ЗНАМЕНИТИ АВТОРИ И ГЕРОИ
Кой сте вие, мистър Флеминг?
"Бащата" на Джеймс Бонд умира едва на 56, докато образът на Агент 007 е жив и днес - близо век след създаването му
Автор : / 3343 Прочита 0 Коментара
Колаж: Траяна Генчева, Dir.bg /Снимки: Getty Images
"Освен фактът, че той носи същите дрехи като мен, с Джеймс Бонд имаме твърде малко прилики. По-скоро му завиждам за блондинките и за ефективността, но не мога да кажа, че ми е симпатичен", казва "бащата" на шпионския роман Иън Флеминг за своя супер популярен герой.
"Кой сте вие, мистър Бонд?" - тази реплика не веднъж е изричана от злодеите в книгите на писателя Иън Флеминг. Но адвекватен е и още един въпрос: "Кой сте вие, мистър Флеминг?" Защото животът на самия автор на романите за Джеймс Бонд е като този на знаменития му герой - заплетен, обвит в множество легенди и интриги.
Иън Флеминг и Бонд си приличат по много неща. И двамата са разузнавачи, авантюристи, обичат лукса, красивите жени, скъпия алкохол. И като цяло живеят за собственото си удоволствие без да се интересуват от мнението на другите.
24 март 1958 г.: В кабинета си (Снимка: Getty Images)
И двамата имат страст към колите, пушат десетки цигари на ден и пият много алкохол. Бонд поръчва питие средно на всяка седма страница, докато минимумът на Флеминг е бутилка джин на ден, плюс уиски, коктейли, вино.
Общото между Джеймс Бонд и Йън Флеминг е много повече от вкуса им за дрехите. Но има и разлики. Бонд е роден в Шотландия, а Флеминг - макар от шотландски род, е роден в центъра на на Лондон. Флеминг се ражда през 1908, Бонд - 10-15 години по-късно, не се знае точно кога. Бонд има белег на лицето, Флеминг няма.
Но иначе ... и двамата са сираци - бащата на Флеминг загива във Франция през Първата световна война, а родителите на Бонд - пак във Франция, но като алпинисти. Бонд, като автора си, учи в Итън, но е изгонен, включително заради афери с момичета, губи девствеността си на 16, научава немски и френски, кара ски и играе покер.
Йън Флеминг, 1960 г. (Снимка: Getty Images)
Малко преди Втората световна война и двамата са във флотското разузнаване. Флеминг е личен асистент на началника, адмирал Годфри, а Бонд е оперативен агент. И двамата започват като лейтенанти и стават "commander", работят с американците от бъдещото ЦРУ, наградени са с "Орден на св. Михаил и св. Георги".
Истинската дейност и на двамата се разгръща след войната - Флеминг става писател, благодарение на което Джеймс Бонд спасява света, най-вече от руснаците.
Има и епизоди от живота на Флеминг, които отсъстват от живота на Бонд, но са свързани с него. Сред тях са една реална операция, в които участва Флеминг, наречена "Златното око", както и къщата в Ямайка, където пише 12-те романа и 2 книги с разкази за Бонд.
Не е известно дали писателят притежава прочутия "license to kill", какъвто има героят, но е сигурно, че Флеминг никога не е отнемал чевешки живот, докато Бонд убива стотици.
Британският писател Иън Флеминг в дома си, Goldeneye, в Ямайка (Снимка: Getty Images)
Най-значимата разлика обаче е, че Иън Флеминг умира през 1964, едва на 56, докато образът на Джеймс Бонд е жив и днес - близо век след създаването му.
Флеминг признава, че измисля нещо като обобщен образ на перфектния шпионин. Нарича го Джеймс Бонд и е изумен от успеха му. Както сам казва:
"Търсех най-скучното и безлично име, никога не съм си давал сметка, че то ще е сред най-познатите по света".
Иън Флеминг е роден на 28 май 1908 г. в Мейфеър, Лондон, в семейството на члена на парламента Валънтайн Флеминг и жена му Евелин Сейнт Кроа Роуз.
Умира на 12 август 1964 г. на 56 г. в Кентърбъри, Кент, Англия.
Той е по-малък брат на автора на пътеписи Питър Флеминг, по-голям брат на Майкъл и Ричард Флеминг и полубрат на виолончелистката Амарилис Флеминг. Внук е на шотландския финансист Робърт Флеминг, създател на Шотландско-американския инвестиционен тръст и на търговската банка Robert Fleming & Co.
Братовчед е на актьора Кристофър Лий и девер на актрисата лейди Селия Джонсън (жена на брат му Питър), както и прачичо на композитора Алън Флеминг-Беърд. Неговият племенник Матю Флеминг е играч на крикет.
Флеминг учи в начално училище на остров Пърбък, Дорсет, близо до имението на семейство Бонд, чието мото е "Светът не е достатъчен". Продължава учението си в Бъркшър - в Итънския колеж.
В Итън 2 години подред печели званието най-добър спортист Victor Ludorum. Но Иън Флеминг получава отлични бележки само по спортните дисциплини и се интересува много предимно от... нежния пол. При това интересът му е толкова необуздан, че заради това се проваля - изгонен е от колежа заради скандална връзка.
Високопоставените му роднини обаче се заемат и уреждат отклонилият се от правия път студент с място в Кралската военна академия Сандхърст. Но дори и сред военните порядки на академията Флеминг успява да намери начин да живее бохемски живот. Стига до там, че се самоотлъчва и заради това е изгонен от академията.
С майка си Евелин Сте Кроа Флеминг, 11 ноември 1957 г. (Снимка: Getty Images)
Майка му го изпраща да учи езици в континентална Европа. Първо учи немски в Кицбюел, Австрия, после в Мюнхенския университет и накрая в Женевския университет, подобрявайки там и своя френски език.
Флеминг е до толкова самоуверен, че дори без да има висше образование подава документи за работа във Форин офис. Но в живота не е като в романите и от външното министерство го отрязват.
С протекциите на майка си през 1931 година Иън Флеминг започва работа като обикновен репортер в информационната агенция "Ройтерс".
Този път попада в свои води - скандали, интриги, разследвания - всичко това го увлича и той живее изцяло с работата си. В това поприще преуспява до толкова, че през 1933 година е командирован в Москва, където трябва да отразява нашумял по онова време процес срещу шестима британски инженери, които са обвинени в шпионаж срещу Съветския съюз.
1971: Лорд Дрогеда, г-жа Иън Флеминг, д-р Патерно и лорд Гудман (Снимка: Getty Images)
Флеминг се развихря. Поданикът на британската корона пише писмо до Йосиф Сталин с молба за интервю. Колкото и да е странно, на "наглия британец" не са му пратени "лоши момчета", а просто му е връчен вежлив отказ лично от Сталин. "В момента съм много зает с ежедневни задачи, затова, за съжаление, не мога да удовлетворя молбата ви", гласи текстът на отказа, под който стои подписът на Сталин.
По-късно става брокер. От 1944 и до смъртта си през 1964 година е член на Boodle's - джентълменски клуб на Сейнт Джеймс Стрийт в Лондон.
През 1952 година се жени в Ямайка за аристократката Ан Картрис, бивша втора жена на втория виконт Ротмар и вдовица на третия барон О'Нийл. Кумува му драматургът Ноел Кауърд.
През 1939 г., в навечерието на Втората световна война, шефът на военноморското разузнаване контраадмирал Джон Годфри кани Флеминг за свой личен помощник. Иън прави кариера последователно като лейтенант, подпоручик, поручик. Кодовото му име е 17F.
Работата му в разузнаването е увлекателна. През 1940 година Флеминг и Годфри поръчват на Кенет Мейсън, професор по география в Оксфорд, да напише доклади за географията на страните, участващи във военните действия. Тези доклади поставят началото на томовете на Naval Intelligence Division Geographical Handbook Series между 1941 и 1946 г.
Флеминг е автор на хитър план за симулиране на авария на германски самолет в Ламанша, при което английски войници ще се представят за бедстващи пилоти от Луфтвафе с идеята да завладеят германската подводница, която евентуално ще им се притече на помощ и така да се доберат до кодовата книга на шифровъчната машина "Енигма". Планираната акция обаче не се осъществява, за голямо съжаление на Алън Тюринг и сътрудниците му в Блечли парк.
Той привлича окултиста Алистър Кроули да участва в план, в който да свържат Рудолф Хес с фалшиви участници в уж нелегално движение против Уинстън Чърчил. Но и този план не се осъществява, защото Хес междувременно заминава за Шотландия в опит да уговори мир тайно от Хитлер. В книгата "The Man Who Was M: The Life of Charles Henry Maxwell Knight" на Антъни Мастърс се твърди, че именно Флеминг успява да убеди Хес да замине за Шотландия и да преговаря за сепаративен мир с Чърчил, което завършва със залавянето на Хес, но никакви други източници не подкрепят същата теза.
Флеминг е автор на операция "Златно око" - план за поддържане на комуникацията с Гибралтар, в случай че Испания влезе във войната на страната на Оста и атакува средиземноморската колония на Великобритания.
През 1944 година Флеминг участва в командването на специализиран отряд от командоси, известен като Щурмови отряд 30 (30 Assault Unit, 30AU или 30 Commando). Въпреки че не той основава звеното, нито е негов полеви командир, е този, който планира действията му.
Като офицер от морското разузнаване (Naval Intelligence Division, NID), Флеминг знае приблизително с каква информация и въоръжение разполага врагът и къде са разположени. Той уточнява "скалповете", които ще са му необходими, и изпраща за тях своите "индианци", както нарича командосите.
Щурмови отряд 30 обединява екипи от тренирани командоси, специализирани в щурмуването на вражески щаб квартири и набавянето на документи и образци от въоръжението на врага с потенциално значение за разузнаването, които обикновените войници от Съюзническите сили, а дори и командоси без специално обучение, могли да пренебрегнат или дори да унищожат. Щурмоваците умеят да отварят с шперц ключалки и сейфове, да водят бой с голи ръце и владеят и други по-общи техники и умения за събиране на разузнавателен материал. В отряда участвали някои от най-способните командоси.
Организационно отрядът не функционирал отделно, а екипите му се присъединяват към военна част, настъпваща към врага. Вече достигнали целта, щурмоваците били обучени и екипирани да си проправят сами пътя към щабовете и бързо да се снабдяват с необходимото, преди врагът сам да го разруши при отстъплението.
Разчитали на изненадата, издръжливостта и безпощадността си. Преди Десанта в Нормандия Флеминг има само косвен контакт с щурмовия отряд, тъй като повечето военни действия са по Средиземноморието.
24 март 1958 г.: диктува на секретарката в кабинета си (Снимка: Getty Images)
Въпреки това, благодарение на успехите си в Сицилия и Италия, щурмоваците (чиято база е Marine Hotel Littlehampton в Западен Съсекс, днес обществена сграда и домакин на годишната сбирка на ветераните от Щурмови отряд 30) си спечелват специалното доверие на морското разузнаване.
Осъзнали мащаба на постиженията и потенциала, от разузнаването предоставят нужната подкрепа и съставът му е разширен. Поставят му се и преки задачи: да бъдат иззети от врага конкретни предмети и документи. Флеминг е човекът, който издава тези конкретни заповеди.
По време на Операция "Овърлорд", и по-специално след Битката за Шербур, Флеминг посещава Щурмови отряд 30 на бойното поле. Установява, че вместо да действат като специални разузнавачи, командосите некоректно са използвани като бойци в бойните действия. Това води до излишни жертви и излага на риск изпълнението на основната им задача. След намесата му командването ревизира отношението си.
Британският писател Иън Флеминг в дома си, Goldeneye, в Ямайка (Снимка: Getty Images)
Работата му през войната дава съвсем естествено идеите за неговите шпионски новели. Първата си творба "Казино Роял" публикува през 1953 г. Тя разказва за тайния агент Джеймс Бонд, по-известен с кодовото си име 007. В тази книга негов противник е съветски шпионин, чието кодово име е Ле Шифр.
Двамата играят бакара в "Казино Роял" и на Бонд му се удава да победи противника си. Но Ле Шифр спира да играе по правилата и примамва Бонд в капан с красива девойка. А от този капан няма изход. Книгата е филмирана 2 пъти - веднъж през 1968 г. с Дейвид Нивън в ролята на Бонд и друг път с Даниъл Крейг в ролята на Бонд през 2006 г.
След това Иън Флеминг пише още 13 книги със същия главен герой: "Живей, а другите да умрат", "Муунрейкър", "Диамантите са вечни", "От Русия с любов", "Доктор Но", "Голдфингър", "Само за твоите очи", "Тъндърбол", "Шпионинът, който ме обичаше", "В тайна служба на Нейно величество", "Човек живее само два пъти", "Мъжът със златния пистолет" и "Октопуси и живите светлини". Продажбите рязко скачат, след като Джон Кенеди поставя "От Русия с любов" в списъка на най-добрите книги, които е чел.
Йън Флеминг създава 12 романа и 9 разказа за Джеймс Бонд
В края на 1950-те, след финансовия успех на книгите за Джеймс Бонд, Флеминг се премества да живее в имението "Златно око" в Сейнт Мери, Ямайка. Има много версии, обясняващи името на имота. Една от най-известните е, че името е взето от операция "Златно око" от Втората световна война, в която самият Флеминг е взел участие. Друг възможен източник е "Отражения в златисто око" (1941) - книга на Карсън Маккалърс, която Флеминг много харесвал. Местността наоколо се наричала Оракабеса, което в превод от испански значи "Златна глава", а разположен в имението испански гроб прилича на око. А друга версия е, че всичко това заедно е накарало писателя да нарече имението си по този начин. Днес имението е в центъра на едноименен скъп курорт.
Флеминг бил библиофил и притежавал огромна библиотека с книги, които според него "са дали начало на нещо" и затова са важни за цивилизацията. 6000 от книгите си той дарява на Библиотеката на лилията на университета Блумингтън, Индиана, САЩ.
Флеминг е страстен пушач и пие много. През 1961 г. получава инфаркт. Следва втори инфаркт на 12 август 1964 и писателят умира. Погребан е в църквата в Севънхамптън, малко селце в Англия близо до Суиндъм. След смъртта на вдовицата му Ан Джералдин Мери Флеминг (1913 - 1981) и на сина му Каспар Робърт Флеминг (1952 - 1975) те също са погребани там. Каспар се самоубива със свръхдоза наркотици.
Гробът на Иън Флеминг в Севънхамптън (Снимка: Getty Images)
По случай 100-годишнината от рождението на писателя през май 2008 г. е публикуван романът "Дяволът не обича да чака" на Себастиан Фолкс. На корицата пише "Себастиан Фолкс, пишещ като Иън Флеминг".
Флеминг има бележник, където са описани неговите идеи за нови книги на тема Джеймс Бонд. Там са открити части от къси разкази и новели за Бонд, които никога не са публикувани. Някои от тях могат да се открият в книгата на Джон Пиърсън "Животът на Иън Флеминг."
Самият Флеминг приживе вижда само два филма за Бонд, а в наши дни те са вече над 25. В тях още по-добре се виждат приликите между автор и герой, които не са само биографични.
Филмите за Джеймс Бонд са известни и заради музиката си и най-вече песните, които известни музиканти създават и изпълняват специално за тях. Много от тези песни след това стават хитове и започват да живеят свой собствен живот, като скорошният пример е песента Skyfall на Адел.
Думите на Иън Флеминг:
"Цялата история се базира на любов и насилие."
"Обгради се с добри хора. Да се бориш за тях е по-добре, отколкото да се бориш за принципи."
"Не ми харесват думи с четири букви. Не обичам, когато попаднат на страницата."
"Надявам се, че на моя надгробен камък ще напишат: Тук лежи човек, който умря от прекалено много живот."
"Жената трябва винаги да бъде илюзорна."
"Законът е кристализация на обществените предразсъдъци."
"Разстоянието между лудостта и гениалността се измерва единствено чрез успеха."
"В наши дни историята се променя бързо, а герои и злодеи продължават да си разменят ролите."
"В книгите ми има много екшън. А шпионажът не е считан от публиката за мръсна търговия. Те го считат за романтична афера. Да шпионираш изглежда като романтична работа, която се върши от един човек. Този човек се изправя срещу цялата полиция или армия."
Йън Флеминг създава 12 романа и 9 разказа за Джеймс Бонд (Снимка: Getty Images)
"Мъжете искат жена, която да включват и изключват, подобно на осветлението".
"Не трябва да си губя дните, като се опитвам да ги удължа".
"Никога не казвай "не", когато става въпрос за приключения. Винаги казвай "да", в противен случай ще живееш много тъп живот".
"Един път - това е случайност. Два пъти - това е съвпадение. Трети път - това са вражески манипулации."
"Забраната е основната причина за всички престъпления."
"Надеждата е като закуската. Затова не бива да я забравяте и трябва да е в големи количества."
"Аз винаги много съм пушил, пил и обичал. Всъщност съм живял не твърде дълго, но прекалено активно. Един ден Железният рак ще ме отнесе. Тогава ще съм умрял от прекалено много живот."
"Никога не казвай "не", когато става въпрос за приключения. Винаги казвай "да", в противен случай ще живееш много тъп живот."
"Хората са острови. Те дори не се докосват. Без значение колко близки изглежда че са, те винаги са разделени. Дори и да са женени от 50 години."
"Жената може да преживее почти всичко. Всичко освен безразличието."
"Съблазняването е заменило ухажването. Директен и прост подход - това не е изключение, а стандарт."
"Сексът, разбира се, присъства във всички интересни книги. Както и във всички интересни животи."
Колаж: Траяна Генчева, Dir.bg /Снимки: Getty Images
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}