Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Веселин Плачков: Никой не може да ми каже как да живея

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Веселин Плачков: Никой не може да ми каже как да живея

Ако успеем поне 5 човека да върнем в България, значи сме си свършили работата, казва изпълнителят на главната роля в новия филм "Дамасцена"

Във филма "Дякон Левски", реж. Максим Генчев

Актьорът Веселин Плачков е роден на 23 юни 1980 г. в Плевен. Зодия Рак.. Средното си образование завършва в СОУ "Димчо Дебелянов" - Белене, където е живял 17 години. Завършва ВИТИЗ през 2003 г. в класа на проф. Димитрина Гюрова. След това работи в Драматично-куклен театър "Иван Радоев" - Плевен. В театъра е играл в " Ромео и Жулиета" - Бенволио, реж. Иван Урумов; в " Малки убийства "- преподобният Дюпа, реж. Николай Ламбрев (2002-2003 г.), в " Златният храм " - Рей Тревит, реж. Елена Баева; в "Срещнали се луди - млади ", реж. Надежда Сейкова, в "Христина "- Стойно, реж. Веселин Бояджиев (2003-2004 г.), във "Форинбрас е пиян", реж. Богдан Петканин; "Без вина виновни "- Незнамов, реж. Борислав Чакринов; в"Криворазбраната цивилизация " - Митко, реж. Димо Дешев; в"Калигула "- Хелкион, реж. Александър Галперин (2005 - 2006 г.), в "Рейс" - Безотговорен, реж. Веселин Бояджиев; в "Черна Приказка", реж. Богдан Петканин; във"Вечеря за глупаци" - Пиер Миняр, реж. Димо Дешев (2006 - 2007 г.), във "Васа Железнова" - Евгений, реж. Николай Сорокин.

Снимка: Impressio

Следват "Ромео и Жулиета" - Тибалт в ДТ "Сава Огнянов" - Русе, реж. Богдан Петканин (2008 - 2009 г.), в "Магьосникът от Оз" - Тенекиеният човек, реж. Десислава Стоянова; в "Кабаре" - Гангстер, реж. Димо Дешев; в "Посещение на млада дама" - Той, реж. Светослав Каменов - Даки (2009-2010 г.), в "Укротяване на опърничавата" - Хортензио, реж. Бойко Илиев; в "Телефонът", реж. Боньо Лунгов (2011 - 2012 г.)в "Предградие", Ерик Богосян - Тим , реж. Веселин Плачков (Първи спектакъл като режисьор на професионална сцена, включен в репертоара на ДКТ "Иван Радоев" - Плевен (2012 - 2013 г.), в "Народен враг", Хенрик Ибсен - Аслаксен, реж. Крис Шарков (2013 - 2014 г.),в "Пролетно тайнство" - Крис Грийнхалч - Игор Стравински, реж. Бойко Илиев (2014 - 2015 г.) и др..

Ролите му в киното са в "Краят на 20-ти век"- реж. Андрей Слабаков, в "Забранена любов " - Драган, "Дякон Левски" - , реж. Максим Генчев - Васил Левски, "Викинги", в който участва като каскадьор.

През октомври се очаква премиерата на "Дамасцена", реж. Тодор Анастасов, в който играе главната роля.

Веселин Плачков разказва пред Impressio за ролята си във филма "Дамасцена", за живота си, за принципите в професията, за любовта и за непоносимостта към формули и догми.

- Веселине, заведе гостите се в "Черешката на тортата" в един райски кът, където се зареждаш за живот. Разкажи малко повече - какво му е специалното на това място за теб?
- Това е село Скобелево до Павел Баня, на 20 км преди Казанлък, като идваш от София, в полите на Стара планина. Поканих гостите си в Етнографски комплекс "Дамасцена". Кръстен е на маслодайния сорт рози, който много отдавна е привнесен от Дамаск по нашите земи, защото тук почвата и климатът са много благоприятни за тях. Това е различно място. Чисто емоционално съм обвързан с него.

В риалитито "Черешката на тортата"

Там заснехме филма "Дамасцена", който предстои да излезе по екраните през октомври. Никога не съм отдавал такова значение на цветята, на розите. Изведнъж там ми направи впечатление някаква градина... Всеки човек иска да направи градина като своята асоциативна представа за рай, за райска градина - феерия от цветове и аромати.

- Играеш главната роля във филма "Дамасцена". На кастинг ли те избраха? 
- Големият Васил Михайлов ми казваше: "Ще ти бъде трудно след като изиграеш Левски. Бъди готов, че могат и да не те вземат повече за друга роля". Него дълго време непрекъснато са го свързвали с Капитан Петко войвода. Разбира се, не искам да се сравнявам с Васил Михайлов, но той сподели това с мен като нещо лично преживяно...

Един ден ми се обади режисьорът Тодор Анастасов и ми каза: "Весо, много сериозна работа ни чака!" Благодарен съм на него и на продуцента Мария Лалева за това, че ми се довериха и изпитват уважение към актьорския труд.

На снимачната площадка на филма "Дамасцена", реж. Тодор Анастасов

Филмът е изцяло частно финансиран от Продуцентска къща "Дамасцена".

Българското кино не е съсипано. То мина през тежък период. Но българските режисьори и актьори са живи, трудоспособни. Тази година предстоят премиери на още 3-4 хубави български филми. Участвал съм в миналото в представления, които не знам защо са направени. А аз искам да знам какво е целта на нещо, в което участвам - какво искаме да покажем, какво искаме да постигнем, но без обичайните клишета.

- Разкажи повече за твоя герой?
- Главният герой се казва Течо. Много се увлича още от дете от историята на траките, чете за царицата на розите, защото израства в този край. След време влиза в розоварната и започва да се занимава с розово масло. Но идва преходът, започва ликвидация на предприятия и отчуждаване на земи, собствеността от държавна започва да става частна... Течо анализира ситуацията и решава, че няма да бъде така, както му казват, а ще действа според своите морални принципи.

За него няма оправдания като - виновна ми е ситуацията, виновна ми е държавата, виновни са лошите хора... Като искаш да направиш нещо, го правиш. Не се плашиш, а действаш. Той прави Първа частна розоварна. На няколко пъти системата го смачква, но той не спира. Отстоява си принципите и мъжки поема всичко, което го чака. Системата може да е грешна, но твоята лична система, ако работи правилно, ти обезателно ще се справиш.

На снимачната площадка на филма "Дамасцена", реж. Тодор Анастасов

- Трудна ли беше чисто актьорската ти подготовка за филма?
- Отидох преди началото на снимките. Исках да видя мястото, какво представлява розоварната, какво всъщност е розовото масло. Всъщност дали правиш розово масло или си библиотекар или зъболекар, или работиш земя, или гледаш животни, няма особено значение. Важното е да си тук и да си гониш твоята цел. Да се чувстваш добре тук, където си се родил.

- Филмът има амбицията да разкаже на зрителите за българската мечта, да вдъхнови българите, че си струва да живеят и работят в родината си?
- Ако успеем с филма поне 5 човека да върнем от чужбина в България, да ги убедим, че това има смисъл, значи сме си свършили работата. Наскоро разбрах, че двама мои близки хора от миналото заминават да живеят в чужбина. Факт е, че 2.5 млн. българи живеят в чужбина.

А уж живеем в мирно време, то вече не знаем какво е мирно време и какво е война, но... Няма война, в която България да е губила толкова хора. Много от нашите българи не искат да работят по местата, където са отраснали.

- Остана ли у теб някаква горчивина от атаките срещу филма "Дякон Левски"?
- Какво е говорил този и онзи, няма никакво значение. Да са живи и здрави! Виждам, че с времето позицията на много хора, с които разговарям, се променя, преосмисляйки видяното. На мен ми беше дадена възможност да изиграя образа на един символ в България.

Във филма "Дякон Левски", реж. Максим Генчев

Научих много неща за живота му и за позициите му. Не лозунгите - лозунгите всички ги знаем. Можем да го цитираме, да повтаряме думите, които ни е оставил. Но защо ги е казал - това е интересното. Как е успявал да убеди толкова много хора, без медии, без пиари, без пудра?

Как е преодолявал себе си всеки ден, физическата болка и изтощение, обидата от това, когато не ти вярват. За себе си някои неща успях да си обясня. Левски е изчел много литература, история, бил е информиран за политическите процеси в Европа и затова е бил толкова прозорлив за случващото се в България.

- Ти самият по-различен ли си след ролята на Дякона? 
- Разбира се, чисто човешки израстнах. Бях в периода между 30 и 36 години. Когато от момче започваш да ставаш мъж, променя се начинът ти на живота, вече имаш много по-голямо чувство за отговорност.

- Винаги си бил бунтар, сменил си много училища по тази причина...
- Не знам какво означава бунтар. Да речем, че имам друг темпоритъм на живот. Пулсацията, в която съществувам, е различна от на много хора, пък то и по принцип на всеки човек е уникална. По различен начин приемам света, може би. Винаги каквото съм мислил, съм отивал и съм го изцепвал, каквото съм искал да направя, съм го правил.

Много често без да се съобразявам със ситуацията, системата и позицията, в която съм. И разбира се, ми е носело негативи, а и не винаги е било правилно. Вследствие на това натрупах изключително много спомени и неща, които съм свършил - и правилни, и неправилни. Но мисля, че всичко това е в мой в плюс.

Тийнейжър с бунтарски дух (Снимка: Личен архив)

Белене, където израстнах, беше градче, в което заради атомната електроцентрала живееха много млади хора, на годините на майка ми и баща ми тогава, заедно с децата си. Въобще не отговаряше на представата за малък, провинциален град.

Там през 1989-1990 година прослушах "Депеш мод", подстригах се като тях, което беше малко шокиращо, започнах да нося шотландски полички като Аксел Роуз и да карам скейт борд, слушах и "Металика"...

В бебешките му години (Снимка: Личен архив)

С брат си и сестра си (Снимка: Личен архив)

Още

Дарин Ангелов: Чочо Попйорданов ми подсказа кога да предложа брак на жена ми!

Дарин Ангелов: Чочо Попйорданов ми подсказа кога да предложа брак на жена ми!

Малко по-късно си пуснах дълга коса и я направих на плитки. Харесвах хип хоп и брейк, в същото време танцувах народни танци в читалището.

Сигурно в представите на хората съм бил странно човече. От училищата съм изключван заради неизвинени отсъствия.

Един път избягах от час по физика, защото в нашия клас дойде нова учителка по български език и литература и ни преподаваше урок за Алеко Константинов.

Много ми беше интересно, избягах от физиката и отидох в съседния клас, за да слушам отново за Алеко Константинов.

Казах, че съм брат близнак на Веселин от другия клас.

А учителката нова - не знаеше кой кой е... Това още го помнят учителите там.

Снимка: Личен архив

Не съм бягал от час, за да правя глупости. Понеже бях хиперактивен, понякога учителите ме пращаха по време на час да играя в двора баскетбол, за да си израходвам енергията. Един път в коридора, където карах кънки, блъснах най-строгата учителка. Е, такива неща...

Още

Радина Кърджилова: Деян ме глези с внимание, вкусна храна и ... още нещо

Радина Кърджилова: Деян ме глези с внимание, вкусна храна и ... още нещо

Доста училища съм обиколил. Учил съм ядрена електротехника в Белене.

В Плевен при баба и при дядо учих в Строителния техникум - архитектура с немски, във Втора гимназия "Анастасия Димитрова", в Механотехникума - съобщителна техника. В Хисаря също съм учил, защото дълги години имах много големи проблеми с бъбреците, с много тежки кризи.

Докато съм се лекувал, съм бил в училището на Санаториума.

- И как се появи идеята да се занимаваш с актьорство?
- Дойдох в София да кандидатствам за полицай в Школата в Симеоново, тъй като и баща ми работеше в системата като следовател - криминалист. Бях много подготвен, тогава изключително много тренирах.

Снимка: Личен архив

- Сигурно си бил впечатлен и от работата на баща си?
- Баща ми дори ме е водил няколко пъти да видя как води разпитите и като по-малък е като по-голям. Това не е представата ни от филмите и сериалите. На мен винаги ми е бил любопитен начинът на задаване на въпроси, особено при интересен събеседник, възможността да промениш логиката на разговора. Когато не владееш ситуацията, да смениш акцента, да създадеш нова ситуация, за да можеш да я контролираш. Това за мен беше по-интригуващото.

Още

Звездата от "Откраднат живот"      Дария Симеонова: Обичам! Заявявам - зависима съм!

Звездата от "Откраднат живот" Дария Симеонова: Обичам! Заявявам - зависима съм!

Бях още много малък, когато и майка ми, и баща ми участваха в самодейни състави.

Ходех да ги гледам по представления. Един актьор и режисьор Георги Габровски от Плевенския театър, който после ме подготви за НАТФИЗ, когато работеше с тях, идваше вечер да спи вкъщи. С нашите си говореха, слушах ги, и ми беше много интересно.

През 1999 г. ме приеха в класа на проф. Димитрина Гюрова. Излязоха и резултатите от Академията в Симеоново.

Бяха ме отрязали на изпита по български език и литература.

- Като студент си работил, за да можеш да се издържаш. Какви са ти спомените от тогава? 
- Работех какво ли не. На автомивка, всякакви ремонтни дейности ходехме да правим с някакви бригади. Имаше една много сладка работа - бяха ни взели мен и още един актьор като промоутъри на известна марка уиски.

Пращаха ни по заведения, в които свирят готини банди - джаз и рокендрол. И ни плащаха да бъдем в тези клубове. Тогава съм си комуникирал с президента Петър Стоянов, с Гиньо Ганев... Черпехме хората с уискито и си говорехме за кино, за театър... Много хубаво беше! Дават ти пари да се радваш на живота.... И между друго, плащаха много добре!

Снимка: Личен архив

- Казвал си, че изпадаш в емоционални състояния, които се люшкат от едната крайност в другата...
- Такъв съм си от дете. При всеки човек го има. При едни е по-силно изразено, при други по-слабо. Много приятели са се шегували през годините, че името Веселин Плачков ми подхожда и на характера, защото имам големи амплитуди в настроението. Такъв ми е характерът. Като съм тъжен, съм много тъжен, като съм весел, съм много весел. На моменти съм си казвал - сигурно съм шизофреник. (смее се)

Водя тежки монолози вътре в себе си за определени ситуации, разсъждавам, анализирам... Но истината е, с времето ставам много по-обран. В някои случаи знам, че дори и да съм прав в момента, ако го кажа, просто събеседникът отсреща няма да го разбере. И затова няма смисъл изобщо да го казвам. Ставам по-умерен и се опитвам да туширам младежкия си ентусиазъм. Но само външното му изражение стихва, иначе той си е вътре в мен.

Снимка: Impressio

- А кога за последен път си плакал, като сме тръгнали да се шегуваме с името ти?
Много отдавна не съм плакал. Не се срамувам от сълзите, но наистина не си спомням. Моите емоции са повече яд и гняв. И все искам да ми олекне на душата, и не ме олеква. Няма как да стане...

- Обясни се в любов във Фейсбук на приятелката си - певицата Мариана Попова. Явно наистина си експанзивен и открит, и до болка откровен...
- Написах на Мариана, че я обичам, за да се спрат всякакви спекулации. Но се започна едно мелене там... Затова реших да нямам профил във Фейсбук и веднага го изтрих. Хората не ги интересува моя живот, живота на Мариана, нашия съвместен, кой с кого бил и защо бил...

Това няма да промени нищо тяхното ежедневие, нито ще им е в плюс, нито ще им е в минус. Това е любов към селската клюка, гадост! Да, има двама души, които живеят заедно и се обичат.

- Вярно ли е, че си я поканил в Плевен на среща с вашите на миналия Великден?
- Да, разбира се. Просто решихме да се знаят тези неща.

С любимата си - певицата Мариана Попова (Снимка: Личен архив)

- Как се запознахте? 
- Преди две години в Кърджали участвахме в проект по идея на една наша обща приятелка - Денислава Ангелова, която ни запозна.

Една година си бяхме само приятели. Казах на Мариана, че я помня още от времето, когато обикаляхме по онези клубове, за които разказах. Тя пееше с "Кокомания" тогава. Групата беше хит. Мариана, както всички знаем, е един от големите гласове на България. Това е моето мнение много преди да сме заедно.

- Какви проекти ти предстоят?
- Водя само предварителни разговори, няма нищо конкретно. Канили са ме да участвам в много неща, и в реклами, и в какво ли не, още след завършването на НАТФИЗ. Предпочитах тихо и кротко да работя друго, няма срамен труд, и да си играя в театъра.

Още

Калин Врачански пред Impressio:  Писал съм приказка за любима жена. Но беше отдавна.

Калин Врачански пред Impressio: Писал съм приказка за любима жена. Но беше отдавна.

Вместо да направя компромис със себе си. Когато направиш компромис с принципите си, каквото и да кажеш после - няма смисъл.

Те самите ти действия говорят.

Не може да участваш в хиляди глупости и после да говориш: "Тя, моята филисофия..." Каква философия - ти си тръгнал срещу себе си, излъгал си себе си...

Не ме притеснява да кажа "не" и срещу много пари. Може да сме бедни, но не сме евтини.

Искам да бъда част само от хубави неща, които се случват и да знам каква е целта на занятието.

  (Снимка: Impressio)

Още

Актьорът Валери Йорданов пред Impressio: Зорница София е екстремна и това ни вдъхновяваше

Актьорът Валери Йорданов пред Impressio: Зорница София е екстремна и това ни вдъхновяваше

На 18 юли в Карлово, на рождения ден на Левски, беше премиерата на "Разпитът", в която играем с Христо Мутафчиев.

Сега започваме цикли турне в градовете, където той е правил комитети, всъщност из цялата държава.

Пиесата е по архивите от разпитите на Васил Левски.

Никъде той не споменава нито едно име, не издава никого. В още една пиеса влязох - "Изневери вповече", където работя с прекрасни колеги - Албена Михова, Христо Гърбов, Стела Ганчева и Евгени Будинов, които играят пиесата от отдавна, но Александър Димов заминал за чужбина и те поканиха мен на неговото място.

Подготвяме и нова пиеса, която ще играем на сцената на "Сълза и смях" и ще излезе през октомври.

Там сме със Сашо Дойнов, Иван Радоев, Ненчо Илчев, Албена Михова, Албена Павлова. Режисьор е Емил Марков. Оригиналното заглавие е "Дядо Коледа е боклук", но ще променим заглавието.

- Вярващ човек ли си, търсиш ли за своите дела благословията на Господ?
- Не обичам догмите и изпадането в зависимост. Уважавам църквата като институция, но не всичко, което се случва там ми харесва там като процеси. Не искам някой да държи хората чрез църква или чрез партии в подчинение и зависимост. Поканиха ме наскоро на празник в един храм.

Толкова много народ, такова набиване, такава суета... Аз мога да вляза в храма, и като малък майка ми ме водеше, когато няма никой. Да постоиш и да си помислиш...

Снимка: Impressio

Още

Звездата Албена Павлова пред Impressio: Ако се върна назад, не бих била толкова строга майка

Звездата Албена Павлова пред Impressio: Ако се върна назад, не бих била толкова строга майка

После открих, че да си поговориш със себе си и с това, в което вярваш, можеш да седнеш и горе в планината, където ходя.

За това няма формула... Само не искам някой да ми казва каква е формулата! Не приемам, че някой на мен може да ми каже как трябва да обичам, как трябва да живея.

Никой на мен не може да ми каже такова нещо. Нали се грижа за близките си, обичам ги, искам хората да ми се доверят, и да им помогна с каквото мога...

С дъщеря си Андреа (Снимка: Личен архив)

Снимка: Impressio

Интервю на Валерия КАЛЧЕВА

Коментирай 0

1/1

Веселин Плачков в редакцията на Дир.бг (Снимка: Impressio)

Веселин Плачков в редакцията на Дир.бг (Снимка: Impressio)

В риалитито "Черешката на тортата"

Във филма "Дякон Левски", реж. Максим Генчев

С любимата си - певицата Мариана Попова (Снимка: Личен архив)

С брат си Тихомир (Снимка: Личен архив)

Снимка: Личен архив

На снимачната площадка на филма "Дамасцена", реж. Тодор Анастасов

На снимачната площадка на филма "Дамасцена", реж. Тодор Анастасов

С дъщеря си Андреа (Снимка: Личен архив)

Снимка: Личен архив

Снимка: Личен архив

С брат си и сестра си (Снимка: Личен архив)

Тийнейжър с бунтарски дух (Снимка: Личен архив)

Снимка: Личен архив

В бебешките му години (Снимка: Личен архив)

Снимка: Impressio

Снимка: Impressio

Снимка: Impressio

Снимка: Impressio

(Снимка: Impressio)

Снимка: Impressio

Снимка: Impressio

Снимка: Impressio

Календар

Препоръчваме ви

Маестро Пламен Карталов: Сбъдвам мечта от 1987-а, защото ще направим мюзикъла „Клетниците“

В момента режисьорът работи върху "Фантомът на операта", чиято премиера е през януари 2019-а в Музикалния театър

Създателят на ансамбъл "Чинари" Асен Павлов: Българинът не е единак. Правят ни такива!

"Мъжкото присъствие, женското танцуване - неща, които в днешно време някои размиха, във фолклора са бетон", казва душата и двигателят на първия частен ансамбъл в България

Георги Андреев: На една сцена съм бил с Жан Люк Понти и с Робърт Плант, но мечтата ми е да свиря с Йо-Йо Ма

"Последният път, когато ансамбъл "Филип Кутев" съпровожда Президента, беше преди 6 години", споделя главният му диригент пред Dir.bg

"Цигуларката на Бога" - театралният пясъчник на Доротея Тончева и Стефан Цанев

"Изкуството нито се яде, нито се пие, нито се обува, нито се облича", казва режисьорът Мартин Киселов или защо последната пиеса на творческата двойка не може да бъде разказана в един "кръстосан разговор"

Диригентът на Болшой театър Павел Клиничев: Музиката се дели на гениална и по-посредствена

"Възхитен съм от компетентната реакция на българския зрител", подчерта почетният гост на класическия музикален шедьовър "Баядерка", представен в Софийската опера и балет

Кралицата на глината Йова Раевска оживява с изложба за своя 100-тен рожден ден

"Искам тази изложба да бъде нещо много различно, нещо което досега не се е случвало в България", казва внучката на забележителната художничка Ейми Горин-Чапман