ГОЛЕМИТЕ ИМЕНА НА КИНОТО
Антъни Куин: Щастието е просто нещо - чаша вино, печени кестени, звукът на морето...
20 години от смъртта на актьора-легенда
Автор : / 7827 Прочита 4 Коментара
Актьорите Антъни Куин и Ричард Джонсън, в сцена от филма "The Rover", 1940 г. / Снимка: Getty Images
На 3 юни през 2001-ва година от този свят си отиде филмовата легенда Антъни Куин. Той остави образа си в над 150 филма от златната класика на световната киноиндустрия, но безспорно най-запомнящата му роля е като Зорба Гърка, в едноименния филм на Какоянис от далечната 1964-та година.
Според мнозина, този филм оказва влияние на самата житейска философия на актьора. Куин осмисля живота си през призмата на своя герой, и живя свободно като него. Животът му е като перифраза на една мисъл на Никос Казандзакис: "Колко просто и скромно нещо е щастието: чаша вино, печени кестени, звукът на морето..."
Антъни Куин бе на 80, когато се роди 13-ото му дете, и той намираше това за напълно естествено, защото живееше със свободния дух на Зорба. Актьорът бе носител на "Оскар"-и, на наградите БАФТА, "Еми" и "Златен глобус".
Истинското му име е Антъни Рудолф Оаксака Куин. Роден е в Мексико, по-точно - в Чихуахуа, на 21 април 1915-а година. Когато е едва на 9, изгубва баща си, ирландец, който загива при инцидент. През целия си живот нататък ще усеща липсата му. Години наред търси пътя си, за да има препитание и да реализира мечтите си. Пробва се като боксьор, художник, музикант, дори като свещеник-евангелист.
Първите си уроци по актьорско майсторство дължи на легендарния архитект Франк Лойд Райт, който е негов учител, и веднъж, научил за желанието на момчето, да се пробва като актьор, му помага да вземе курс за подобряване на речта. Не след дълго Антъни Куин вече играе в пиесата "Чисти легла", в която си партнира с Мей Уест, а през 1936-а получава и предложение за малка роля във филм - като индианец, в "Човекът от равнината" на Сесил ДеМил. Именно тогава се запознава с дъщерята на режисьора - Катрин, и се жени за нея.
Антъни Куин, Памела Браун и Кърк Дъглас в „ Жажда за живот“ (1956)
До 1947-а година Куин играе второстепенни роли - обикновено на индианци, хавайци, филипинци, китайци и араби, заради специфичната си физиономия. Така се зареждат над 50 филма с негово участие, но още е далече от славата. Връща се на Бродуей, където играе в пиесата на Тенеси Уилямс "Трамвай Желание", и прави силно впечатление на театралната публика.
Антъни Куин във филма "Viva Zapata!"
В началото на 50-те Куин отново заминава за Холивуд. През 1952-ра е поканен да участва във филма на Елия Казан "Вива Сапата!", в който играе редом с Марлон Брандо. Филмът го сдобива с първия му "Оскар", за най-добра поддържаща мъжка роля. Наградата превръща Куин и в първия мексиканец в историята на киното, грабнал легендарната статуетка.
Джулиета Мазина, Антъни Куин и Алдо Силвани в „ Ла страда“ (1954), на Федерико Фелини
През следващите години Антъни Куин участва в няколко италиански филма, като ролята му в "Пътят" ("La Strada") на Федерико Фелини през 1954-та година, в който си партнира с великата Джулиета Мазина, се счита за едно от най-добрите му актьорски изпълнения.
В "Пътят" на Федерико Фелини с Джулиета Мазина
През 1956-а година Антъни Куин печели втори "Оскар" - за най-добра поддържаща мъжка роля, в образа на художника Пол Гоген в биографичния филм на Винсенте Минели "Жажда за живот" ("Lust for Life"). Същата година се снима в "Парижката Света Богородица" с Джина Лолобриджида.
Филмът, който му донася първата номинация за "Оскар", за най-добра мъжка роля, е "Wild Is the Wind" на режисьора Джорж Кюкор и с участието на Ана Маняни. През 1969-а година той отново си партнира с Ана Маняни в "Тайната на Санта Виктория". И двамата са номинирани за "Златен глобус", за ролите си в този филм.
Големият възход в кариерата на актьора започва през 60-те години на миналия век. Зареждат се забележителни роли във филмите "Оръдията на Навароне" (1961 г.), "Лорънс Арабски" (1962 г.) и "Реквием за един боксьор" (1962 г.).
1964-та е знаменателна, с триумфа на филма "Зорба Гърка" на Михалис Какоянис, който донася на Куин втора номинация за "Оскар" за най-добра мъжка роля. В борбата за ценната статуетка, обаче, Куин е победен от Рекс Харисън, за ролята му във филма "Моята прекрасна лейди".
Легендарният кадър от "Зорба Гърка"
Почти 20 години по-късно - през 1983-та, Антъни Куин отново ще пресъздаде образа на Зорба Гърка - вече на сцената - в 362 представления на музикална адаптация на легендарния филм, на Бродуей.
В едно интервю с оператора на филма "Зорба Гърка" - Уолтър Ласали, последният споделя, че въпреки успехите си, "мексиканецът на Холивуд" се чувствал малко несигурен по време на снимките на филма.
"Той доведе четирима души със себе си ¬ секретарки и фотограф, и истинската причина те да са с него, беше да го тупат по гърба и да му повтарят през целия ден: "Тони, това беше чудесно! Тони, ти си велик! Тони, ти си най-великият!". И в един по-късен момент аз му казах "Какво правиш ¬ та ти плащаш на тези хора, за да те хвалят". Той отвърна: "Знам, но се нуждая от това". А ролята му прилегна като ръкавица. Имаше един местен човек - Филипас. Той имаше камиони и продаваше бензин, но по онова време ръководеше и танцов състав. Та той научи Куин на танца",
разказва Ласали, като разкрива и още любопитни моменти от снимките на филма, и за личността на Антъни Куин. Например, как е трябвало да го убеждават да произнесе реплики, които му звучат богохулно.
Бил ли е несигурен Антъни Куин? Може би е носел комплекс от етноса си в Голямата Америка?
Домът на актьора Антъни Куин, заснет ден след смъртта му - на 4 юни 2001 г. / Снимка: Getty Images
Веднъж актьорът казва:
"В Европа един актьор е артист. В Холивуд - ако не работи, е скитник"
Вероятно, през целия си живот, въпреки успехите, е носел този страх в себе си - да не се провали, да не бъде забравен - от хората, и от Бог. Във вените му тече смесена индианско-мексиканско-ирландска кръв. Доста взривоопасна смес от различни култури. За Холивуд се оказва идеална - на нея дължи първите си роли.
Ингрид Бергман и Антъни Куин, 1963 г. Рим / Снимка: Getty Images
В същото време, очевидно, винаги е имал нужда от подкрепа - нещо като допинг за самочувствие и оптимизъм. И в това отношение вероятно са съвсем прави биографите на актьора, които намират връзка между личността му и героя му Зорба, от когото е черпел сила за съпротива срещу собствените си съмнения...
Сред любимите герои на Куин са и известни исторически фигури. Незабравими ще останат превъплъщенията му във филма "Атила", като шейх Ауда Абу Таи във филма "Лорънс Арабски", или като Аристотел Онасис в "Гръцкият магнат" и др. Герои от различни географски ширини, различни култури и различни епохи.
Киното превърна Антъни Куин в истински филмов космополит - няма епоха от човешката цивилизация, в която той да не се е потапял като "истински" неин герой.
С Жаклин Бисе в "Гръцкият магнат"
Един от любимите му филми е "Реквием за един боксьор", в който той играе с истинско вживяване ролята на аржентинския боксьор от тежка категория Примо Карнера.
В "La strada" (1954 г.) играе слабоумен и непостоянен човек, а в "Жажда за живот" (1956 г.) на Винсенте Минели - живота на странника Гоген.
През 1982-ра светът видя още един Антъни Куин - в друга светлина - като успешен художник и скулптор. Авангарден скулптор е и единият от синовете му - Лоренцо Куин. Картини на Антъни Куин се появиха в изложби в Ню Йорк, Лос Анджелис, Париж и Мексико Сити.
Актьорът написа и два мемоара: "Първоначалният грях" (1972 г.) и "Танго на един човек" (1997 г.).
А последната му филмова роля е във филма "Отмъстителният Анджело (2002), който се появи на екран след смъртта на актьора.
От първия си брак - с актрисата Катрин ДеМил, дъщеря на Сесил Б. ДеМил, Антъни Куин има пет деца. От втория - с италианската дизайнерка на костюми Йоланда Аддолори - три деца. По време на този брак му се раждат и две незаконородени деца - от връзката на актьора с Фридел Дънбар. Секретарката му Катрин Бенвин също ражда две деца, докато актьорът е в брак с Йоланда. По-късно се развежда и се жени за Катрин, като по време на този брак им се ражда още едно дете. Двамата остават заедно до смъртта на актьора, макар в светските среди да се говори и за множество други негови любовни увлечения, сред които са актрисите Карол Ломбард, Рита Хейуърт, Ингрид Бергман и Морийн О'Хара.
Антъни Куин във филма "Зорба Гърка"
Мъжкарят води бурен живот, за който казва със самоирония:
"Живял съм във вихрушка от образи, но ще си отида в застинала рамка".
"Целият живот е неприятност. Само смъртта не е. Да си жив, означава да разхлабиш колана, и да търсиш неприятностите".
Катафалката с тялото на Антъни Куин / Снимка: Getty Images
"Човек има нужда от малко лудост, или никога няма да може да скъса въжето, и да се освободи".
Вероятно, когато произнася тези думи, той вече е бил наясно, че е болен от рак. Умира от дихателна недостатъчност на 3 юни 2001-ва година, на 86-годишна възраст. На панихидата, образът му наистина е поставен в рамка. И ще остане в златна рамка в историята на киното и в сърцата на зрителите!
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}