Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Домът на глухия: Последната тайна на Гоя

КРЕЩЯЩА ТИШИНА

Домът на глухия: Последната тайна на Гоя

Великият художник рисува ужасите си по стените на собствения си дом. В самота и мрак

"Атропос (Съдбите)", Франсиско Гоя, 1820-1823 г. Митични фигури с ножици в ръце се появяват в мрачно небе - алегория на неизбежната съдба и смърт. Една от най-загадъчните "Черни картини". Снимка: Музей Прадо, Мадрид

Франсиско Гоя започва своята кариера като жизнерадостен и уважаван млад художник в края на XVIII век в Испания. Днес обаче той е по-известен с едни от най-мрачните образи в историята на изкуството. "Черните картини" са серия от 14 дълбоко песимистични платна, които възрастният и вече отчужден от света гений рисува директно върху стените на своя дом, без намерение някога да ги показва публично. Какво се е случило с него, за да превърне дома си в галерия на ужаса?

Между аристокрацията и тъмнината

Франсиско Хосе де Гоя-и-Лусиентес е роден през 1746 г. в село Фуентетодос, в обикновено семейство. Учи първо при отците есколапи в манастирско училище, където е насърчаван към свободно търсене на знание. Изучава рисуване при Хосе Лусан в Сарагоса, а по-късно - при Франсиско Байеу в Мадрид, с чиято сестра Хосефа сключва брак.

"Игра на сляпа баба", Франсиско Гоя, 1788 г. Идилична сцена от младежките години на Гоя, когато художникът създава поредица гоблени за кралския двор с весели мотиви. Мракът все още не е настъпил. Снимка: Музей Прадо, Мадрид

Благодарение на роднинската връзка и таланта си, Гоя е назначен като художник на дизайните за кралските гоблени - сцени с пастелни тонове, близки до стила рококо. Това му отваря вратите към Кралската академия и поръчки за портрети на кралското семейство. Неговите портрети обаче шокират с безпощаден реализъм - кралете и благородниците са представени грозно, дори карикатурно. Дали това е било критика към монархията, или просто честност - споровете продължават и днес.

Убийствената глухота

През 1792 г. Гоя преживява тежко заболяване, вероятно вследствие на отравяне с олово. Остава жив, но напълно глух. За човек, обичащ музиката и разговорите, това е ужасно тежка загуба.

"Двор с луди", Франсиско Гоя, 1794 г. След загубата на слуха си Гоя започва да изразява дълбоката си тревожност в зловещи сцени. Това платно е един от първите сигнали за промяната в съзнанието му. Снимка: Музей Медоус, Далас

След този епизод от живота му започва ясно изразен обрат и в творчеството му. Рисува картината "Двор с луди" - сцена с хора, които се боричкат, пълзят и поклащат с гримаси на страдание, докато един пазач ги бие. Това е вътрешен вик на тревожност - не само заради слуха, но и заради разклащащото се физическо и психическо здраве.

Още "Призраците" на Гоя
СВЕТОВНИТЕ МАЙСТОРИ НА ЧЕТКАТА

"Призраците" на Гоя

Младостта на Гоя е белязана от посещения в лудници, които, като привърженик на Просвещението, той възприема с отвращение. Светлината, пробиваща над сцената в "Двор с луди", подчертава контраста с мрака долу - както в платната му, така и в живота му.

"Капричос" и лицемерието на обществото

В края на века, все по-обезверен от света около себе си, Гоя създава серията "Лос Капричос" - 80 гравюри, които сатирично критикуват испанското общество. В тях са изобразени вещици, демони, неуки магарета, страхливи духовници и зли старици.

"Сънят на разума ражда чудовища", Франсиско Гоя, 1799 г. Емблематичната гравюра от серията "Капричос", в която Гоя критикува обществото, религията и суеверието. Разумът заспива, а кошмарите се събуждат. Снимка: Google Art Project

Тези образи отразяват неговото разочарование от суеверието, невежеството и отсъствието на разум в съвременното му общество. Гоя вярва, че само просвещението и рационалността могат да избавят света от тъмнината, но осъзнава, че мнозинството не е способно да ги приеме.

Войната унищожава илюзиите

През 1808 г. Наполеон нарушава договора с Испания и започва Пиренейската война. В началото някои испански интелектуалци, сред които и Гоя, приветстват френското влияние. Но ентусиазмът изчезва, когато новият крал Жозеф Бонапарт заповядва кървавото потушаване на мадридското въстание. Гоя става свидетел на разстрела на стотици цивилни - събитие, което бележи творчеството му дълбоко.

"Трети май 1808", Франсиско Гоя, 1814 г. Едно от най-известните антивоенни платна в света. Гоя улавя ужаса на масовата екзекуция след мадридското въстание срещу френските окупатори. Снимка: Музей Прадо, Мадрид

През 1814 г., след оттеглянето на французите, той създава двете си велики исторически платна - "Втори май 1808" и "Трети май 1808".

Още Министър поръчал на Гоя да "облече" "Голата маха"
ЗАГАДКИТЕ НА ШЕДЬОВРИТЕ

Министър поръчал на Гоя да "облече" "Голата маха"

Първото показва избухването на въстанието, второто - последвалото клане. В "Трети май" мъж с разперени ръце, осветен от фенер, стои между труповете и наредените за разстрел други невинни. Той е символ на човешкото страдание и безсилието пред жестоката машина на войната.

"Втори май 1808", Франсиско Гоя, 1814 г. Сцената на кървавата схватка в центъра на Мадрид - началото на бунта срещу френската власт. Гоя рисува не герои, а човешка ярост и отчаяние. Снимка: Музей Прадо, Мадрид

След войната и възстановяването на монархията, политическите настроения в двора се обръщат срещу либералите. Гоя се оттегля в усамотение и се установява в къща край Мадрид, известна като "Куинта дел Сордо" - "Домът на глухия".

Там, между 1819 и 1823 г., създава "Черните картини" - 14 ужасяващи композиции, израз на вътрешния му свят, разкъсван от болести, страх, разочарование, спомени за кланета и психическо отчуждение.

Нарисувани са директно върху стените. Но не са за хора със слаби нерви.

За разлика от фреските, те са нарисувани с маслени бои директно върху сухата мазилка. Гоя никога не е възнамерявал да ги показва - те са интимен акт на изповед, разкрит едва след смъртта му през 1828 г.

"Шабашът на вещиците", Франсиско Гоя, 1820-1823 г. Една от "Черните картини", изпълнена с демонична атмосфера. Художникът осмива суеверието, но и ни повежда в дълбините на подсъзнателния страх. Снимка: Музей Прадо, Мадрид

Серията включва: "Леокадия", "Шабашът на вещиците", "Сатурн изяжда сина си", "Юдит и Олоферн", "Поклонение в Сан Исидро", "Асмодея", "Поклонение при извора Сан Исидро", "Двама старци", "Атропос", "Бой с тояги", "Четящи мъже", "Мъж, подиграван от две жени", "Кучето" и "Двама старци, ядещи супа".

Още Най-ужасяващите шедьоври на световната живопис
МРАЧНО ВДЪХНОВЕНИЕ

Най-ужасяващите шедьоври на световната живопис

Защо ги рисува?

Истинските причини за създаването на "Черните картини" остават загадка. Вероятно са резултат от комбинация между травмите от болестите, войните и загубите, отравянето с олово и неврологични увреждания или лична реакция срещу политическия натиск и репресиите.

"Сатурн изяжда сина си", Франсиско Гоя, 1820-1823 г. Ужас без метафора - едно от най-шокиращите платна в историята на изкуството. Израз на лудост, канибализъм и насилие, родено от страх. Снимка: Музей Прадо, Мадрид

"Сатурн изяжда сина си" е може би най-зловещата му творба - Сатурн, с побъркан поглед, държи обезглавено тяло, от което тече кръв. Това не е дете, а възрастен човек - осъзнаващ, но безпомощен. Това е алегория на властта, която унищожава своето бъдеще.

Свободата в изкуството

Още в ранната си кариера Гоя се оплаква от липсата на творческа свобода. В писмо до свой колега художник той пише:

"Академиите не трябва да ограничават... Живописта, която е свободно и благородно изкуство, не бива да се превръща в нещо дребнаво и подчинено на механични правила и сервилност."

"Две жени и един мъж (Мъж, подиграван от две жени)", Франсиско Гоя, 1820-1823 г. Черна сатира и болезнен психологизъм. Мъжът е обсаден, жените - безмилостни. Изкривена, тревожна интимност. Снимка: Музей Прадо, Мадрид

Той вярва, че живописта не трябва да се съди по геометрична точност, а по способността ѝ да изразява емоции чрез движение и техника.

"Кучето", Франсиско Гоя, 1820-1823 г. Създание, потъващо в празнотата. Безнадеждност и изолация, сведени до гениално прост образ. Смятана е за "най-самотната картина" в историята на изкуството. Снимка: Музей Прадо, Мадрид

Последните години

Гоя остава в "Куинта дел Сордо" само три години. С нарастваща тревожност от политическите репресии, той напуска Испания през 1824 г. и се установява във Франция. Умира в Бордо през 1828 г.

"Черните картини", създадени в тишина и пазени в тайна, са открити едва след смъртта му и днес се съхраняват в музея Прадо в Мадрид. Те остават едни от най-зловещите и искрени свидетелства за вътрешните терзания на един велик художник.

Източник: TheCollector

Още Мистериозният художник на страшни и пророчески картини
МАЙСТОРИ НА ЧЕТКАТА

Мистериозният художник на страшни и пророчески картини

Още Великият Бернини искал да обезобрази невярната си любовница
ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ

Великият Бернини искал да обезобрази невярната си любовница

Още Леонардо да Винчи е наполовина италианец?
НОВА ТЕОРИЯ

Леонардо да Винчи е наполовина италианец?

Още Художникът на художниците
МАЙСТОРИ НА ЧЕТКАТА

Художникът на художниците

Още След смъртта на Гала той спрял да пие течности, за да умре
ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ

След смъртта на Гала той спрял да пие течности, за да умре

Още Тайната на Пикасо: Вижте как геният рисува в реално време
РЪКАТА НА МАЙСТОРА

Тайната на Пикасо: Вижте как геният рисува в реално време

Още Невъзможните любови на Ван Гог
ВЕЛИКИ ХУДОЖНИЦИ

Невъзможните любови на Ван Гог

Коментирай0

Календар

Препоръчваме ви

Паметна плоча на Кирил Маричков ще бъде открита на фасадата на дома му в София

Организатор на церемонията е семейството на Кирил Маричков, който почина на 11 октомври 2024 г. Проектант на паметната плоча е арх. Станислав Константинов

Енчо Багаров: Трудно се устоява на жадните за изкуство очи на публиката

Сто години от рождението на големия български актьор

Мария срещу Калас

Филмът на Тони Палмър от 1978 г. "Калас" превръща оперната звезда от икона в човек – раним, борещ се и търсещ любов

Баронеса, икона, бунтарка: Лицата на Тамара де Лемпицка

От Москва до Мексико, превъплъщенията на Тамара де Лемпицка са разнородни, какъвто е животът ѝ, а арт деко е това, което тя превръща в собствен почерк

Франция е литературната родина на Марио Варгас Льоса

Големият писател е първият автор в близо 400-годишната история на Френската акаядемия, приет в нея, въпреки че никога не е писал директно на езика на Молиер

Езоп и красивите жени вдъхновяват за басните Лафонтен, починал преди 330 години

За Лафонтен цялото изкуство се състои в способността да се намекне, а не да се назове