Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Откриват паметна плоча на проф. Александър Федотов в СУ

ГОЛЕМИТЕ В НАУКАТА

Откриват паметна плоча на проф. Александър Федотов в СУ

Ученият бе признат за един от най-добрите изтоковеди на Балканите

Снимка: Личен архив на учения, Източник: фейсбук

Днес, 25 ноември 2019 г. в 15,30 часа ректорът на СУ "Св. Климент Охридски" проф. дфн. Анастас Герджиков ще открие паметна плоча на покойния проф. Александър Федотов - дългогодишен директор на Центъра по източни езици и култури в университета, видна личност с големи международни контакти и любим преподавател на студентите. На събитието са поканени университетски преподаватели, посланици от над 20 държави, общественици и приятели на проф. Федотов.

Проф. Александър Федотов /Източник: Личен архив на семейството му

В продължение на 20 години проф. Федотов е не само директор на Центъра, но и първият български изследовател и преводач на стара и средновековна корейска литература.

Негова заслуга е основаването на катедра "Кореистика" в Софийския университет и на специалностите "Африканистика" и "Кореистика".

Личността на проф. Александър Федотов е високо ценена като рядък ерудит и прекрасен човек, любим преподавател на студентите от университета.

Сред студентите си / Снимка: Личен архив на учения, Източник: фейсбук

Кончината му през октомври миналата година бе тежък удар върху научната мисъл в България. Дейността на проф. Федотов играеше ролята на културен мост между България и народите на Азия.

Снимка: Личен архив на учения, Източник: фейсбук

Руснак по рождение и випусник на Факултета по изтокознание на Ленинградския (днес Санкт-Петербургски) университет със специалностите Монголистика и Тибетология, Александър Федотов живееше в България, говореше превъзходно българин и беше радетел на изграждането на приятелски културни връзки на България с държавите от Азия.

Снимка: Личен архив на учения, Източник: фейсбук

Още

"Сидхарта" - среща между Изтока и Запада

"Сидхарта" - среща между Изтока и Запада

Освен с познанията си и с перфектния си български, проф. Федотов остава в спомените на всички с това, че често съвсем естествено се обръщал към аудиторията с "Ние, българите".

И той, чужденецът по рождение, наистина е направил повече за България, отколкото много българи. Благодарение на неговите усилия и ентусиазъм в СУ "Св. Кл. Охридски" се появяват нови специалности като индология, японистика, китаистика, иранистика и пр.

Снимка: Личен архив на учения, Източник: фейсбук

Проф. Федотов бе полиглот, пътешественик и блестящ учен, признат за един от най-добрите изтоковеди на Балканите.

Още

Азия идва в София

Азия идва в София

Между 1995 и 2001 г. е заместник-декан на Факултета по класически и нови филологии, а между 2001 и 2007 г. е заместник-ректор на Софийския университет. От 1998 г. става директор на новосъздадения по онова време Център по източни езици и култури към СУ "Св. Кл. Охридски" и го управлява до смъртта си през 2018-а година - цели 2 десетилетия. От 2002 г. е член на Съвета за висше образование на Република България. Между 2009 и 2012 г. е председател на Висшата атестационна комисия. От 2003 г. е директор на Центъра по кореистика в Алма матер, а от 2012 г. е директор на Института "Седжонг" в София и член на Световните асоциации по кореистика, монголистика, алтаистика и тибетология.

Проф. Федотов /вторият от дясно на ляво/, на тържествена церемония в СУ /Източник: Личен архив на учения

Още

14 държави от Азия представят изкуството и културата си в София

14 държави от Азия представят изкуството и културата си в София

Проф. Федотов има научни публикации в повече от 25 държави. Автор е на над 40 книги, на стотици статии и студии, има десетки преводи от старомонголски, старокорейски и тибетски език. Изнасял е лекции в Република Корея, Китай, Монголия, Индия, Тайланд, Унгария, Румъния, Австрия и др.

Студентите му го обожават и оживено разказват случки за непосредствения му начин на общуване и чувството му за хумор. Колегите му - преподаватели, винаги са го наричали просто Саша. Това е знак за обич, позитивни и сърдечни отношения, каквито се създават рядко в университетските среди. Междувпрочем, такова е отношението към покойния Федотов и в дипломатическите среди - той остава в паметта на посланиците на различни държави у нас - не само от Азия, но и от Латинска Америка и др., като приятел и деен хуманист-пацифист, радуващ за мир и приятелство между народите.

Снимка: Личен архив на учения, Източник: фейсбук

Още

Митични същества, зрелищни танци и пищни костюми от Азия завладяват София

Митични същества, зрелищни танци и пищни костюми от Азия завладяват София

Пътешественик по дух, проф. Федотов бе обиколил над 120 страни в света. Имал е и екстремни пътешествия като това до Килиманджаро и Антарктида. И навсякъде, където е бил, освен изучаването на културите и езиците на тези народи, общувал с хората и документирал със снимки пътешествията си. Фотографията била негова страст.

Ето защо през март т.г. в памет на проф. Федотов бе организирана изложба "Цвете за теб...", с негови снимки на цветя в различни географски ширини по света. На първо място в изложбата бяха снимки на брезова горичка, така типична за родината му Русия и разбира се - снимки на българската роза.

Март, 2019 г. Вдовицата на проф. Федотов - Снежана Тодорова /вдясно/, на откриването на изложбата с негови снимки "Цвете за теб..." / Източник: Личен архив на семейството

Също през март т.г. бе организирана и друга изложба със снимки на проф. Федотов, озаглавена "С обич от Изтока" - негови фотографии от последните му пътувания до Китай, Корея и Индия, направени малко преди да почине.

Всъщност, откъде идва тази любов на професора към Азия? - Той е роден в Новосибирск, Югозападен Сибир. А в България идва, защото студентската му любов и жената до края на дните му е българка - председателят на СБЖ Снежана Тодорова.

Снимка: Личен архив на учения, Източник: фейсбук

Когато пристига в България с нея, и двамата са млади, току що завършили следването си. Саша първоначално работи в "София-прес". В едно интервю той споделя спомените си от тогава така:

"Така се получи, че когато пристигнах в България, започнах работа в "София-прес" като преводач и редактор. Правих това 6 години, но успоредно с него започнах да преподавам монголски и тибетски на хонорар в Софийския университет още от 1980 г. Тогава имаше много желаещи да изучават тези езици. Никога няма да забравя първата ми лекция. Когато влязох в залата, бях на 22 години, но изглеждах сигурно като на 17. И виждам пред себе си едни много сериозни чичковци, както и достолепни жени на възраст. Това беше първият ми курс, абсолютно незабравим!"

И той остава незабравим в сърцата на всички, които са го познавали.

Затова днешното откриване на паметната плоча е едно естествено породено и заслужено свидетелство за уважението и признателността не само на университетската общност, но на цялото ни общество към проф. Александър Федотов, за приноса му в науката и образованието ни, за престижа на България по света. 

Още

"Отдаденост" - изкуството на Иран, до 5-и септември в София

"Отдаденост" - изкуството на Иран, до 5-и септември в София

Още

Фотоизложбата "Здравей, името ми е Тирана!" представя столицата на Албания

Фотоизложбата "Здравей, името ми е Тирана!" представя столицата на Албания

Още

Мартеницата в Тибет - доказателство за произхода ни?

Мартеницата в Тибет - доказателство за произхода ни?

Още

Олимпийските медали на Токио 2020 - от 100% рециклирана електроника

Олимпийските медали на Токио 2020 - от 100% рециклирана електроника

Коментирай 1

Календар

Препоръчваме ви

Знаменитият Торкуато Тасо умира преди тържественото си коронясване от папата

480 години от рождението на автора на "Освободеният Йерусалим"

Епископ нарекъл картина на божествения Кореджо "каша от жабешки бутчета"

490 години от смъртта на един от най-големите италиански майстори на Високия ренесанс

Братя Тавиани превърнаха затворници с доживотни присъди в кинозвезди

Замина си от този свят и по-младият от забележителния режисьорски дует - Паоло Тавиани

Васил Стоилов: Светлината, моето момиче, се ражда от мрака

Днес отбелязваме 120 години от рождението на художника

Художникът на Краля Слънце

405 години от рождението на Шарл Льобрюн