Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

"Последният гларус" Иван - от младежките блянове до войната в Украйна

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

"Последният гларус" Иван - от младежките блянове до войната в Украйна

"Съчувствах на тъгата му от липсата на семейство, от непрекъснатото търсене на по-добрия живот в тази Европа, която блести и в същото време не е това, което сме си представяли", разкрива Тонислав Христов, режисьор на филма "Последният гларус"

Колаж: Траяна Генчева, Dir.bg

Още

"Последният гларус" на Тонислав Христов ще открие Международния филмов фестивал в Бургас

"Последният гларус" на Тонислав Христов ще открие Международния филмов фестивал в Бургас

"Съчувствах на тъгата на Иван от липсата на семейство, от непрекъснатото търсене на по-добрия живот в тази Европа, която блести и в същото време не е това, което сме си представяли.

Аз заминах за Финландия на 21-22 години, нямаше никакъв проблем. Пък сега е още по-лесно. За нас свободата да можем да пътуваме и да видим различните светове е нещо, което те не са можели да направят. Не са имали този шанс.

И след това, когато са имали шанс, всъщност не са имали вече възможност да го направят, защото животът им тръгва в друга посока.

И остава този блян по неосъществените мечти - да пътуваш, да имаш свободата да бъдеш влюбен дори, или да си женен, за когото си искаш. Защото те, когато разказаха това обясниха, че са били влюбени, не изтъкваха някакъв финансов мотив.

Старият гларус е бил влюбен в шведката. Иван също е бил влюбен в украинката, майката на сина си. Той казва, че след това никога не вече не е обичал жена. И аз му вярвам...", разкрива Христов.

Кадър от филма "Последният гларус", реж. Тонислав Христов

- Как се запозна с Иван, твоят герой от документалния ти филм "Последният гларус"?
- "Последният гларус" е последната история от трилогията за тримата Ивановци - "Добрият пощальон", за който беше първият документален филм, за втория е игрален филм - "Добрият шофьор" с Малин Кръстев и Герасим Георгиев - Геро. И третият е документалният "Последният гларус". Той трябваше да е "Добрият гларус", но го промених на "Последният гларус", защото е последният от трилогията.

Когато снимах "Пощальона" преди 10 години се запознах с всички хора от селото, които бяха 20-30 човека. Това е село Голям Дервент, близо до Елхово, на границата с Турция.

Кадър от филма "Последният гларус", реж. Тонислав Христов

Когато се запознах с него, всички хора от селото участваха в моите филми. Станахме като едно голямо семейство. Направи ми впечатление, че при него имаше една млада жена, е, млада-млада - на неговите години, рускиня. И когато в едно такова село, захвърлено на края на света, видиш някакъв човек, който малко или много не принадлежи на тази общност, си задаваш въпроса какъв е този човек, от къде е дошъл...

И тогава той ми разказа, че има приятелства с много рускини, украинки, жени от източна Европа, които през лятото особено, му идват на гости. Този разговор така си остана...

Още

Тонислав Христов: В "Добрият шофьор" Малин Кръстев и Геро разказват и свои лични истории

Тонислав Христов: В "Добрият шофьор" Малин Кръстев и Геро разказват и свои лични истории

Минаха години с тези хора от селото, снимахме филми, станахме по-близки. По-късно разбрах, че Иван е имал син, който 18 години вече не говори с него, като малък е заминал, имал е жена украинка. Синът му живеел в Украйна и му е сърдит за това, че не е бил до него.

Стана ми интересно. И трите филма, и двата документални, и игралният "Добрият шофьор" по някакъв начин са свързани с бащинството. Аз съм баща на две момчета, и винаги връзката с децата ми е много важна. И започнаха въпросите: "Добре, защо ти не си бил добър баща, защо така се случи?"

Тонислав Христов Снимка: BulFoto)

Тогава разбрах, че той всъщност всяко лято в продължение на много години, е прекарвал на "Слънчев бряг" и е бил приятел на дами от източна Европа. Бил е с тях, те понякога му плащали някакви пари...

Кадър от филма "Последният гларус", реж. Тонислав Христов

Покрай него се запознах с други гларуси, които през годините имат приятелство с дами от много европейски страни, които прекарват време при тях и като си тръгват им оставят някакви пари.

Това е тръгнало през социализма, защото не сме имали нищо, както те се шегуваха, примерно някой, който да ти даде шоколад тоблерон или крем "Нивеа". И това е било нещо много екзотично.

Доста от тях са успели да са оженят за тези жени и да заминат за чужбина. По-възрастният гларус е трябвало да са ожени за шведка, но от партията не го пуснали. Но други заминавали за Чехия, Полша, Украйна... Както и Иван се оженил за украинка.

Кадър от филма "Последният гларус", реж. Тонислав Христов

И започнахме да следим живота на Иван. Тогава дойде Ковидът. Преди да започне войната в Украйна, бяхме затворили филма. Иван изпадна в паника, започна да вади документи на сина си, акт за раждане, паспорт, да взема заеми, да му изпраща...

Звъннах на финландския процент и казах: "Виж, тук нещата продължават, трябва ми още малко време. Синът му е в Украйна, бомбардират Киев..." Текстът накрая на филма не пасваше въобще, защото той беше леко комедиен и абсурден.

Тонислав Христов Снимка: BulFoto)

Не вървеше така при новата ситуация. Трябваше да разберем какъв е адът, през който преминават тези хора. И самият Иван.

И тогава снимахме още няколко няколко месеца и затворихме филма.

Иван звънна на сина си и той му вдигна, защото разбра, че е взел решение да влезе в живота му.

Плакат на филма "Последният гларус", реж. Тонислав Христов

- Кога завършихте филма?
- Приключихме към края на 2022. И премиерата му беше в началото на 2023. Изпратихме го на два фестивала. Единият в Копенхаген, а другият е в Солун. Та са едни от най-големите фестивали за документално кино. И след това вече е бил на над 23 международни фестивали. Има международни награди. Има много номинации

- Какво се случва с Иван?
- Иван беше в Украйна. Жена му живее там и той си ходи при нея. Зимата стои при нея в Украйна, пък лятото работи на автомивка в България.

Съчувствах на тъгата му от липсата на семейство, от непрекъснатото търсене на по-добрия живот в тази Европа, която блести и същото време не е това, което сме си представяли.

Още

"Добрият шофьор" на Тонислав Христов възхити актьор на Фелини

"Добрият шофьор" на Тонислав Христов възхити актьор на Фелини

Аз заминах за Финландия на 21-22 години, нямаше никакъв проблем. Пък сега е още по-лесно. За нас свободата да можем да пътуваме и да видим различните светове е нещо, което те не са можели да направят. Не са имали този шанс. И след това, когато са имали шанс, всъщност не са имали вече възможност да го направят, защото животът им тръгва в друга посока.

И остава този блян по неосъществените мечти - да пътуваш, да имаш свободата да бъдеш влюбен дори, или да си женен, за когото си искаш. Защото те, когато разказаха това, обясниха, че са били влюбени, не изтъкваха някакъв финансов мотив. Старият гларус е бил влюбен в шведката. Иван също е бил влюбен в украинката, майката на сина си. Той казва, че след това никога не вече не е обичал жена. И аз му вярвам.

Плакат на филма "Последният гларус", реж. Тонислав Христов

- Какво става с филма ти за "шофьорката" на лодка в Лапландия, върху който работиш?
- Ще се казва "15 километра от Килписярви". Вече сме в преговори с актрисата Алма Пьости за главната роля. Тя ни е много близка, играеше съпругата на героя на Малин Кръстев в "Добрият шофьор".

Работя и по други филми, но те са все още тайна...

Интервю на Валерия КАЛЧЕВА

"Последният гларус"

Финландия/Норвегия/България 2023

Сценарий: Тонислав Христов, Каарле Ахо

Колаж: Траяна Генчева, Dir.bg

Режисьор: Тонислав Христов
Оператор: Орлин Руевски

Музика: Петър Дундаков

Продукция: Мейкинг Мувис, Финландия - Каарле Ахо, Кай Нордберг
Копродукция: ЪпНорт Филм - Кристиян Ауне Фалч, Соул Фуд - Андреа Станоева
С подкрепата на Национален филмов център

Още

Тонислав Христов с два филма на фестивала "Златна роза"

Тонислав Христов с два филма на фестивала "Златна роза"

Още

"Последният гларус" на Тонислав Христов и "Следа" на Аспарух Петров са големите победители от "Златен ритон" 2023

"Последният гларус" на Тонислав Христов и "Следа" на Аспарух Петров са големите победители от "Златен ритон" 2023

Още

С вълнуваща гала премиера "Добрият шофьор" на Тонислав Христов тръгва в кината от 3 ноември

С вълнуваща гала премиера "Добрият шофьор" на Тонислав Христов тръгва в кината от 3 ноември

Още

Алма Пьойсти пред Dir.bg: Във Финландия сме шокирани, че сме най-щастливата страна в света

Алма Пьойсти пред Dir.bg: Във Финландия сме шокирани, че сме най-щастливата страна в света

  

 

 

Коментирай 7

Календар

Препоръчваме ви

Писателят Тодор П. Тодоров: Живеем в епоха, в която мислещият човек е застрашен вид

"Свободата на словото и правото на другия станаха нещо съмнително, нароиха се нови цензори, налагат се забрани, изключвания, черни списъци" споделя още писателят

Клара Фюри: Харесва ми, когато драматургията възниква случайно

"Понякога когато думите не достигат, аз танцувам с изпълнителите и те танцуват за мен и така намираме думите, с които да облечем нещата, които правим!", разкрива известната хореографка

Десислава Терзиева: Целта ми е да отпразнувам необикновеното!

"Приемам факта, че докато някои неща се губят в превода, други се появяват от пукнатините", споделя българо-американската художничка, която представя своята нова изложба "между другото" в Sarieva/Gallery

Столина Добрева: Фестивал АЛЕГРА се превърна в семейство за нас

Директорът на Националното музикално училище Любомир Пипков за предизвикателствата на музикалното образование, успехите на децата и силата на приемствеността в музиката

Васил Василев: Театърът е изкуство, което трябва да следва пулса на живота

Печелим световни режисьори с професионализъм, страхотни актьори и добра атмосфера, конкуренцията между творците повишава качеството на продукта

Мария Абрашева: Фестивал Алегра е кауза на духа

"Разнообразната програма с интересни акценти и необичайни тандеми на сцена ще провокира отново меломаните да запазят в календарите дните, в които столицата ще вибрира на честотата на вечната класика" споделя една от създателките на фестивала