
"Прелюдия в до диез минор", написана през 1892-ра година буквално го изстрелва към славата. Тогава е само на 19. "В тази прелюдия е целият дух на Русия!", възкликва един музикален критик.
"Концерт за пиано №2", създаден през 1901-ва година, го спасява от депресията, слага край на съмненията и душевните му мъки и буквално отприщва с неподозирана сила таланта му. Този концерт е една от най-популярните и най-разпознаваеми творби на Рахманинов. "В него сякаш е целият му живот, всичко преживяно", казва композиторът Николай Метнер. В концерта се дочуват църковните камбани, които сякаш предвещават възкръсването на духа му за нов живот.
14 юни 1929 г.: Руският композитор и пианист Сергей Рахманинов (1873 - 1943), Снимка: Getty Images
Този концерт е апотеоз на спасението на композитора, но много познавачи твърдят, че по-силен в музикално отношение е неговият "Концерт за пиано №3". Руският пианист Николай Лугански го нарича "най-великият концерт за пиано, писан някога". Описва го като "50 000 ноти, изпълнени с чувствени емоции - тъга, страст и болка". Премиерата на този концерт се състоява в Ню Йорк по време на първото турне на Рахманинов в САЩ.
В началото на 1900-та година Рахманинов започва редовно да изнася концерти в Европа като пианист и диригент. През 1907-а година той участва в историческите концерти, организирани от руския танцов импресарио Сергей Дягилев в Париж.
Сергей Рахманинов в Лондон / Снимка: Getty Images
Когато започва Втората световна война и нахлуването на нацистка Германия в Полша, Рахманинов, заедно със съпругата си и двете им дъщери напуска семейната "Вила Сенар" в Швейцария, където семейството прекарва всяко лято. Сергей Рахманинов бил женен за своя далечна братовчедка - Наталия Сатина, от която имал две дъщери - Ирина и Татяна. Изплашени от войната, Рахманинови се връщат в САЩ, но по-малката дъщеря Татяна остава в окупирания от нацистите Париж. Рахманинов дълго време не може да установи връзка с нея и това го изпълва с тревога. Именно в такъв смутен период от живота си създава "Симфоничните танци". За щастие Татяна оцелява и се прибира при семейството си в Америка.
Последната симфонична творба на Сергей Рахманинов е "Фантастични танци". В нея най-силно може да се усети носталгията му по Русия.
В Щатите Рахманинов създава само шест произведения. повечето си творби написва в Швейцария. През 1942-ра година, по време на турне, лекарите го диагностицират с напреднал стадий на меланом. Когато през същата година здравето му силно се влошава, семейството му решава да се приберат в САЩ.
Композиторът умира на 69 години, отпаднал физически, но изпълнен с идеи за работа.
През март 1943-а камбаните на спомена за родното място звънят за последно в ума и сърцето му, но техният глас в музиката на Рахманинов завинаги остава в прекрасната му симфония.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}