КРЕЩЯЩА ТИШИНА
Домът на глухия: Последната тайна на Гоя
Великият художник рисува ужасите си по стените на собствения си дом. В самота и мрак
Редактор : / 2727 Прочита 0 Коментара

Франсиско Гоя започва своята кариера като жизнерадостен и уважаван млад художник в края на XVIII век в Испания. Днес обаче той е по-известен с едни от най-мрачните образи в историята на изкуството. "Черните картини" са серия от 14 дълбоко песимистични платна, които възрастният и вече отчужден от света гений рисува директно върху стените на своя дом, без намерение някога да ги показва публично. Какво се е случило с него, за да превърне дома си в галерия на ужаса?
Между аристокрацията и тъмнината
Франсиско Хосе де Гоя-и-Лусиентес е роден през 1746 г. в село Фуентетодос, в обикновено семейство. Учи първо при отците есколапи в манастирско училище, където е насърчаван към свободно търсене на знание. Изучава рисуване при Хосе Лусан в Сарагоса, а по-късно - при Франсиско Байеу в Мадрид, с чиято сестра Хосефа сключва брак.
Благодарение на роднинската връзка и таланта си, Гоя е назначен като художник на дизайните за кралските гоблени - сцени с пастелни тонове, близки до стила рококо. Това му отваря вратите към Кралската академия и поръчки за портрети на кралското семейство. Неговите портрети обаче шокират с безпощаден реализъм - кралете и благородниците са представени грозно, дори карикатурно. Дали това е било критика към монархията, или просто честност - споровете продължават и днес.
Убийствената глухота
През 1792 г. Гоя преживява тежко заболяване, вероятно вследствие на отравяне с олово. Остава жив, но напълно глух. За човек, обичащ музиката и разговорите, това е ужасно тежка загуба.
След този епизод от живота му започва ясно изразен обрат и в творчеството му. Рисува картината "Двор с луди" - сцена с хора, които се боричкат, пълзят и поклащат с гримаси на страдание, докато един пазач ги бие. Това е вътрешен вик на тревожност - не само заради слуха, но и заради разклащащото се физическо и психическо здраве.
"Призраците" на Гоя
Младостта на Гоя е белязана от посещения в лудници, които, като привърженик на Просвещението, той възприема с отвращение. Светлината, пробиваща над сцената в "Двор с луди", подчертава контраста с мрака долу - както в платната му, така и в живота му.
"Капричос" и лицемерието на обществото
В края на века, все по-обезверен от света около себе си, Гоя създава серията "Лос Капричос" - 80 гравюри, които сатирично критикуват испанското общество. В тях са изобразени вещици, демони, неуки магарета, страхливи духовници и зли старици.
Тези образи отразяват неговото разочарование от суеверието, невежеството и отсъствието на разум в съвременното му общество. Гоя вярва, че само просвещението и рационалността могат да избавят света от тъмнината, но осъзнава, че мнозинството не е способно да ги приеме.
Войната унищожава илюзиите
През 1808 г. Наполеон нарушава договора с Испания и започва Пиренейската война. В началото някои испански интелектуалци, сред които и Гоя, приветстват френското влияние. Но ентусиазмът изчезва, когато новият крал Жозеф Бонапарт заповядва кървавото потушаване на мадридското въстание. Гоя става свидетел на разстрела на стотици цивилни - събитие, което бележи творчеството му дълбоко.
През 1814 г., след оттеглянето на французите, той създава двете си велики исторически платна - "Втори май 1808" и "Трети май 1808".
Министър поръчал на Гоя да "облече" "Голата маха"
Първото показва избухването на въстанието, второто - последвалото клане. В "Трети май" мъж с разперени ръце, осветен от фенер, стои между труповете и наредените за разстрел други невинни. Той е символ на човешкото страдание и безсилието пред жестоката машина на войната.
След войната и възстановяването на монархията, политическите настроения в двора се обръщат срещу либералите. Гоя се оттегля в усамотение и се установява в къща край Мадрид, известна като "Куинта дел Сордо" - "Домът на глухия".
Там, между 1819 и 1823 г., създава "Черните картини" - 14 ужасяващи композиции, израз на вътрешния му свят, разкъсван от болести, страх, разочарование, спомени за кланета и психическо отчуждение.
Нарисувани са директно върху стените. Но не са за хора със слаби нерви.
За разлика от фреските, те са нарисувани с маслени бои директно върху сухата мазилка. Гоя никога не е възнамерявал да ги показва - те са интимен акт на изповед, разкрит едва след смъртта му през 1828 г.
Серията включва: "Леокадия", "Шабашът на вещиците", "Сатурн изяжда сина си", "Юдит и Олоферн", "Поклонение в Сан Исидро", "Асмодея", "Поклонение при извора Сан Исидро", "Двама старци", "Атропос", "Бой с тояги", "Четящи мъже", "Мъж, подиграван от две жени", "Кучето" и "Двама старци, ядещи супа".
Най-ужасяващите шедьоври на световната живопис
Защо ги рисува?
Истинските причини за създаването на "Черните картини" остават загадка. Вероятно са резултат от комбинация между травмите от болестите, войните и загубите, отравянето с олово и неврологични увреждания или лична реакция срещу политическия натиск и репресиите.
"Сатурн изяжда сина си" е може би най-зловещата му творба - Сатурн, с побъркан поглед, държи обезглавено тяло, от което тече кръв. Това не е дете, а възрастен човек - осъзнаващ, но безпомощен. Това е алегория на властта, която унищожава своето бъдеще.
Свободата в изкуството
Още в ранната си кариера Гоя се оплаква от липсата на творческа свобода. В писмо до свой колега художник той пише:
"Академиите не трябва да ограничават... Живописта, която е свободно и благородно изкуство, не бива да се превръща в нещо дребнаво и подчинено на механични правила и сервилност."
Той вярва, че живописта не трябва да се съди по геометрична точност, а по способността ѝ да изразява емоции чрез движение и техника.
Последните години
Гоя остава в "Куинта дел Сордо" само три години. С нарастваща тревожност от политическите репресии, той напуска Испания през 1824 г. и се установява във Франция. Умира в Бордо през 1828 г.
"Черните картини", създадени в тишина и пазени в тайна, са открити едва след смъртта му и днес се съхраняват в музея Прадо в Мадрид. Те остават едни от най-зловещите и искрени свидетелства за вътрешните терзания на един велик художник.
Източник: TheCollector