СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Велислав Павлов: "Илюзии" е галещ спектакъл отвън, а отвътре - хапещ, трансформиращ и лекуващ
"Силно се надявам сцената на Театър "Азарян", както и сцена ДНК да останат действащи и възможни за независимите артисти и работата им, защото са абсолютно нужни за развитието на театъра и съвременния танц в България!", споделя актьорът
Автор : / 1821 Прочита 1 Коментара
Велислав Павлов в спектакъла "Илюзии" от Иван Вирипаев, режисьор Младен Алексиев (Снимка: Боряна Пандова)
"Благодаря ти, че с твоя помощ разбрах какво е любовта, що за сила е тя. Това е такъв дар, такова чудо: нещо да те заставя да се променяш. Да полагаш усилия и да трансформираш онзи, който си. Дошъл си един на белия свят, а си тръгваш друг. Значи действително си живял. Живял си истински. И само любовта ни дава шанс да живеем така."
Спектакълът за природата на любовта "Илюзии" от Иван Вирипаев, под режисурата на Младен Алексиев, можете да гледате на 16 април от 18.30 часа на сцената на Театър "Азарян".
Екипът на продукцията от "Тихо пространство" представи своята позиция относно възникналите въпроси около статута на Театър "Азарян", копродуцент на представлението, и втвърдяването на финансовата политика на Националния дворец на културата - НДК:
"Илюзии" е представление за любовните трепети и отношения, за неизказаните мисли и чувства и съпружеските тайни, но в най-голяма степен това е спектакъл за неуловимата природа на най-съществените неща в живота ни - нещата, на които рядко обръщаме внимание навреме и за които рядко имаме точните думи, за да ги изкажем.
На сцената две млади двойки (Елена Димитрова, Неда Спасова, Васил Читанов и Велислав Павлов) леко и някак на шега ни превеждат през последните дни от живота на две 80-годишни приятелски семейства сякаш са били невидими свидетели на всички техни действия, думи, мисли и чувства през целия им живот като ни разкриват, че копнежът ни да бъдем обичани, както и нуждата ни да даваме любов, никога, ама никога не спират.
Велислав Павлов за неуловимата природа на истината и илюзиите, за финото взаимодействие на сцената, как се събира страх и смелост в едно, за да си каже "е, този път ще им разкажем играта!":
- За любовта по време на пандемия, за театъра по време на пандемия, премиера по време на пандемия, за илюзиите по време на пандемия... Изморихме ли се да повтаряме "по време на пандемия"?
- От състояние на пандемия се наложи да скочим директно в състояние на война, на варварско и безогледно нападение от страна на Русия срещу Украйна.. и с това още няколко илюзии отиват директно в коша за боклук!
- Как се чувствате?
- Старая се да запазвам спокойствие, но мога да кажа, че чувството ми за справедливост напоследък е особено засегнато... има някакво изтощение от всичко наоколо.
- Авторът на "Илюзии" Иван Вирипаев е от водещите съвременни руски режисьори, актьори, драматурзи и сценаристи. Самият той заяви, че дарява хонорарите си от руските държавни театри на украинските бежанци. Мислите ли, че творецът е длъжен да вземе позиция в такива моменти?
- Този дълг, за който говорите е дълбоко свързан със съвестта, с нещо дълбоко лично, което живее във всеки човек.. свързано е с чувството за справедливост и състрадание към болката на другите.
Доволен съм, че автор, по чийто текст участвам в представление, един от най-интересните в съвременната драматургия, застава с тази позиция, напълно го подкрепям! Действията на руската държава спрямо народа ù и останалия свят, мога кажа от дълго време, дълбоко ме отвращават - това е моята позиция и мисля, че не-заемането на позиция е загуба на време.
Още
Актрисата Елена Димитрова: Интересува ме маската, с която се представяме и неврозите, скрити зад нея
- Режисьорът Младен Алексиев постави "Илюзии" за пръв път на българска сцена още през 2013 г. Тогава вие участвате няколко пъти по заместване, но сега сте изцяло част от екипа от самото начало на работата по създаването на обновената сценична трактовка. Разкажете ни как тя е различна от предходната?
- Този път си позволихме да работим повече върху мотивацията на персонажите разказващи историите, върху тяхната среща на сцената.
Родиха се взаимоотношения на базата на които стъпи начина на разказване и живеене на сцената, на партниране... много фина и деликатна работа, за която всеки път трябва да се борим да се случи и когато това стане, удоволствието е огромно!
Много обичам това представление и съм благодарен на режисьора Младен Алексиев за този процес!
- Комедия за природата на любовта в "галещ" спектакъл. Ще ме допълните ли?
- Галещ - когато се гледа отвън!
А отвътре - хапещ, трансформиращ и лекуващ!
- Изходът на лабиринта от пътищата на любовта винаги ли е като разказ с неочакван край?
- В един лабиринт винаги е интересно изгубването и търсенето на пътя, криволиченето, лазенето, препускането, умората, целият живот в крайна сметка, но, когато става въпрос за любов, краят е последното, което би ме интересувало..
- Кое се стремите да е водещо във вашата работа като театрален актьор, когато изграждате една роля и как се разказват приказки за любовта от сериозното, моралното, през изненадата до смеха и намигването с усмивка?
- Винаги максимално бягство от клишето, от "очакваното" за образ.
Възможното честно и директно търсене на комуникация с текста, темите и чувствата си, винаги се стремя да е като за първи път. Стъпвам с максимално уважение към собствената си дистанция.
И винаги в търсене на чувство за хумор, на адреналина от неочакваното, от срещата с други хора.
Събирам целия си страх и смелост в едно, за нещо ново, и разбира се, една част от мен всеки път ми казва "е, този път ще им разкажем играта!".. (усмихва се)
- Разкажете ни повече за сценичното ви партньорство с Неда Спасова, Елена Димитрова и Васил Читанов, както и за техните герои?
- Между нас на сцената има такава спойка, че зрителите сами ще усетят нашата заедност, когато дойдат на спектакъла.
Синхронът, който имаме е страхотен, на това се крепи на драматургията представлението, идваща донякъде и от самия текст.
Четиримата заедно с режисьора Младен Алексиев успяхме да изградим още едно ниво на комуникация между персонажите именно поради възможното партньорство между нас на сцената.
Това е и една от съществените разлики с предишната версия - сега много повече си позволяваме "да си играем" заедно и да разкажем нещо повече от това, за което се говори в текста, да сложим собствен подпис. Страхотен отбор сме!
- Илюзиите за живота и любовта по-истински ли са, ако са разказани от другия?
- Една история е невъзможно да бъде разказана без наличието на Другия. Много важно е да си даваме сметка правим ли достатъчно място за ‚другия", за ‚другите" в нашите истории...
И така, ако сме внимателни имаме шанс да чуем и разберем една по-пълна история на любовта и живота си, да видим себе си там, да видим още малко истина.
За да имаме сила да махаме илюзиите, не можем без другия!
- "Разказ за неуловимата природа на истината, която винаги е относителна и никога абсолютна" са част от думите, представящи "Илюзии". А истината в спектакъла бягство ли е или спирка? По-лесно ли се живее с илюзии?
- Бягство или спирка? По-скоро бих казал тунел...
Илюзиите са нещо, за което е добре да си даваме сметка и постоянно да се опитваме да опровергаваме. Илюзиите са това, което може да ни вкара в катастрофа. В нашето представление правим това с "прекрасно чувство за хумор" (цитат от пиесата - бел.ред.)
- В кои други представления можем да ви гледаме в момента?
- На сцената на Театър Азарян освен в "Илюзии" още и в "Шахнаме".
Силно се надявам тази сцена, както и сцена ДНК да останат действащи и възможни за независимите артисти и работата им, защото са абсолютно нужни за развитието на театъра и съвременния танц в България!
Освен това, в още един много специален за мен независим проект на Emergency Theater, казва се "Сцени на разсъмване" и го играем на сцената на Национален студентски дом в София.
В момента играя още в "Капитал (на) грешка" и "Пиано в тревата" в Народен театър и в "Рибарят и неговата душа" в Театър 199.
Интервю на Тина Философова
Заповядайте на "Илюзии" от Иван Вирипаев на 16 април от 18.30 часа на сцената на Театър "Азарян".
Спектакълът "Илюзии" се появи за пръв път на българска сцена през 2013 година. Осем години по-късно този текст и тази негова обновена сценична трактовка ни приканват да направим една мъдра пауза, да поспрем, да погледнем на своя живот отстрани и да си напомним как не бива да пропускаме "важните неща". Защото животът е кратък, а илюзии ни дебнат на всяка крачка.
Участват: Елена Димитрова, Неда Спасова, Васил Читанов, Велислав Павлов
Превод: Нева Мичева
Режисьор: Младен Алексиев
Сценична среда и костюми: Евгения Сърбева
Авторска музика: Калин Николов
Във видео епизодите: Ваня Михайлова, Юлия Калудова, Русчо Тихов, Христо Буцев, Таня Загорова, Александър Миховски
Оператори: Боряна Пандова, Иван Дончев
Графичен дизайн: What if... / Kontur Creative
Комуникация: Ина Дублекова, Кремена Христова (Култура фондация А25)
Координатор: Славена Зайкова
Продукция на Тихо пространство
В копродукция с Театър Азарян, НДК
Спектакълът се осъществява, благодарение на финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура" по Едногодишна програма за подкрепа на частни професионални организации в областта на изкуствата 2020 в партньорство с Resonator - хъб за споделени иновации, Concept Studio и Kontur Creative.
Преводът на пиесата, както и първата реализация на спектакъла, са финансирани от Столична програма "Култура" за 2013 г. Видео епизодите са осъществени със съдействието на Concept Studio, New Actors Studio, СБАЛ Йоан Павел, Хотел Зенит.
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Finterview%2Fvelislav-pavlov-ilyuzii-e-galesht-spektakal-otvan-a-otvatre-hapesht-transformirasht-i-lekuvasht&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2022%2F04%2F11%2F2339456%2F768x432.jpg%3F_%3D1649745084&description=Велислав Павлов: "Илюзии" е галещ спектакъл отвън, а отвътре - хапещ, трансформиращ и лекуващ ', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}