"Винаги съм била балерина... Като дете, за да ме принудят да се успокоя, имаше само една технология - да ме затворят в стая, където свиреше музика. И всички знаеха, че няма да правя нищо там, защото танцувах.

Тогава още не знаех какво е балет. Правейки различни движения, аз възпроизвеждах в танца това, което чувствах", разкрива знаменитата балерина.

Президентът на кубинската балетна трупа и прима балерина Алисия Алонсо, 79 г., посещава Националното балетно училище в Хавана на 20 октомври 2000 г. (Снимка: Getty Images)

Алисия Алонсо (Алисия Ернестина де ла Каридад дел Кобре Мартинес дел Ойо) e родена на 21 декември 1920 г. в покрайнините на Хавана. Четвъртото дете на Антонио Мартинес Аредондо, лейтенант-ветеринар от армията, и Ернестина дел Ойо и Луго, шивачка.

Алонсо започва да танцува като още като дете. През юни 1931 г. тя започва да учи балет в Sociedad Pro-Arte Musical в Хавана при Николай Яворски.

Изявява се публично за първи път на 29 декември 1931 г., на 11 години. Първият й сериозен дебют е в "Спящата красавица" на Чайковски на 26 октомври 1932 г. В началото на кариерата си в Куба тя танцува под името Алисия Мартинес.

На сцената с Игор Юскевич (Снимка: Getty Images)

Спира с балета рязко през 1937 г., когато се влюбва в колега студент по балет, Фернандо Алонсо, за когото се омъжва на 16-годишна възраст. Двойката се премества в Ню Йорк, надявайки се да започнат професионалните си кариери. Там те живеят в Манхатън, близо до Ривърсайд Драйв.

Алисия ражда дъщеричка Лора през 1938 г., но продължава обучението в училището по балет в Ню Йорк. През 1938 г. прави своя дебют в САЩ, като участва в музикалните комедии Great Lady и Stars In Your Eyes.

По-късно отива в Лондон, за да учи при Вера Волкова.

Проблемите й със зрението се увеличават. През 1941 г. Алонсо е диагностицирана с отлепена ретина и се подлага на операция за коригиране на проблема. Лекарите й нареждат почивка на легло поне 3 месеца, за да могат очите й да заздравеят напълно.

Още

Сбогувахме се с легендата на балета Алисия Алонсо

Алонсо не се вслушва изцяло в съветите на медиците и тренира краката си, движейки ги и разтягайки се, за "да поддържа краката си живи", както се изразява самата тя. И...когато й свалят превръзките, установяват, че операцията не е напълно успешна. Правят й втора операция. Лекарите правят заключение, че Алонсо никога няма да има периферно зрение.

Танцьори от Вашингтонския балет изпълняват акт на сцената на 25 октомври 2000 г. в Хавана (Снимка: Getty Images)

Тя се съгласява на трета интервенция в Хавана. Този път й предписват почивка на легло за цяла година. Съпругът й седи до нея всеки ден и използвайки пръстите си, й помага да научи страхотните танцови роли от класическия балет. Тя си спомня: "Танцувах в мислите си. Сляпа, неподвижна, лежейки по гръб, се научих да танцувам Жизел."

Най-накрая й позволяват да напусне леглото, но за танц все още не може и да помисли. Противно на лекарските предписания обаче, тя всеки ден ходи в балетното студио да репетира. Точно, когато надеждата й, че отново ще танцува, започва да се завръща, Алонсо преживява ужасен инцидент.

Тя е ранена, когато ураган разбива вратата в дома й и стъклени стърготини се посипват върху главата и лицето й. Удивително, но очите й не са наранени по някакво чудо. Когато нейният лекар вижда това, разрешава на Алонсо да започне да танцува, като преценява, че след като е оцеляла при този  инцидент, танците са последните, които могат да й навредят.

Алонсо пътува обратно до Ню Йорк през 1943 г., за да започне да възстановява формата си. Преди още да е напълно готова, я канят да танцува Жизел, за да замени контузената примабалерина на Балетния театър.

Алонсо приема и така заблестява на сцената, че на критиците не им оставало нищо друго, освен възторжено да я обявят за звезда.

"Трудностите със зрението вдъхновиха нейната блестяща интерпретация на ролята", пише Барбара Стайнбърг в Dance Magazine.

Тя е повишена в главен танцьор на трупата през 1946 г. и танцува ролята на Жизел до 1948 г.

Още

Примабалерината Красимира Колдамова празнува юбилей с "Кармен"

Тук тя работи под ръководството на великите хореографи на XX век Михаил Фокин, Леонид Мясин, Бронислава Нижинска... Първата изпълнителка на свръхтрудната централна партия е в шедьовъра на Джордж Баланчин "Тема и вариации", музика Чайковски.

Алонсо е блестяща изпълнителка на балетите от класическия репертоар - от коронната й роля в романтичната перла "Жизел", през комичните "Зле опазеното момиче" и "Копелия", до академичната партия на Одета - Одилия в "Лебедово езеро".

Балерина с неограничени технически възможности, в нейния списък са драматичните роли в балетите на Антони Тюдор и Агнес дьо Мил, известни американски хореографи, характерни с дълбок психологизъм.

Игор Юскевич и другите й партньори бързо стават експерти в подпомагането на Алонсо да прикрие здравословните си проблеми. За да компенсира нарушеното зрение на едното око и липсата на периферно зрение, балерината тренира партньорите си да бъдат точно там, където трябва, във всеки момент на действието.

Сценографите пък инсталират силни прожектори в различни цветове, които служат като нейни водачи.

Знае, например, че ако стъпи в сиянието на прожекторите близо до предната част на сцената, се приближава твърде близо до ямата на оркестъра. Тънка тел, опъната по ръба на сцената на височината на кръста, е друг маркер за нея, но като цяло танцува в ръцете на партньорите си и е водена от тях от точка до точка.

Отляво надясно: Лорна Фейхо, Прима Балерина Ассолута Алисия Алонсо и Хосе Мануел Карено получават аплодисменти по време на 17-ия международен балетен фестивал на 21 октомври 2000 г. в Хавана (Снимка: Getty Images)

Желанието на Алонсо да развива балет в Куба я кара да се завърне в Хавана през 1948 г., за да основе своя собствена трупа, Alicia Alonso Ballet Company, която се издържа до голяма степен от нея.

Тази трупа в крайна сметка се превръща в Ballet Nacional de Cuba. Фернандо Алонсо е генерален директор на трупата, която по това е съставена предимно от танцьори от Балетния театър, временно без работа поради реорганизация в Нюйоркския балет.

Братът на Фернандо Алберто, хореограф, е артистичен директор на трупата за кратко и след това заминава за турне в Южна Америка. Алисия е доволна от успеха, но иска да покаже повече кубински танцьори.

Още

Великата Мая Плисецкая губи баща си едва 13-годишна в сталинските лагери на ГУЛАГ

Алонсо управлява трупата си с авторитарна ръка. До 60-те си години тя ограничава кариерите на доста по-млади танцьори, които смята за конкуренция на собствената си танцова кариера. В комбинация с липсата на възможности в Куба, нейното поведение подтиква много талантливи танцьори да избягат от страната.

Основателят на Международния балетен фестивал и на кубинския класически балет в Маями, Педро Пабло Пеня, откакто пристига там през 1980 г. като кубински изгнаник, помага на множество емигриращи в САЩ кубински танцьори.

Той казва: "Работата на Алисия Алонсо като директор на Националния балет и като прима балерина изведе трупата на международно ниво. Няма съмнение, че е напълно отдадена. Нищо нямаше значение за нея, освен балетът. Но егото й я превърна в тиранин."

Кубинските изгнаници я ругаят, виждайки я като "културен еквивалент" на Фидел Кастро.

Кубинската прима балерина ассолута и хореограф Алисия Алонсо приема аплодисменти, когато влиза в театъра, който носи нейното име, Gran Teatro de la Habana Алисия Алонсо, преди пристигането на президента на САЩ Барак Обама в центъра на Стара Хавана на 22

Тя пътува между Хавана и Ню Йорк, за да наеме най-добрите учители в света, които да обучават нейните балетисти. Остава търсена прима балерина, като танцува два пъти в Русия през 1952 г. и след това продуцира и участва в "Жизел" за балета на Парижката опера през 1953 г.

От 1955 до 1959 г. тя танцува ежегодно с балет Русе де Монте Карло като гост звезда. Тя е първата танцьорка от Западното полукълбо, която се изявява в Съветския съюз, и първата американска представителка, която танцува с Болшой и Киров театър на Москва и Ленинград съответно през 1957 и 1958 г.

През следващите десетилетия Алисия Алонсо гастролира в страни от Западна и Източна Европа, Азия, Северна и Южна Америка и танцува като гост-звезда с Парижката опера, Кралския датски балет, Болшой и др.

Поставя версии на "Жизел, "Па дьо Катр" и "Спящата красавица" за Парижката опера. Тя поставя "Жизел" във Виенската държавна опера и театър Сан Карло в Неапол, Италия, както и La Fille Mal Gardée в Пражката държавна опера и "Спящата красавица" в Ла Скала.

Алонсо работи с Русеския балет до 1959 г., като през това време участва в 10-седмично турне в Съветския съюз, танцува в "Жизел", "Пътят на гръмотевицата" на балета на Ленинградската опера и др. Нейните изпълнения й донасят желаната награда на Dance Magazine през 1958 г..

Когато Фидел Кастро взема властта от правителството на Батиста на 1 януари 1959 г., обещава да увеличи финансирането на културните програми на нацията. Алонсо се завръща в Куба и през март 1959 г. получава $200 000 финансиране за създаване на Ballet Nacional de Cuba, заедно с гаранция за годишна финансова подкрепа.

Алонсо твърди, че е получила съобщение от Кастро през 1958 г., изпратено от Сиера Маестра, с покана да оглави националния балет след триумфа на Движението на 26 юли.

Алонсо официално основава трупата през 1960 г. и в рамките на няколко години нейните танцьори печелят международни танцови награди.

Кубинското правителство от 1960-те до 1980-те не позволява на кубинците да се изявяват в Съединените щати, до известна степен от страх да не "избягат" от страната, и наблюдава зорко тези с роднини е приятели извън Куба. Балетистите на Алонсо играят както в Източна, така и в Западна Европа. През 1967 и 1971 г. тя участва в Канада, където рецензенти отбелязват, че Алонсо все още е най-великата балерина на своето време.

Кастро разрешава на Алонсо да танцува отново в Съединените щати през 1975 и 1976 г.

Още

Стефания Гащарска е първата македонска балерина, станала част от Болшой театър

Алонсо танцува в Европа и другаде до 70-те си години. Тя продължава да е директор на Ballet Nacional de Cuba и казва, че ще остане "отдадена на балета, докато умре". Като режисьор и прима балерина на Ballet Nacional de Cuba, тя създава много вече известни танцьори в Куба и извън нея.

Някои от нейните ученици са танцували или танцуват с Американския балетен театър, с Бостънския балет, балета на Сан Франциско, с балета на Вашингтон, с балета на Синсинати и Кралския балет, наред с други.

"Мисля, че във всяка професия е необходимо да се стремим към съвършенство. Да чувстваш отговорност за това не само към себе си, но и към хората си."

Признава за себе си: "Винаги съм била балерина... Като дете, за да ме принудят да се успокоя, имаше само една технология - да ме затворят в стая, където свиреше музика. И всички знаеха, че няма да правя нищо там, защото танцувах.

Тогава още не знаех какво е балет. Правейки различни движения, аз възпроизвеждах в танца това, което чувствах".

За балерината са написани множество книги, включително: "Алисия Алонсо: У дома и в чужбина" (1970), "Алисия Алонсо: Историята на една балерина" (1979), "Алисия Алонсо: Страстен живот, отдаден на танца" (1984) и "Алисия Алонсо: Първата дама на балета" (1993).

Алисия Алонсо е удостоена със званието посланик на добра воля на ЮНЕСКО.

Балерината е почетен доктор от университета в Хавана, Политехническия университет във Валенсия (Испания) и Университета на Гуадалахара (Мексико).

Алисия Алонсо е носителка на множество национални и международни награди. През 1998 г. е удостоена със званието Герой на труда на Република Куба, през 2000 г. - с кубинския орден "Хосе Марти". През декември 2010 г. балерината получава медала Aide Santamaria.

Наградена е с мексиканския орден на ацтекския орел (1982 г.), испанския орден на Изабела Католическата (1993 г.), френския орден на изкуствата и литературата (1998 г.) и др. През 2003 г. президентът на Франция удостоява Алонсо с титлата на офицер от Ордена на Почетния легион.

През 1999 г. ЮНЕСКО я награждава с медала на Пабло Пикасо за изключителния й принос към танцовото изкуство.

Алисия Алонсо получава награда от фондация "Галина Уланова" "За безкористно служене на танцовото изкуство".

Още

Японски екип изследва кадър по кадър движенията на балерина

Сестрата на Алонсо, Бланка Мария "Кука" Мартинес дел Хойо, е родена през 1918 г. Братята й се казват Елизардо и Антонио.

Тя се омъжва за Фернандо Алонсо през 1937 г., когато е на 16 години. Имат дъщеря Лора Алонсо, която танцува и преподава в Националния балет. Първият й брак завършва с развод през 1975 г. и Алонсо се жени за редактора и танцов критик Педро Симон Мартинес през същата година.

Умира в Centro de Investigaciones Médico Quirúrgicas в Хавана, Куба, на 17 октомври 2019 г. на 98-годишна възраст. Фернандо Алонсо умира през 2013 г.

Алонсо е наричана "драматична, страстна и елегична" от Барбара Стайнбърг в Dance Magazine

Алонсо танцува на сцената, без да се оправдава с възраст и лошо зрение, и е фанатично отдадена на балета. Вярва, че тайната на нейния успех е "работа, обучение без самосъжаление."

Казва: "Убедена съм, че продължителността на творческия живот на един танцьор зависи от неговата дисциплина и воля". И още: "Нито тогава, нито по-късно, нито в момента съм доволна от себе си!"

Още

Руска емигрантка е първата балерина-холивудска звезда

Още

В Русия забраниха филм за любовта на Николай II и балерината Матилда Кшесинска

Още

Отиде си Вечната Кармен - прима балерината Зизи Жанмер

Още

Теодора Стефанова, примабалерина на "Арабеск", с двоен юбилей