АРТ И ФАКТИ
Баронеса, икона, бунтарка: Лицата на Тамара де Лемпицка
От Москва до Мексико, превъплъщенията на Тамара де Лемпицка са разнородни, какъвто е животът ѝ, а арт деко е това, което тя превръща в собствен почерк
Редактор : / 2902 Прочита 5 Коментара
„Жена в жълта роба“, 1929 г. на Тамара де Лемпицка
Снимка: Getty Images
"Отивам някъде", сякаш заявява Тамара де Лемпицка в "Автопортрет в зелено Bugatti", емблематичния ѝ автопортрет от 1929 г.
И ще шофирам сама. Изобразена с елегантна кожена шапка и ръкавици Hermès, зад волана на луксозен автомобил, тя е като олицетворение на изисканата, модерна жена от епохата на бурните 20-те години.
Макар да е творила над шест десетилетия, Лемпицка изпъква най-силно през 20-те и 30-те години на XX век.
Терез Бони снимка Тамара де Лемпицка в ателието ѝ, 1928 г.
Източник: de Young Museum, San Francisco
След това интересът към нея замира, но се възражда след смъртта ѝ през 1980 г., включително с изложби в Европа и дори мюзикъл на Бродуей.
Въпреки това, едва наскоро ѝ е посветена голяма институционална изложба в САЩ, където художничката прекарва последните десетилетия от живота си.
Ретроспективата, открита в музея De Young в Сан Франциско през есента, в момента се помещава в Музея на изящните изкуства в Хюстън - където се съхраняват и архивите ѝ.
Тамара де Лемпицка, "Кизет на балкона", 1927 г.
Източник: de Young Museum, San Francisco
Многобройните ѝ актове и портрети улавят духа на années folles - "лудите години" на 20-те в Париж: време на блясък, изобилие и икономически възход след края на Първата световна война. В унисон с естетиката на индустриалната епоха, тя възхвалява технологиите, но черпи вдъхновение и от класическото изкуство.
Стилът ѝ съчетава модернизъм с изчистени линии, ограничена цветова палитра и характерни обемни форми в духа на Арт Деко. През 1935 г. критичката Магделен Дайо я описва като "любопитна смесица от краен модернизъм и класическа чистота, която привлича, изненадва и провокира".
Фигурите ѝ напомнят скулптури - телата са сякаш издялани от цилиндри и конуси, обвити в разкошни платове, подобно на мокрите драперии от античното гръцко изкуство. Драматичното ѝ осветление напомня както на Караваджо, така и на киното.
"Лемпицка съчетава композиционната сложност на италианския маниеризъм от XVI век и елегантната линия на френския неокласицизъм от XIX век с енергията на руския и европейския авангард - конструктивизъм, футуризъм, кубизъм", казва кураторът Фурио Риналди от De Young пред ARTnews. "Тази уникална смесица прави творбите ѝ разпознаваеми сред стотици други."
В едно писмо от 1936 г. до приятеля си Джино Пулизи тя пише: "Ogni di miei quadri è un autoritratto." ("Всяка моя картина е автопортрет.")
През живота си Лемпицка променя името и биографията си неведнъж.
Едва наскоро полски изследователи разкриват истинската ѝ самоличност: Тамара Роза Хурвиц-Горска. Архивен руски документ от 1904-1905 г. показва, че родителите ѝ - Малвина Габриела Деклер и Бено Вилхелм Хурвиц - са приели християнството през 1891 г., а трите им деца са били кръстени през 1897 г. Оказва се, че Тамара е родена не през 1898 или 1905 г., както самата тя е твърдяла, а на 16 юни 1894 г.
Вероятното ѝ родно място също се оказва различно - не Варшава или Санкт Петербург, а Москва.
Като дете баба ѝ я води по музеи и катедрали във Франция и Италия - среща, която по-късно ще определи артистичните ѝ влияния. През 1911 г., на 17-годишна възраст, Тамара среща бъдещия си съпруг Тадеуш Лемпицки на бал в Санкт Петербург. Женят се през 1916 г., а скоро след това се ражда дъщеря им Мария-Кристина (Кизет).
През 1918-1919 г. Лемпицка напуска Русия с Кизет и се установява в Париж, докато съпругът ѝ е в плен. Там Тамара започва да се утвърждава като артист.
Подписва ранните си творби с мъжкото "Мосю Лемпицки", прикривайки пола и произхода си. Между 1922 и 1925 г. дебютира в престижни парижки салони. Тя също така създава религиозни сцени, за да подчертае "християнството" си.
След освобождаването на Тадеуш, двамата се събират в Париж, но бракът им се разпада. Лемпицка има връзки с жени, включително с Ира Перо - нейната муза и модел. През 1923 г. тя излага "Двете приятелки" - открито лесбийски образ. "Живея на ръба на обществото - правилата не важат тук", казва тя в биографията "Страст по дизайна", написана от дъщеря ѝ.
През 20-те години Лемпицка е не само артистка, но и модна икона. Появява се по партита с дрехи от Коко Шанел и Елза Скиапарели, работи като илюстраторка за модни списания. Учи първо при Морис Дени, после при кубиста Андре Ло - който ѝ показва как да прави историческите препратки актуални. Обикаля музеите в Париж и Италия, преработва мотиви от стари майстори в модерни композиции.
Първата ѝ самостоятелна изложба е през 1925 г. в Милано. През 1928 г. се развежда с Тадеуш и същата година заминава за САЩ - обикаля Ню Йорк, Детройт и Калифорния, прави изложба в Питсбърг, а критик от New York Times я хвали в илюстрирана статия.
През 30-те години успехът ѝ продължава. Живее в авангарден апартамент в Париж, организира бляскави събития, има връзка със Сузи Солидор, а през 1934 г. се омъжва за барон Раул Куфнер и става баронеса. Въпреки това изкуството ѝ става по-мрачно - теми като страдание и изгнание навлизат в творбите ѝ.
През 1939 г., изплашена от възхода на нацизма, Лемпицка емигрира в САЩ. Първо живее в Бевърли Хилс, после в Ню Йорк. Изложбите ѝ там се провалят - не в крак с абстракционизма. Въпреки това тя продължава да твори. През 50-те и 60-те опитва абстракция, но почти не излага. През 1972 г. отново привлича внимание с изложба в Париж.
След смъртта на барона през 1961 г., тя се мести в Хюстън при дъщеря си, а по-късно и в Куернавака, Мексико. Там, вдъхновена от приятели, възобновява живописта, често преработвайки по-ранни свои картини. Една от тях - нова версия на Тамара в зеления Бугати - виси над леглото ѝ в дома ѝ в Мексико до последните ѝ дни.
През септември 1980 г. умира в Куернавака, Мексико, като последното ѝ желание е прахът ѝ да бъде разпръснат над вулкана Попокатепетъл - изпълнено е от приятеля ѝ Виктор Контрерас.
Изложбата "Tamara de Lempicka" е отворена за посещение в Музея на изящните изкуства в Хюстън до 26 май 2025 г.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}