"Във Финландия имахме много интересeн разговор с една възрастна дама, която дойде при нас след прожекцията на "Добрият шофьор", и ни каза: "Съпругът ми почина преди 10 години, не съм гледала филм през последните 8 години и за първи път идвам на кино.

Вашият филм ми вдъхна надежда в живота." Не знаеш как да посрещнеш това. Жената беше абсолютно честна.

Много хора, когато излизат от филма ни са много развълнувани, разплакани... Това е хубаво, защото означава, че вълнува хората, и това е може би най-ценното.

Хората припознават емоции в този филм и ги съпреживяват, и е хубаво, когато виждаш млади и възрастни хора, които са емоционално развълнувани.", разказва режисьорът. 

Кадър от филма "Добрият шофьор", реж. Тонислав Христов (Източник: София филм фест)

След като грабна наградата за най-добър филм за последната година на София филм фест, а Малин Кръстев получи награда за най-добра мъжка роля, "Добрият шофьор" е номиниран за Годишните награди на Съюза на българските филмови дейци "Васил Гендов" в следните категории - за най-добър пълнометражен филм, Тонислав Христов - за най-добър режисьор на пълнометражен игрален филм, за най-добър дебют на пълнометражен игрален филм, Каарле Ахо,

Тонислав Христов и Константин Божанов - за най-добър сценарий, за операторско майсторство - Орлин Руевски, Малин Кръстев - за най-добра главна мъжка роля, за най-добра поддържаща мъжка роля - Герасим Георгиев-Геро, за най-добра поддържаща женска роля на Слава Дойчева, за най-добър художник-сценограф на Северина Стоянова, за най-добър звук на игрален филм - Веселин Зографов, Густаф Бергер и Лиса Нордстрьом.

За двата "тома" в живота му - България и Финландия, за отговорността пред героите, за личните истории във филма, за избора на Малин Кръстев и Геро за ролите разговаряме с режисьора Тонислав Христов в едно специално интервю за Impressio.

Още

Вижте номинациите за наградите "Васил Гендов" 2023 на Съюза на българските филмови дейци

- Очаквахте ли Вашият филм "Добрият шофьор" да бъде отличен като най-добър сред всички български филми за последната една година на София филм фест?
- Има толкова много добри български филми за последната една година, така че беше доста смело от наша страна да очакваме награда. Но определено сме щастливи - най-добър български филм, селектиран от международно жури, е хубаво усещане.

- Малин Кръстев получи наградата за най-добра мъжка роля...
- Много се радвам за нея също, защото това е награда, която никога досега не е давана на София филм фест за актьорски постижения.

Кадър от филма "Добрият шофьор", реж. Тонислав Христов (Източник: София филм фест)

- Как избрахте Малин Кръстев и Геро за главните роли?
- Не съм правил кастинг. От това, което съм гледал по телевизията, от филми, които съм гледал. Малин беше първият актьор, на който реших да звънна. И след това и на Геро

Аз идвам от документалното кино и държа самите персонажи да съответстват на героите, които играят. За мен беше много важно да мога освен написания сценарии да пробвам импровизации, които да са "вързани" към личния живот на актьорите. Знам, че в живота Малин и Геро също са много близки приятели. Просто се срещнах с тях и им казах - имаме филм, копродукция между България и Финландия, по-късно влезе и Швеция като партньор, и това са героите. Бяхме част от един кампус за игрални филми в Йерусалим.

Направихме демо сцена и всички казаха:"Тони, прав си! Това е човекът!" Не ми се налагаше да убеждавам продуцентите. Всички ми имаха пълно доверие. И с Геро по същия начин. Много ги харесаха и продължават да ги харесват. В момента филмът върви във Финландия и в Швеция по кината.

Малин Кръстев и Герасим Георгиев - Геро в кадър от филма "Добрият шофьор", реж. Тонислав Христов (Източник: София филм фест)

Предполагам че и Малин, и Геро ще продължават да взимат награди тази година за този филм. И двамата имат ужасно много опит с киното, но имат и много опит с театъра. Понякога балансът между театъра и киното особено при актрьорите е малко по-труден. Но още на първия ден и на мен, и на тях ни стана ясно. че трябва да са по-близки до реалността. И така - Малин Кръстев и Геро без кастинг си ги бях харесал и те се оказаха наистина правилните хора

Още

Филмът "Добрият шофьор" на Тонислав Христов е в селекцията на кинофестивала в Гьотеборг

- Как се роди историята?
- Историята на този таксиметров шофьор, когото играе Малин, излезе по време на снимките за един документален филм, имаше такъв персонаж - човек с такава история, която ми беше много интересна.

Но понеже той върши незаконни неща, нямаше как да направя документален филм за него. И затова решихме с продуцента и съсценарист от финландска страна, да напишем историята на този човек. Така се стигна да моя дебютен игрален филм - "Добрият шофьор". Но аз продължавам да правя документално кино.

- Този филм може ли да наречем инцидентен, просто, защото е имало причини да не направите документален?
- Инцидентен - добра дума. (смее се) Не бих го нарекъл инцидентен. Беше за мен нещо различно. Бях достигнал до някакъв момент, в който леко се бях изморил от документалното кино и ми се правеше нещо различно, така че мога да кажа, че "Добрият шофьор" е нова посока и нов опит за мен. Бих продължил с игралното кино, дори бих развил още повече тази хибридна форма. Защото в този игрален филм има много документални елементи.

Кадър от филма "Добрият шофьор", реж. Тонислав Христов (Източник: София филм фест)

Миксът между игрално и документално може да бъде още по-голям. И тези хибридни документални форми много ми харесват. Защото дори да имаш написан сценарий, понякога документалните сцени и елементи носят много по-голяма сила.

Този игрален филм ни отне около 5 години от началната идея до реализирането му. Така че отнема ужасно много време То и документалното отнема.

- Кои конкретно са документалните елементи в "Добрият шофьор"?
- В "Добрият шофьор" се разказва историята на този шофьор, който иска да се върне във Финландия при семейството си, което преди години е напуснал. Има син там и по време на филма използваме снимки на малко момченце, което всъщност е истинският син на Малин Кръстев. Той има разговори със сина си за Господ, за любов - много лични и интересни, които са истински, използвал съм истински архивни материали със сина му.

Има сцени във филма, които са чиста импровизация, базирани на личния опит и живот на актьорите. В една сцена Малин Кръстев разказва историята на баща си във филма, а всъщност той разказва истинската история на своя баща. Така че през цялото време се използват лични елементи, сцени и истории, които са инспирирани от истинския живот на актьорите.

Малин Кръстев в кадър от филма "Добрият шофьор", реж. Тонислав Христов (Източник: София филм фест)

- А при Геро кои са тези сцени?
- Има една или две сцени, които са импровизации, базирани на живота му и на приятелството му с Малин.

И при Слава Дойчева също, актриса, която играе във филма. Тя е режисьор, но играе в няколко филма. Разказва във филма за мечтите си да живее в Германия. И при нея също е импровизация, базирана на нещо, което й се е случило в живота. Има солиден сценарий, по който се водим, но има и такива моменти на "паузи", в които отиваме в личните истории на тези актьори и те правят героите много по-плътни и истински. И това е нещо, което ние като сценаристи не можем да напишем.

- Разкажете повече за прототипа на героя на Малин Кръстев - за истинския човек?
- Истинският човек живее в село, близко до турската граница, в което снимахме. Има съпруга, която не е българка и искаше да се върне обратно в страната, в която тя живееше със сина му. Той се опитваше през цялото време да събере пари и да отиде да ги види, но все не успяваше и все не му се получаваше.

Кадър от филма "Добрият шофьор", реж. Тонислав Христов (Източник: София филм фест)

Всички около него знаехме, че той много говори за това, но в същото време не му стиска да отиде и да застане с лице срещу грешките си. В нашия филм героят на Малин отива и се среща със сина си, поема отговорност за грешките, които е правил, но няма да разказвам края на филма...

Истинският човек се появява за много малко в самия филм в една групова сцена...

Още

Вижте кой взе наградите на 27-ия Международен филмов фестивал СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ

- Това са любопитни задкулисни елементи, наистина...
- Примерно има сцена, в която Малин Кръстев превозва бежанци, които са истински бежанци, които успяхме да намерим. Такива, които наистина преминаваха през България и после бягаха.

Те бяха наясно, че това е филм, който ще излезе две или три години след снимките...

Идеята беше да използваме емоцията на тези хора, която ми се искаше да е истинската, когато са превозвани по такива места... И просто намерих хора, които са в такава ситуация, за да могат истински да пресъздадат страховете си...

Най-големият страх на главния герой е да не бъде третиран като бежанец, по начина, по който той третира другите хора...

- А Вие лично как живяхте като емигрант във Финландия? Как тази страна влезе във Вашия живот?
- Аз не мога да се оплача. Никога не съм бил третиран по лош начин във Финландия. Беше преди 20 и няколко години. Имах приятелка финландка, която влезе да учи актьорско майсторство. Запознахме се, когато бяхме на по 14-15 години, после пак се видяхме на по 16-17 и тя ми предложи: "Защо не дойдеш във Финландия." И аз отидох, тогава бях точно завършил. И така...

Кадър от филма "Добрият шофьор", реж. Тонислав Христов (Източник: София филм фест)

- А тази приятелка актриса ли е сега?
- Тя е актриса, даже се появява във филма ми. Тя е в сцената с Геро в караоке бара. Това е бившата ми приятелка.

- Имате ли роднини в тази сфера или сте първият, който се занимава с кино?
- Във Враца от семейството ми никой не се занимава с кино, всички са търговци.

- Семейството ми - прабаба ми и прадядо ми са живеели в София и са се занимавали с текстил, имали са фабрика и са заминали след това за Враца, така че никой не се е занимавал с кино.

- Но бяхте насърчен все пак да заминете за Финландия?
- Аз завърших Техническия университет в България. Първо във Финландия вършех техническа работа, поправях компютри.

Режисьорът Тонислав Христов (Снимка: Личен архив)

Някои от преподавателите на приятелката ми имаха нужда от помощ с компютрите. Така се запознах с тях. Една от нейните професорки беше Пирио Хонкасало.

Започнах да й помагам с монтажа на един от филмите й, чиято премиера беше скоро след това във Венеция. Имахме уговорка с нея аз да й помагам с компютрите, а тя да ми помага с филмите. И така установихме много близки отношения.

Пирио Хонкасало е една от най-добрите финландски филмови режисьори, заедно с Аки Каурисмаки. След като ме приеха да уча кино, тя ми беше един от професорите.

Живях там 15 години. Започнах да се занимавам с документално кино. Имам 7-8 пълнометражни документални филми, които много се доближават до игралното кино. Моят стил на работа винаги е бил такъв.

Още

27-ият международен филмов фестивал София Филм Фест #RECONNECT - от 16 до 31 март 2023

- А сега как конкретно ще продължите?
- Филмите ми са копродукции между България и Финландия, в случая с "Добрият шофьор" и шведи са копродуценти.

Сега имам един нов документален филм, който тръгна преди един месец по международните фестивали. Казва се "Последният гларус" и е копродукция между България, Финландия и Норвегия. Имам и един игрален сценарий, който искам да развия...

Малин Кръстев и Герасим Георгиев - Геро в кадър от филма "Добрият шофьор", реж. Тонислав Христов (Източник: София филм фест)

- Кажете за него?
- Това е интересна история за жена, която превозва хора с лодка. Историята е много лична, жена сценарист я написа още преди една година и се свърза с нас, понеже й хареса "Добрият шофьор". Цялата история се развива в Лапландия на едно езеро, където ходят много азиатски туристи. Там може лятото да правиш трекинг - да ходиш по едни алеи в гората с дни и да не видиш никой. И много азиатци ходят там да си починат и да избягат от всичко.

Жената намира в лодката портфейл с много пари. Така започва филмът. Азиатецът го няма никъде, полицията го търси, няма го никакъв... Това е историята, която е на ръба между комедия и драма, което много ми харесва като жанр.

- Кога започвате снимките?
- Надявам се догодина да снимаме, но пак казвам, много бавно се случват нещата в игралното кино - самото търсене, финансиране, писане на сценарий...

- Какви са моралните правила, които спазвате в документалното, и какви в игралното кино? Имате ли въобще такива?
- В документалното кино носиш много голяма отговорност към персонажите си.

Има едни неписани правила, които трябва да се спазват - не трябва да обиждаш хората пред камерата, не трябва да се качваш над тях, трябва да ги пазиш с филма си, защото добрите документални филми са много лични, разказват много лични истории, и е много лесно да се прегазят тези хора в процеса на правенето на филма.

Кадър от филма "Добрият шофьор", реж. Тонислав Христов (Източник: София филм фест)

В игралното кино актьорите се "пазят" зад героите си, така че, ако някой не харесва някого, той не харесва героя, а не актьора. В документалното хората излизат със собствените си имена и лица, и това е най-голямата отговорност.

- Какво интересно като ситуация преживяхте около "Добрият шофьор", като автор, като режисьор?
- Във Финландия имахме много интересeн разговор с една възрастна дама, която дойде при нас след прожекцията на филма, и ни каза: "Съпругът ми почина преди 10 години, не съм гледала филм през последните 8 години и за първи път идвам на кино.

Вашият филм ми вдъхна надежда в живота." Не знаеш как да посрещнеш това. Жената беше абсолютно честна. Много хора, когато излизат от филма ни са много развълнувани, разплакани... Това е хубаво, защото означава, че вълнува хората, и това е може би най-ценното.

Хората припознават емоции в този филм и ги съпреживяват, и е хубаво, когато виждаш млади и възрастни хора, които са емоционално развълнувани.

- А Вие лично на какво разчитахте емоционално по време на работата над филма, преди да се срещнете с реакцията на публиката, в която има различни хора, с различни виждания.
- За мен лично самият филм беше много лично преживяване, защото е микс между моите два "тома", ако мога така да ги нарека - Финландия и България. Много лични са ми историите вътре, някои от тях дори са миксирани с част от моя живот и моята история... "Добрият шофьор" е много личен за мен...

Първият ми документален филм беше за моето семейство във Враца. Трябва да са много лични първите филми, така беше в документалното кино, така е и сега в игралното.

Още

Малин Кръстев: Оставил съм този живот и тази професия да ми се случат. А не да ги режисирам

- Сега живеете в София със семейството си?
- Сега сме в София със семейството ми, със съпругата ми, която е продуцент, завършила е в Германия и е живяла там 12 години, синът ми е във втори клас. Той учи в едно училище "Света София" и много иска да стане филмов режисьор. Ние му казваме: "Не, недей!", а той: "Не може ли поне като мама - продуцент". А ние пак настояваме: "Недей!" Малкият ни син е на 3.

- Скандинавското кино как се отрази на Вашия почерк и начин на работа?
- Вече имам около 15 години опит. Със сигурност се е отразило, защото всичко, което знаех в самото начало за кино беше от скандинавските ми учители, бяха финландци. Така че със сигурност се е отразило, не мога да кажа как, трябва някой друг да го прецени отстрани. Но аз много харесвам скандинавското кино, харесвам и българското, и източно-европейското кино. За мен румънците имат много добро кино, и турците също, има и много добри сръбски филми... Така че харесвам и източно-европейското, и скандинавското кино.

Режисьорът Тонислав Христов получава наградата за филма си "Добрият шофьор" на София Филм фест

Но моите филми са микс между двете, което е неволен микс, защото не се опитвам да маниернича по никакъв начин.

Просто правя и разказвам историите по начин, по който аз ги виждам и не мога да ги припозная с друг режисьор или жанр...

Интервю на Валерия КАЛЧЕВА

Тонислав Христов е сценарист, режисьор и продуцент от 2005 г.

Дипломиран кино-режисьор от университета "Метрополиа" в Хелзинки, Финландия. Завършил европейските програми за продуценти и режисьори Documentary Campus Masterclass

2011-2012 г. Участва в престижния документален кампус на филмовия фестивал
"Берлинале" 2009 г., избиращ само 7 млади режисьорски таланта всяка година. През последните години филмите, режисирани и продуцирани от него са представяли българското кино на най-големите кинофествали в света:

СЪНДАНС (САЩ), Карлови Вари (Чехия), Пусан (Южна Корея), ИДФА (Амстердам), Трибека (Ню Йорк), ХОТ ДОКС (Торонто), Лайпциг, Сараево, Нион, Сан Франциско и мн.др. Филмите му "Любов и инженерство", "История за храната и душата" и "Правилата на ергенския живот" са
носители на множество международни награди.

Носител на наградата на ARTE за найдобър кросмедия проект с "Любов и инженерство". Режисираният и продуциран от него
филм "История за храната и душата" е номиниран сред трите най-добри документални филма на най-престижния документален фестивал в света ИДФА (Амстердам) за 2013 г., а филмът "Мечта по запада" е с премиера в документалния конкурс в Карлови Вари, 2015 г.

Колаж: Траяна Генчева, Dir.bg/Снимки: София Филм фест

Последният му проект се радва на много силен фестивален живот и успехи - филмът "Пощальонът" е селектиран в състезанието за пълнометражни документални филми в ИДФА, 2016г. Следва американска премиера в рамките на най-престижния фестивал за несазависимо кино в света СЪНДАНС, 2017г., където "Пощальонът" е с номинация за най-добър международен документален филм и азиатска премиера на Алист международния филмов фестивал в Шанхай.

През последната година документалният проект печели над 10 награди и е видян от публиката на над 60 фестивала в Европа, САЩ, Азия, Южна Америка и Австралия. Безспорно найголемият му успех е селекцията за номинация за Европейските филмови награди ("Европейски Оскар") за най-добър документален филм за 2017 г., които ще бъдат обявени през декемрви.

Тонислав Христов е член на управителния съвет на финландската документална гилдия, член на управителния съвет на сдружение Филмаутор, както и на асоциацията на независимите продуценти в България. Лектор в различни европейски университети в областта на продуцирането и режисурата на документални филми.

Работи дълго време на свободна практика за финландската обществена телевизия YLE, която застава и зад голяма част от проектите му.