СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Маргарита Доровска: Съдържанието на една изложба трябва да бъде релевантно към съвременния човек
"Изложбите не бива да бъдат самоцелни. Те трябва да ни отведат в друг свят - буквално са портал към друга вселена", казва културологът и куратор на Центъра за изкуство Кристо и Жан-Клод в Габрово
Автор: / 1453 Прочита 4 Коментара
Маргарита Доровска - културолог, куратор на Центъра за изкуство Кристо и Жан-Клод в Габрово, а до 2023 г. директор на Музея на хумора и сатирата (Снимка: Росина Пенчева)
Разговаряме с Маргарита Доровска - културолог, куратор на Центъра за изкуство Кристо и Жан-Клод в Габрово, а до 2023 г. директор на Музея на хумора и сатирата, за мечтания музей и актуалния разказ, който една изложба трябва да предаде на посетителите.
Един специалист в областта днес трябва да притежава комплексни качества и най-важното - да остане отборен играч.
- Здравейте, Маргарита! Как изглежда мечтаният музей?
- Мечтаният музей е място, което кара да работи ума, паметта, но и чувствата ти. За мен е много важно да бъде място, което те докосва, доставя радост и наслада.
Преди много време трябваше да пишем нещо като мисия на Музея на хумора и сатирата - тогава прегледах как са формулирани мисията с различни музеи и разбира се, като човек, който се занимава с изкуство, за мен едни от водещите примери бяха МОМА - Музея за модерно изкуство в Ню Йорк и Тейт в Лондон (и двата са музеи за съвременно изкуство). Там имаше една думичка, която много ми хареса - enjoyment, което означава наслада, радост, удоволствие от посещението в музей. Това за мен е мечтаният музей!
Как се постига това? Пътищата вероятно са много и различни. Ако не получим тази комбинация, която включва радостта от откриването, от ученето и преживяването, някак музеят не си е свършил работата.
- Колко дълъг е пътят до тази мечта?
- Пътят е едновременно много къс и много дълъг. Късият път е мисловният - пътят на осъзнаване.
Дългият път е процесът на реализация, защото той включва обикновено или поне за българския контекст значително преформулиране на изложбите - друг език, друг сценарий, друг подход към представянето. Това изисква различна експертиза, започвайки от чисто научната, която е ядрото.
После идва кураторската работа - тоест, как това важно знание и ценни обекти, предмети, артефакти, да заговорят на езика на хората. С произведенията на изкуството, това се случва малко по-лесно.
И третият момент - как това да бъде организирано в пространството, включително изложбена графика, осветление, текстури, материали и т.н.
Да не забравяме, че една изложба има много съпътстващи елементи като образователни програми, лекции, дискусии, каталог, публикации. Разбира се, тук е ключовият въпрос за осигуряването на финансирането на такава трансформация.
- Поглеждайки от светлата страна, кои са добрите примери в България?
- Българските музеи се събуждат и това е много окуражаващо. Това, струва ми се, важи все още за по-малко от половината. Надявам се, че именно това ще се промени, защото това е един дълъг образователен процес, свързан с подготовката на куратори и музейни специалисти.
Няма да спра да давам пример с интерактивния музей "Абритус" в Разград. Там има чудесни изложбени решения именно от гледна точка на на осъвременяването на музейно съдържание, което в случая е, как да доближим Римската империя до нас така, че да ни заговори. Това е една интерактивна, увлекателна, ангажираща и пренасяща публиката изложба. Едновременно с това трябва да кажем, че това е музей, който е слабо известен и има доста ниска посещаемост.
Очевидно добрата комуникация и реклама на един музей не са за подценяване. За мен "Абритус" беше една страхотна изненада - препоръчвам на всеки да го посети!
- Като директор на Музея на хумора и сатирата в Габрово, кои са най-смелите решения, които сте предприемала и как бяха посрещнати те?
- Музеят да показва политически ангажирано изкуство, защото това е Музей на хумора и сатирата. Сатирата днес неминуемо е политическа - тя не може да бъде друга. Това решение е свързано с ясна вътрешна убеденост, че светът на изкуството не може да бъде отделен от политическия, културния и икономическия живот.
Защото тогава изкуството се превръща в декорация, спира да бъде съществено за хората. Изкуството на всяка една епоха е било доста политическо. Това е била част от неговата роля - да се ангажира със съвремието, да коментира.
Това, струва ми се, е най-голямото предизвикателство, което за над 30 години преход трябваше да сме изминали. Интелектуални кръгове в нашата държава да не се страхуват да бъдат политически ангажирани.
- Коя е най-успешната изложба на музея към момента? И кои са отличителните характеристики на една добра изложба?
- Изложбата за Тодор Цонев беше изключително посещавана и обичана от посетителите, защото тя извади на бял свят, благодарение и на книгата, която Иво Милев подготви за изложбата като куратор, сложността на неговия живот.
За първи път от десетилетия се видяха неговите малки пластики, както и цялата многопластовост на неговото изкуство - живопис, скулптура и рисунка. Надявам се неговата правдивост и смелост в тоталитарно време да са окуражили днешния, по принцип, свободен човек. Разбира се, важни изложби са и такива, които са чисто забавление като "Залата на огледалата" - една от любимите изложби на посетителите.
От гледна точка на музея като институция и неговата идентичност и история, две много важни изложби са "Как Габрово стана столица на хумора" и "Сатира и пропаганда", която ни показва карикатури от габровското биенале от периода 1973-1989г. и поставя въпроса: "Може ли да има сатира в едно несвободно време?".
Изложбите не бива да бъдат самоцелни. Те трябва да ни отведат в друг свят - буквално са портал към друга вселена. Смисловите ядра в една изложба трябва да бъдат добре артикулирани и свързани. Малко прилича на писането на добър текст, но всъщност разполагаш с много по-богат набор от изразни средства.
- Какви качества трябва да притежава един музеен специалист днес?
- Очевидно доста комплексни, но това, което не бива да забравяме е, че добрият куратор работи в екип.
Много е важно да имаш познания от различни области, да познаваш и техническите въпроси и разбира се, да си наясно с материята, която представяш. Добрият усет за комуникация е ключов, както и познанията за набиране на средства и управление на проекти.
Изключително важно е музейният специалист да работи с професионалисти в съответните области. Има музеи, които са по-малки и там сам войнът е войн, но винаги по-добрата работа е работата в екип.
Тя включва разбирането какво прави другият, как си подавате топката и същевременно остава пространство всеки да свърши това, в което е наистина добър.
Музейният специалист трябва да бъде човек комуникатор, човек на идеите, който може да запали останалите. Трябва да бъде отборен играч със сигурност.
- През новата академична година ще се присъедините към преподавателския състава на Магистърска програма "Музейни експозиции". Разкажете ни малко повече за Вашия курс.
- Фокусът на този курс е именно осъвременяването на музейни изложби и свързването им с живота днес. Няма да спра да казвам, че можеш да правиш изложба за египетските пирамиди и тя да е любопитна и актуална на съвременния човек, който да свърже своя живот с онова далечно време, в което абсолютно безвластни роби и опитни инженери създават колосални обекти по волята на един фараон.
Вярвам, че съдържание, което не е релевантно към днешния човек, е интересно само за много тесен кръг от хора, а не това е целта.
- Коя е добавената стойност на програмата, според Вас?
- Да създава комплексно знание от различни дисциплини и вярвам, че това е изключително важно за съвременния човек. Дълго време музейните специалисти идваха от Историческия факултет - когато говорим за "Археология" и "История", те са изключително добре подготвени учени. Като добавиш към това солидно знание различни дисциплини, то става по-живо, по-интересно, по-диалогично.
Това, струва ми се, е голямата стойност и на тази програма - смесването на различен род знания, опитност и чувствителност които дори в известен смисъл да разколебаят солидния исторически и археологически разказ.
- Препоръчайте ни една изложба, която да посетим следващия уикенд.
- Аз ще се придържам на принципа - едно в София, едно извън. Със сигурност една много актуална изложба, която можете да видите, е в Националния етнографски музей, който се намира в двореца. Това е изложбата Fake or Real - интересна е с механизмите, които създават неистина. Показва ги и ги разобличава, като по този начин ни прави по-чувствителни.
Горещо бих препоръчала да видите и изложбата "Сатира и пропаганда" в Музея на хумора и сатирата в Габрово.
Интервю на Александра ИВАНЧЕВА
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}