ГОЛЕМИТЕ ЗВЕЗДИ НА КИНОТО
Изабел Аджани: За нас главното беше съперничеството. Жалко, че не съм на 30 днес
"Веднъж баща ми се сби с мъж, който ме обиди заради корените ми," си спомня звездата с алжирски произход
Автор : / 10886 Прочита 5 Коментара
Колаж: Петя Александрова/DIr.bg
Снимки: Getty Images
"Като тийнейджърка в "Комеди Франсез" замръзва от паника по време на представление. "Бях като парализирана, забравих всичко."
Един от режисьорите я спасява, като й шепне репликите отстрани - урок, който я учи да се справя със страха, разказва голямата звезда в интервю."
Изабел не е просто актриса - тя е цял ураган от емоции и талант. Родена е на 27 юни 1955 година в Париж и тази година има 70-годишен юбилей.
Израства в обикновено предградие на Париж, далеч от блясъка на столицата. Там мечтите й за театър трябва да се борят с всекидневната рутина и материалните трудности.
Сега, когато погледнем назад, виждаме впечатляващи успехи - пет "Сезар"-а и две номинации за "Оскар". Тези награди я поставят сред най-значимите имена във френското кино. Но не това я прави специална - а начинът, по който изпълненията й буквално разтърсват душата на зрителите. Както самата тя казва в интервю: "Когато създаваш един герой, когато се плъзваш в неговата кожа, ти се сблъскваш с тялото му, обгръща те неговият скелет."
Изабел Ясмин Аджани се ражда в едно предградие на Париж, в дом, в който се преплитат две различни култури. Бащата - Мохамед Шериф Аджани, алжирец емигрант от Кабилия, ветеран от войната, работи в гараж в Женвилие. Майката - Ема Августа "Густи" Швайнбергер, баварка, внася немска строгост в семейството.
"Израснах в дом, в който се говореха два езика - френски и немски," разказва Аджани. Този смесен произход оформя идентичността й, но създава и проблеми.
Женвилие не е лесно място за дете с алжирски корени. Подигравките са ежедневие.
"Веднъж баща ми се сби с мъж, който ме обиди заради корените ми," си спомня тя. Бащата, строг мечтател, дори забранява огледалата в къщи - иска да я предпази от суетата.
Резултатът? Тя се чувства "като уплашен дивак" в обществото.
Френските филмови актриси Изабел Аджани и Мюриел Катала, 23 март 1973 г.
Снимки: Getty Images
Майката, емоционално хладна, не подкрепя артистичните опити на дъщеря си. "Рецитирах монолози пред нея, а тя просто мълчеше," споделя Аджани. Тези ранни травми я тласкат към изкуството като единственото убежище.
"Чувствах, че сцената ми дава свобода да бъда някой друг."
И все пак, първите стъпки не са лесни. Като тийнейджърка в "Комеди Франсез" замръзва от паника по време на представление. "Бях като парализирана, забравих всичко." Един от режисьорите я спасява, като й шепне репликите отстрани - урок, който я учи да се справя със страха.
На 12 години печели училищен конкурс за рецитал. На 14 получава първата си роля във филма "Малкият бургундец" (1970). Учи в различни лицеи, започва психология в университета, но сцената я зове неустоимо.
През 1972 г., едва на 17, се присъединява към "Комеди Франсез". В пиесата "Школа за съпруги" на Молиер тя блести като диамант. Талантът й не остава незабелязан - Франсоа Трюфо й предлага главната роля в "Историята на Адел Ю." (1975).
Как си представяте Адел Юго, дъщерята на великия писател Виктор Юто, обзета от разрушителна любовна страст? Изпълнението на Аджани пленява не само френската публика, но и целия свят. На всичкото отгоре, тя е едва на 20 години, когато получава номинация за "Оскар" - най-младата актриса по това време с такова признание.
"Винаги съм вярвала, че актьорството е форма на терапия," обяснява тя философията си.
Дебютът й отваря всички врати. Кариерата тръгва в галоп - "Един смъртоносен летен сезон" (1983), след това "Камий Клодел" (1988), по-късно "Кралица Марго" (1994). Всеки от тези филми й донася поредния "Сезар".
Ще мине още време - чак до 2009 г., когато получава петата си награда за "Денят на полата". По този начин тя прави история, ставайки първата френска актриса с две номинации за "Оскар" за чуждоезичен филм.
Ето най-значимите й успехи: "Притежание" (1981) - "Сезар" и награда в Кан за най-добра актриса, "Един смъртоносен летен сезон" (1983) - "Сезар","Камий Клодел" (1988) - "Сезар", номинация за "Оскар", "Сребърна мечка" в Берлин,"Кралица Марго" (1994) - "Сезар", "Денят на полата" (2009) - "Сезар" и награда "Люмиер".
А личният й живот наистина прилича на сценарий за драматичен филм. Има двама сина - Барнабе (1979) от режисьора Бруно Нютен и Габриел-Кейн (1995) от Даниел Дей-Луис.
Връзката с Дей-Луис е особено бурна.
"Бях напълно омагьосана. Даниел стана център на моя живот. Стигнахме до границата и започнахме да се изяждаме един друг." Раздялата идва по факс - нещо, което я наранява дълбоко.
Бракът с неврохирурга Стефан Делаж приключва след изневяра. "Той ме предаде, когато бях най-уязвима."
Връзката й с Жан-Мишел Жар също завършва с публичен скандал - провал на обявената сватба.
През 1985 г. медиите разпространяват слух, че е болна от СПИН. "Вестниците писаха, че съм мъртва," си спомня тя. Принудена е да се появи по телевизията, за да опровергае лъжата.
През 2023 г., е осъдена условно за данъчни измами - две години и глоба от 250 000 евро.
1996 г. Изабел Аджани в трилъра на „DIABOLIQUE“
Снимки: Getty Images
Една от светлите истории е приятелството й с Джейн Бъркин. "Тя беше моята по-голяма английска сестра." През 1984 г. изпълняват заедно "Rupture au Miroir", режисирано от Серж Гинсбърг.
Аджани е и певица. През 1983 г. издава албума "Пул Марин" със Серж Гинсбург, чийто клип, режисиран от Люк Бесон, става хит. "Музиката беше начин да изразя нещо, което не можех да кажа на екрана." През 2023 г. издава "Банд Оригинал" с Паскал Обиспо.
Роман Полански: Преследван и желан
Винаги е била глас за културното разнообразие. "Намирам политичския дебат за бурките за смешен и опасен," заявява категорично. Подкрепя демократичните движения в Алжир (1988), подписва петиция за Роман Полански (2009), критикува папа Бенедикт XVI. "Изпитвам неистов страх от социалните мрежи," признава тя.
В България Аджани има своите фенове, особено в арт средите. В "Дома на киното" в София филми като "Камий Клодел" са показвани на различни фестивали. "Гледах "Притежание" в тъмна зала и не можех да откъсна очи от нея," споделя един български кинокритик на"Кинoмaния".
Любопитно е, че именно тя прокарва пътя за френските актриси в Боливуд - с филма "Любов в Париж" през 2013 г.
Що се отнася до официалните отличия, те не закъсняват. През 2010 г. получава Националния орден на Почетния легион. След това, през 2014 г., следва "Командир на Ордена на изкуствата и литературата".
През 2023 г. участва във филма "Жени пилоти" и минисериала "Идеалната двойка" с Никол Кидман. През 2024 г. връчва награда на Натали Портман в Довил, участва в марш за мир в Париж.
"За нас главното беше съперничеството. Жалко, че не съм на 30 днес", с носталгия казва Аджани.
Колаж: Петя Александрова/DIr.bg
Снимки: Getty Images
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}