ЛИЦА
Владимир Левчев: Чудото е винаги около нас
"Чувството за хумор е важно нещо и сатирата много често може да бъде едно политическо оръжие" казва поетът
Автор: / 789 Прочита 0 Коментара
Писателят и преводач Владимир Левчев (Снимка: BulFoto)
Имаме един толкова странен и разнообразен свят. Както казва Атанас Далчев - "Чудото е винаги около нас и ни среща всеки ден", така че да вижда човек света или живота като едно чудо, както децата го виждат. Тогава може да бъде щастлив. Това каза пред БТА поетът и писател Владимир Левчев.
Премиерата на новата му книга "Астероид. Триптих за края на света" беше точно преди Коледа.
Романът съдържа три новели, които могат да се четат и самостоятелно, а действието преминава през ХХ, ХХI и XIII век. Излиза под логото над издателство "Лексикон".
В интервю за БТА Левчев разказа за историята на романа, за силата на думите в поезията и прозата, за прогнозите за бъдещето, както и за важните неща, които ни убягват, докато правим планове именно за това бъдеще.
- Как бихте представил "Астероид. Триптих за края на света" на читателите, които тепърва ще се потопят в света на новата Ви книга?
- Самата книга е роман, но може да се чете като три свързани, но отделни новели, които се казват "Забравихме си очилата в друга епоха", "Изгорелият Младежки театър" и "Сам в Града на безсмъртните". Може да се каже, че има един герой в трите новели, който живее в три различни епохи.
На премиерата Алек Попов ще ме представи, а актьорът Симеон Владов ще прочете една глава от първата новела.
Това е една книга, която доста дълго съм я писал. Всъщност, в нея дори има малко автобиографични елементи във втората новела. Както знаете, аз пиша повече поезия, по-рядко пиша проза. Имам два романа, писани през последните двадесет години, но се смятам главно за поет. Този роман е мислен доста прецизно и в някои моменти може би прилича малко на поезия, но като цяло има, разбира се, сюжет и си е роман. При това е малко научно фантастичен и малко мистичен. Роман за края на света.
- Заглавието действително звучи доста апокалиптично, но в сюжета има ли надежда? И какво според Вас ще е бъдещето на човечеството във XXIII век?
-Тъй като няма да доживеем до тогава, можем да си го представяме по един или друг начин (Смее се - бел. а.).
Да, романът ми има някакви идеи за това накъде се развива светът, но също и идеята, че има и неща, които са отвъд пространството и времето, и които са, така да се каже, винаги тук и сега. По някакъв начин това е една врата към една по-оптимистична прогноза за света. Защото ние винаги мислим за него с някакви черно-бели краски или за бъдещето като някаква дистопия, или пък като някаква съвсем розова картина и рай на Земята.
Още
Изложбата "Черти във време (в молив и лист)" - размисъл за състоянията, които отменят Края на света
Общо взето, знаем от историята, че нещата обикновено се случват малко по-различно, отколкото хората си ги представят. И е трудно да кажем, че всичко е черно или че всичко е бяло. Имаме един толкова странен и разнообразен свят. То това може би всъщност е и най-важното, за да бъде човек щастлив - да може винаги да се радва. Както казва Атанас Далчев - "Чудото е винаги около нас и ни среща всеки ден", така че да вижда човек света или живота като едно чудо, както децата го виждат. Тогава може да бъде щастлив.
Действително, много е важно за нас дали ще има енергийна криза, каква ще бъде средната заплата и така нататък. Това са много важни неща, особено когато хората са в нужда. Но, в крайна сметка, това, което е важно в живота, са дребните неща, които понякога почти не забелязваме, докато си правим планове за бъдещето.
- А как успявате да намерите баланс между поезията и прозата?
- Разбира се, един роман е нещо доста различно от едно стихотворение. В него е много важно действието и сюжетът, характерите на героите. Но един разказ е доста близо като начин на въздействие до едно стихотворение. Той може да описва просто един миг, едно усещане, нещо, което се случва за кратко време с няколко герои или дори в съзнанието на един герой, което го прави близко до поезията.
Няма рязко жанрово разграничение, въпреки че в поезията има две неща, които са важни - едното са образите, които често са фигури на речта, метафори, тоест създава се текст и подтекст. И също музиката на езика, защото езикът звучи - той звучи във времето, както песента, а поезията е свързана с музиката.
По някакъв начин там е химията на езика - всяка дума е важна и нейното въздействие. Но, в крайна сметка, в една добра проза това също трябва да е така. Всяка дума трябва да е важна. Но когато имаме един роман от 500 страници, да кажем, не всяка дума е толкова важна, колкото в едно стихотворение от 50 думи.
- Времето, в което живеем, може ли да бъде описано с някой от литературните жанрове?
- Ако говорим за политика, винаги сатирата би била най-подходящият жанр. Смята се, че Гьоте е казал: "Ако изгубим парите си, нищо не сме изгубили. Ако изгубим приятелите си, много сме изгубили. Ако изгубим чувството си за хумор, всичко сме изгубили".
Чувството за хумор е важно нещо и сатирата много често може да бъде едно политическо оръжие. Това важи за всяко време, не само за нашето. А има и друго отношение към света, което е именно търсенето на красивото и на това, което е важно за човешкия живот отвъд политиката. В романа ми също има такива моменти - някои разсъждения за живота и света около нас, които са доста политически.
Но един роман или едно произведение на изкуството трябва все пак да има своя смисъл и отвъд злободневното, да може да се чете и след двадесет години, пък, дай Боже, и след повече от двадесет. Което значи, че политическите разсъждения трябва да са с една дистанция и с едно разбиране за важните и по-маловажните неща.
Владимир Левчев е роден на 17 октомври 1957 г. в София. Завършва Английската гимназия (1976) и изкуствознание в художествената академия в София (1982). Бил е редактор в издателство "Народна култура", списание "Глас", "Литературен вестник".
През 1994 г. заминава за САЩ с Фулбрайтова стипендия. Завършва MFA програма по творческо писане и между 1996 и 2007 г. преподава литература и писане в университети, в САЩ. Oт 2007 г. е преподавател по литература в Американския университет в Благоевград.
Автор е на стихосбирките "Аритмии", "Кой сънува моя живот", "Черна книга на застрашените видове", "Събрани сънища" и др. Автор е на романите "Любовни писма до свободата", "Крали Марко - Балканският принц", както и на редица други книги, сред които и преводи, включително на стиховете на Т.С. Елиът, Х. Тейлър, В. Висоцки и др.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}