ФИЛОСОФ, СОЦИОЛОГ, НАРОДОПСИХОЛОГ, ПУБЛИЦИСТ
Чудомир: Иван Хаджийски обиколи с едно старо колело цяла България, за да събира материали
"Делото на Иван Хаджийски е своеобразен бунт на модерната личност срещу традиционния начин на живот и мислене", казва Минчо Драганов по повод 80 години от кончината на видния социолог и публицист
Автор: / 161 Прочита 0 Коментара
На 26 октомври 1982 г. столичната общественост отбеляза 75-та годишнина от рождението на българския социолог Иван Хаджийски. В кадър: Моменти от научната сесия посветена на юбилея. Снимка: Стефан Тихов/Архив на БТА
Делото му е своеобразен бунт на модерната личност срещу традиционния начин на живот и на мислене, но това е дълбоко цивилизован бунт, който не изхвърля на бунището традиционните ценности, а ги архивира в културната памет на нацията. Думите на Минчо Драганов (1937-2011) са по адрес на Иван Хаджийски, от чиято кончина днес се навършват 80 години, информира БТА.
Според литературния критик акад. Ефрем Каранфилов (1915-1998) Иван Хаджийски никога не е бил кабинетен учен, затворен между четири стени. "Той никога не е бил само тълкувател, никога не е бил философствуващ доктринер. Всяка негова мисъл е преминала, както през собствената му глава, така и през собственото му сърце - тя е изстрадана мисъл...
Ето защо Иван Хаджийски с целокупното си творчество надхвърля рамките на ученият тесен специалист - това е една самобитна личност, която се откроява със своето специфично обаяние през най-тревожните години от близката история на нашия народ", отбелязва той.
Димитър Чорбаджийски - Чудомир пише за Иван Хаджийски, с когото стават приятели и споделят творчески интерес към народния бит, следното: "...той обиколи с едно старо колело цяла България, за да събира материали".
ОСЪДЕН Е УСЛОВНО ЗА ПРЕДАВАНЕ НА ПАРИ НА ЕМИГРИРАЩ
Иван Минков Хаджийски, български философ, социолог, народопсихолог и публицист е роден в Троян на 13 октомври 1907 г. През 1921 г. започва да учи в Търговската гимназия в Свищов. През 1923 г. е арестуван по подозрение за убийство, а през 1925 г. е осъден условно на една година затвор за предаване на пари на емигриращ. През 1926 г. завършва гимназията и започва да работи като счетоводител в Търновската захарна фабрика. От 1931 г. работи в Троянската популярна банка. Завършва философия през 1932 г. и през 1936 г. право в Софийския университет.
През 1934 г. Иван Хаджийски става редактор в сп. "Научна трибуна", а през 1937 г. - главен неплатен сътрудник на сп. "Философски преглед" до забраната му през 1942 г. В него излизат повечето студии на Хаджийски. Той активно участва в списването на сп. "Изкуство и критика", редактирано от Георги Цанев. От 1937 до 1939 г. работи и в кантората на столичния адвокат Борис Павлов.
През 1930 г. Иван Хаджийски е избран за член на Околийския комитет на Българската комунистическа партия в Троян. През 1935 г. се жени за Петрана Ахчийска, студентка по българска филология, от която са и двете му дъщери - Нина и Мария.
Партийната група е разкрита през 1936 г. и той е осъден по Закона за защита на държавата на три месеца строг тъмничен затвор. По време на заключителната фаза на Втората световна война (1944 - 1945) Иван Хаджийски е военен кореспондент на в. "Работническо дело", но заявява желания да бъде включен в бойните действия и загива в сражение с немска част на 4 октомври 1944 г. при Висока чука, Югославия. На 2 ноември 1944 г. е погребан в Троян.
ПОСТАВЯ НАЧАЛОТО НА СОЦИАЛНОПСИХОЛОГИЧЕСКА ШКОЛА У НАС
Иван Хаджийски поставя началото на социалнопсихологическа школа в България. Създава метод за конкретно изучаване на социалните проблеми, който е оригинално явление в историята на българската философско-социологическа мисъл. Обосновава нов клон на научното познание, който нарича "конкретна масова психология". Той е автор на книгите "Авторитет, достойнство и маска" (1933), "Любов и брак" (1936, част 1) и др.
Също така е автор и на първата систематична етнопсихология на българина - "Бит и душевност на нашия народ" (1940, 2 т.). Той прави самобитен социалнопсихологичен анализ на миналото и настоящето на българското общество, на бита и душевността на различните социални групи, на проявите на масовото съзнание и поведение.
Научният принос на Иван Хаджийски остава недоразвит, поради краткия му житейски път, а дълго време без внимание остава и непубликувания му архив, в който фигурират множество ценни материали, негови наблюдения над разнообразни социални явления, анализи, описания, исторически свидетелства и дирения.
Като редица изпреварили времето си учени-новатори, Хаджийски не се побира в тесните рамки на конкретна идеология и следвоенната цензура "не забелязва" подготвения преди смъртта му трети том на "Бит и душевност на нашия народ", който "изчезва" от семейния архив. Голяма част от трудовете му остават непубликувани дълги години след смъртта му.
След няколко десетилетия дъщерята на Иван Хаджийски - социологът Мария Хаджийска, се заема сериозно с наследения архив и сглобява материалите парче по парче с помощта на други изследователи.
През 1989 г. излиза сборникът "Неизвестно от него, неизвестно за него" с непубликувани трудове на Иван Хаджийски, в авторство на Мария Хаджийска.
Мария Хаджийска издава още възстановени и допълнени трудове на баща си като "Бит и душевност на нашия народ" (1995, ред. и авт. предг. М. Хаджийска), "Оптимистична теория за нашия народ" (1997, състав. и ред. М. Хаджийска), "Избрани съчинения" в 3 тома (2002-2003, състав. и ред. М. Хаджийска).
ИЗ ВЪЗСТАНОВЕНИТЕ МАТЕРИАЛИ ОТ ТРЕТИЯ ТОМ НА "БИТ И ДУШЕВНОСТ НА НАШИЯ НАРОД"
В част от възстановените материали от третия том на "Бит и душевност на нашия народ" пише: "...Какво става обаче в София с преселените в нея дребно- и среднособственически среди? София се създаде като чиновнически град. Още Иречек бележи, че това е град, който най-малко е свързан със стария български бит. Така настава едно пълно скъсване със земеделието и домашната работа вън от готвене и бродерии".
Според Хаджийски момичето, чийто баща не е работник или служещ, а дребен и среден собственик, след като си научи уроците, застава до майка си, за да научи само мизерните спорове, клюки и сплетни с хазайката и съседите от горния и долния етаж.
"То не само че няма възможност да участва в някакъв труд, което ще влияе благотворно върху ума и нрава му, но и няма възможност да го види. Единствен прозорец към света остават книгите, романите и киното, обаче оттам то взема не това, което му трябва, но образци и страстта да подражава на паразитизма в чужбина..."
Авторът пише, че момчето, след научаване на уроците, няма възможност за изразходва младежката си енергия, тъй като София му предлага "само кафенета, футболни игрища, проститутки и евтина и лека любов с женени жени, вдовици, стари и млади моми".
"Така се създават навиците на безделието, които, съчетани в достатъчна степен, дават това, което наричаме лумпащина, тарикатство. Тук се вербуват армията на политическото ни търгашество, кадрите на нашата тъпа и механизирана бюрокрация и цялата полуинтелигентна воня и посредственост.
По този път върви вече провинцията, дето по-заможните собственици по пътя на подражанието въвеждат срама от работата, товарейки го върху слугини и наемници и възпитавайки децата си за кукли и видиотизувани безделници..."
Според Иван Хаджийски в големите градове хората се пазят най-много от съседите си - да не узнаят тайните им, да не ги издадат, да не ги заразят с някоя болест... "Ние нарочно страним от тях и често пъти не им знаем имената, камо ли историята. Старата поговорка обаче казваше: "Къща без съседи не купувай, къща с лоши съседи не държи".
В Македония по искане на населението злите съседи се изселваха от турската власт. Когато днес си избираме апартамент или къща, ние най-малко се интересуваме от личността на съседите. Нас по-скоро ни интересува общия стил на квартала", пише той.
ПРИЗНАНИЕ
На 15 октомври 1997 г. е учреден Институт за социални дейности и структури "Иван Хаджийски" по повод 90-ата годишнина от рождението на философа, социолог, народопсихолог и публицист.
На 2 октомври 2007 г. на Хаджийски посмъртно е присъдена наградата "Златен знак с лента" от Института по социология при БАН - "За изключителни заслуги и изключителен и оригинален принос към българската социология", а Общинският съвет в Троян учредява наградата "Иван Хаджийски" по случай 100-годишнината от рождението му. Днес неговото име носят училища в Троян и София.
В информация на БТА от 1997 г. се посочва, че в теоретичното обучение по полицейска психология преди 1944 г. се е изучавала неговата творба "Психология на престъпника".
За живота и творчеството му разказва филмът "Пътепис с елементи на оптимизъм по Иван Хаджийски". Последната книга за Иван Хаджийски "Едно знаме повече" на Лазар Лазаров излиза през април 2024 г.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}