Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Антъни Куин: Щастието е просто нещо - чаша вино, печени кестени, звукът на морето...

ГОЛЕМИТЕ ИМЕНА НА КИНОТО

Антъни Куин: Щастието е просто нещо - чаша вино, печени кестени, звукът на морето...

20 години от смъртта на актьора-легенда

Актьорите Антъни Куин и Ричард Джонсън, в сцена от филма "The Rover", 1940 г. / Снимка: Getty Images

На 3 юни през 2001-ва година от този свят си отиде филмовата легенда Антъни Куин. Той остави образа си в над 150 филма от златната класика на световната киноиндустрия, но безспорно най-запомнящата му роля е като Зорба Гърка, в едноименния филм на Какоянис от далечната 1964-та година.

Според мнозина, този филм оказва влияние на самата житейска философия на актьора. Куин осмисля живота си през призмата на своя герой, и живя свободно като него. Животът му е като перифраза на една мисъл на Никос Казандзакис: "Колко просто и скромно нещо е щастието: чаша вино, печени кестени, звукът на морето..."

Антъни Куин бе на 80, когато се роди 13-ото му дете, и той намираше това за напълно естествено, защото живееше със свободния дух на Зорба. Актьорът бе носител на "Оскар"-и, на наградите БАФТА, "Еми" и "Златен глобус".

Истинското му име е Антъни Рудолф Оаксака Куин. Роден е в Мексико, по-точно - в Чихуахуа, на 21 април 1915-а година. Когато е едва на 9, изгубва баща си, ирландец, който загива при инцидент. През целия си живот нататък ще усеща липсата му. Години наред търси пътя си, за да има препитание и да реализира мечтите си. Пробва се като боксьор, художник, музикант, дори като свещеник-евангелист.

Снимка: Getty Images

Още

Последната къща на Франк Лойд Райт се продава за $ 3,25 милиона

Последната къща на Франк Лойд Райт се продава за $ 3,25 милиона

Първите си уроци по актьорско майсторство дължи на легендарния архитект Франк Лойд Райт, който е негов учител, и веднъж, научил за желанието на момчето, да се пробва като актьор, му помага да вземе курс за подобряване на речта. Не след дълго Антъни Куин вече играе в пиесата "Чисти легла", в която си партнира с Мей Уест, а през 1936-а получава и предложение за малка роля във филм - като индианец, в "Човекът от равнината" на Сесил ДеМил. Именно тогава се запознава с дъщерята на режисьора - Катрин, и се жени за нея.

Антъни Куин, Памела Браун и Кърк Дъглас в „ Жажда за живот“ (1956)

До 1947-а година Куин играе второстепенни роли - обикновено на индианци, хавайци, филипинци, китайци и араби, заради специфичната си физиономия. Така се зареждат над 50 филма с негово участие, но още е далече от славата. Връща се на Бродуей, където играе в пиесата на Тенеси Уилямс "Трамвай Желание", и прави силно впечатление на театралната публика.

Антъни Куин във филма "Viva Zapata!"

В началото на 50-те Куин отново заминава за Холивуд. През 1952-ра е поканен да участва във филма на Елия Казан "Вива Сапата!", в който играе редом с Марлон Брандо. Филмът го сдобива с първия му "Оскар", за най-добра поддържаща мъжка роля. Наградата превръща Куин и в първия мексиканец в историята на киното, грабнал легендарната статуетка.

Джулиета Мазина, Антъни Куин и Алдо Силвани в „ Ла страда“ (1954), на Федерико Фелини

През следващите години Антъни Куин участва в няколко италиански филма, като ролята му в "Пътят" ("La Strada") на Федерико Фелини през 1954-та година, в който си партнира с великата Джулиета Мазина, се счита за едно от най-добрите му актьорски изпълнения.

В "Пътят" на Федерико Фелини с Джулиета Мазина

През 1956-а година Антъни Куин печели втори "Оскар" - за най-добра поддържаща мъжка роля, в образа на художника Пол Гоген в биографичния филм на Винсенте Минели "Жажда за живот" ("Lust for Life"). Същата година се снима в "Парижката Света Богородица" с Джина Лолобриджида.

Снимка: Getty Images

Филмът, който му донася първата номинация за "Оскар", за най-добра мъжка роля, е "Wild Is the Wind" на режисьора Джорж Кюкор и с участието на Ана Маняни. През 1969-а година той отново си партнира с Ана Маняни в "Тайната на Санта Виктория". И двамата са номинирани за "Златен глобус", за ролите си в този филм.

Във филма "Лоурънс Арабски"

Големият възход в кариерата на актьора започва през 60-те години на миналия век. Зареждат се забележителни роли във филмите "Оръдията на Навароне" (1961 г.), "Лорънс Арабски" (1962 г.) и "Реквием за един боксьор" (1962 г.).

1964-та е знаменателна, с триумфа на филма "Зорба Гърка" на Михалис Какоянис, който донася на Куин втора номинация за "Оскар" за най-добра мъжка роля. В борбата за ценната статуетка, обаче, Куин е победен от Рекс Харисън, за ролята му във филма "Моята прекрасна лейди".

Легендарният кадър от "Зорба Гърка"

Почти 20 години по-късно - през 1983-та, Антъни Куин отново ще пресъздаде образа на Зорба Гърка - вече на сцената - в 362 представления на музикална адаптация на легендарния филм, на Бродуей.

В едно интервю с оператора на филма "Зорба Гърка" - Уолтър Ласали, последният споделя, че въпреки успехите си, "мексиканецът на Холивуд" се чувствал малко несигурен по време на снимките на филма.

Още

"Богохулникът" Никос Казандзакис

"Богохулникът" Никос Казандзакис

"Той доведе четирима души със себе си ¬ секретарки и фотограф, и истинската причина те да са с него, беше да го тупат по гърба и да му повтарят през целия ден: "Тони, това беше чудесно! Тони, ти си велик! Тони, ти си най-великият!". И в един по-късен момент аз му казах "Какво правиш ¬ та ти плащаш на тези хора, за да те хвалят". Той отвърна: "Знам, но се нуждая от това". А ролята му прилегна като ръкавица. Имаше един местен човек - Филипас. Той имаше камиони и продаваше бензин, но по онова време ръководеше и танцов състав. Та той научи Куин на танца",

разказва Ласали, като разкрива и още любопитни моменти от снимките на филма, и за личността на Антъни Куин. Например, как е трябвало да го убеждават да произнесе реплики, които му звучат богохулно.

Бил ли е несигурен Антъни Куин? Може би е носел комплекс от етноса си в Голямата Америка?

Домът на актьора Антъни Куин, заснет ден след смъртта му - на 4 юни 2001 г. / Снимка: Getty Images

Веднъж актьорът казва:

"В Европа един актьор е артист. В Холивуд - ако не работи, е скитник"

Снимка: Getty Images

Вероятно, през целия си живот, въпреки успехите, е носел този страх в себе си - да не се провали, да не бъде забравен - от хората, и от Бог. Във вените му тече смесена индианско-мексиканско-ирландска кръв. Доста взривоопасна смес от различни култури. За Холивуд се оказва идеална - на нея дължи първите си роли.

Ингрид Бергман и Антъни Куин, 1963 г. Рим / Снимка: Getty Images

В същото време, очевидно, винаги е имал нужда от подкрепа - нещо като допинг за самочувствие и оптимизъм. И в това отношение вероятно са съвсем прави биографите на актьора, които намират връзка между личността му и героя му Зорба, от когото е черпел сила за съпротива срещу собствените си съмнения...

Италианският филмов продуцент Дино де Лаурентис и Антъни Куин, на премиерата на филма „Бараба“ в New Odeon в лондонския Haymarket / Снимка: Getty Images

Сред любимите герои на Куин са и известни исторически фигури. Незабравими ще останат превъплъщенията му във филма "Атила", като шейх Ауда Абу Таи във филма "Лорънс Арабски", или като Аристотел Онасис в "Гръцкият магнат" и др. Герои от различни географски ширини, различни култури и различни епохи.

Киното превърна Антъни Куин в истински филмов космополит - няма епоха от човешката цивилизация, в която той да не се е потапял като "истински" неин герой.

С Жаклин Бисе в "Гръцкият магнат"

Един от любимите му филми е "Реквием за един боксьор", в който той играе с истинско вживяване ролята на аржентинския боксьор от тежка категория Примо Карнера.

В "La strada" (1954 г.) играе слабоумен и непостоянен човек, а в "Жажда за живот" (1956 г.) на Винсенте Минели - живота на странника Гоген.

Снимка: Getty Images

През 1982-ра светът видя още един Антъни Куин - в друга светлина - като успешен художник и скулптор. Авангарден скулптор е и единият от синовете му - Лоренцо Куин. Картини на Антъни Куин се появиха в изложби в Ню Йорк, Лос Анджелис, Париж и Мексико Сити.

Актьорът написа и два мемоара: "Първоначалният грях" (1972 г.) и "Танго на един човек" (1997 г.).

Лоренцо Куин, син на Антъни Куин, до една от своите скулптури в Museo Tiflologico на 21 януари 2004 г. в Мадрид, Испания / Снимка: Getty Images

А последната му филмова роля е във филма "Отмъстителният Анджело (2002), който се появи на екран след смъртта на актьора.

Още

Италианският скулптор, който "простря" ръце над Венеция, е син на Антъни Куин

Италианският скулптор, който "простря" ръце над Венеция, е син на Антъни Куин

От първия си брак - с актрисата Катрин ДеМил, дъщеря на Сесил Б. ДеМил, Антъни Куин има пет деца. От втория - с италианската дизайнерка на костюми Йоланда Аддолори - три деца. По време на този брак му се раждат и две незаконородени деца - от връзката на актьора с Фридел Дънбар. Секретарката му Катрин Бенвин също ражда две деца, докато актьорът е в брак с Йоланда. По-късно се развежда и се жени за Катрин, като по време на този брак им се ражда още едно дете. Двамата остават заедно до смъртта на актьора, макар в светските среди да се говори и за множество други негови любовни увлечения, сред които са актрисите Карол Ломбард, Рита Хейуърт, Ингрид Бергман и Морийн О'Хара.

Антъни Куин във филма "Зорба Гърка"

Мъжкарят води бурен живот, за който казва със самоирония:

"Живял съм във вихрушка от образи, но ще си отида в застинала рамка".

Актьорът Едуард Джеймс Олмос, на панихидата на Антъни Куин, 9 юни 2001 г. в Провидънс, Род Айлънд. Зад Олмос виси една от картината на Куин, озаглавена „Триумф“ /Снимка: Getty Images

"Целият живот е неприятност. Само смъртта не е. Да си жив, означава да разхлабиш колана, и да търсиш неприятностите".

Катафалката с тялото на Антъни Куин / Снимка: Getty Images

"Човек има нужда от малко лудост, или никога няма да може да скъса въжето, и да се освободи".

Снимка: Getty Images

Вероятно, когато произнася тези думи, той вече е бил наясно, че е болен от рак. Умира от дихателна недостатъчност на 3 юни 2001-ва година, на 86-годишна възраст. На панихидата, образът му наистина е поставен в рамка. И ще остане в златна рамка в историята на киното и в сърцата на зрителите!

Еми МАРИЯНСКА

Още

Граф Лукино Висконти -"Гепардът" на италианското кино

Граф Лукино Висконти -"Гепардът" на италианското кино

Още

Федерико Фелини и Джулиета Мазина: Маестрото и птицата

Федерико Фелини и Джулиета Мазина: Маестрото и птицата

Още

Ингрид Бергман умира от рак на рождения си ден

Ингрид Бергман умира от рак на рождения си ден

Още

Ингмар Бергман: Театърът е като предана съпруга. А киното е голямо приключение - като великолепна и взискателна любовница

Ингмар Бергман: Театърът е като предана съпруга. А киното е голямо приключение - като великолепна и взискателна любовница

Коментирай 4

Календар

Препоръчваме ви

Рок симфонията Simply The Best празнува Тина Търнър на 3 юни в зала 1 на НДК

Ексклузивният концерт, обиколил почти целия свят, най-накрая гостува в България

Славка Славова: Предпочитам да гледам филми, а да играя - в театъра

Днес се навършват 100 години от рождението на голямата българска актриса

Проф. Дечко Узунов в "Светско монументално изкуство"

Откриването на изложбата е на 29 февруари (четвъртък), 18:00 ч. в галерия-музей "Дечко Узунов"

Мара Белчева със свой личен кът в музея на Петко и Пенчо Славейкови

Постоянната експозиция с лични вещи, преводи, ценни ръкописи и писма на на голямата любов на Пенчо Славейков бе представена за първи път на 14 февруари в къща музей "Петко и Пенчо Славейкови" в София

Показват най-богатата колекция от лични вещи на Апостола

Музей "Васил Левски" в Ловеч ще отбележи 70-годишнината си с уникална изложба