СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Световноизвестният Камен Чанев: Иска се смирeние и да знаеш, че имаш ли глас, е от Господа
Все още не съм изпял Отело, например. Мисля, че вече стигам до нея, споделя пред Dir.bg големият ни тенор
Автор: / 8156 Прочита 5 Коментара
Снимка: Личен архив
В момента, без съмнение, Камен Чанев е най-успешният български тенор с международна кариера. Който следи отблизо кариерата му знае, че само в рамките на един сезон, броят на професионалните му ангажименти е огромен. Почти всяка седмица лети към различна точка от земното кълбо, за да дава наслада на публиката със своето изкуство. В последните години все по-често отделя време да зарадва и българските меломани.
Никога не дели сцените у нас на големи и малки. Можете да го чуете и видите и в София, и в Пловдив, и в Бургас, и в Стара Загора. Той е от артистите, които не се щадят на сцената. Публиката го обича, защото неизменно усеща, че Камен Чанев излиза пред нея винаги с една и съща задача - да пее на върха на възможностите си и да се раздаде докрай на своите почитатели. Той е от онези певци, за които никога не се притесняваш дали всичко в партията им ще излезе точно и на място, не трепериш за високите му тонове. Той е сигурен, уверен и стабилен на сцената. Какъвто трябва да е всеки истински тенор.
Представяме ви Камен Чанев ексклузивно пред Dir.bg:
- Намирам Ви в Сен Гален /Швейцария/, разкажете ни за проекта, в който сте ангажиран?
- Репетирам "Трубадур", постановката е на операта тук и е част от фестивал, който се провежда всяка година. Спектакълът е леко осъвременен, но направен с вкус. Репетираме почти месец и ще имаме две представления.
- Веднага след Сен Гален Ви предстои нещо много интересно- "Аида" на крепостта "Туида". Свързана ли е по някакъв начин тази крепост с Вашето детство?
- Не, напротив. За първи път я видях, когато решихме да правим тази постановка. Само бях чувал за нея, защото тя носи едно от старите имена на Сливен, който е доста древен град. Между другото крепостта е открита скоро. Когато съм бил дете се е знаело, че има нещо, но не е била разкрита. Направена е атрактивно и доста туристи я посещават. Разположена е на гояма площ и е много красиво там. Видях я преди месец и се изненадах, защото въобще не съм предполагал, че има такова място в града. Гледката е невероятна.
Сцената ще е построена така, че зад гърба на артистите ще бъдат Сините камъни, надолу се вижда града, от дясната страна има друга планина. Въобще древните траки са знаели къде да строят селищата си.
- Със сигурност, но едва ли са предполагали, че тази крепост ще се превърне в нова оперна сцена...
- Това е моя идея. Аз много се впечатлих от това място и реших да го предложа на моя приятел Огнян Драганов и да се опитаме да направим нещо. Даже идеята ми е това да продължи като летен оперен фестивал.
- Защо избрахте първата постановка, която да покажете на това място да бъде точно "Аида"?
- По ред причини. Знаете, че "Аида" е най-изпълняваната опера на открито, най-зрелищната и е хубаво да се открие този фестивал с такава монументална творба. Още повече, че мястото е много обширно и има възможност да се направи тази мегапродукция - два хора, много статисти, школата за древни бойни изкуства "Бага-Тур".
- Пеете на много места и в България, и в чужбина, но как се чувствате, когато пеете в родния си град Сливен?
- Аз, честно казано, в Сливен много рядко пея, откакто съм тенор. Преди Нова година ме направиха почетен гражданин на града и трябваше да изнеса един концерт по този повод. Тогава за първи път пях след толкова много години. Знам, че в Сливен има оперна публика, защото дълги години там беше учебният оперен театър, от който са излезли много световни оперни звезди. Има глад за опера. Имайте предвид, че билетите за "Аида" вече са свършили.
- Вие сте един успешен човек, казват, че зад успеха стоят първите седем години. Какви бяха първите седем години на Камен Чанев?
- Първите седем години минаха в спорт, бях плувец, но надделя ходенето на хор. Започнах да пея в детския хор на акад. Методи Григоров "Дружна песен". Лека полека от малкия хор преминах в големия смесен хор, след като гласът ми мутира. И без да искам влязох и в Консерваторията. Когато човек е на 16 години, не мисли да става оперен певец. Но постепенно се влюбва в музиката...
- Мислите ли, че плуването помага на певческото дишане ?
- Разбира се. Аз всяко лято се занимавам с подводен риболов, много интензивно, когато имам свободно време съм с харпуна и съм под водата. Имам специални съоръжения, ходя в Гърция, в Хърватия и това ми е хоби, разтоварване от ежедневието. Доста често ходя на Херакини. Имам и разрешително за подводно гмуркане още от ученик. Но нямам време, случва ми се две, три седмици в годината. Защото ето сега ще привърша да пея на 29 юли и на 21 август започвам да пея отново.
- Да си поговорим за Радамес от "Аида", защо избрахте точно него да покажете на родната си публика. Имате ли комфорт в тази партия?
- В нито една партия няма комфорт за тенора, особено в тези драматични роли, които аз изпълнявам. Просто ролята е много хубава, много "оперна" и е представителна за един добър тенор. Това е един от бисерите на теноровите роли. Разбира се, съобразявам се, че Верди е по-разбирам за широката публика. Има композитори, които са по-трудно смилаеми, и се иска по-голяма подготовка от страна на зрителите.
- Но ми се струва, че това е партия, която много често пеете.
- Понеже тази партия е една от най-трудните в света. За съжаление, аз не съм голям любител да пея много тежки партии, но така се случва.
- Винаги ми е било любопитно как се чувства един певец в такива заглавия, в които излиза на сцената и веднага започва арията му. Трудно ли е?
- Изключително трудно е, защото гласът трябва да е загрят, да е подготвен, психически трябва да си много вътре в нещата, да си събран. С тебе започва операта, публиката още не се е настанила по местата си, а ти трябва да можеш да хванеш вниманието, веднага трябва да грабнеш публиката, което е изключително трудно особено в "Аида".
- На българската сцена се усеща глад за тенори. На какво, според Вас, се дължи този глад и има ли го и навън?
- Глад има навсякъде. За съжаление и в България, и на Запад певците, които пеят в дадено произведение не ги избират диригенти или хора, които разбират от изкуството ни, а повечето пъти този избор зависи от чиновници и от хора без познания в операта- не е важно дали си добър певец, а дали ти е силен агентът или дали е приятел на директора на даден оперен театър. А в България директорите на театрите трябва да се научат, че когато не могат да си намерят тенор тук, могат да си поканят, но не компромисен тенор от чужбина, който пак е изпратен от импресарио, който е приятел пак на еди кой си. И да плащат. Аз не разбирам как може един чалгаджия да взима хонорар от порядъка на 7-8 хиляди лева, а един истински оперен певец, който е класа, когато каже такъв хонорар всички да се стряскат в България. Трябва да се научат да плащат.
Защото най-важните в една опера са певците, после са всички останали. Нямаш ли екип, нищо не става. Затова Караян беше велик, защото той знаеше кои певци от цял свят да подбере, за да направи дадената опера.
- Тенорът е специален глас. Какво се иска от певец с такъв глас, за да го поддържа в топ форма?
- Да се радваш, че го имаш този глас. И второ, никога да не си вярваш, че си кой знае какъв певец, а винаги да се самоусъвършенстваш, да искаш да вървиш напред, винаги да си недоволен от себе си и да искаш да се развиваш. Дори един спектакъл да е минал страхотно да знаеш, че може да бъде и по-добре. Не трябва да си самовлюбен, това е в основата.
- На този етап от Вашата кариера в какво се изразява Вашето самоусъвършенстване, защото вие вече сте завършен артист?
- Не съм завършен, това е заблуда! И в театъра, и в операта въобще, завършен не можеш да бъдеш. Можеш да бъдеш на някакво ниво, да си развит и да продължаваш. Защото станеш ли "завършен", трябва да слезеш от сцената. Аз си правя записи от спектаклите и после ги анализирам - къде дадена фраза не ми харесва, къде изглеждам неубедителен. Актьорски също е много важно да се припокрива това, което пееш, с играта на сцената.
- Повечето артисти, които познавам, не обичат да си гледат и да си слушат записите.
- Да, в началото и аз бях така. Обаче в крайна сметка по този начин ти не искаш да признаеш грешките си и не искаш да се "отвратиш" от гласа си. А, за да го усъвършенстваш и да го направиш по-красив, трябва да преглътнеш този горчив хап и да почнеш да разсъждаваш най-логично защо е така и можеш ли да промениш нещата.
- Само със себе си ли споделяте тези свои записи?
- Всичко правя сам. Защото човек, когато е солист, има все по-малко приятели около себе си. Особено в моя случай, когато пътувам постоянно. Да, имам много приятели след колегите, но като се видим, си говорим за други неща, не за пеене, Слава Богу!
- Много певци, когато чуят свой запис се изненадват от собствения си глас. Защо?
- Елементарно. Човек като пее на сцената, неговият глас се чува чрез костиците в черепа. Вътрешното ухо чува по един начин, а хората, които те слушат, те възприемат съвсем различно.
- Вие какво най-много харесвате на Вашия глас?
- Харесвам техниката ми на пеене във високия регистър, която си е специфично моя. Основава се на старите тенори, които аз обожавам и от които се уча. Като Джили, Пертиле. От тази школа, която за съжаление вече не е на мода, но това е истинското тенорово пеене. Защото сега има такива певци като Кауфман, които налагат баритоналното звучене и въобще "тубираното пеене", което няма нищо общо с теноровото пеене. Пуснете си старите италиански тенори, пуснете си сегашните тенори и ще ме разберете. По принцип нещата вече отиват на много зле, няма певци, които да пеят наистина по белкантов начин. По простата причина, че операта стана бизнес. Идват млади певци, които имат глас от Господа, използват ги агентите за три, четири сезона. Следващата стъпка е, когато те вече нямат глас, защото не знаят как пеят и въобще не са знаели никога, и към 40 години изпадат в криза и са дотам.
- А Вие как поддържате певческото си дълголетие?
- С интелигентност - да знаеш коя опера да изпееш, по какъв начин да я изпееш, дали е за твоя глас. Аз винаги съм казвал - "Операта е проста работа, но не е за прости хора".
Все още не съм изпял Отело, например. Мисля, че вече стигам до нея. А можех още преди 10 години да я изпея, защото имах предложения от големи театри, но я отказах.
- Кой е професионалният съвет, който сте получил и помните винаги?
- Съвети съм получавал от много хора. Но големия певец Стоян Попов ми казваше "Каменче, пей с гласа си! Недей да търсиш друг глас!" И това е много важно нещо, човек трябва да търси истината със собствения си глас, а не да имитира някого. Много певци сега слушат записи и имитират, който им харесва.
- Често правя интервюта оперни артисти и оставам с впечатлението, че тези разговори са по-скоро песимистични. Защо?
- За съжаление е така. Виждате навсякъде хонорарите намаляват. Искам да Ви кажа, че аз се срещам на световни сцени с хора, които са дилетанти в операта - и режисьори, и певци. Нещата са много зле!
- А у нас?
- Не трябва да се подценяваме! Ние имаме потенциал, просто нямаме желание - това е голямата трагедия на българина. Българинът не иска да се развива, не иска да прави нищо. И пари да му дадеш, пак не иска. Не знам, загубили сме си хъса.
- И все пак нямате ли някакъв "оперен" оптимизъм?
- Единственият ми оптимизъм, че нещо правя, е, когато публиката стане на крака след спектакъл.
- Винаги съм се възхищавала на Вашето патриотично чувство. На какво се дължи то?
- То е вродено в мене.
Все пак аз съм сливналия, сто и първият войвода, както казват. Аз като видя българското знаме и почвам да плача. Обичам много България. Когато учих при Борис Христов, съм видял каква любов имаше той към България. Наистина има някаква магия, обичам България. Сигурно и затова мога да пея.
- Мислите ли, че България отново ще даде на света такива големи певци?
- Имаме ги певците. Просто един е с по-голям късмет, друг с по-малък. Просто ние трябва да си обичаме певците повече, а не да им се възхищаваме само, когато пеят в чужбина, защото са ги признали на Запад.
Аз искам да Ви кажа, че преди да изляза в чужбина също пеех не лошо, но нямах никакво признание. След като излязох навън и се върнах, тогава дойде признанието. Ние сме малко чуждопоклонници.
Интервю на Миглена Стойчева
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}