БЪЛГАРСКА ПРОЗА
Радослав Парушев: Няма поводи за отчаяние, само за смях
"Убеден съм и в способността ни да ни се разминава на косъм, в последния момент. Не смятам, че ще успеем да се самоунищожим, въпреки целенасочените ни хилядолетни усилия в тази посока" споделя писателят
Автор : / 3439 Прочита 0 Коментара

Радослав Парушев се появява отново - но този път не с роман, а сборник с разкази. И то един от най-добрите му, публикувани досега. В "От тази страна на смъртта" ще се срещнете с 19 истории, които ни отвеждат към историята, към дистопичните усещания, сериозното, смешното, рационалното и вулгарното. Радослав Парушев споделя в интервю за Impressio, че целта му е само една: да направи читателя щастлив.
Разговор за пандемичното настроение, Апокалипсиса, оптимизма и манията по Константинопол.
Корицата на "От тази страна на смъртта" на Радослав Парушев е дело на Анна Симеонова
- След последния ти роман "Изнасилени от чудеса", защо реши да минеш към формата на късия разказ?
- Това е номер, който въртя от началото на века, вече 20 години - редувам сборници с интелектуалистки разкази (които по правило, винаги допадат на критиката) с романи (които по правило вбесяват критиката, защото й се струват прекалено вулгарни). Е - честито, следващото ще бъде роман.
- Този сборник е написан по време на пандемията. Различно е писането в такъв период - изненадващ, в който се правят опити за ново приспособяване към други условия, време, променящо хората психически, физически.
- Нищо като хората не може да се свърши през пандемията. Казвам го не само като артист, но и като ръководител на собствен бизнес.
В началото, пролетта на 20-а година, имаше наивистични прогнози, че изкуството ще спечели от възможността за концентрация и вглъбяване, предоставена от социалната изолация. Нищо не спечели в това ужасно изнервено, напрегнато, паническо, конспиративно време.
Радослав Парушев (Снимка: Личен архив)
- В книгата обединяваш донякъде историческото с постапокалиптичното. Как така Константинопол се оказа такава важна нишка? Защо?
- Подобно на много други варвари през историята, и на мен Константинопол ми владее въображението, още от малко дете, още от романите на Фани Попова-Мутафова, с които израстнах.
Когато, като възрастен, го видях наживо (това, което са оставили от него) ни най-малко не отслабих фасцинацията си. Величествено място, където е създадена съвременната човешка цивилизация, или поне - по-елегантната част от нея. Дължа на Града още книги.
- Читателят едновременно може да се отчае от света, в същото време и да се забавлява сякаш в някаква черна комедия. Кое е чувството, което искаш да оставиш в този, който чете сборника?
- Чувство за щастие.
- В разказите ти срещаме много познати събития от история, философия, политика и пандемия. Понякога можем да намерим много обяснянения за света ни днес в миналото. Смяташ ли, че историята се повтаря?
- Не, не се повтаря. Всеки ден е уникален. Но, който не се учи от катаклизмите в историята (например - Западната цивилизация не се учи от падането на Града), ще получи още от същото, или - много подобно.
- Представял ли си си понякога твоя читател? Какъв е той, как изглежда?
- Както по принцип, с много малко изключения, изглеждат читателите в България - жени с висше образование на възраст 50 - 75, от София или Пловдив.
Подписване на книги в къщата на издателство "Колибри" Casa Libri (Снимка: Издателство "Колибри)
- Като песимист или оптимист се определяш?
- О, няма поводи за отчаяние, само за смях. Няма за кога да сме песимисти.
- Апокалипсис или бъдеще предвиждаш за света от сегашна гледна точка и защо?
- Аз вярвам в способността на човешкия вид да твори добро, да прави смисъл, да изпълва пещерата със светлина и студа с топлина.
Убеден съм и в способността ни да ни се разминава на косъм, в последния момент. Не смятам, че ще успеем да се самоунищожим, въпреки целенасочените ни хилядолетни усилия в тази посока.
- Кое е последното, което човек, прочел книгата, сподели с теб, какво ти каза?
- Че това била най-добрата ми книга досега. Аз не съм сигурен, че е така. Но, както знаем, сигурността е за посредствените.
Автор: Юлия ВЛАДИМИРОВА