Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Чудотворецът, който ни научи да очистваме душата си със смях

БЕЛЕЖИТИ БЪЛГАРИ

Чудотворецът, който ни научи да очистваме душата си със смях

130 години от рождението на автора на "Не съм от тях!" (откъс)

"Нашенци - приятели", 1937 г. (Източник: Литературно-художествен музей "Чудомир" - Казанлък)

На 25-и март, точно преди 130 години е роден един рядък талант на словото и четката - Димитър Христов Чорбаджийски, познат от мало и голямо като Чудомир.

Източник: Литературно-художествен музей "Чудомир" - Казанлък

"Сладки приказки",1942 г. (Източник: Литературно-художествен музей "Чудомир" - Казанлък)

Какъв точен псевдоним за едно истинско чудо - съчетание от таланти. Чудомир беше едно миролюбииво чудо, което умееше да ни покаже недъзите по такъв начин, че да не се разсърдим, а да се разсмеем до сълзи.

Чудомир, в дома си (Източник: Литературно-художествен музей "Чудомир" - Казанлък)

Още

Чудото Чудомир: Най-празният от дните ни е оня, в който не сме се смели нито веднъж

Чудото Чудомир: Най-празният от дните ни е оня, в който не сме се смели нито веднъж

По този начин той сякаш с магическа пръчка успя да накара и най-обидчивите българи да се "надскочат" и да се посмеят над себе си с един оздравителен за душата смях. Чудомир се доказа като истински чудотворец в това отношение. Талантът му сътвори чудото да накара и най-големите темерути сред българите да се присмеят над себе си. Защото българинът не обича да си признава греховете, да го критикуват, или да му се присмиват. Но ето че един човек от народа - Чудото Чудомир успя да направи това.

"Изповед", 1961 г. (Източник: Литературно-художествен музей "Чудомир" - Казанлък)

На днешния ден, в памет на този невероятен човек, ви припомняме един от емблематичните му разкази - "Не съм от тях" и галерия от образи под четката на художника Чудомир.

"Клюкарката", 1959 г. (Източник: Литературно-художествен музей "Чудомир" - Казанлък)

НЕ СЪМ ОТ ТЯХ

Не обичам, как'Сийке, и не съм от тия, дето се бъркат в хорските работи, ама има едни жени, като Тана Папучкина, като разчекнат едни уста - като ханджийска порта! Онзи ден, както си седя у дома и наплитам пета на чорапа на наш Груя, гледам я през прозореца, тин-тин-тин, зачупила кръст, накокошинила се с кожи, с плетена чанта с мотив в ръка, и право у доктора влиза. Женена жена ма, сестро, да си седне в къщи и да си гледа работата, а то - фитнало се и не оставя човека на мира! Година и половина я гледам, все зъби поправя.

Какви бяха тия зъби, какво беше туй чудо! И по небцето й да бяха никнали, и все с дупки да бяха, пак досега щяха да се поправят. Развали къщата на човека, кучката му с кучка! Гледам булката му, горката - охка, пъшка, караха се, биха се, - па и тя почна май да си покръшнува: все напудрена, я гледам, излиза и шапката й настрана малко килната, като фантазия.

"Завръщане от пазар", 1961 г. (Източник: Литературно-художествен музей "Чудомир" - Казанлък)

"Лъжлив Съби", 1937 г. (Източник: Литературно-художествен музей "Чудомир" - Казанлък)

Не ми е работа, как"Сийке, и не съм от тях, ама изпъденото й слугинче разправяло на Бона Кевина, пък тя казала на наша Кица Събчовата. Ама и за него се чува, че не било стока. От два месеца било без работа и все един подофицер, уж от тяхното село, се мъкнел с него. Остава ли ми време, сестро, от пуста работа да разуча отде е, откъде е и дали не е някой модерен братовчед!

Пък и работа ли ми е да се меся в хорските маскарлъци! Човек да си гледа къщата, да му е ошетано, преметено и подредено навред, че вчера ходих у Бона Бозаджийкина за квас - пази боже! Нощвите им, как"Сийке, от две години неизстъргани, месалите им загорели от тесто и хвърлени в едно кьоше и отгоре им котката спи.

Още

Изложба "Нашенци" и първи издания на Чудомир в Столична библиотека

Изложба "Нашенци" и първи издания на Чудомир в Столична библиотека

Грехота и срамота! Два пъти в годината си андулира косите и обувки с лачени бомбета носи, а в къщата им - сякаш вторничен ден след пазар. Ама тяхна работа е пак, да ти кажа. Да правят, каквото си щат. Наш Груйо тъй дума: "Във всяка къща - и наредба, всяка коза - за свой крак. Кой както иска, тъй да я кара!" Я Колчеви пък, никога не си дигат завивките от леглата. Както се измъкнат сутрин, тъй им седят креватите цял ден. Рекох веднъж на госпожата, а тя: "Нарочно - кай - ги оставяме, та да се проветряват." Пък то, че я мързи да ги подреди, мързи я, ама защо лъже хората! В една къща, дето пипа работна жена, то си личи. И спалнята им неразтребена, и във всекидневната им на миндера има една възглавница разпрана, и иглинарникът им виси накриво, а пък кърпата им за лице - сякаш цигани са се бърсали с нея!

"Купиха си радио", 1960 г. (Източник: Литературно-художествен музей "Чудомир" - Казанлък)

"Кошничарка", 1964 г. (Източник: Литературно-художествен музей "Чудомир" - Казанлък)

Ооох, каквото, каквото - тяхна работа! Да си мълчи човек и да не се смразява с хората - тъй си зная аз, и кой какво е правил - той да си отговаря, ами я да ставам да си вървя, че оставих малката да пържи лук в къщи: ще вземе да го прегори, че ще замирише, като кога минаваш край Парапанкини. Нали пустата им къща е на кьоше!

Тя каква е къща, ама прозорци има и надолу да гледат, и нагоре по улицата. На единия постоянно е майката, а на другия - дъщеря й и не пропускат човек да мине, докато не разчовъркат целия му род. И все на изгоряла манджа мирише покрай тях.

Още

Чудомировите "нашенци" грейнаха на сграда в Казанлък

Чудомировите "нашенци" грейнаха на сграда в Казанлък

Дърта жена мари, сестро, а тръгнала по ума на дъщеря си! Все тоя инженер я бил искал, онзи съдия бил питал - чунким хората са полудели цял живот изгорели манджи да ядат! То да не излезе като Деша Коликучкова? Искали я, молили я, щели да я крадат, а и до ден днешен си стои в къщи смутена и сбръчкана, та и Еньо Кантонеринът й се назлъндисва вече. Пък и той какво ли търси? Чунким не помня, като го роди майка му четири месеца по-напред и какъв байрак развяваше на времето из долната махала!...

"Весело семейство" (Източник: Литературно-художествен музей "Чудомир" - Казанлък)

Снощи по тъмно, като събирах прането из двора, и - тупуррр - събори се нещо през две-три къщи от нас. Тръснах ризите на дърветата, хукнах се и - какво мислиш? На Пена Цанковичина, вдовицата, на дувара, от лява страна до портата - три керемиди съборени. Тъмно беше и не можах хубаво да разгледам, та сутринта рано още ходих и три мъжки стъпки с гумени токове намерих около мястото. Попитах нея каква беше тая тупурдия снощи, а тя: "Котарак - кай, - госпожа, котарак прескочил дувара и съборил керемиди..." Мари аз го зная тоя котарак, дето си има и котка, и две котенца в къщи и дето работи във финансовото, ама не обичам да ги разправям!

"Нашенци",1945 г. (Източник: Литературно-художествен музей "Чудомир" - Казанлък)

От друга страна, яд ме е пък, че все на светица се прави, все на черкова ходи и надолу гледа. Ама наш Груйо знаеш ли за такива как дума: "Който гледа надолу - мисли за голо!" И права приказка е тя, ами не ми трябва да ги разправям! Чунким у дома всичко е потекло по вода, та из чужди къщи ще ровим! Една снаха си доведохме, как"Сийке, господ да те пази до девета рода! Откак се е омъжила, все болна, все чамава. Злъчката й била пукната, стомахът и бил нервен, уж все диета пази, пък на втория ден на Коледа половината рибица от прасето оплюскала, дордето бях на гости! То добре, че като походвам тук-таме, та ме гощават хората, инак де можем надви с ядене в къщи! Не остави ни сладко, сестро, ни захар, ни саздърма! Мислех си, като е на диета, поне туршията няма да бута, а то, га погледнах в голямата делва - тук-там плува някое камбе!

"Копачки", 1954 г. (Източник: Литературно-художествен музей "Чудомир" - Казанлък)

Думах му на наш Пройка: слушай мене бре, майка, аз да ти избера момиче, че ги познавам всичките в града и околията. Какво му не думах! Дигна си един ден дърмите, че чак от Габрово я довлече. Хората и котка си не вземат от Габрово, а той жена домъкна! Малоумен излезе наш Пройко, на баща си се метнал. Не попитва, да се посъветва, да погледне чуждите къщи и наредби, ама тъй, урбулешката! Малко ли съм му думала: да иде у попадиини, да дойде у вас, че да види какво се казва наредба и фамилия! Я бат"Боньо, умен човек излезе, дето се ожени за тебе. Малко ти били редки зъбите и си понакуцнуваш, ама няма да маршируваш из кухнята я! Гледаш си къщата хубавичко и децата ти подредени, и бат"Боньо всяка събота с прана риза, а то у нас - разхвърляно, мръсно, една галимация!... Да започна да ти разправям, как"Сийке!... Ами не ми е по характера... Не съм от тях!...

Източник: Литературно-художествен музей и Фондация "Чудомир"

Източник: Литературно-художествен музей и Фондация "Чудомир" - Казанлък

Още

Писателят Иван Иванов: Животът е натрупан грях

Писателят Иван Иванов: Животът е натрупан грях

Още

Писателката Теодора Димова: Човекът е обречен без съзнание за общност

Писателката Теодора Димова: Човекът е обречен без съзнание за общност

Още

Писателят Георги Господинов: Махам от моята стая. Аз сме

Писателят Георги Господинов: Махам от моята стая. Аз сме

Още

Писателят Христо Стоянов пред Impressio: Псувах, биех, бях бунтар - и в стиховете, и в живота

Писателят Христо Стоянов пред Impressio: Псувах, биех, бях бунтар - и в стиховете, и в живота

Коментирай 8

Календар

Препоръчваме ви

Светът празнува 135 години от рождението на Чарли Чаплин

София, Пловдив и Варна се включват в честванията с концерта - спектакъл CHAPLIN Pianissimo

Рок симфонията Simply The Best празнува Тина Търнър на 3 юни в зала 1 на НДК

Ексклузивният концерт, обиколил почти целия свят, най-накрая гостува в България

Проф. Дечко Узунов в "Светско монументално изкуство"

Откриването на изложбата е на 29 февруари (четвъртък), 18:00 ч. в галерия-музей "Дечко Узунов"

Мара Белчева със свой личен кът в музея на Петко и Пенчо Славейкови

Постоянната експозиция с лични вещи, преводи, ценни ръкописи и писма на на голямата любов на Пенчо Славейков бе представена за първи път на 14 февруари в къща музей "Петко и Пенчо Славейкови" в София

Показват най-богатата колекция от лични вещи на Апостола

Музей "Васил Левски" в Ловеч ще отбележи 70-годишнината си с уникална изложба

Две изложби, посветени на 151-годишнината от гибелта на Васил Левски - в Художествена галерия в Ловеч

Чрез експозициите виждаме как животът на Апостола не свършва на бесилото в София на 6 февруари (по стар стил) 1873 г., а продължава в пространството и времето, за да стигне до наши дни и да продължи напред в бъдещите