КласикАрт започва новия сезон с концерт, който представя талантливите лауреати на Фондация "Готие Капюсон". Фантастична програма от Пол Жуон и Ернст Дохнани ни очаква на 18 септември 2024 г.от 19:00 часа в Камерна зала "България".

Купи билет

В концерта ще участват - Доач Бездюз - пиано, Лука Испир - цигулка, Лео Испир - виолончело и Зерин Сюлейманоглу - виола.

КласикАрт ще бъдат в състав: Калина Христова - цигулка, Кристиана Михайлова -виолончело, Явор Добрев - кларинет и Михаил Михайлов - валдхорна. 

По време на репетици за концерта на КласикАрт и лауреати на Фондация "Готие Капюсон" (Източник: КласикАрт струнен квартет и ансамбъл)

ПРОГРАМАТА:

ПопЖуон
Пиано секстет, оп.22; до минор
1.Moderato
2.Thema соп variazioni: Andantino quasi Allegretto
3.Menuetto
4. lntermezzo. Moderato piacevole
5.Finale. Allegro поп troppo

Ернст фон Дохнани
Пиано секстет, оп. 37
1.Allegro appassionato
2.Intermezzo:Adagio - аLLа Marcia quasi l'istesso tempo,ma ип росо piu animato tempo primo
3. Allegro соп sentimento
4. Allegro vivace giocoso

Билети на касата на зала "България" и в мрежата на EVENTIM.

В партньорство с Посолството на Франция / Френски институт в България, Софийска филхармония и Фондация "Готие Капюсон".

На 18 септември 2024 г.от 19:00 часа в Камерна зала "България" ни очаква фантастична програма - Пол Жуон и Ернст Дохнани

Секстет в До минор, оп. 22 за пиано, две цигулки, виола и две виолончели

Пол Жуон (1872-1940) е син на швейцарски родители, които емигрират в Москва, където е роден. Образован в Московската немска гимназия, той постъпва в Московската консерватория, където учи цигулка при Ян Хримали и композиция при Антон Аренски и Сергей Танеев. След дипломирането си той заминава за Берлин за по-нататъшно обучение по композиция от Валдемар Баргиел. През 1906 г., след като заема различни постове в Русия, Жуон е поканен от йозеф Йоахим, директор на престижното Берлинско висше училище за музика, да бъде професор по композиция. Това е пост, който той заема до 1934 г., когато се премества в Швейцария, където живее до края на живота си.

По време на репетици за концерта на КласикАрт и лауреати на Фондация "Готие Капюсон" (Източник: КласикАрт струнен квартет и ансамбъл)

Той е широко смятан за връзката между Чайковски и Стравински. В ранната му музика се чува влиянието на руската му родина и образование. Разбира се, Жуон признава, че въпреки че е роден в Русия и е учил там, той все още е чужденец, живеещ сред руснаците. Вторият му период е по-космополитен и е в унисон със съвременните централноевропейски тенденции от началото на 20 век. В крайна сметка е трудно да се характеризира музиката му като руска или немска, романтична, модерна или фолклорна, защото всички тези елементи могат да бъдат намерени в музиката му.

По време на живота си Жуон е широко смятан за влиятелен композитор и произведенията му са често изпълнявани в цяла Европа. Камерната музика е голяма част от общото му творчество, което наброява над 100 творби. Секстетът Ор.22 в до минор за пиано, две цигулки, виола и 2 виолончели датира от 1902 г. и е в пет части. Огромната първа част, Moderato, започва с кратко въведение за пиано, преди струните да се присъединят и да представят основната тема, пищна, прекрасна мелодия.

Купи билет

Лирическата втора тема показва влиянието на Брамс. В следващите три части - Andante quasi allegretto, Menuetto и lntermezzo - Жуон задава тема и набор от осем вариации. В Andante темата, вероятно от руски произход, е представена и е последвана от пет вариации.

Шестата и седмата вариация се появяват в Men uetto, а последната вариация се чува в lntermezzo. Заглавията на частите са доста изненадващи, тъй като Menuetto очевидно е скерцо, а не менует, докато вариацията на lntermezzo е доста тежка и почти звучи като военен марш. Финалът, Allegro non troppo, отново започва в духа на Брамс, като струните въвеждат триумфална и енергична основна тема, която носи всичко пред себе си. Творбата е изключителен шедьовър в камерното творчество.

По време на репетици за концерта на КласикАрт и лауреати на Фондация "Готие Капюсон" (Източник: КласикАрт струнен квартет и ансамбъл)

Пиано секстет, оп. 37 секстет за пиано, цигулка, виола, виолончело, кларинет и валдхорна

Ернст фон Дохнани (1877-1960) се счита, след Ференц Лист, за един от най всестранните унгарски музиканти. Той е бил активен концертиращ пианист, диригент, учител и може да се смята че има основно влияние върху унгарския музикален живот на 20-ти век. Със сигурност неговата камерна музика е много хубава, като повечето от неговите творби са истински музикални от концертния подиум. Дохнани учи пиано и композиция в неговия роден Pressburg (Братислава), преди да постъпи в Академията в Будапеща. Неговата първа публикувана творба е пиано квинтет No.l, който има авторитет не по-малък от този на йоханес Брамс.

При дипломирането си през пролетта на 1897 г. тръгва по пътя на ослепителна кариера на концертиращ артист, често свирещ в камерни ансамбли. По-късно той също отделя значително време на преподаване и дирижиране. Сър Джордж Шолти е знаменит диригент от унгарски произход. В ранните си години получава основите на музикалното си образование при двама знаменити свои сънародници - Ернст фон Дохнани, при когото учи пиано и Золтан Кодай, при когото учи композиция.

Купи билет

Пиано секстет в до мажор оп. 37 датиращ от 1935 г. е последното произведение в камерната музика на Дохнани - за необичайната комбинация от кларинет, валдхорна, пиано, цигулка, виола и виолончело. Този факт на практика гарантира, че този секстет би бил изпълняван съответно слушан по- малко в един концерт, което е жалко, защото произведението е шедьовър. Първата част на секстетът - Allegro appassionato - е голяма, мащабна и бурна. Започва с чудесна героична тема, представена от валдхорната, която има драматичен характер, което се комбинира с чувството на напрежение. Цялостното настроение на частта не е особенно слънчево, макар че има и такива моменти.

По време на репетици за концерта на КласикАрт и лауреати на Фондация "Готие Капюсон" (Източник: КласикАрт струнен квартет и ансамбъл)

Втората част - lntermezzo Adagio - започва спокойно и тихо с пианото, което свири нарастваща поредица от акорди, пронизващи дългите линии в корната и кларинета и в тези на струнните партии. Това в никакъв случай не е интермецо в менделсоновия смисъл. Съвсем скоро, заплашителния и силно театрално- драматичен марш е представен. Трябва да си представяме пътя на пленниците по който те маршеруват към мястото на тяхната екзекуция.

Въпреки че частта завършва тихо, не се изгражда чувство на спокойствие. Третата част - Allegro con sentimento-presto, quasi listesso tempo-meno mosso - е свободен набор от вариации. Главната тема - много Брамсова е поверена на кларинета, който я представя в нейната цялост и пълнота. В първата вариация пианото разработва скромно темата. Валдхорната е използвана майсторски за да създаде усещане за значимост в бавната вариация. В края на трета част валдхорната възвръща встъпителната тема от първа част и води директно до брилянтния финал - Allegro vivace, giocoso.

Тази част е написана в стила на европейския джаз от 30-те години на 20-ти век. Настроението е игриво и закачливо, но в същото време трактовката е сериозна. Музиката звучи - сякаш пияна група музиканти свиреща във виенски хотел се опитва да изпълни Гершуин. Невероятно - точно по средата на джаз темата е вмъкнат несиметричен, изкривен виенски валс. Сякаш музикантите изведнъж са се объркали и загубили, но продължават да свирят въпреки това, в отчаен опит да спасят името и реномето си. Кодата е изключителна. Забележителна комбинация от джазовите елементи, валсът и встъпителната героична тема.

По време на репетици за концерта на КласикАрт и лауреати на Фондация "Готие Капюсон" (Източник: КласикАрт струнен квартет и ансамбъл)

Купи билет

Това е едно удивително произведение от голяма величина. Има четири необикновени част. Всяка от тях различна и всъщото време взаимно свързани. Написаната творба не би могла да бъде по-добра и усещането е че няма нищо по-естествено от композиция за пиано, струнно трио, кларинет и валдхорна.

Лео Испир е роден през 2002 г., започва да учи виолончело на 7-годишна възраст с lsabelle Loubaresse в CRR de Rouen. На 14-годишна възраст той се присъединява към класа на Helene Dautry в Paris CRR.

От 2020 г. до 2023 г. Лео учи при Jer6me Pernoo в Conservatoire national superieur de musique et de danse de Paris. В същото време той се възползва от ръководството на Ан Гастинел в Академията Яруски, където е лауреат на"Насърчаването на Дебюси".

През 2023 г. той е обявен за класическо откровение от Адами и лауреат на Фондация Готие Капусон. Имал е възможността да работи с прочути професори като Франс Хелмерсън, Джулиан Стекел, Питър Виспелвей, Стефан Форк и квартета Ebene в различни академии и майсторски класове в цяла Европа.

Лео участва в майсторския клас по виолончело в академията Кронберг и е споделял сцената във Франция, Турция, САЩ, Украйна, Грузия в камерна музика с артисти като квартет Модилиани, Ан Гастинел, Жан-Франсоа Хайсер, Франсоа Салке, Рафаел Пиду Давид Гримал, както и солист под палката на Пиер Блез, Матийо Херцог, Жулиен Генебо.

Той има късмета да свири в такива реномирани концертни зали като Киевската филхармония, Salle Gaveau, Philarmonie de Paris, Theatre des Champs Elysees, свирил е на фестивали като фестивала Georges Enescu, Les Folles Journees de Nantes, Les Flaneries musicales de Reims, Le Festival 1001 ноти, Les Musicales de Blanchardeau и др. Лео е член на Cello8 Octet, с който записва албума Ode а la Nuit под лейбъла Mirare и е участвал под палката на Лахав Шани, Джанандреа Носеда и Юка Пека Сарасте на фестивала Цинандали в Грузия.

Той също така е спечелил няколко награди в различни конкурси, включително първа награда на Международния конкурс за виолончело Tremplin, първа награда и "Голяма награда" на Международния конкурс за виолончело Густав Малер, първа награда на Concours lnternational des Jeunes Talents en Normandie за камерна музика... Лео Испир свири на виолончело на Жан-Батист Вийом, заето от Майкъл Гутман.

Доач Бездюз (Снимка: Личен архив)

Купи билет

Роденият през 1999 г. млад турски пианист Доач Бездюз е лауреат на множество национални и международни конкурси.Свирил е солист и камерен музикант в Италия, Испания, Белгия, Люксембург, Турция, Кипър, Чехия и България. Той е подкрепен от фондация Gautier Сарщоn от 2022 г. Свирил е с оркестри като Софийска филхармония, Оркестър на Държавна опера Мерсин, Филхармония Гедик, Камерен оркестър на Хановер, Младежки оркестър на CRR, Симфоничен оркестър на Пазарджик, Симфоничен оркестър на Ескишехир, Разградска филхармония и Камерен оркестър на Дианополис под диригентството на имена като Джем Мансур, Ренгим Гьокмен, Григор Паликаров, Левон Манукян, Никола Умберто Форон, Мартин Гарсия, Ханс Кристиан Ойлер, Рустам Рахмедов и Константин Илиевски.

Участвал е в престижни фестивали като "Пиано Екстраваганца";"Варненско лято';"Софийски музикални седмици';"Златна Диана Музикален фестивал'; "Фестивал Мюзикъл Дюртал'; Музикален фестивал в Ливорно, "Ваlсhik Classic Dауs"; "Дни на Балабанова къща" в Пловдив; рецитали в Люксембург, Италия и Турция, както и "Зимния фестивал на пианисимо" в Държавния Ермитаж в Санкт Петербург, Русия.

Доач получава първите си уроци по пиано при г-жа Марина Джинчарадзе в Държавната консерватория в Мерсин. Учил е и при проф. Гюлнара Азис в университета Билкент и при г-жа Цветелина Тунтева. Освен това е работил с много видни пианисти като Мухитин Дюрруоглу, Даниел Блументал, Озгюр Айдън, Жан Клод Ван ден Ейнден, Гюлсин Онай, Марта Гуляе, Миша Дачич, Винченцо Балзани, Волфрам Шмит Леонарди, Александър Романовски, Артуро Писаро и наскоро с Милена Моллова и Милена Шушулова.

От 2018 г. Доач продължава обучението си по пиано при проф. Людмил Ангелов и води уроци при г-н Найден Тодоров като стипендиант в Нов български университет в София.

Лука Испир (Снимка: Личен архив)

Лука Испир започва своето обучение по цигулка в консерваторията на Руан. На 14 години той напуска родния си град, за да отиде в Париж, където получава своята награда СNSМDРотОливиеШарлие. След като ебил част от академията Ja rousky, академията Kronberg и академията Villecroze, Лука Испир усъвършенства музикалното си обучение в училището Hanns Eisler в Берлин в класа на Stephan Picard.

Търсен камерен музикант, той участва във формирането на трио Филия, с което участва на много фестивали във Франция и чужбина. Лука също така редовно е канен като солист и е свирил с оркестъра на Нормандия, оркестъра Appassionato, симфоничния оркестър на Билкент, оркестъра de la Nouvelle Eu rope, Concert d'Anvers или оркестъра на Академията на Ла Скала в Милано по време на международния конкурс Vittorio Veneto, където печели 2-ра награда, както и две специални награди.

Той също така е канен на фестивала Auvers sur Oise, центъра за камерна музика Salle Cortot в Париж, фестивала РаЫо Casals, фестивала Menuhin, фестивала Ravel, Rencontres Musicales d'Evian, фестивала Opus Amadeus, фестивала Giverny или на фестивала в Хага. Лука Испир свири на цигулка от лютиера Пресенда, щедро заета от колекцията на Майкъл Гутман.

Зерин Сюлейманоглу (Снимка: Личен архив)

Зерин Сюлейманоглу е родена на 26.12.2005 г. в град София. Започва музикалното си обучение във вокална група "Дъга" на 4 годишна възраст при г-жа Полихронова.

На 6 години е приета в детския радиохор на БНР с диригент маестро Христо Недялков. Същата година започва да свиря на цигулка при г-жа Дарина Бейкова в Народно читалище "Димитър Динев" гр. София. Явява се на конкурси между читалищата в гр. София и печелила няколко награди, сред които и златни медали. Едновременно с това пее в "Талантите на Младост" при Мими Иванова и Развигор Попов за кратко време. В момента свири във филхармония "Пионер" като водач на виолите.

Завършва НМУ "Любомир Пипкав" с отличен успех и продължава дейността си там в струнен квартет Con brio. С него през 202Зг. печели първа награда на конкурса "Музиката и земята': Участва три години в майсторския клас "Quarter intensive" на Мани Симеонов (2021, 2022, 2024г.).

Носител на първа и специална награда на 1З-ия конкурс за млади изпълнители на оркестрови инструменти "Добрин Петков" Пловдив. Участничка в майсторските класове на Марио Серяков по камерна музика, Симеон Кирков и Момчил Терзийски по виола, в Алегра фестивал и академия.

КласикАрт струнен квартет и ансамбъл (Източик: Архив на КласикАрт)

КласикАрт струнен квартет и ансамбъл е създаден през 2017 г. от приятели, които искат да правят музика по най-добрия начин! Състав от блестящи солисти, обединени от любовта към това, което правят, следвайки мечтите си.

По настоящем ансамбълът е в състав: Калина Христова - цигулка- концертмайстор на Софийска филхармония, Галина Любенова - цигулка- симфоничен оркестър на БНР, Евгения Бааджиева-Димова - виола - пом. водач на виолите в симфоничния оркестър на БНР, Кристиана Алипиева Михайлова - виолончело пом. концертмайстор на виолончелите в Софийска филхармония, Явор Добрев - кларинет - водач на кларинети в Софийска опера и балет и Михаил Михайлов - валдхорна - първи валдхорнист на Софийска филхармония.

Концертите на КласикАртса концептуални спектакли с музика, слово,художествено осветление и специален надслов.

Репертоарът на състава непрекъснато се разширява и вече включва премиери на творби от Румен Бояджиев-син, Георги Стрезов, Костадин Генчев, Петя Тончева, Слави Димов, както и произведения от различни епохи - от бароковата епоха, класика, романтизъм и съвремие.

КласикАрт квартет са участвали в журито на престижния Международен конкурс по съвременно лютиерство на името на Антонио Страдивари - Казанлък юни 201Sг., с председател Флориан Леонхард (Англия) и членове Карло Веттори ( Италия), Икуко Сузуки ( Япония), Джорджио Скалари ( Италия), Грег Алф ( САЩ), Дзен Куан ( Китай), Роберто Вилла ( Италия), Едрьо Едрев ( България), Галин Пенев ( България) и Стефан Христов (България), който винаги се е провеждал в рамките на Stradivari Festival, предимно в родния на Страдивари град Кремена.

КласикАрт интригува с представянето на оригинални, виртуозни и не често изпълнявани произведения, на своите концерти, както и чрез гостуванията на различни музиканти - Людмил Ангелов - пиано, Вероника Тодорова - акордеон, Василена Серафимова- перкусии, Алексис Косенко - флейта (Франция), Таня Угринов - сопрано, Елена Механджийска - сопран, Далия Врана - сопран, Марио Бобоцов - пиано, Василий Илисавский - пиано (Русия), Виктория Цецкова - пиано, Иън Мънро - пиано (Австралия), Венета Нейнска - пиано, Виктория Василенко - пиано, Зорница Иларионова - цигулка, Мартина Табакова - пиано, Георги Черкин- пиано, Доач Бездюс - пиано, Сесим Бездюс - цигулка, Димитър Иванов - контрабас, Емилиян Тилев- фагот, Сабина Йорданова - фагот, Петър Македонски - тромпет, Вълчан Вълчанов - обой, Виктор Теодосиев - валдхорна, Димитрис Кицос - обой (Гърция) , Сара Чакърова - перкусии, Лора Маркова - цигулка, Георги Димитров - китара, Кай Орлинов - цигулка, Евица Радевска - валдхорна (Сърбия), Линда Манчева - виолончело, Христина Белева - гъдулка, Гергана Димитрова - вокал, Костадин Генчев - кавал и други.

Ансамбълът е участвал на фестивалите: Новогодишен Фестивал - София, Седмица на камерната музика - "Константин Илиев"-Добрич,"Дни на камерната музика"- Габрово, Трявна Арт и "100 години - Лазар Николов" - Бургас.

Купи билет

КласикАрт създават иновативни проекти - "Настоящето среща Бъдещето", в които съставът представя млади, талантливи дарования. Вече осем сезона КласикАрт осъществява концерти, с подкрепата на Софийска филхармония, в камерна зала България.

Билети на касата на зала "България" и в мрежата на EVENTIM. 

В партньорство с Посолството на Франция / Френски институт в България, Софийска филхармония и Фондация "Готие Капюсон".