"Винаги съм била балерина... Като дете, за да ме принудят да се успокоя, имаше само една технология - да ме затворят в стая, където свиреше музика. И всички знаеха, че няма да правя нищо там, защото танцувах.

Тогава още не знаех какво е балет. Правейки различни движения, аз възпроизвеждах в танца това, което чувствах", разкрива знаменитата балерина.

Президентът на кубинската балетна трупа и прима балерина Алисия Алонсо, 79 г., посещава Националното балетно училище в Хавана на 20 октомври 2000 г. (Снимка: Getty Images)

Алисия Алонсо (Алисия Ернестина де ла Каридад дел Кобре Мартинес дел Ойо) e родена на 21 декември 1920 г. в покрайнините на Хавана. Четвъртото дете на Антонио Мартинес Аредондо, лейтенант-ветеринар от армията, и Ернестина дел Ойо и Луго, шивачка.

Алонсо започва да танцува като още като дете. През юни 1931 г. тя започва да учи балет в Sociedad Pro-Arte Musical в Хавана при Николай Яворски.

Изявява се публично за първи път на 29 декември 1931 г., на 11 години. Първият й сериозен дебют е в "Спящата красавица" на Чайковски на 26 октомври 1932 г. В началото на кариерата си в Куба тя танцува под името Алисия Мартинес.

На сцената с Игор Юскевич (Снимка: Getty Images)

Спира с балета рязко през 1937 г., когато се влюбва в колега студент по балет, Фернандо Алонсо, за когото се омъжва на 16-годишна възраст. Двойката се премества в Ню Йорк, надявайки се да започнат професионалните си кариери. Там те живеят в Манхатън, близо до Ривърсайд Драйв.

Алисия ражда дъщеричка Лора през 1938 г., но продължава обучението в училището по балет в Ню Йорк. През 1938 г. прави своя дебют в САЩ, като участва в музикалните комедии Great Lady и Stars In Your Eyes.

По-късно отива в Лондон, за да учи при Вера Волкова.

Проблемите й със зрението се увеличават. През 1941 г. Алонсо е диагностицирана с отлепена ретина и се подлага на операция за коригиране на проблема. Лекарите й нареждат почивка на легло поне 3 месеца, за да могат очите й да заздравеят напълно.

Алонсо не се вслушва изцяло в съветите на медиците и тренира краката си, движейки ги и разтягайки се, за "да поддържа краката си живи", както се изразява самата тя. И...когато й свалят превръзките, установяват, че операцията не е напълно успешна. Правят й втора операция. Лекарите правят заключение, че Алонсо никога няма да има периферно зрение.

Танцьори от Вашингтонския балет изпълняват акт на сцената на 25 октомври 2000 г. в Хавана (Снимка: Getty Images)

Тя се съгласява на трета интервенция в Хавана. Този път й предписват почивка на легло за цяла година. Съпругът й седи до нея всеки ден и използвайки пръстите си, й помага да научи страхотните танцови роли от класическия балет. Тя си спомня: "Танцувах в мислите си. Сляпа, неподвижна, лежейки по гръб, се научих да танцувам Жизел."

Най-накрая й позволяват да напусне леглото, но за танц все още не може и да помисли. Противно на лекарските предписания обаче, тя всеки ден ходи в балетното студио да репетира. Точно, когато надеждата й, че отново ще танцува, започва да се завръща, Алонсо преживява ужасен инцидент.

Тя е ранена, когато ураган разбива вратата в дома й и стъклени стърготини се посипват върху главата и лицето й. Удивително, но очите й не са наранени по някакво чудо. Когато нейният лекар вижда това, разрешава на Алонсо да започне да танцува, като преценява, че след като е оцеляла при този  инцидент, танците са последните, които могат да й навредят.

Алонсо пътува обратно до Ню Йорк през 1943 г., за да започне да възстановява формата си. Преди още да е напълно готова, я канят да танцува Жизел, за да замени контузената примабалерина на Балетния театър.

Алонсо приема и така заблестява на сцената, че на критиците не им оставало нищо друго, освен възторжено да я обявят за звезда.

"Трудностите със зрението вдъхновиха нейната блестяща интерпретация на ролята", пише Барбара Стайнбърг в Dance Magazine.

Тя е повишена в главен танцьор на трупата през 1946 г. и танцува ролята на Жизел до 1948 г.

Тук тя работи под ръководството на великите хореографи на XX век Михаил Фокин, Леонид Мясин, Бронислава Нижинска... Първата изпълнителка на свръхтрудната централна партия е в шедьовъра на Джордж Баланчин "Тема и вариации", музика Чайковски.

Алонсо е блестяща изпълнителка на балетите от класическия репертоар - от коронната й роля в романтичната перла "Жизел", през комичните "Зле опазеното момиче" и "Копелия", до академичната партия на Одета - Одилия в "Лебедово езеро".

Балерина с неограничени технически възможности, в нейния списък са драматичните роли в балетите на Антони Тюдор и Агнес дьо Мил, известни американски хореографи, характерни с дълбок психологизъм.

Игор Юскевич и другите й партньори бързо стават експерти в подпомагането на Алонсо да прикрие здравословните си проблеми. За да компенсира нарушеното зрение на едното око и липсата на периферно зрение, балерината тренира партньорите си да бъдат точно там, където трябва, във всеки момент на действието.

Сценографите пък инсталират силни прожектори в различни цветове, които служат като нейни водачи.

Знае, например, че ако стъпи в сиянието на прожекторите близо до предната част на сцената, се приближава твърде близо до ямата на оркестъра. Тънка тел, опъната по ръба на сцената на височината на кръста, е друг маркер за нея, но като цяло танцува в ръцете на партньорите си и е водена от тях от точка до точка.

Отляво надясно: Лорна Фейхо, Прима Балерина Ассолута Алисия Алонсо и Хосе Мануел Карено получават аплодисменти по време на 17-ия международен балетен фестивал на 21 октомври 2000 г. в Хавана (Снимка: Getty Images)

Желанието на Алонсо да развива балет в Куба я кара да се завърне в Хавана през 1948 г., за да основе своя собствена трупа, Alicia Alonso Ballet Company, която се издържа до голяма степен от нея.

Тази трупа в крайна сметка се превръща в Ballet Nacional de Cuba. Фернандо Алонсо е генерален директор на трупата, която по това е съставена предимно от танцьори от Балетния театър, временно без работа поради реорганизация в Нюйоркския балет.

Братът на Фернандо Алберто, хореограф, е артистичен директор на трупата за кратко и след това заминава за турне в Южна Америка. Алисия е доволна от успеха, но иска да покаже повече кубински танцьори.

Алонсо управлява трупата си с авторитарна ръка. До 60-те си години тя ограничава кариерите на доста по-млади танцьори, които смята за конкуренция на собствената си танцова кариера. В комбинация с липсата на възможности в Куба, нейното поведение подтиква много талантливи танцьори да избягат от страната.

Основателят на Международния балетен фестивал и на кубинския класически балет в Маями, Педро Пабло Пеня, откакто пристига там през 1980 г. като кубински изгнаник, помага на множество емигриращи в САЩ кубински танцьори.

Той казва: "Работата на Алисия Алонсо като директор на Националния балет и като прима балерина изведе трупата на международно ниво. Няма съмнение, че е напълно отдадена. Нищо нямаше значение за нея, освен балетът. Но егото й я превърна в тиранин."

Кубинските изгнаници я ругаят, виждайки я като "културен еквивалент" на Фидел Кастро.

Кубинската прима балерина ассолута и хореограф Алисия Алонсо приема аплодисменти, когато влиза в театъра, който носи нейното име, Gran Teatro de la Habana Алисия Алонсо, преди пристигането на президента на САЩ Барак Обама в центъра на Стара Хавана на 22

Тя пътува между Хавана и Ню Йорк, за да наеме най-добрите учители в света, които да обучават нейните балетисти. Остава търсена прима балерина, като танцува два пъти в Русия през 1952 г. и след това продуцира и участва в "Жизел" за балета на Парижката опера през 1953 г.

От 1955 до 1959 г. тя танцува ежегодно с балет Русе де Монте Карло като гост звезда. Тя е първата танцьорка от Западното полукълбо, която се изявява в Съветския съюз, и първата американска представителка, която танцува с Болшой и Киров театър на Москва и Ленинград съответно през 1957 и 1958 г.

През следващите десетилетия Алисия Алонсо гастролира в страни от Западна и Източна Европа, Азия, Северна и Южна Америка и танцува като гост-звезда с Парижката опера, Кралския датски балет, Болшой и др.

Поставя версии на "Жизел, "Па дьо Катр" и "Спящата красавица" за Парижката опера. Тя поставя "Жизел" във Виенската държавна опера и театър Сан Карло в Неапол, Италия, както и La Fille Mal Gardée в Пражката държавна опера и "Спящата красавица" в Ла Скала.

Алонсо работи с Русеския балет до 1959 г., като през това време участва в 10-седмично турне в Съветския съюз, танцува в "Жизел", "Пътят на гръмотевицата" на балета на Ленинградската опера и др. Нейните изпълнения й донасят желаната награда на Dance Magazine през 1958 г..

Когато Фидел Кастро взема властта от правителството на Батиста на 1 януари 1959 г., обещава да увеличи финансирането на културните програми на нацията. Алонсо се завръща в Куба и през март 1959 г. получава $200 000 финансиране за създаване на Ballet Nacional de Cuba, заедно с гаранция за годишна финансова подкрепа.

Алонсо твърди, че е получила съобщение от Кастро през 1958 г., изпратено от Сиера Маестра, с покана да оглави националния балет след триумфа на Движението на 26 юли.

Алонсо официално основава трупата през 1960 г. и в рамките на няколко години нейните танцьори печелят международни танцови награди.

Кубинското правителство от 1960-те до 1980-те не позволява на кубинците да се изявяват в Съединените щати, до известна степен от страх да не "избягат" от страната, и наблюдава зорко тези с роднини е приятели извън Куба. Балетистите на Алонсо играят както в Източна, така и в Западна Европа. През 1967 и 1971 г. тя участва в Канада, където рецензенти отбелязват, че Алонсо все още е най-великата балерина на своето време.

Кастро разрешава на Алонсо да танцува отново в Съединените щати през 1975 и 1976 г.

Алонсо танцува в Европа и другаде до 70-те си години. Тя продължава да е директор на Ballet Nacional de Cuba и казва, че ще остане "отдадена на балета, докато умре". Като режисьор и прима балерина на Ballet Nacional de Cuba, тя създава много вече известни танцьори в Куба и извън нея.

Някои от нейните ученици са танцували или танцуват с Американския балетен театър, с Бостънския балет, балета на Сан Франциско, с балета на Вашингтон, с балета на Синсинати и Кралския балет, наред с други.

"Мисля, че във всяка професия е необходимо да се стремим към съвършенство. Да чувстваш отговорност за това не само към себе си, но и към хората си."

Признава за себе си: "Винаги съм била балерина... Като дете, за да ме принудят да се успокоя, имаше само една технология - да ме затворят в стая, където свиреше музика. И всички знаеха, че няма да правя нищо там, защото танцувах.

Тогава още не знаех какво е балет. Правейки различни движения, аз възпроизвеждах в танца това, което чувствах".

За балерината са написани множество книги, включително: "Алисия Алонсо: У дома и в чужбина" (1970), "Алисия Алонсо: Историята на една балерина" (1979), "Алисия Алонсо: Страстен живот, отдаден на танца" (1984) и "Алисия Алонсо: Първата дама на балета" (1993).

Алисия Алонсо е удостоена със званието посланик на добра воля на ЮНЕСКО.

Балерината е почетен доктор от университета в Хавана, Политехническия университет във Валенсия (Испания) и Университета на Гуадалахара (Мексико).

Алисия Алонсо е носителка на множество национални и международни награди. През 1998 г. е удостоена със званието Герой на труда на Република Куба, през 2000 г. - с кубинския орден "Хосе Марти". През декември 2010 г. балерината получава медала Aide Santamaria.

Наградена е с мексиканския орден на ацтекския орел (1982 г.), испанския орден на Изабела Католическата (1993 г.), френския орден на изкуствата и литературата (1998 г.) и др. През 2003 г. президентът на Франция удостоява Алонсо с титлата на офицер от Ордена на Почетния легион.

През 1999 г. ЮНЕСКО я награждава с медала на Пабло Пикасо за изключителния й принос към танцовото изкуство.

Алисия Алонсо получава награда от фондация "Галина Уланова" "За безкористно служене на танцовото изкуство".

Сестрата на Алонсо, Бланка Мария "Кука" Мартинес дел Хойо, е родена през 1918 г. Братята й се казват Елизардо и Антонио.

Тя се омъжва за Фернандо Алонсо през 1937 г., когато е на 16 години. Имат дъщеря Лора Алонсо, която танцува и преподава в Националния балет. Първият й брак завършва с развод през 1975 г. и Алонсо се жени за редактора и танцов критик Педро Симон Мартинес през същата година.

Умира в Centro de Investigaciones Médico Quirúrgicas в Хавана, Куба, на 17 октомври 2019 г. на 98-годишна възраст. Фернандо Алонсо умира през 2013 г.

Алонсо е наричана "драматична, страстна и елегична" от Барбара Стайнбърг в Dance Magazine

Алонсо танцува на сцената, без да се оправдава с възраст и лошо зрение, и е фанатично отдадена на балета. Вярва, че тайната на нейния успех е "работа, обучение без самосъжаление."

Казва: "Убедена съм, че продължителността на творческия живот на един танцьор зависи от неговата дисциплина и воля". И още: "Нито тогава, нито по-късно, нито в момента съм доволна от себе си!"