"Бях дете, не помня точно на колко, един празен следобед във Варна излязох на пустата улица, липата пред къщата цъфтеше с пълна сила, седнах до нея на бордюра, бръмчаха пчели, мина куче, погледнахме се... Просто узнах завинаги, че всички сме добри - липата, бордюра, аз. Че съм пораснала. Че живеем. Нито за миг не съм забравила усещането..."

Още

Отиде си поетесата Екатерина Йосифова

Това разказа поетесата Екатерина Йосифова преди почти десет години, през февруари 2013 г.

Тогава я помолих да отговори на микс от въпроси за нещата от живота и смъртта, извадени от дневниците на проф. Иван Шишманов, Макс Фриш, Айн Ранд, плюс няколко мои, изникнали по време на разговора ни.

"Мечтая за страна, в която всеки има значение. И да се говори на богат български", каза тогава Екатерина Йосифова.

Да си прахосаш живота в устройването му тя определи като възможно най-тъжната човешка съдба. И посочи порока, заслужаващ най-голямо съжаление - алчността. 

Екатерина Йосифова (Снимка: Личен архив)

- Коя е според Вас най-ценната добродетел?
- Като започнах сега да ги мисля, дадох си сметка как са свързани: една добродетел неминуемо предполага друга. Ето например, почтеността, тя съдържа: да не подведеш; да не унижиш... и т.н. Свързана е с добротата, достойнството, на честността е почти синоним, на верността, помощта... Избирам нея.

 - В какви моменти сте се убеждавали в добродетелността на егоизма?
- Няма такова животно, продукт на симбиоза между добродетел и егоизъм. Дори когато е полезен, дори обществено полезен или украсен с благотворителни и подобни жестове - това не е добродетел, а оправдаване.

- Кой порок мразите най-много?
- Не мразя. Съжалявам, че човечеството го притежава и не го надмогва: алчността.

- Кое е според Вас идеалът за земното щастие?
- Да поживееш без вини и угризения. Непостижим.

 - Коя съдба Ви се вижда най-вече за оплакване? 
- Да си прахосаш живота в устройването му.

Още

Нов роман разказва за най-драматичните дни от живота на Елисавета Багряна

- Кой е бил най-хубавият момент от живота Ви и кой - най-печалният (най-тежкият)?
- Бях дете, не знам точно на колко, един празен следобед във Варна излязох на пустата улица, липата пред къщата цъфтеше с пълна сила, седнах до нея на бордюра, бръмчаха пчели, мина куче, погледнахме се... Просто узнах завинаги, че всички сме добри, липата, бордюра, аз. Че съм пораснала. Че живеем. Оттогава е така. Нито за миг не съм забравила усещането. Много следващи моменти ми го припомняха, дълги години. Полягах до спящо дете, открая, да не наруша невидимата топличка обвивка, която го обгръща. Но я усещах.
Хайде да не говорим за печали и тежести. Живеем.

 - Кога престанахте да мислите, че ставате все по-умна, или продължавате да вярвате, че е така?
- Все повече и с все по-голямо удоволствие разчитам на удобната бъркотия в главата ми: знаене, незнаене, опит, интуиция, веселост, умора на материала, разсейване, любопитство, забравяне, доверие, подозрения, късмет... Неспиране.

Това умно ли е или напротив?

 - Приятел ли сте на самата себе си?
- Доста добър. Но би трябвало да е по-взискателен.

- Въпроси, които бихте задали на себе си?
- Не знам, общо взето сме си наясно аз и аз. Имам - взаимно ги имаме - укори и окуражавания, бележки и забележки, те са вътрешни работи, конкретности.

- Случвало ли ви се е да останете без никакъв приятел, или в такива случаи просто снижавате изискванията си към приятелството?
- Не би ми се случило. Близките ми са абсолютни приятели. Още неколцина - подкрепящи.

 - Споделяте ли мисълта, че за да каже човек "Аз те обичам" трябва преди това да може да каже "Аз"?
- Да обичаш заради себе си е заблуда с предизвестен край.

- Какви проблеми разрешава добрият брак?
- Всякакви, щом не съжаляваш, че губиш нещо заради другия.

Още

Почина поетесата и авторка на ромския химн Сали Ибрахим

- Може ли омразата да породи някаква надежда?
- Не знам, не мразя. Била изпепеляващо чувство, значи би могъл да се пръкне и някакъв феникс. 

- Да приемем, че Вие никога не сте убили човек. Как ще го обясните, на какво се дължи това?
- Не съм си го и помисляла. Не само човек.

 - Случвало ли ви се е да откраднете: пари, предмети (джобно издание от павилион, цветя от чужда градина, забравени химикалки, кърпи за ръце от хотел) или някоя идея?
- Случвало се е, без парите и кърпите. И не съвсем така - книга, но не от павилион, а от някъде, където никой няма да я чете; цвете, за да го дам; химикалки - аз също постоянно забравям моите... Тоест все с някакво оправдание. Идеи? Но това е прекрасно, радвам им се, отглеждам ги...

- Какво не бихте направили за пари?
- Лошо на никого, дори на себе си. Ако силно ми трябват, бих изтърпяла, за да ги получа: дискомфорт, болка, умора, трудности - физически, но не и душевни.

 - Кое може да понасяте само благодарение на чувството си за хумор?
- Пошлостта. Мачовщината.

Още

Блага Димитрова: Пази се от кротките, като от лавина!

- Променя ли се чувството за хумор с възрастта?
- Да, има много по-голям дял съчувствие.

 - Според Вас Бог притежава ли чувство за хумор?
- Ако притежава, значи е твърде извратено.

 - Коя историческа личност Ви е най-симпатична?
- Труден въпрос. Хайде, ще оставя героите и мислителите... Но лечителите? Спасителите? Янош Корчак, когато отказва да спаси себе си и просто върви заедно с детската редичка към газовата камера. И децата не се боят в последните си мигове, защото той е с тях.

- Кое е най-точното определение за политиката? И в частност - за българската политика?
- Като за пътя към ада: и най-добрите намерения го постилат. 

- В коя страна бихте предпочели да живеете?
- Не в коя, а в каква: където всеки има значение. И да се говори на богат български.

 - Сигурна ли сте, че наистина Ви интересува запазването на човешкия вид, когато Вас и Вашите познати вече няма да Ви има?
- Да, но не искам да мисля какво би му струвало това на вида. 

- Когато дъхът спре и лекарят потвърди смъртта, сигурна ли сте, че в този момент човек няма повече мечти?
- Ще ми се да има - издигащи, може би помагащи.

Пепа Витанова/БТА

Екатерина Йосифова е една от най-обичаните съвременни български поетеси. Родена е на 4 юни 1941 г. в Кюстендил. Била е учител, журналист, театрален драматург, редактор и главен редактор на литературен алманах. Има издадени 14 книги със стихове и две книги за деца.

Първите й публикувани стихотворения са през 1957-1958 в сп. "Родна реч", по-късно - във в. "Пулс", след това и във всички централни литературни издания. Нейни стихове са включвани в редица антологии и литературни издания в в Австрия, Великобритания, Германия, Гърция, Индия, Италия, Русия, САЩ, Унгария, Франция, Нидерландия, Хърватия, Турция, Северна Македония.

На 13 август 2022 г. поетесата напусна този свят.

Още

Откриха изложба, посветена на поетесата Мара Белчева

Още

Изпращаме поетесата на "космическата нежност" Миряна Башева