НА ФОКУС
Мишел Уелбек: Хората, които имат хуманни идеи, са катастрофа
Най-известният и противоречив френски писател за Тръмп, Украйна и какво според него стои зад възхода на крайната десница
Автор: / 5659 Прочита 6 Коментара
Френският писател Мишел Уелбек е известен с пророкуващата сила на романите си (Снимка: Getty Images)
Срещам се с Мишел Уелбек в Maison Péret, оживен ресторант, предлагащ регионална френска кухня в 14-и район на Париж.
Той е дошъл навреме за обяд - което означава, че пристига в 18:00 ч. "Не мога да се храня, без да пия вино", беше обяснил той в кратък обмен на имейли преди срещата ни. "След това всичко свършва, не мога да спра да пия, затова се опитвам да отложа съдбовния час". Впечатлена от опита му за умереност, с удоволствие се съгласявам.
Най-известният съвременен френски писател е облечен с канадка, точно като тази, с която се разхождаше, когато го видях за последен път преди 15 години. Свалил я е, за да разкрие дънкова риза с перлени копчета и черни дънки, изглежда изморен, сините му очи са отворени само наполовина. Но ме посреща със слаба усмивка и изпълняваме ритуала парижкия ритуал - две целувки, по една на всяка буза.
Той поглежда към менюто, донесено от Жереми, който се оказва енергичен сервитьор от най-добрия парижки тип. Наред с другите неща, менюто предлага диви охлюви. "Струва ми се притеснително, че охлювите са диви", казва моят гост.
Уелбек започва с разказ за Полша, където се запознахме първоначално. Той беше на обиколка с книга, а аз бях журналистката, натоварена със задачата да го интервюира на сцената в няколко града. Имам ярки спомени как тичах напред-назад във влака с неговия преводач и издател, отчаяно търсейки празно купе, за да може да се пренебрегне забраната за пушене. Той, от друга страна, не си спомня да се е срещал с мен, нито дори, че съм споменала за тази среща в неотдавнашната ни размяна на мейли. Явно в неговия живот има повече интервюиращи, отколкото Мишел Уелбек в моя.
Виненият лист е от осем страници, но той поглежда за кратко и иска само една чаша - по-скоро за мое разочарование след цялата подготовка. Тъй като и аз ще пия, вдигам залога и предлагам бутилка. По препоръка на сервитьора избираме "Шабли".
Чаках да го попитам какво мисли за новия министър-председател на Франция Мишел Барние, обявен няколко часа по-рано същия ден след месеци на гневни преговори. Уелбек е приятел с бившия президент Никола Саркози и съпругата му Карла Бруни, познава крайно десния политик Ерик Земур "un peu" и е населил последния си роман "Унищожение", който излиза на английски този месец, с герои, вдъхновени от президента Еманюел Макрон и финансовия министър Бруно Льо Мер.
Очаква ме разочарование. Уелбек, който не притежава смартфон, научава, че има нов министър-председател, само от мен и казва, че никога не е чувал за Барние. Изглежда обаче развълнуван от новината, точно както се забавлява на собственото си невежество.
Авторът на "Елементарни частици" (1998) е най-възхваляваният - и най-мразеният - френски писател. Героите му нарушават табутата, като изразяват политически некоректни и често скандални мисли по редица теми - от имиграцията до ролята на жените. Посочвайки Дикенс и Балзак като свои вдъхновители и често използвайки спекулативна литература, той представя обществото без сантименти - и понякога, надяваме се, с изкривяване. Продал е милиони екземпляри по целия свят.
Питам се какво е довело до възхода на френската крайна десница през последните 20 години? "Имиграцията", отговаря той без колебание. "А също и пълното презрение на елитите."
Говори с тих глас, с кратки изречения, прекъсвани от дълги паузи, като от време на време измъква тайнствени хапчета от найлонова торбичка. Споменава референдума за Европейската конституция през 2005 г. Резултатът е "Не", който по-късно е отменен от френския парламент. "Беше преди почти 20 години, а хората все още го помнят", казва той. "Наистина ни направиха на глупаци."
"Опасно е да се подиграваш с хората", добавя той и прави пауза. "Искам да кажа, че можеш да им се подиграваш, но има граници."
Голямата политическа история във Франция тази година е предизвикателството от страна на "Националния сбор" на Марин Льо Пен (Rassemblement National). След силното представяне на крайнодясната партия на европейските избори през юни Макрон свика извънредни парламентарни избори. Национален сбор спечели по-малко места от очакваното в Националното събрание, като остана на трето място, тъй като левите и центристките партии се обединиха, а някои от техните кандидати се оттеглиха, за да увеличат шансовете на кандидатите, които най-вероятно да победят крайната десница. Уелбек нарича това "блокиране" на партията на Льо Пен "обезпокоително".
Елитите, казва той, мислят за хората като за "ploucs" (фр. - селтаци). "В Америка еквивалентът на това е hillbilly". Всъщност харесва ли той селтаците? Питам аз. Отнема му известно време, за да помисли. "Да", казва накрая, но се оправдава, че няма приятели сред тази категория. "Аз съм верен на своята класа."
Той е голям почитател на Кристофър Лаш, американски историк, който твърди, че съвременните глобални елити имат повече общо помежду си, отколкото с по-бедните хора от собствените си страни. "Той изпревари времето си", казва Уелбек. Тези елити са по-трудни за разграждане от благородничеството, разсъждава той. "Благородниците не са имали нищо, с което да обяснят правото си да останат на власт, освен раждането си. Съвременните елити претендират за интелектуално и морално превъзходство."
Като предястие Уелбек е избрал херинга, която се сервира със салата и картофи. "От Средновековието до 50-те години на миналия век херингата и треската са били единствената налична риба", обяснява той. "Не сме знаели как да ги съхраняваме, така че другите риби не са се разпространявали много."
Разказва ми историята на един известен готвач, Франсоа Вател, който трябвало да приготви риба за Луи XIV, но доставката не пристигнала, затова той се самоубил. "Човекът не се е шегувал. Още по времето на Луи XIV са се отнасяли много сериозно към храната."
Уелбек, подобно на Лаш, има репутацията на човек, който гледа в бъдещето. В "Серотонин", който излезе през януари 2019 г., се разказва за бунта на френските фермери срещу премахването на квотите на ЕС. Той излезе точно когато gilets jaunes ("жълтите жилетки") се изляха по улиците на Париж.
Той има дълга история с темата за имиграцията, особено тази на мюсюлманите. През 2001 г. той нарича исляма "най-глупавата религия" и е съден - безуспешно - за подбуждане на расова омраза. Романът му "Подчинение", който излезе на 7 януари 2015 г., в деня на нападението срещу "Шарли ебдо", разказва за ислямистко превземане на Франция. Може би истинската мишена е не толкова политическият ислям, колкото лицемерието на това, което Уелбек нарича "морална левица", която след ислямизацията на страната в книгата в крайна сметка се съгласява с изчезването на жените от публичната сфера.
Меню Maison Péret
6 rue Daguerre, 75014 Paris
Филета от херинга 12 €
Бутилка Шабли 48 €
Тартар от говеждо месо 22 €
Стек, средно изпечен €23
Бутилка Château Lalande Cabardès 28 €
Ябълков крамбъл €11
Кафе еспресо 2,80 €
Безкофеиново кафе с мляко 2,90 €
Общо (с данък) 149,70 €
"Във Франция имигрантите от Северна Африка, които обикновено са мюсюлмани, не се интегрират добре", продължава той. Не отнема ли интеграцията време? "Във Франция е точно обратното", казва той. "Проблеми създава второто или третото поколение. Свидетели сме на дезасимилация. Това е катастрофа."
Той ми налива още вино и аз го питам за скорошното му преместване в Нормандия. "Париж е твърде малък. Исках пространство." Освен това, казва той, Париж не е толкова добър, колкото е бил преди. Защо не? "О, заради всички мотори."
Наскоро той написа книга, озаглавена Quelques mois dans ma vie (Няколко месеца в моя живот), за две лични противоречия. Едното следва участието му в експериментален порнофилм, продуциран от холандски художествен колектив. Този ход говори за една от грижите в творчеството му: критикувайки либерализма, Уелбек често осъжда трудностите на мъжете на сексуалното поприще, а героите му, обикновено нелюбими мъже, използват случайния секс, порното и проституцията като средства за справяне с тежкото си положение.
След първите снимки Уелбек се отказва от проекта и се обръща към съда, за да спре пускането на филма. Той губи, въпреки че филмът все още не е пуснат. Реших да оставя тази тема дискретно настрана.
Другата полемика е предизвикана от едно интервю, в което казва:
"Желанието на коренното френско население, както се казва, не е мюсюлманите да се асимилират, а да спрат да крадат от тях и да ги нападат - или друго решение, да си отидат", прогнозира "актове на съпротива" срещу мюсюлманите във Франция и заяви, че някои французи очакват "гражданска война в близко бъдеще". Дори председателят на "Национален сбор" Жордан Бардела смята тези "обобщения" за "прекомерни". Настоятелят на Голямата джамия в Париж обяви, че е започнал съдебни действия срещу писателя, но след среща с него се задоволил с извинение.
Дали все още предрича гражданска война? Уелбек мисли известно време. "Не. Ще има много насилие, но не между мюсюлмани и немюсюлмани", казва той. "Доскоро всички имигранти, които идваха във Франция, бяха от едни и същи два региона - Северна и Западна Африка. Сега те идват от най-различни места - Пакистан, Чечения, Сомалия и други страни." Някои от тях са християни. "Те донасят своите конфликти тук. . . Във Франция се водят етнически войни, за да се контролира трафикът на наркотици", казва той, повтаряйки често срещан акцент във френските медии.
"Някои от тях завършват със стрелба с автомат." Той прави пауза. "Е, можеше да бъде и по-лошо. Във Франция все още е сравнително трудно да се сдобиеш с автомат".
До Лондон има малко повече от два часа път с Евростар, но аз съм на една вселена разстояние от церемонията по връчването на британското ми гражданство преди два дни, на която кметът отбеляза натурализацията на хора от 40 различни националности като "благословия" и "богатство".
Казвам, че във Великобритания много хора смятат, че те - и Западът като цяло - имат дълг към бившите колонии. "Във Франция на никого не му пука. Ние нямаме никаква вина", казва той и потапя багетата си в соса от херингата.
Обикновените французи, като баба му и дядо му по бащина линия, дори не са знаели, че Франция е имала колонии, казва той. "Единственото изключение беше Алжир, който беше поселение, а не колония. Хората, които бяха родени и израснали там, трябваше да напуснат. Те никога не простиха на Шарл дьо Гол, че се отказа от нея", казва той. Майка му произхожда от семейство на френски заселници в Алжир и Уелбек е живял там като малък.
Баба му и дядо му по бащина линия са били от работническата класа и са работили в SNCF, френската национална железопътна компания, разказва той. И преди това той е изразявал любовта си към тях, особено към баба си, която го е отгледала през голяма част от детството му вместо бохемските му майка и баща.
Учи агрономство, а не литература. "Исках нещо практично. Вече знаех как да чета", казва той. Не е бил част от парижките литературни кръгове. Затова ли е имал смелостта да провокира? "Скъпа Магдалена", казва той и пояснява. "Лесно е да бъдеш смел, когато не си нищо."
Сервитьорът идва да вземе основните ни поръчки. Уелбек избира говежди тартар, а аз - пържола, средно изпечена. Гостът ми иска да избера червено. Казвам, че не знам нищо за виното. "Човек трябва да знае", съобщава ми той. Сервитьорът предлага бутилка Château Lalande Cabardès, пикантен и плодов купаж от сира, гренаш, каберне и мерло, който наистина е вкусен.
Основните ястия пристигат. Както моето говеждо, така и тартарът на Уелбек се предлагат с пържени картофи и салата. Тартарът е наистина добър - казва той. Често ли идва тук? "Никога." Защо тогава го е избрал? "Мислех, че е типичен."
В "Унищожение" Франция се развива добре в икономическо отношение. Означава ли това, че той е станал оптимист? "О, не. Това е пълна фантазия. Представям си две различни икономически варианта на бъдещето на Франция - едното в "Карта и територията" [роман от 2010 г., спечелил наградата "Гонкур"], основано на туризма и местното земеделие, и второто в "Унищожение" - индустриално бъдеще, основано на смесица от дизайн и високи технологии." Първото е по-реалистично, смята той.
Споменавам едно есе от 2019 г., в което той нарича Доналд Тръмп добър президент, и се чудя дали го подкрепя и на тези избори в САЩ. "Да", казва той. "Тръмп няма да започне войни", добавя той и долива чашите ни.
Ами ако спре да подкрепя Украйна? "Това е добре", казва Уелбек. Но украинците искат да освободят територията си - казвам аз. "Какво ме интересува? В началото на войната бях изненадан, защото мислех, че Украйна е руска", казва той. "По-добре е природата да поеме своя път", добавя той в духа на принципа "силата е права". "Хората, които имат хуманни идеи, са катастрофа. Това не работи и мотивацията е съмнителна".
Като изключим многобройните провокации, през 2019 г. той получава от президента Макрон Ордена на почетния легион за литературното си творчество. "Това беше заслужено", уверява ме той.
Започва да пише, като записва мечтите си - мотив, който се появява в последния му роман. "Със сънищата е странно. Намираш ги за изключително интересни, но ако ги разкажеш на някого, той се отегчава. Затова си помислих, че вместо това ще ги запиша".
Жена на около 70 години, която е седяла сама наблизо, се осмелява и изведнъж започва да разглежда пръстите му. "Имате ръцете на Шопен, но пишете като Барток", казва тя. Уелбек приема почитанието, макар да изглежда малко смутен.
Чудя се дали някога ще получи Нобелова награда. "Не, твърде много френски автори я получиха напоследък". Той намира Жан-Мари Гюстав Льо Клезио за скучен, но харесва Патрик Модиано. Що се отнася до последния френски лауреат, Ани Ерно, не я е чел.
Ерно е казвала, че не може да понася неговото изобразяване на жените. Като жена трябва да призная, че е трудно да се срещнеш с Уелбек. Той е известен с това, че ни описва като сексуални обекти, чийто срок на годност е почти 25 години. Казвам му, че намирам това за проблематично - и депресиращо. Той почти скача от стола си, изглеждайки истински разстроен. "Мисля, че е нечестно", казва той. "Всички жени, и наистина всички, се опитват да бъдат колкото се може по-желани. И после, когато започнат да губят в играта, оспорват системата, която те първи са поддържали."
Поръчвам си ябълков крамбъл със сладолед. Уелбек се отказва от десерта, но услужливият Жереми все пак ни носи две лъжици. Има перфектен баланс между сладкото и киселото, хрупкавото и мекото. Не е нужно Уелбек да пита два пъти, за да се захване с него.
"Вижте, не аз съм създал света", казва 68-годишният мъж, който сега е женен за Цианюм Лайзис Ли, с която се запознава, когато тя пише дисертация за работата му в Сорбоната. Жена му готви, казва той, възхитителна женска черта в романите му, но само ястия, които той не яде. "Някакви вегетариански неща", въздъхва той. Той се придържа към готови ястия за микровълнова фурна, както много от героите му.
В момента не работи по нова книга. Когато започне, му отнема между една и две години писане предимно късно вечер - казва той, изпивайки еспресото си, докато аз отпивам безкофеиновото си с мляко.
Почитателката на съседната маса му е написала кратко писмо и го изпраща на разстояние три метра чрез нашия любезен сервитьор. Уелбек го прочита и го прибира в чантата си без коментар.
Бутилката червено е празна. Остатъците от ваниловия сладолед са се превърнали в меланхолична супа и след пет часа вечерта е към своя край.
Питам го дали е щастлив. "Не. Имам някои здравословни проблеми, които ме тревожат." Нима книгите му не му носят утеха? Писането го кара да забрави за живота си, да. "За последен път бях истински щастлив, когато бях на осем или десет години", казва той за възрастта, в която "човек е в хармония със света".
Не обича хората, въздъхва той. Предпочита животните ли? "Да", признава той. "Кучетата. Те са по-приятен вид."
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}