Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Изпращаме поетесата на "космическата нежност" Миряна Башева

IN MEMORIAM

Изпращаме поетесата на "космическата нежност" Миряна Башева

Поетесата-бохем с "тежък характер", Класичката, както са я наричали, си отиде от този свят в неделя

Миряна Башева (Снимка: BulFoto)

Още

Почина обичаната поетеса Миряна Башева

Почина обичаната поетеса Миряна Башева

Миряна Башева е една от гениите на българската поезия, написала текстове, превърнали се в класика в българската музика. Известна е като "поетесата на космическата нежност". Автор е на текстове на песни по музика на Петър Чернев, Михаил Белчев, Стефан Димитров, Атанас Косев, Юри Ступел, Валди Тотев и др. По нейн текст са песните "Нека да е лято", "Дано", "Булевардът", "Тежък характер" и др.

През 1979 г. пише стиховете към филма "Войната на таралежите" на Иванка Гръбчева. По покана на Рангел Вълчанов Башева написва сценария на филма "Последни желания" и на няколко документални филми отново на Вълчанов.

Impressio публикува част от нейната автобиография, така, както тя самата виждаше живота си:

Аз, Миряна Башева, съм родена на 11 февруари 1947 г. в София. Ще кажа нещо повечко за тия, от които произхождам. Все пак мен, малко или много, ме има вече записана в тия или ония анали ето сега и в баш най-електронните а предците ми са нямали никакъв шанс. Баща ми е роден в средите на възможно най-дребната буржоазия. Неговият баща, дядо ми Христо (родом от Прилеп), е бил месар на дребно. Сколасал е да се разори току преди национализацията, та за потомците не остана нищо да си реституирнем. Имал е къща, но пък нея англо-американците я разбомбили. Баба ми Мария е родом от Виена, но по кръв чехкиня. Дошла е явно не от хубаво на младини в България да учи туземчетата на немски. И случила на дядо ми.

От другата страна имам още по-непрестижен произход. Дядо ми Тодор Трайков е кукушки преселник в Кюстендил. Загинал е през I световна война, майка ми едвам го помнеше. Баба Спасена ми е била обикновена надничарка, сколасала да се пресели в София и да припечели колкото за паянтово къще с 2 стаи, кухня и външен клозет. Адресът беше "Лайош Кошут" 51. Там из двора, под черешата и в клоните на джанката заедно с братовчедите си изживях едно съвсем човешко и щастливо детство. И баща ми, и майка ми са участвали в антифашистката съпротива, арестувани са, били са концлагеристи. Майка ми е била милосърдна сестра в "Червен кръст", където манипулационната й стаичка е служела за "явочна квартира"; оттам е минавал и Вапцаров. А са я олепили като ятачка на Цвятко Радойнов.

Лично аз помня скривалището му на "Лайош Кошут" една хралупа направо в пръстта под дъските в антрето. Майка ми София е била известно време и директорка на Училището за милосърдни сестри. Споменавам го, защото то е било под патронажа на царица Йоанна, и за сватбата си майка ми е получила от царицата голям букет карамфили и една фруктиера. (Аз тая фруктиера я направих на сол, но едва ли от републиканство тогава съм била на 3 години.) Баща ми работеше в ДСНМ (ранният Комсомол), в ранния вестник "Народна младеж", в международни младежки организации. Като съвсем малка родителите ми ме влачеха с тях при целогодишните командировки на баща ми за подготовка на Световните младежки фестивали.

Миряна Башева (Снимка: BulFoto)

Помня, макар и мното смътно, развалините на Берлин; още я нямаше Стената и ми купиха кукла от Западния сектор... Бях най-щастлива в периода, когато баща ми беше зам.министър на културата (тогава май КНИК). Покрай него опознах десетки незабравими български художници, театрали, писатели, музиканти... И то доста отблизо Царска Бистрица и Дворецът в Балчик бяха почивни станции за творческите съюзи. Може да се каже, че от младини дишах творчески въздух. Нямам отчетлив спомен как баща ми е станал министър тогава тъкмо почваха първите ми девически трепети и неговият пост е бил последното нещо, което да ме заинтересува.

Помня обаче как ми стана мъчно да науча, че през еди-кое си лято ще летуваме вече не в любимия Балчик при любимите артистични чешити, а нейде си на Златните пясъци (сега това било "Ривиерата"). Преживях го още повече, че първата ми младежка любов започна именно там. Но да завърша министерската тема баща ми не ме е водил нито на един прием и нито на едно посещение в чужбина. Само едно лято прекарахме отпуска му в СССР, но не в Сочи или Ялта, а на пътешествие Иркутск, Братск, Ташкент, Самарканд, Тбилиси (по Военно-грузинския път също), Севастопол. И друга привилегия няма да отрека влязох в английската гимназия по министерско разпореждане ние бяхме последният випуск, приет без конкурсни изпити.

Ожених се за съученик днес доц. д-р Александър Алексиев. Имаме дъщеря Марина, сполучливо дете. А разводът ни беше толкова сполучлив, че Сашо не само остана най-добрият ми приятел, ами и лекува половината колектив на в. "Сега".

Емоционално, най-често с нейната поезия, близки, приятели и обществени фигури се сбогуваха с голямата ни поетеса:

Президентът Румен Радев

"Миряна Башева притежаваше човеколюбието и критичния ум, с които словото придобива сила, нравствена броня и безкомпромисна сатира. Ярък интелектуалец с покоряващ, прям талант и позиции", посочва държавният глава.

Михаил Белчев, с когото имат много песни заедно

"За нас тя си остава жива. Мир на праха ѝ"

Дългогодишната приятелка на Башева, поетесата Маргарита Петкова, в специално интервю пред БНТ 1 сподели:

"Аз обожавах скепсиса ѝ. Това, което най-много ми харесваше в разговорите ни. Поезията ѝ беше една жестока поезия. Както Ботев изскача от даскалската поезия, така и Мирето изскочи, след Багряна. Тя изведнъж изби това, което всички млади момичета искаха, да се казват нещата свободно. Да се казват със скепсис, нахалство и без никаква претенция. Хора, които не са пишещи, млади хора, в ежедневието си прибягват към цитати от нейните стихотворения."

Маргарита Петкова сподели още и свой спомен от разговор с Миряна Башева, която казва:

"Талантът се развива, геният е равен".

ЧЕРНОВА ЗА ПИСМО ДО ЛЮБИМИЯ

Отдавна подозирам принца
от приказките -
в демагогия.

Не се преструвай на единствен.
Отдавна зная, че сте много.

Поединично и погрупово
илюзиите
лягат ничком.

Сбогувам се и с тях.
От упор.
Аз мога да прежаля всичко.
Кажи, че няма вече Истина.
Не бой се.
Няма и да охна.

Отдавна не кърви неистово
сърцето,
голо като охлюв.

От любовта
ще вържа фабула.

От истините -
митология.

Аз вярвам в тях,
понеже трябва.

Обичам те,
защото мога.

Хей,
аз съм протеже на музи,
с които в тъмно съзаклятие
са най-добрите ми илюзии
за принца
и за свободата.

Стефан Димитров, композитор

"Трудна задача е да се обговори Миряна. Тя беше много талантлива, готина и въпреки всичко...беше тежък характер. Онзи ден като се случи това нещо, се замислих колко неща съм направил по нейни стихове. Посланията на Башева, колкото и да са мрачни, в тях има усещане за добро бъдеще. Една от най-известните песни, които сме създали е "Дано" - "до всяко добро същество...". "Нека да е лято" също - какво по-хубаво може да се измисли."

Николай Милчев (поет)

"Починала е Миряна Башева. Отишло си е едно от редките поетически същества, които вдъхваха упование, че думите са безсмъртни, че българските думи са безсмъртни. Единство на талант, ум, смелост и доблест, нейното име беше знак, че Поезията и Животът се обичат. Каквото и да им струва това.

Когато за пръв път прочетох нейни стихове, си помислих, че слушам дълбока, прекрасна, небесна и народна песен. И ритъмът на тази песен беше ритъмът на града, на София, на кръвта и любовта ни.

Тежки и прекрасни бяха нейните песни.

Веднъж се наложи да ме защити. Не ме беше виждала, нито ме познаваше. За нея бях един от многото в залата на едно събрание на СБП. И каза истината.

Тогава ме заля гореща вълна от радост и облекчение, че има и такива хора, такива поети.

Сега отново ме заля гореща вълна - от скръб и от мъка, че и талантът спира да лети. Но и талантът има право на почивка, в случая - вечна.

Казват, че Миряна Башева починала в съня си. Какъв сън само трябва да е сънувала...

Поклон пред думите и паметта ѝ."

Станимир Панайотов (философ)

"Сбогом на Миряна Башева... Една тросната, "джасната", пряма женственост. Ето това е една буквално страшна, страховита, смразяваща любовна песен по неин текст":

ЗАКЛИНАНИЕ

Не тъгувай, моя обич,
първа и последна.

Не тъгувай и не питай,
аз не знам, не знам...

Не умирай, моя мъко,
мъко ненагледна,
няма да те дам, няма да те дам.

Тихо стъпвай, моя обич,
тихо влез при него.

Превърни деня във вечер
и нощта във ден.

Дай му снежен мраз през юли,
януарска жега,
както правиш с мен,
както правиш с мен.

Почерни го, моя мъко,
бял ден да не знае,
изсуши го с огнена ръка.

Не жали го, моя мъко,
мен жали - така е,
с мене е така.

С мене е така.

Георги Готев, журналист

"Миряна Башева ми беше учител по журналистика. Научи ме да "връзвам фльонга" на текстовете си - да имам силно финално изречение. Всеки път, когато "връзвам фльонгата" си мисля за нея. Така ще бъде винаги."

Светлозар Желев, литературен критик

"Поклон пред Миряна Башева. Нейните стихове все ще се четат, и песните по тях ще звучат. Поклон. С нейното "Лято", изпълнено от Тоника през 1994."

Лято

Да е лято, само да е лято!

Топло и зелен
като горски мъх,
да струи тревата -
силна, некосена -
искам да е лято
до последен дъх.

Да е тихо, тихо над земята,
на кравайче свито
времето да спи,
да звучи в нивята
пеещото жито -
нека да е лято
милиони дни.

Да е лято! Още да е лято -
дълго като зима,
топло като гръд,
тежко като злато,
звънко като рима,
вечно да е лято -
за последен път."

Марин Бодаков, поет, журналист си спомни за Миряна Башева с нейни думи:

"Светлозар Игов веднъж ме представи на руската публика като българската Цветаева и страшно се надух. Макар че бих предпочела да приличам на Ахматова. Може би звучах свежо и дръзко, защото прописах без почти никаква стихотворна "база данни" в главата - никак не обичах поезията, преди да я пропиша."

Мира Баджева, журналистка

Днес е ден на големи загуби, в който се разделяме с велики жени. Току-що разбрах, че и Миряна Башева ни е напуснала. В "Сега" я наричахме шеговито Класичката. Вече не е шега. Мир на неспокойната й душа!

ТОЧКА

Аз нямам как да стигна до финала,
да пусна тоя свят на самотек.
Мен еволюцията ми е дала
безсмъртие, защото съм човек.

Аз няма да положа тихи кости
под жалните орландовски брези
и моите опечалени гости
ще си спестят и свещи, и сълзи.

В опровержение на Чарлз Р. Дарвин,
на черните Адамови ребра,
над мене няма да програчи гарван.

Предупреждавам: Няма да умра.
А ако някой ден - помози бог! -
откаже медицината отсрочка,
не бързайте с цветя и некролог.

Предупреждавам: Няма смърт. И точка.

Още поезия от Миряна Башева можете да прочетете ТУК

Близки и приятели ще си вземат последно сбогом с обичаната българска поетеса днес от 11.30 часа в Ритуалната зала на Централни гробища в София.

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Знаменитият Торкуато Тасо умира преди тържественото си коронясване от папата

480 години от рождението на автора на "Освободеният Йерусалим"

Епископ нарекъл картина на божествения Кореджо "каша от жабешки бутчета"

490 години от смъртта на един от най-големите италиански майстори на Високия ренесанс

Братя Тавиани превърнаха затворници с доживотни присъди в кинозвезди

Замина си от този свят и по-младият от забележителния режисьорски дует - Паоло Тавиани

Васил Стоилов: Светлината, моето момиче, се ражда от мрака

Днес отбелязваме 120 години от рождението на художника

Художникът на Краля Слънце

405 години от рождението на Шарл Льобрюн