БЪЛГАРСКО КИНО
Неда Спасова като Венета на Ботев пред Impressio: Ако рискуваме всичко, дали пък няма да имаме повече?
Актрисата за героинята си, за народопсихологията на българина и за себе си
Автор : / 3398 Прочита 7 Коментара
Актьорите Неда Спасова и Деян Жеков във филма на Максим Генчев "Ботев" (Снимка: Личен архив на Максим Генчев)
Филмът "Ботев" на режисьора Максим Генчев вече се радва на зрителски интерес в страната. Да създадеш такъв филм е истинско предизвикателство. А още по-голямо - да влезеш в образа на любимата, за която големият български революционер е написал "После Отечеството си, обичам най-много тебе..."
Актрисата Неда Спасова пред Impressio за героинята си Венета, за народопсихологията на българина и за себе си:
- Неда, образът който пресъздавате във филма "Ботев" - на Венета, любимата на революционера, е сакрален образ, който оживява в умовете и сърцата на много българи. Направихте ли "нов прочит" на онова знаменито писмо на Ботев до Венета, докато снимахте филма? Намирате ли сходство с героинята си и според вас, би ли я разбрало едно съвременно момиче, една съвременна млада жена?
- Ще започна с това, че аз все още не съм гледала окончателния, т.е. последния вариант на филма. За Венета също не знам какво значи "нов прочит".
Тя е известна само като жената на Ботев, но не знаем нищо повече за нея. Покрай ролята започнах да чета повече за нея и си дадох сметка, че работата ми никак няма да е лека, защото Венета е жена, която е избягала от материалните възможности на живота и се е отдала на обречена любов. Обречена от смърт!..
Трябва много да обичаш някого, за да приемеш това. Донякъде то ми се струва крайно извънредно и несъвместимо със съвременните "тенденции"... Венета е "извънреден" човек, несъответен на нормите и правилата. Така съм гледала на нея, докато работехме по филма. Такива мисли имаше в главата ми, мислейки си за нея.
Но как се пресъздава на екран "извънреден човек", не знам. Доверила съм се на интуицията си. И ако някого съм докоснала емоционално с "моята" Венета, то ние с нея имаме сходство и в реалността. Едва ли чак в такъв мащаб нейната сила е заложена в мен, защото аз не живея в такива крайни обстоятелства, в които е била поставена тя. Но смятам, че актьорът е неспособен да се справи с персонаж, който му е чужд.
Той може да не прилича на теб, да имате различни съдби, но някъде в него има една частичка, по която си приличате, и на нея трябва да заложиш, изграждайки персонажа.
- Когато Максим Генчев ви предложи ролята, имахте ли колебания да я приемете?
- Нямах никакви колебания, защото не знаех какво ме чака. Венета звучеше много епично. Звучеше страхотно! Кога пак ще изиграя такава жена?! Това е единствената ми роля до днес, за която не съм била на кастинг. Максим ми звънна и каза: "Ти си!" Това е голям комплимент за един актьор! И съм благодарна на Максим и на продуцентката Деси, че ме "прегърнаха", без почти да ме познават.
По-късно, когато започнах да се запознавам с живота на Венета, си дадох сметка, че съм постъпила неразумно, и че поемането на такава роля е голяма отговорност. Това е историческа, реална личност. И тук не става въпрос за това, дали ще спазим хронологията на събитията и дали те ще са исторически достоверни, защото "Ботев" е художествен филм все пак.
Става въпрос за това, дали ще пресъздадеш правилно емоцията, която е чувствал твоят герой. В крайна сметка, какъвто и да е резултатът, аз съм благодарна, че ми се случи за "бъда" Венета. Възприемам тази роля като събитие и път, който се случва веднъж в живота, и ми е било писано да го извървя...
- Кой беше най-вълнуващият момент за вас? Онзи, който преживяхте искрено, "от душата на героинята си", по време на снимките?
- Може би сцената, в която Ботев казва на Венета, че заминава. И тя му разлива отровата, предназначена за него, върху картата на България. Не знам какво е останало от това при финалния монтаж, но си спомням, когато снимахме, че почувствах свръхбезпомощност.
Аз, Неда, рядко се чувствам безпомощна, затова и тази сцена ми се е запечатала в главата, като емоция, която самата аз не съм изпитвала често и не си позволявам да изпитвам. Непозната ми е. Любимият ти казва, че отива на смърт, ти знаеш, че това е неговият път, искаш да го спреш, и в същото време знаеш, че нямаш право да го спреш. И те боли. Но нямаш избор!
- Как си партнирахте с екранния Ботев - Деян Жеков?
- Партньорството с Деян беше страхотно! Често се шегувахме, че сме от една кръв, защото и двамата сме завършили НАТФИЗ при проф. Маргарита Младенова.
И къде на шега, къде не - това наистина имаше значение, защото не мисля, че сме имали момент на "наместване" за сработване. От раз се разбрахме, и надявам да се сме направили хубави и смислени неща заедно на екран.
- Премиерата на филма беше на Трети март - националният празник на България. Тази година Денят беше приет от българите нееднозначно. Как гледате вие на това разделение в нашето общество?
- Много съм уморена от разделения... Много! Преди ситуацията с войната все още бяхме разделени на ваксъри и антиваксъри. Преди това - на друго... Нямам сили да се занимавам с всичко онова, което ни "озъбва" един срещу друг и ни превръща в чудовища.
Аз съм се научила да приемам различната гледна точка и да не "воювам". Стига това да не отнема човешки права и животи, или да нарушава закони. Не да се съгласявам, но да приемам чуждото мнение. Защото би трябвало, живеейки в демократично общество, това да е съвсем нормално нещо - да има различни гледни точки по различните въпроси. Колко по-лесно би било да се приемаме различни... И колко повече мир би имало по Земята...
Кадър от филма "Ботев на режисьора Максим Генчев (Снимка: Личен архив на Максим Генчев)
- Направихте ли си за себе си някакви заключения, някакъв нов "прочит" на историята ни? Някакви изводи за народопсихологията на българите и за саможертвата на героите?
- Честно ли? С риск да обидя някого, ние българите в настоящето не сме способни на такива жертви, на каквито са били способни Ботев и другите от неговата чета. И на всички онези, борили се и дали живота си за свободата на България. Страх ни е. Дали заради комунистическия режим, който ни е направил "послушни", дали заради псевдодемокрацията, в която живеем, не знам... Не изключвам и себе си в това.
Да не си помислят читателите, че се имам за нещо повече. И аз съм страхлива... Имаме малко и се страхуваме да не го изгубим. Често си задавам въпроса, а ако рискуваме всичко, дали пък няма да имаме повече всички?! Но само си го задавам тихо този въпрос. Само на себе си!...
- И накрая, баналният въпрос: - Върху какво работите, какво ви вълнува в професионален, обществен и личен план?
- Току-що приключих снимките на четвъртия сезон на сериала "Братя". След седмица ми предстои премиера в Театър "София".
Благословена съм, че имам толкова работа в тези особени времена, въпреки че е за сметка на личното ми време, хобитата и семейството. За професионалния план - ще се повторя с нещо, което казах наскоро пред една медия: "каквото ми е отредено и каквото Бог е преценил, че е добре и полезно за мен".
В личен план се моля само за спокойствие, баланс и уют. В обществен - моля се за мир, повече толерантност и разбирателство.
Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}