Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Не стреляйте по артиста! Приживе! За Иван Ласкин, Чочо и другите…

СТАТУС

Не стреляйте по артиста! Приживе! За Иван Ласкин, Чочо и другите…

"Трудният" актьор в нашата отчаяна грустна родина е особена стигма, клеймо върху изключително рядка порода същества - съчетали в себе си безспорен, голям талант със зъбат, непреклонен, "опак" характер

Касиел Ноа Ашер (Снимка: BulFoto)

В "Театър, любов моя!" Валери Петров пише една много важна реплика, може би от най-генералните като значение, диагноза, присъда в Българският театър. Произнесена е от "автор", който се опитва да бъде и режисьор на неукото си произведение: "Колеги ми докладваха, че ви се носи име на "трудна" актриса!" ...

"Трудният" актьор в нашата отчаяна грустна родина е особена стигма, клеймо върху изключително рядка порода същества - съчетали в себе си безспорен, голям талант със зъбат, непреклонен, "опак" характер... Характер - необясним, плашещо  отблъскващ за огромната маса среднисти в нашата професия...

"Трудният" артист не се подава на евтини директорски, режисьорски, шефовски манипулации... Не участва в интрижките по коридорите и гримьорните...

Сложно и бавно влиза в близки отношения с какви да е колеги... да не кажа никак... Групи, групички, комплоти са му чужди... Привлича се само от такива "зверове" като него самият... В началото на пътя си е екзотичен с дистанцията, която без да иска налага... Щото нали... възпитан е, бачка на 200... /малко по - късно тая скорост почва да пречи на всички/...

Ръководствата на театрите го искат, въпреки лекото шубе от Достойнството и Каменната Непоклатимост, които неясно къде, как и защо ще донесат проблеми на всички, ще разбият удобното статукво с мирис на яхния и килер... Проблеми относно тяхното Можене, тяхната Аргументация: "Защо имам право да Бъда на Сцената".

...Нашият професор Коко Азарян казваше следното: "За да стъпиш на сцената, трябва да имаш много основателна причина, мотив... на живот и смърт! Иначе смисъл няма!"

...Та младите години на "Трудният" артист са още опознавателни за другите, докато дойде първото събрание в което, насред настъпилото мълчание когато например уволняват друг "труден" и във въздуха жужи като конска муха рефрена : "Ох облекчение! Отървахме се!" - нашият човек ще стане и ще защити събрата или съсестрата си по "трудност"...

Още

Иван Ласкин -  един живот "на екс"

Иван Ласкин - един живот "на екс"

Няма къде да избяга и моментът, когато този бъдещ "трън" в очите на всички, ще противостои на някой тъп режисьор от сцената заради евтините трикове, които продава като диаманти на съсипаните актьори горе - на сцената...

И същите тези актьори ще намразят дразнителя - губи време, идва премиера... пък след нея... някак ще издържим докато сценичното недоносче "падне" от репертоара... Ха-ха доста ей такива недоносчета обаче се влачат години, артистите остаряват потънали в блатото им... и лека полека забравят, дори си се харесват там...

В този период "Трудният артист" вече е изгонен от трупата или е напуснал сам след година излизащи разпределения, в които името му липсва, но не липсват случайно доловени реплики: " Страхотен е, обожавам го... ама с него е невъзможно да се работи, бърка се, предлага, всичко поставя под съмнение..."

... Между другото за най-любимият ми актьор /все още жив слава богу/ съм чувала от адски близък човек режисьор същите думи! И си седи без работа този гений на превъплъщението... Прошка няма! А и той ще си избърше задника с тая ми ти "прошка"!

Още

Валери Йорданов: С дъщерята на Чочо в "Хъшове", всеки път ръкопляскаме на баща й към небето

Валери Йорданов: С дъщерята на Чочо в "Хъшове", всеки път ръкопляскаме на баща й към небето

И така нашият "антигерой" започва да създава собствени проекти, подлага на Риск всичко, което има... Онзи Риск, който е толкова непознат в институцията наречена Държавен Театър... започва и да пие... първо в компания, след това и сам...

Щото скъпи читатели - трябва и да се яде, да се гледат деца... а с частните проекти и рискуването - някак е невъзможно - събуждаш се гладен. От друга страна "Трудният" не става за никаква друга работа /продавач, чистач, разносвач на пици, офис мениджър и тра-ла-ла/... След време идва и умората...

Не му се става от кревата отново и отново да търси кинти за свой спектакъл, въпреки наградите за предишния... Нали знаете - наградите в България не означават нищо, не носят нито пари, нито повече уважение, не носят и най-важното: хубава качествена работа... Взимаш си наградата /ако си на щат/ и потъваш отново в морето от поносими, малко по-поносими и непоносими разпределения... Никога няма да чуеш "трудният артист" да се оплаква за положението за което сам си е "виновен".

Още

"Козият рог" на Методи Андонов все още е единственият ни "световен" филм

"Козият рог" на Методи Андонов все още е единственият ни "световен" филм

Но сутрин все по-често се гледа в огледалото и не може нито да се трае, нито да се познае... Започва да пълнее, чувства се като плондер, лишен от каквито и да е качества и обаяние... или пък обратното: съсухря се, очите му се превръщат в дупки без блясък, устата се свлича надолу в трагична маска... Пренася "трудността" и в семейството си, ако има оцеляло такова...

Въздухът не достига за никого там! И пиене ей така за олекотяване на кислорода, въпреки че не е останал вече такъв... На негово място идват мислите за нищожност, негодност, некадърност, излишие... Те будят "трудният" артист неочаквано трезвен и с прецизността на скалпел му вменяват един единствен изход: Край! Бърз, безболезнен, неотложен Край. Щом сутринта настъпи, или утре, или в други ден... За Краят обаче нашият човек няма нито сили, нито смелост... щото нали отново децата... как ще го преживеят... как ще живеят... Пък и вероятно някъде в дъното на мозъчно - сърдечната му кутия тлее надеждица...

Ще се опита да приеме някоя глупащина... ей така, заради самото неиздържимо усилие Налиии... заблуждава се: "Абе талантът ще ме спаси!"... и ще драйфа от гадост, щото не може и да иска...не може да се вклини сред останалите... Някак устните му не са създадени да произнасят неуки словоблудствия... Говори, а чува мъчително беззвучие... Нищо не може да те спаси от бездарието - става му ясно, ама на мига! И така пуска и последната "спасителна" сламка съвсем доброволно...

Обикновено на тръгване, зад гърба си чува и репликата: "Всички врати на театри ще са затворени за теб!" Пропуска я великодушно покрай ушите си... Заплахи! Ама, я си ебете майката... Сам не знае, че вече е в Началото на Края... А навън младите му колеги се възхищават на свободата, която излъчва, невидимия лавров венец, която свети като ореол над главата му, докато се движи в мръсната киша по улиците на битието ни... Кълнат се в него...

Още

Андрей Баташов - тъжният рицар, който до края си се бори с мрака

Андрей Баташов - тъжният рицар, който до края си се бори с мрака

Цитират го /като пукне пък го цитират с преклонение, постват снимки със свещи на черен фон, разплакани емотикони/... И не! Трудният Артист никога няма да каже дума в своя защита! Ще се държи до финала все едно светът е в краката му... И той Е!... Особено на границата между долната /нашата/ и Горната земя!

Като епилог ще кажа, че прочетох коментари на умни мои приятели - тук във ФБ: Ама, що е пиел Иван Ласкин, пък и Чочо преди това, пък и Андрей, пък и Кирчо Варийски, пък и Катя Паскалева - те са си виновни... хора като всички други!

Какво означавало: Не можел да понесе реалността??? Понасяла се била реалността! И е така... и не е. Коя реалност питам? На мишите душици, на безропотното мълчание, на удобната пръдня носеща се от посредственото, на пълната арогантна инквизиция към качественото изкуство и таланта? Та коя е вашата реалност, как живеете в нея? Знам, че хората, които не са набъркали душите и космоса си в нещото наречено Актьорска професия, трудно ще схванат. Те са си тези, които са си... Не им трябва да са Други хора... Не са обсебени от други лица, страсти, престъпления, любови... щото това животно Актьорът си няма свои...

Още

Да си роден и забравен на Десети ноември...

Да си роден и забравен на Десети ноември...

Как се живее, когато всъщност НЕ СЪЩЕСТВУВАШ без своята работа, а Само и Единствено ако бъдеш Друг?! Няма да отида утре на погребение. Защото знам, че онези средните, четворките, малките екзекуторчета ще реват като платени оплаквачки пред ковчега!

Едно ДС леке от тях преди страшно много години зачеркна един от най-големите ни режисьори изобщо: Стоян Камбарев /който не пиеше, но отключи болестта си именно заради такива пигмей/. Та въпросният "директор" беше така откровен да етикира Стоян в мемоарите си като " капризно, високомерно, трудно общително в отношенията със директорството режисьорче с жълто около устата"...

Цитатът не е точен, но много ясен относно обвинителното определение: "ТРУДЕН" в нашата професия...

НЕ СТРЕЛЯЙТЕ ПО АРТИСТА! Приживе! Когато отлети от тоя свят той вече няма нужда нито от сълзите, нито от обясненията, нито от разочарованията ви... Отървал се е от вас и лети към място, в което ще бъде разбран без условности, обичан без срам, аплодиран като смъртоносна лавина!

Кирил Варийски /починал на 42 г./

Стоян Камбарев /починал на 45 г./

Катя Паскалева /починала на 57 г./

Андрей Баташов /починал на 45 г./

Петър Попйорданов /починал на 48 г. 

Иван Ласкин /починал на 48 г./

Ваша: Касиел Ноа Ашер /жива на 47 г./

*От фейсбук страницата на авторката.


* Заглавието е на редакцията.

Коментирай 50

Календар

Препоръчваме ви

Любо Киров: Разговарям с Бог така, както бих разговарял с баща си

Важно е да си водил поредните си малки битки като добър човек, споделя още поп изпълнителят

Румен Бояджиев-син: Баща ми ме запали по филмовата музика и калифорнийския рок

Наивността и идеализмът винаги са ми стрували много, споделя композиторът

Зино Давидофф: Цял живот търгувах с илюзиите на хората за хубав живот

Сред почитателите му са Марлене Дитрих, Ален Делон, Луи дьо Финес и Джак Никълсън

Новинар с душа на поет

Костадин Филипов за дебютната си стихосбирка и живота си извън кадър

Вижте 14 редки снимки на Чарли Чаплин в цвят, направени през 1910-1930 г.

На 16 април се навършват 130 години от рождението на големия актьор и режисьор

Магнетичните жени на Ървин Блуменфелд

Фотографът работи активно през 40-те години и е най-високоплатеният за времето си