БЪЛГАРСКИТЕ ПОЕТИ
Литературната критика във Франция определя стихосбирката на Кирил Кадийски La nouvelle Guernica като шедьовър
"Той навлиза в дълбокото, затова думите му звучат като изстрели, които не заглъхват...", казва в рецензията си Жан-Пол Гавар-Пере
Редактор : / 10135 Прочита 0 Коментара
Книгите на Кирил Кадийски намират отзвук сред френската литературна критика (Снимка: Кирил Кадийски)
Във френския литературен сайт lelitteraire.com излезе възторжена рецензия за най-новата книга с поезия на писателя и преводач Кирил Кадийски - La nouvelle Guernica ("Новата Герника"), виждаме на страницата на посоченото издание.
"Кирил Кадийски е несъмнено най-големият съвременен български поет, окрилен лирик, свързан със Сизиф, Орион, Орфей. Неговият вик е вик на непоколебим човек. Той помни всичко, но не ни лишава и от някаква надежда, дори когато злото е навсякъде край нас.
Оглеждайки своя изминат път от гара "Надежда", той напредва като Бодлер към ада или към небето, все едно. То обаче е това, което го привлича. Никога не го впечатляват само видимото в човешката същност или измамния декор на света, който пресъздава.
Той навлиза в дълбокото, затова думите му звучат като изстрели, които не заглъхват... Неговата "Нова Герника", следвана от "Под синьото небе над жълтите жита", е шедьовър", казва в рецензията си критикът Жан-Пол Гавар-Пере.
И добавя: "Надеждата звучи в поезията му, макар с напредването на времето да намалява. Чрез своята вяра в "пре-раждането", така скъпо за Клодел, той се пробужда сред черната тиня и пише: "Все още жив съм. Будя се. И буден, виждам пак:/ сред прах от стронций към върха плешив/ главата на Орфей Сизиф търкаля"...
Безспорно всеки пази по нещо от пребиваването си в ада. Дори когато Кадийски пише в един свят, разрушен отвътре, той застава лице в лице със злата съдба. Той не просто изказва болката в своите стихове. Той пише, черпейки сили от своите корени и извори, за да предотврати бъдещи конфликти, изгубени или тлеещи войни."
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}