СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Парадоксът на огледалото в ръцете на Григор Мицев
"Всяка форма на изказ на съвременния творец има своето място и право да съществува, с една единствена уговорка - искреност и запазване на идентичността", казва утвърденият и признат извън пределите на България скулптор
Автор : / 51960 Прочита 0 Коментара
Григор Мицев и негови творби (Снимки: Личен архив/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg)
"За мен изкуството започва там, където свършват правилата и модата и където границата се прелива в безграничност. Най-трудното нещо за един човек и артист е да разбере къде свършват неговите граници. А аз и не искам...",
разказва ни скулпторът и художник Григор Мицев, който е роден и твори в Казанлък, ученик е на професор Крум Дамянов в Художествената академия в София, и въпреки множествто си изложби, за наше съжаление е по-известен извън границите ни. Най-вече в Германия, където също е завършил с диплом от Академията за изящни изкуства в Мюнхен, и където е носител на престижни награди и отличия.
Казват, че скулптурите на Мицев завладяват с перфектния баланс на модерно и класическо, на реалистична форма в неочаквана композиция.
Каним ви на една атрактивна разходка с творбите на Григор Мицев, в които има триизмерност, сюрреалистичен сблъсък, изящество, полярност, скрита харомния и въобръжема граница, търсеща ново начало, чрез поредния епизод на рубриката ни DIRections. Партньорът ни в нея е Vivacom - компанията, която ни свързва със света вече повече от 10 години.
Фино чувство за хумор и филосфски размишления, или какво може да се случи след един крясък на врана или мъркането на котка:
"Незавършена пиеса за механичен тромпет" 2 (Снимка: Личен архив)
- Как изглежда Григор Мицев с днешна дата и как би се описал, ако трябва да се представиш сам?
- Григор Мицев въпреки своите 52 години продължава да е един младеж (с опит), който продължава да обича предизвикателствата и препятствията, които среща по пътя си.
- Ти ли избра скулптурата или тя сама те намери? И защо точно скулптура?
- Моят Баща Леонид Мицев (светла му памет) беше скулптор, така че при мен нещата се случиха някак си неусетно и естествено... като дишането...
Искрено се надявам и скулптурата да си мисли същото.
1-ва награда в конкурса за Скулптура на BLM в Мюнхен, Германия (Снимка: Личен архив)
- Завършил си в България и Германия. Каква бе разликата между двете школи и какво ти дадоха?
- Не бих искал да обиждам никого, но е безсмислено да се сравняват два несравними свята. Германия ме направи това, което съм в момента, така че винаги ще и бъда признателен, но пък без основата от България сигурно и резултатът щеше да е по-различен.
- Кой е материалът, с който обичаш да се изразяваш най-добре?
- Работил съм с много и най-различни материали. Обичам да експериментирам, в момента използвам метал и смола, и засега това ми стига. Не знам докога, бъдещето ще покаже.
Гран При на Biennale de la Sculpture en Ceramique в Люксембург (Снимка: Личен архив)
- Изкуствоведите със сигурност ще представят почерка ти добре, но ти самият имаш ли си определение за него и доколко ти влияе мнението на публиката?
- Почеркът не е нещо което човек избира или предопределя. По-скоро това е външният израз на един извървян и осъзнат път. В този ред на мисли той подлежи и на непрестанна трансформация (освен в случаите, когато бъркаме почерк с маниер) и не е работа на художника да го дефинира, все пак да оставим малко работа и за изкуствоведите. Мнението на публиката е важно дотолкова, доколкото художникът задоволява своята суетност и по някакъв езотеричен начин черпи нова енергия за бъдещата си работа.
Публиката в крайна сметка е и онзи важен балансьор, който до голяма степен и осмисля труда на художника, но все пак в тази симбиоза (художник - публика), най-желателното е публиката да открие художника, а не обратното.
"В облаците" 8 (Снимка: Личен архив)
- Имаш множество международни признания, награди и изложби, но колко е труден пътят на един съвременен творец в България? Разбрани ли са хората на изкуството тук?
- Не бих искал специално да се спирам на изявите ми в чужбина. Съдбата така предопредели, че засега съм в България. Навсякъде по света пътят на твореца е труден, банална истина е, че освен талант творецът се нужда е и от характер, за да устоява себе си. Проблемът на България е един и той се нарича липса на историческа опитност и натрупване.
Това, което повечето европейски народи са създавали и надграждали в продължение на векове, при нас се появява едва сега. Говоря за онази особено важна прослойка от заможни и образовани хора, които да приемат грижата за изкуството като своя мисия, като по този начин се създаде и подходящата среда за създаване на изкуство. Не бих искал да коментирам ролята на Държавата, по причина на отсъствието на такава.
"На 13 септември 1467 година стоях пред катедралата в Улм и гледах нагоре" (Снимка: Личен архив)
- Ти си от поколението отпреди и след контрастния ни преход. Къде се чувстваше по-добре и как се промени това в творбите ти, ако трябва да се обърнеш назад във времето?
- Бях на 23 години, когато започна така нареченият преход. Имам, разбира се, ярки спомени от живота по времето на СОЦА. Оценката на онзи период не може да бъде еднозначна и когато се прави такава, тя трябва да бъде винаги в контекста на цялостното иономическо, политическо и социално развитие на света като цяло към историческия момент.
Безспорен е фактът, че България е постигнала към онзи момент доста в областта на социално-икономическото развитие, но затвореността и изолираността от големия свят обаче се оказва едновременно, както преимущество, така и огромен недостатък.
Преимущество, защото защитава България и нейната икономика от неизбежната конкуренция и недостатък точно поради същата причина.
За мен като творец промяната безспорно донесе възможността да се пътува и без тази възможност аз нямаше да бъда това което съм, но човек си задава неизбежно и въпроса: А не можеше ли промяната да се случи и в България без да се налага да емигрираме? Можеше, но... Резултатът е това нещо което имаме сега.
- Кои са твоите предпочитани майстори и учители и на какво се възхищаваш от съвременните ни творци?
- Не мога да цитирам и да изреждам имена, списъкът е голям и не искам да пропусна някой, не е хубаво да има обидени. По отношение на възхищението, възхищавам се на онези творци, които живеейки в един глобален свят, успяват едновременно да звучат модерно, но и да бъдат себе си. Много трудна работа.
"Криле" 6 (Снимка: Личен архив)
- Комерсията е завладяла целия свят и се появяват всякакви нови почти неразбираеми форми на изкуство и инсталации. Какво мислиш за тях?
- Живеейки в Германия имах възможността и привилегията да се сблъскам в първо лице с всичко, което се случва сега и в момента в областта на съвременното изкуство. Няма и не може да има еднозначен отговор, защото всичко, което се случва е процес и подлежи на развитие.
Всяка форма на изказ на съвременния творец има своето място и право да съществува, с една единствена уговорка - искреност и запазване на идентичността.
В момента, в който авторът реши, че трябва да бъде модерен на всяка цена и че ако не е модерен, няма да има достъп до пазара на "Съвременно изкуство", тогава започва и търговията със собствената съвест. В крайна сметка човек трябва да има достойнството да прави това което иска да прави, останалото е въпрос на добър "маркетинг и реклама".
"Нощна музика" (Керамика) (Снимка: Личен архив)
- Изкуството за теб е...
- Обичам изкуството във всичките му форми. Какво е за мен изкуството... бих казал неизбежното спасение в един странен и необясним свят.
- Има ли правила и мода в изкуството, които не би прескочил. Къде свършват границите на Григор Мицев?
- За мен изкуството започва там, където свършват правилата и модата и където границата се прелива в безграничност.
Най-трудното нещо за един човек и артист е да разбере къде свършват неговите граници. А аз и не искам...
"Крадецът на огледала" 4 (Снимка: Личен архив)
"Крадецът на огледала" 3 (Снимка: Личен архив)
- Вдъхновението при теб започва с...
- С един облак, с един стих... с едно камъче... с една песен... с мъркането на котка...
- ... а работното ти време завършва?
- Жена ми непрекъснато ми задава същия въпрос. А аз още не съм и отговорил.
"Капан за лунна светлина" 1 (Снимка: Личен архив)
- В скулптурите ти има дързост, въображение, изящно майсторство, хумор и скрит философски подтекст... Какво е посланието?
- Благодаря за суперлативите по отношение на моя скромен труд. Чувствам се наистина поласкан.
Какво е посланието? ...бих искал да отговоря с един любим цитат от произведение на големия Кърт Вонегът: "Не е задължително да сте луд за да работите при нас, но все пак помага."
"A Perfect Day For Bananafish" (Снимка: Личен архив)
- Имаш ли си любима творба, на която много държиш и коя бе последната?
- Имам доста любими работи, колкото и нескромно да звучи. Ако трябва да избера една, може би... "Следобедна разходка с Господин Рене Магрит". Последната, която вече е и предпоследна се нарича "Къде са крилата ти, които толкова много харесвах" в Галерия "Папийон".
"Следобедна разходка с Господин Рене Магрит" 1 (Снимка: Личен архив)
"Следобедна разходка с Господин Рене Магрит" 3 (Снимка: Личен архив)
- Къде можем да открием творбите ти и успяваш ли да се издържаш само с творчество?
- По настоящем мои работи може да видите в Галерия "Нюанс" в София и Галерия "Папийон" във Варна.
Що се отнася до втората част на въпроса ви, аз съм дълбоко убеден, че вярата твори чудеса и в крайна сметка всеки получава това което е заслужил.
- Следващото предизвикателство започва с...
- С поканата за нова изложба... с предложение за нов проект... с крясък на врана на верандата...
"Парадоксът на огледалото" (Снимка: Личен архив)
- Казанлък винаги е бил събирателна точка на големи майстори и творци, като започнем от Дечко Узунов, Ненко Балкански, Чудомир, Иван Милев и множество други... Как се чувстваш в него и защо не избра големия град?
- Чувствам се великолепно, но все пак предпочитам да се усещам като гражданин на света. В Бългрия да говорим за голям и малък град е забавно, поради мащабите на случващото се и тоталната глобализация.
"За котката на Шрьодингер" 1 (Снимка: Личен архив)
- За финал, ще ни загатнеш ли за "тайния имагинерен израз" на Григор Мицев, както се казваше една от изложбите ти?
- Имагинерността е смисълът и същността на всяко творчество и в него не би могло да има нищо по тайнствено от израстването на едно цвете например. Както казваше големият Айзенщайн (цитирам по памет):
"Смисълът на изкуството е да представи потеглянето на един трамвай, като изстрелването на ракета в Космоса и изстрелването на ракета в Космоса като потеглянето на трамвай."
Интервю на Тина Философова
Григор Мицев и негови творби (Снимки: Личен архив/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg)
Григор Мицев e роден в Казанлък през 1967 година.
През 1986 г. завършва Художествената гимназия в София, а през 1995 г. се дипломира в Художествената Академия в София специалност "Скулптура" при проф. Крум Дамянов.
През 2005 г. получава Степен "Meisterschuler" при проф. Норберт Прангенберг в Мюнхен, а през 2006 г. и Диплом от Академията за изящни изкуства Мюнхен, Германия отново при проф. Норберт Прангенбер.
"Краят на съня" (Керамика), представяне в Токио, Япония (Снимка: Личен архив)
Награди:
2000 г. - Носител на награда от конкурса на ZDF за малка пластика Мюнхен;
2001 г. - Стипендиант на Баварското Министерство на Науката, Изследванията и Изкуствата;
2001 г. - Носител на Danner Preis, Академия за изящни изкуства Мюнхен;
2002 г. - Първа награда от конкурса за създаване на Филмовата награда "Bernchard Wicki Filmpreis - Die Brücke", Мюнхен;
2003 г. - Първа награда от конкурса за създаването на Филмовата награда "DIVA-der Deutsche Video Award" Мюнхен;
2003 г. - Носител на награда от конкурса на ZDF- малка пластика Мюнхен;
2004 г. - Първа награда от конкурса на BLM München за наградна пластика;
2004 г. - Голямата награда на Биеналето за скулптора от керамика Люксембург;
2007 г. - Първа награда от конкурса за създаването на наградна пластика "Lara-Der Deutsche Gamer Award" Köln, Германия
2010 г. - Статуетка "Застраховател на годината", София.
Участва в множество изложби в България и чужбина.
"Перфектен ден" (Снимка: Личен архив)
"Чрез триизмерната форма чувствам, че мога най-добре да изразя своята философия на живота и светогледа си. Използвам различни материали като мазилка, метал, дърво, смола, хартия и др. Средството по своята същност е от особено значение. То трябва да има магнетичен и атрактивен ефект върху зрителя и да предизвиква неустоима, реална нужда да се докосне до работата, да поддържа контакт и да се потопи в нея.
Цвят, светлина и сянка създават почти архитектоничен ритъм и поставят сцената, в която реалното и въображаемото влизат в игра заедно.
Във всичките ми творби има единна поляризираща тема. Става дума за неща, които са несъвместими на пръв поглед, но все пак са взаимносвързани, за да създадат една хармонична форма. В повечето от моите творби изобразяват въображаема граница. Те изобразяват пуст, далечен свят, изразяващ нова гледна точка. Тази гранична линия създава необходимо напрежение и именно тази е линията, върху която поставям мислите си в търсене на ново начало."
"Машина на времето" (Снимка: Личен архив)
Всичко за творбите на Григор Мицев можете да видите в неговия WEBSITE
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}