СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Jean Mar пред издаване на дебютен албум: Всичко е по-лесно, когато взимаш мастило от раните си
"Където и да се намираме, каквото и да правим, нашият най-голям враг е вътре в нас. Halo е написана за нуждата от това да търсим светлината в себе си и мисията, за която сме тук", споделя музикантът
Автор: Надежда Попова / 26 септември 2024 / 12:12 404 Прочита 0 Коментара
Той е безсрамно креативен - до степен, в която се чудим как му стигат 24 часа в денонощието за музициране, писане, бизнес, и всичко това разделено в живот между две страни в Европа.
Жан Маринов, който родната публика познава с артистичния псевдоним Jean Mar, действаше на принципа на китайската капка в издаването на сингли през последните години. Тенденция, която ще се промени, както става ясно в разговора ни.
От къщата на Петя Дубарова, в която расте в Бургас, през локализираното му в Кения и Лондон детство, до престоя му в САЩ и Шевйцария, Жан е гражданин на света с колоритен характер и сила на гласа, която завладява. Признаваме си, че го следим изкъсо от ковид периода насам, когато изстреля няколко интригуващи колаборации с Мария Маринова (Makaya) начело с Everything To Nothing. Харесваме арт меланхолията на Fallin".
Но сега ще си говорим за Halo, най-новият трак на Жан, и всичко, което му предстои, след като премести постянния си адрес в родината. Песента ще получи концертната си премиера на 17 октомври в клуб "Тънка червена линия" в София.
Снимка: Georgi Angelov: Photography
- Жан, новият ви сингъл Halo е посветен на свързаността със себе си и силата, която идва с това. В какъв момент от живота си я написахте?
- Където и да се намираме, каквото и да правим, нашият най-голям враг е вътре в нас.
Преди две години започнах едно пътуване, разучаване, вникване в себе си. Дадох си сметка за всичките грешки, които съм повтарял, и за причините зад тях, и започнах да виждам света по малко по-различен начин. Много често търсим причината за нашите разочарования и нерадости извън нас. Но всичко започва от нас.
Halo е написана за нуждата от това да търсим светлината в себе си и мисията, за която сме тук.
- Какво показва личният ви опит - има ли пряк начин човек да намери собствения си център? Как се случва този процес - като минаваш през болезнена трансформация на духа, или просто отделяш време да се изолираш от всички външни дразнители и започнеш да чуваш по-добре себе си?
- Външните дразнители ни помагат да се видим по-добре. Всеки може да се скрие и да живее в своя фантазен свят, но ние не сме направени да живеем в изолация.
Тук сме, за да намираме начин да се свързваме. Чрез свързването и обмяната с другите, нашият живот наистина намира смисъл. Но за да може човек да даде най-доброто от себе си, трябва първо да се намери.
Трябва да си прости за това което не е, и да се потупа по рамото за това което е.
Виждам толкова много хора, които не се харесват. Живеят в постоянен конфликт към себе си, и в последствие към другите.
Трябва да се научим да се виждаме, в цялата си прелест. С недостатъците си, със сенките си, със счупванията си. Едва след това приемане можем да направим крачка към заобикалящият ни свят.
- Какво стои в основата на вашето Halo, каква е мисията ви като човек и артист?
- За мен живота е един пъзел, който не направен да се нареди за няколко часа. Понякога трябват десетки години. Понякога - няколко живота.
Мисията ми като човек е да се науча да обичам живота, такъв какъвто е, и да живея "тук и сега". Мисията ми като артист е да бъда автентичен.
Понякога най-трудното е да бъдеш себе си. Какъв е смисълът на живота, ако го живееш за някой друг, за нечии очаквания, или по стъпките на някой друг?
- Планирате ли албум и ще включите ли в него и песни на български език?
- Аз пиша поезия на български език. Имам достатъчно материал да издам и сборник. Може би това също ще се осъществи.
Албумът, върху който работя, ще е предимно на английски език. Иска ми се песните ми да стигнат до възможно най-много хора.
Halo стигна и до Мексико, и е толкова приятно, когато някой от другия край на света ти каже: "В България правите топ музика!"
- С какъв екип ще работите по записите?
- Всяка песен има своя душа, която изисква различен тип искра. На този етап продължавам с екипа, с който създадохме Halo: Ташо Колев и Георги Станев, но визирам включването и на други музиканти в завършването на крайния продукт.
- Ползвате музиката преди всичко като филтър за тъгата си. В нея има доста красива меланхолия. Мислили ли сте да експериментирате и с друго звучене?
- Две от песните, които направихме с Краси Тодоров и Ташо Колев, са в съвсем друга стилистика.
Една от тях бе използвана от германския фармацевтичен гигант "Мерк" за кампания, свързана с женското здраве. Тази кампания намери частичен отзвук и тук.
В този смисъл моята музика е плавателен съд за послания и емоции, но и средство за мотивация. Ние музикантите сме рецептор за това, което стига до нас.
Понякога е трудно да се насилиш да пишеш музика, която не отразява вътрешният ти свят.
- Прекарали сте по-голямата част от съзнателния си живот в чужбина, но оставате тясно свързан с българската музикална сцена. Кои артисти са най-близки до светоусещането ви и защо?
- Голяма част от музикантите в България са герои за мен. Колеги от САЩ, Швейцария, Швеция, често ми пишат, че съм късметлия, че работя с хора на такова ниво. В САЩ, единственият начин да работиш с творци от такъв калибър, е да имаш лейбъл.
Моето вдъхновение са групите Jeremy?, PIF, Остава, Ali.
Снимка: Georgi Angelov: Photography
- Вярно ли е, че работите и върху книга? Биографична ли ще е?
- Това лято се срещнах с Иво Иванов. Много ми харесва неговият начин на писане.
За да отговоря на въпроса, ще си позволя да го цитирам: "Винаги съм вярвал, че за да откриеш една необикновена, изумителна, единствена по рода си история, трябва просто да попиташ първият случаен минувач на улицата.
Всеки човек е носител на поне една неподражаема притча... на една прекрасна песен... на един зашеметяващ роман... на един достоен за холивудска продукция житейски сценарий. Не трябва да оставяме своите страници ненаписани и своето повествование само за себе си, защото те могат да бъдат от полза не само за техния автор. Самото писане не е особено трудно.
Трябва просто да седнеш пред хартията или компютъра, да отвориш раните си и да започнеш да си спомняш, да преживяваш. Всичко е много по-лесно и истинско, когато взимаш мастило от болките си, от собствените си истории, терзания, мечти, провали и триумфи."
- Fallin" е песен, която записвате след като я чувате насън с удивителни детайли. В какви други форми ви връхлита вдъхновението?
- Всъщност, Fallin e пример за свързването между хората, което често пренебрегваме. Събудих се и усетих, че някой мисли за мен. И написах куплет, с който хванах това усещане.
Преди няколко седмици сънувах цяла песен. Беше като написана от някакъв модерен Моцарт. Събудих се и се си дадох сметка, че може би той е получавал такива "факсове", но понеже е бил съвършен музикант, е успявал да хване и да пресъздаде всеки детайл от тези сънища, от тези послания от Вселената...
Но вдъхновението не идва само в музикална форма. Имал съм налудничави идеи, които се превръщат в мост към нещо по-голямо.
- Какво възпита като качества у вас престоя в САЩ, и какво - този в Швейцария?
- Всяко пътуване е нова страница в живота на човек. Оставяйки на едно място, ние влизаме в една ригидна рамка. Но живота е многопластов, а ние сме тук да учим.
В САЩ се научих на дисциплина и много, много работа. Не усетих кога мина времето там. Работих дълги часове, понякога ме будиха през нощта, за да работя.
В Швейцария се научих на консенсус. Научих се на това, че понякога не е важно колко бързо стигаш до една точка, а как...
В България се уча на други неща. Тази България която напуснах, и тази днес, са две различни места. Което много ми напомня този цитат от Георги Господинов:
"Никое време не ти принадлежи, никое място не е твое. Това, което търсиш, не търси теб, онова което сънуваш, не те сънува. Знаеш, че нещо е било твое на друго място и в друго време."
- Кой е Жан Мар, когато не е в студио или на сцена?
- Един човек, който се учи да обича, без да очаква любов в замяна.
- Как виждате живота си след пет години?
- Животът след пет години не съществува. Единственото, което имаме, е днес, и може би ...утре. Искам да бъда полезен на децата си. Искам един ден, когато ме няма, хората да мислят за мен с усмивка. Нищо друго не остава, и нищо друго не можем да вземем със себе си.
И все пак, искам да съм тук, в България, и да се радвам на нашата красива природа. Нямам никакво желание да пътувам повече. Всичко, от което имам нужда, е тук.
Интервю на Надежда ПОПОВА
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}