ТРИ ИСТОРИИ НА...
Говори Божидар Димитров...
Да си спомним за големия историк и патриот с неизвестни случки от живота му
Автор : / 9411 Прочита 1 Коментара
Колаж: Юлиян Илиев
На 1 юли загубихме известния историк и патриот Божидар Димитров. Той напусна този свят на 72-годишна възраст след един живот, преминал по изключителен начин.
Роден в на 3 декември 1945 година в Созопол в семейство на бежанци от Източна Тракия. Завършил е история и археология в СУ " Св. Климент Охридски", има докторат по история. През 70-те години на 20-и век проучва архивите на Ватикана, където попада на част от "История на България" на Петър Богдан Бакшев, написана през 1667 година. Намира я в архива на Борджиите. Дългогодишен директор на Националния исторически музей.
През 2015 година излезе от печат книгата на професора "За кожата на едно ченге - Тервел, Кардам". В нея той публикува и досието си от Държавна сигурност! "Не е махнато нито едно листче! От документа по проучването ми до финала на дейността ми като сътрудник на ДС", каза тогава Димитров.
Предлагаме ви три истории от пребогатия живот на историка, който си навличаше неприятности с острото си слово, но това не го спря да бъде непримирим в защитата на идеите си. До последен дъх.
I
На едно кило ракия признах във Ватикана, че съм от ДС
"Бях един от първите, вербувани от мой професор, който ми беше "водещ офицер". 90 процента от професорите в Софийския университет бяха "водещи офицери" в ДС. Не му споменавам името обаче, защото той не е обявен от Комисията по досиетата, а законът гласи, че ако той, или в случая вдовицата му, не е съгласна, а тя не е съгласна, не мога да споменавам името му. Но за колегията не е никаква тайна кой ми беше най-близък от професорите. Той ми каза, че 14-и отдел - Културно-историческо разузнаване, към Първо главно управление на ДС, е възстановен и ме попита искам ли да се включа. Отговорих: "Да."
Издирването на документи за историята е работа на всяко разузнаване поне от 200 години насам, включително и на българското до 9 септември 1944 г. В него са работили най-големите български учени - и Богдан Филов, който става министър-председател по-късно, и акад. Йордан Иванов, който работи под прикритие като търговски агент, Петър Мутафчиев ... Знаех това и не се учудих, когато получих предложение.
По-скоро се учудих, че този отдел, който издирва старини, свързани с българската история, е възстановен. После си обясних, че това е направила Людмила Живкова - за да се издирват документи от българската история и да се ликвидират белите петна, поради пълното унищожение на нашите собствени архиви. Те можеха да се намерят единствено в чужбина, и то отделни трохи.
Другите отдели не харесваха агентите на 14-и отдел на Първо главно на ДС, защото бяхме много интелектуални, аристократични в техните очи. И надменни към тях: "Ние вършим чиста работа, а вие сте мръсни политически ченгета!" Освен това не спазвахме никаква конспиративност. Трябваше агентът да се познава само с водещия си офицер.
А ние в конспиративната квартира на ул. "Бачо Киро" 5 сме се засичали понякога по 30 човека! Професори или "водещи офицери", агенти - един колега от втори курс, друг от трети курс - предадем микрофилми, документи, и седнем да пием уиски. Някои се върнали от чужбина и донесли да почерпят, тогава уиски в България нямаше. Никаква секретност!
До късно през нощта седим, пеем македонски песни - "Стани ми, стани, Миле Попйорданов", тогава за първи път я чух и ми стана любима, "Кога зашумят буките"... Започва да се тресе апартаментът!
Един път хората от кооперацията се обадили на милицията, че се вдига много шум. Дойдоха и ни прибраха. Като минахме няколко улици, някои от офицерите извадили картите, кавалкадата от уазки спря и ни пуснаха: "Хайде, измитайте се, всеки по пътя си!"
Всички качествени историци работеха за научно-техническото разузнаване. За да не си агент, трябваше да си пълен боклук, некадърник като историк.
Този отдел много се беше разраснал, вероятно защото беше покровителстван лично от Людмила Живкова. Накрая отчетохме 900 000 заснети кадъра от чуждестранните архиви - все нова, непозната информация за българската история!
Имаше много пари, никога не са ми отказвали пари за заснемане на документи. Само преснимането на Асеманиевото евангелие, което е 316 стр., струваше над 10 000 долара! Понеже искахме да го издадем луксозно, трябваха диапозитиви "Кодак хром" 13/18 см. Един такъв диапозитив струваше 34 долара. 50 цента беше за микрофилм 35 мм на кадър, и т. н. Един научен институт не можеше да си позволи да изпрати човек на такава мисия, защото нямаше пари. Той трябваше да седи и да преписва!..
Та отидох във Ватикана формално след сключването на междудържавно споразумение.
Ватикана отвори врати за един български учен за първи път след 1930 година. Легендата беше, че ще уча палеография. Всъщност ДС ми беше поставило задача да търся документи за българската история.
Те там много бързо разбраха, че съм агент на службите... Нямаше никакви тайни.
С Кеворкян (Снимка: Иван Григоров)
След като с шефа на елитната школа по палеография, където бях изпратен да уча, и вицепрефект на Апостолическата библиотека във Ватикана монсеньор Жозе Руискар изпихме 1 кило ракия, той тръгна директно: "Казвай, защо си тук? Ние разбрахме, че палеографията я знаеш..." И аз открих картите: "Българското правителство ме изпрати, за да търся документи за българската история!" И то е ясно, без да го казвам директно. И в американските филми агентите на ЦРУ казват: "Аз съм служител на правителството!"
За палеографията съм бил издънен от проф. Иван Дуйчев, който също работеше там. Те питали за мен, преди да пристигна. Той отговорил: "Много добро момче, историк, завърши при мен палеография". А аз уж отивам там да уча палеография!... А и кой историк снима документи от 1-ви до 19-и век? Обикновено историците работят примерно в периода от 12-и до 14-и век, от 15-и до 17-и век. А аз снимах на поразия!
Монсеньор Руискар там ми беше като татко. Не съм го вербувал. Отваряше ми вратите на всички архиви, даваше ми съвети. Много е полезен един такъв контакт. Човекът ми се оплакваше, че кардиналите във Ватикана много малко, дори въобще не пият... А той пиеше ракия. Беше син на беден белгийски селянин с 8 деца. След войната майка им им правила попара с нискоградусова картофена ракия. И той свикнал, закърмили го с ракия...
Когато седнахме заедно първия път, разиграх малък театър. Там ти дават 33 г - една унция - това се смята за една ракия! Аз отместих чашата и казах, че се страхувам от нашите секретни служби, които сигурно ни наблюдават и ще докладват, че нарушавам един основен български закон. Монсеньор Руискар с пресъхнал глас попита: "Какъв е този закон?" Помисли сигурно, че забранява пиенето при контакти с чужденци. Казах му, че законът е чашите с ракия да не са пълни с по-малко от 100 грама!
След това го доведохме в България и го наградихме с орден, който се раздаваше на килограм: "1300 години България".
II
Уволниха ме като агент Кардам заради Солженицин
"Уволниха ме като агент Кардам от Държавна сигурност за разпространение на книгите на Солженицин. Всеки демократ сега, би дал мило и драго да има такъв щрих в биографията си. Но нямат - били са комсомолски и партийни секретари всичките, като ги гледам!
Солженицин е бил офицер от Съветската армия, артилерист по време на Втората световна война. Веднага след нея е обвинен, че критикува Сталин и е изпратен в лагер - в Гулаг. Той описва живота там в една книга, която дори в България беше издадена след Априлския пленум - "Един ден на Иван Денисович", която потресе света. В нея разказва за живота на затворник в сибирски лагер. След падането на Хрушчов от власт Солженицин стана "лош" писател.
На подводни експедиции след казармата (Снимка: Личен архив)
А той започна да издава книги една след друга! "Архипелаг Гулаг" беше най-известната, но имаше и други - "Август - 1914", "Деветият кръг на ада", които осъждаха съветската система. Изпращат го на заточение, Западът го обяви за герой дисидент и му даде Нобелова награда, а тук беше забранен и накараха Съюза на българските писатели, на който беше почетен член, да го изключи. Валери Петров и още 5-6 писатели отказаха да гласуват за изключването му под предлог, че не са чели книгите му. Това беше лъжа - книгите му ги внасяха такива като мен! В чужбина ги продаваха, и то на евтини цени, какъвто беше моят случай. Може би нарочно, за да бъде достъпен, понеже хората знаеха, че ни обменят само по 30 долара.
И при нас от ДС беше така - не се ползвахме с никакви привилегии. 30 долара и толкова! Оправяй се с тях! Имало е случаи да гладувам и то доста, особено в Париж! Една дама ме спаси, тя беше омъжена за пилот на "Конкорд", студентка там, познавахме се от София. Хранеше ме от време на време. По-нататък в Италия вече беше лесно - със спагети като се наядеш хубаво, и ти държи цял ден топката в стомаха! Безплатни ми бяха в пансиона, в който бях. Оттогава започнах да пълнея, но това е друга тема.
В младите години непрекъснато е заобиколен от обожателки (Снимка: Личен архив)
Купих си в Париж научни издания и събраните съчинения на Солженицин. Донесох ги тук и започнах да давам на приятели да четат. От всички си спомням само името на известния режисьор Димитър Гочев, който работеше повече в Германия. Бяхме много добри приятели с него. Един том дадох на състудентка, имаше хубави цици, а мен циците винаги са ме привличали.
Свалял ли съм я или не, не се спомням, но не съм спал с нея. Но направих грешката да й кажа, ако хванат в нея книгата, да каже, че е седнала на една пейка в парка и там я е намерила, взела я, без да знае каква е тая книга!
Когато ме арестуваха, лъжех, че не съм знаел, че има нещо нередно да имам тази книга, като подчертах, че е издавана и в България. Но те ми казаха: "Виж какво е писала колежката ти: "Той ми каза да кажа, че съм я намерила в парка..."
1979 г. Сбатбата с жена му Марта
Тоест съзнавал съм, че книгата е забранена! Изхвърлиха ме от ДС! А колежката с хубавите цици се оказа агент на Второ главно, на политическата полиция, отдел "Борба с идеологическата диверсия"! Тогава още нямаше Шесто... След 6 месеца отново бях вербуван от същия професор - водещ офицер. Писал докладни, убеждавал ги, че "момчето - младо, глупаво, заблудило се, вече няма да прави така...".
И станах агент Тервел. Бил съм само Кардам и Тервел. Богдан, Телериг, това са вече измислени за вътрешна употреба имена. Питал съм защо е така. - При даване на моите информации да се ползват от други отдели, са пишели други имена, за да ме прикриват, защото винаги е можело да има предател между тях. Така че сега разни хора напразно ме подиграват като "агента с най-много имена"! Две са имената ми, то си личи и на корицата на досието ми. Избрах имена на прабългари, защото и тогава, и сега съм увлечен от историята на прабългарите. Смятах, че Тервел и Кардам са незаслужено забравени имена, а те са направили много за укрепването на българската държава!
Още един път са ме уволнили от ДС, и то окончателно, въпреки че и аз не съм разбрал. Един агент "Невяна" докладвал, че съм се разкрил пред нея, че съм агент и работя в Зографския манастир заедно с един холандски учен, когато съм вербувал. Тогава през 1980 г. светкавично съм отписан от ДС, но продължавах да ходя с мисии. Не съм и знаел, че съм отписан.
Продължих с мисиите чак до 1990 г. Затова на корицата на книгата си за доказателство съм публикувал карта за достъп до библиотеката във Ватикана от 1988 г. Просто тя е оцеляла. Имам и от 1990 г., но не знам къде е.
Сам не мога да отида до секретния архив на библиотеката, няма да ме пуснат, нямам и толкова пари! А и агент "Невяна" не познавам.
Да кажем, че съм свалял някаква мацка, за която не съм знаел, че е агент, но аз няма да се хваля със Зографския манастир, а с Ватикана. Това е далеч по-стойностно!
А и никога през живота си не съм познавал холандски учен! По всяка вероятност това е измислица. Отдел 14-и на Първо главно на ДС не е бил обичан и от съветските другари. Писали са, че в този отдел водим война основно срещу социалистически страни - Югославия и Румъния, срещу техните фалшификации на историята.
Смятали са го за изява на великобългарски шовинизъм. Може би нашите са поискали да симулират, че наказват някого и не е имало по-подходящ от мен. Особено с моето "черно минало" със Солженицин! А и съм си "вървял" за недисциплиниран, буен, със собствено мнение по много въпроси - пише го в характеристиката ми. И те са ме резнали, но само формално! Аз не съм знаел!
И друг парадокс - хората обикновено гледат да ограничат времето, в което са били в ДС, защото се срамуват! Аз настоявам, че съм бил до 1990 г., 10 години повече, отколкото пише в досието ми!
III
Помогнах на ватиканските служби да пазят папата от снайперисти
"След опита за покушение над Папа Йоан-Павел Втори всички българи бяха "посъветвани" да си ходят. Българките специализантки се прибраха и ме оставиха "на сухо". Във Ватикана ме помолиха, в неофициален порядък, достатъчно отговорни лица, кардинали: "Кажи в София, че не сме ние тези, които поддържаме обвинението към вас! Италианците и американците са в тази игра!"
И наистина - неофициалното ембаргото срещу България беше страшно, страната започна да закъсва! Аз, естествено, предадох. В същото време в посолството пристигна една група от България , която започна да работи и да защитава Антонов - адвокати и други, да обработват италианските медии.
Питам ги: "Нещо да помогна?" "Гледай си работата!" По едно време водещият офицер ми каза: "Да, обмислихме. Ти си единственият във Ватикана, но за нас е по-ценно да вадиш документи. Но щом са те оставили, не са те "посъветвали" да напуснеш, стой си там!". Но аз пак настоявам: "Какво да им казвам?".
Професорът ми, за да се отърве от мен, вика: "Казвай им, че не сме ние!" И аз, ентусиазиран млад човек, отидох във Ватикана и започнах да дърпам за пеша всеки един и да викам: "Монсеньор, не сме ние! Ако бяхме ние, папата щеше да бъде мъртъв! Секретните служби са единственото, което работи при нас добре!" А те се оглеждаха и те като нас, там при поповете си е жив комунизъм, дисциплина желязна! Само шепнат: "Знаем, знаем, сеньор Димитров, "студена война", какво да правим, знаем, че не сте вие..."
Един ден вицепрефектът на Ватиканската библиотека Руискар ми каза: "Хайде, стига вече, че във Ватикана започнаха да се питат: "Кой е онзи с бялото расо и бялата шапка до Божидар Димитров?" Разбрах, че съм прекалил.
Руискар ми каза, че са взети всички мерки папата да не бъде убит от снайперист. Затова са закупени всички апартаменти, чиито прозорци гледат към площада "Сан Пиетро", където той всяка сряда прави почетна обиколка с папамобила. А над Ватикана има един хълм "Джаниколо" - целият обрасъл с борова гора! И аз, млад човек, тръгнах пеша да пестя пари, сега бих взел такси, за да стигна горе до един манастир от 17-и век, където смятах да търся в сбирката му от старопечатни книги екземпляр от историята на Петър Богдан.
Катеря се и гледам на една извивка на шосето се открива великолепна гледка към площада "Сан Пиетро", отстоящ само на 500 м по въздуха. От тази позиция снайперист с обикновен армейски "Драгунов" би могъл да простреля папата! Казах на Руискар да предупреди службите. Но той се усъмни те да не знаят това място...
След няколко дни обаче той тържествено заяви, държейки бутилката с ракия в ръка: "Стани! Натоварен съм от нашите служби да ти изкажа сърдечна благодарност!" Оказа се, че ватиканските служби за сигурност не са знаели това място. Помолих за писмена благодарност към българина Божидар Димитров, че е направил нещо срещу възможен атентат срещу папата...
Руискар ми каза: "Сетих се и поисках, но те ми казаха: "Да, бе, да го покаже някъде и да дотърчи някой италиански вестник и да ни разкатаят фамилията, че не си гледаме работата!"
Валерия КАЛЧЕВА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}