ГРАДСКИ ИСТОРИИ
Михаил Заимов в търсене на изгубения Созопол
Той събира истории в "Созопол в образи и думи" - книга с фотографии и текстове от един вече безвъзвратно изчезнал град
Автор : / 4124 Прочита 1 Коментара
Източник: Михаил Заимов
"Созопол в образи и думи" е едно носталгично пътуване към може би най-уютния и очарователен морски град, пропит с хилядолетна история, чиято магия днес по никакъв начин не напомня на отминалите епохи и следи. Именно това връщане към "града някога" е възможно, ако разгърнем книгата на Михаил Заимов, която е плод на близо 20 години събиране на снимки из битпазари и частни колекции.
Това е архив от хиляди образи, които дават представа за духа на града между 20-те и 70-те.
Точно преди премиерата на книгата във Vivacom Arthall, с Мартин Заимов разговаряме за създаването на книгата, търсенето на истории и образите, за които ни напомня един вече отдавна изгубен Созопол.
Фотографиите в нея са плод на многогодишно търсене на Михаил Заимов в антиквариати, битпазари, специализирани сайтове, частни колекции и семейни архиви на негови приятели, съобщават издателите от "Парадокс".
- Какъв е контекстът, в който създадохте тази красива книга, как назря идеята за нея?
- Аз съм по-скоро регистратор на тази книга, голяма част от снимките не са мои, а и историите не са мои, а съм ги компилирал, за да могат да създадат контекст към снимките.
В този смисъл наративът върви от много отдавна, от 20-те до 70-те години на миналия век.
Този град вече не съществува нито в материално, нито в духовно изражение и за целта съм обикалял битпазари, събирал съм от колекции на мои познати и приятели, търсил съм в колекции на созополски жители, също така съм събирал снимки на големи български фотографи като Карастоянов, Григор Пасков, Стоян Сертев...
Тъй като ги събирам от много време, привлечен от тази носталгична визия и представа за Созопол, която днес е изчезнала, реших, че тези снимки са възможност хората да опознаят Созопол такъв, какъвто са си го представяли, но никога не са го виждали.
- Тази носталгия, за която говорите, носи ли тъга?
- По тази логика може да ни натъжава всяко едно нещо, което е отминало. Срещу еволюцията не можем да се борим.
Срещу изкуствения интелект също не можем да се борим.
Но не мога да си представя например как изкуственият интелект ще прерови старите шкафове, за да измъкне тези снимки и да ги вкара в обращение, защото все още ние храним него и до момента, в който ние го храним, той не може да бъде по-мощен от нас.
Затова и тези снимки няма да ги пускам в електронно обращение. До известна степен от уважение към града.
- Вие познавате много добре Созопол. Кой Созопол предпочитате?
- Не бих създал този албум, ако не ме влечеше към онзи Созопол.
С голяма горчивина гледам какво се случва в града, защото той заприличва на един тумор, който буквално изяжда всяко едно пространство. Освен това новите строежи в града не отговарят на това, което би трябвало да бъдат.
Те са направени без уважение към това какво е Созопол.
Созопол е 27 века история.
Над 100 поколения жители, там постоянно живеят хора и би трябвало да се отнасяме с много по-голямо уважение към многовековните енергии, които витаят там.
- Разкажете повече за самите истории от тези снимки. Какви са историите, които разказват тези фотографии?
- Това са историите на града, какъвто е бил между 20-те и 70-те години.
Бих разказал една история за морските скали, където има стълбички.
Там един пиян господин слезе по тях с колата си и когато излезе, попита облечените в черно бабички, надвесени над колата му, от кога са тези стълби и те казали "От около 2700 години".
- Какъв е светът на този Созопол между 20-те и 70-те години?
- Такъв, какъвто могат да го видят от страниците на книгата.
Всеки може да си го представи и да го изживее по свой начин през тези страници, защото този свят е изчезнал.
В момента го няма. Нито в духовно, нито в материални изражение.
Според мен трудно може да се усети този дух днес, а съвременните му обитатели не се отнасят с нужното уважение към това място. Градът е живо нещо и то еволюира. Естествено, че се променя, но може да се променя и с уважение. Това е носталгичен албум.
- Колко време събирахте тези архивни визуални истории на Созопол?
- Поне 20 години. Имам около 2000 снимки, а това е една малка компилация от 250. Много архив и огромен труд беше това. Трябва да се подберат, а после да се създадат и текстовете.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}