СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Лия Петрова: За 2022 година си пожелавам мир
"Връзката ми с музиката е символ на свобода и възможност за изразяване на емоциите ми и вътрешния ми мир", споделя талантливата ни цигуларка
Автор : / 1923 Прочита 0 Коментара
Лия Петрова (Снимка: www.liyapetrova.com)
Представяме ви Лия Петрова в ексклузивно интервю за Impressio, непосредствено преди концерта си в зала "България" на 11 март със Симфоничния оркестър на БНР под диригентството на Марк Кадин.
Радиосимфониците се присъединяват към инициативата на водещи оркестри в света и посвещават концерта в памет на жертвите от събитията в Украйна.
Лия Петрова (Снимка: www.liyapetrova.com)
- Лия, предстои една вълнуваща среща на меломаните с Вас на 11 март, когато ще Ви бъдете солист на Радиосимфониците като солист с Концерта за цигулка и оркестър на Уилям Уолтън. Защо избрахте Уолтън за тази програма "Класично и романтично?
- Уолтън е един от най-красивите концерти на XX век писани за цигулка. Също така и един от най-трудните. Партията на цигулката е изключително виртуозна, на някои места и не много удобна, което допринася за сложността й. Оркестърът не отстъпва на соло цигулката както в музикално, така и в инструментално отношение.
Този концерт е едно красиво предизвикателство за всички на сцената, което заслужава да бъде свирено по-често в концертните зали.
- На диригентския пулт в зала "България" ще застане маестро Марк Кадин. Работили ли сте заедно до момента?
- За първи път ще имам удоволствието да работя с маестро Кадин и нямам търпение да започнем работа по концерта от Уолтън.
Както вече споменах излючителната му трудност изисква много добър и взискателен диригент, за това съм особено щастлива да работя заедно с маестро Кадин и оркестъра на БНР върху този концерт.
Лия Петрова (Снимка: www.liyapetrova.com)
- В семейството Ви всички свирят на цигулка или на пиано. Това вероятно е и много задължаващо?
- Никога не съм имала усещане за задължение що се отнася до музиката. Наистина тя винаги е присъствала у дома, но семейството ми наблягаше още от детството ми на факта, че да си музикант е личен избор, който всеки прави сам за себе си.
В това отношение съм истинска късметлийка, защото връзката ми с музиката е символ на свобода и възможност за изразяване на емоциите ми и вътрешния ми свят. Може би усещането за задължение е по-скоро свързано с таланта, който всеки един човек носи в себе си и отговорността за ежедневна работа и дисциплина.
- Любимото Ви класическо произведение?
- Моцарт Реквием.
Особено по време на война няма по-силна музика за мен.
- А каква музика слушате в свободното си време?
- Най-различни стилове. Обичам джаз, госпъл, Michael Jackson, Amy Wihnehouse, Earth Wind and Fire, Dream Theater и много други...
Лия Петрова (Снимка: www.liyapetrova.com)
- Някои съвременни класически музиканти, като Ванеса Мей, Дейвид Гарет, Ара Маликян експериментират и смесват различни стилове - от класика към модерност, представяйки кросоувър концерти, като се опитват да спечелят по-младата аудитория. Какво мислите за това? Някога била ли сте изкушена от такава стъпка?
- Експериментите водят към развитие - винаги съм за.
Смятам, че в изкуството всеки има свободата и трябва да прави това в което вярва и за което се чувства призван. Имам усещането, че аз съм намерила своята ниша, но би ми било интересно да експериментирам с българска фолклорна музика.
- Най-силно докосналата душите Ви публика?
- Публиката която е отворена емоционално и с която се създава един истински диалог по време на концерта. Разбира се това зависи и от произведението, което изпълняваме. Това което се случва в залата между музикантите и публиката е едно при Бетовен, Брамс, Малер, Берг и съвсем друго при композитори при които емоционалния заряд е много по-различен.
Но за мен като музикант, този диалог е най-ценното в нашата професия.
Лия Петрова (Снимка: www.liyapetrova.com)
- А каква е Лия Петрова извън сцената?
- Надявам се такава каквато е и на сцената (усмихва се)
- Продължавате ли да преоткривате себе си в тези сложни асоциални Ковид времена - безпрецедентни за света? Как мина за Вас този период на пълен локдаун?
- Да, наистина тази година беше изпълнена с нови въпроси и нетипични предизвикателства.
В началото на епидемията мислех много за ролята, която здравето и доброто разположение на тялото играе в живота на всички ни, нещо което като че ли не е било приоритет преди за мен. Също така се наслаждавах на по-спокойното ежедневие без определен час или минута в която трябва да бъда на определено място. Истинско удоволствие, но за кратко.
След втората седмица имах нужда от разнообразие, та така се появиха много нови идеи за проекти различни от всичко което съм правила досега. Например за първи път организирах фестивал, който ще повторя догодина. Но най-силният "урок" беше свързан с публиката.
Тя е в центъра на нашето изкуство, и като че ли тази пандемия ни показа, че трябва да я ценим повече.
Лия Петрова (Снимка: www.liyapetrova.com)
- Разкажете повече за този фестивал?
- Както вече стана дума, идеята за фестивала се роди по време на първия локдаун. Залите бяха празни, в Париж а и в цяла Европа цереше тишина! Посветихме изданието на Бетовен, който празнуваше годишнина и записахме концертите. За френската телевизия. Отзивите на музиканти, публика и медии бяха много ентусиазирани, така че продължихме!
В момента подготвяме трето издание през май посветено на Париж и Бел Епок. Много разнообразна програма и невероятни музиканти ще бъдат част от фестивала - Еманюел Паю, Беатриче Рана, Александер Канторов, Пол Мейер и много други...
- По време на пандемията, обявихте Вашата стена във Facebook за "сцена", достъпна за всички. Щедър жест от Ваша страна и уникален проект по своята същност... Така, дадохте възможност на хора, споделящи страстта към музиката, да "свирят" дистанционно с Вас... Как Ви хрумна тази идея?
- Размишленията ми бяха свързани с публиката и по-точно как мога да използвам това време, за да я опозная по-добре. Много от хората в концертните зали свирят на един или друг инструмент за удоволствие, но нямат никаква възможност да свирят за или с някой друг. Говоря за хора с най-различни професии, които не са свързани с музика.
Този проект беше възможност за тях да споделят уменията си, а за мен да опозная своята публика.
Лия Петрова (Снимка: www.liyapetrova.com)
- Замисляли ли сте се каква е мисията на хората на изкуството в този сложен период, който изживяваме?
- Смятам, че изкуството е за душата ни това, което е кислородът за телата ни. И вярвам, че както се грижим и полагаме усилия за здравето на телата си, то така трябва и да не забравяме за душите си.Като че ли през този период е като един символ на резистентност от страна на музикантите, но това което ние даваме на публиката е нещо от което тя и всички ние имаме жизнена нужда, особено през тежки времена като сегашните.
- Какво си пожелавате през 2022 година?
- Мир!
Интервю на Мая ФИЛИПОВА
Лия Петрова печели Първа награда от Международния конкурс за цигулари "Карл Нилсен" в Дания. Носител е на награди от международните конкурси "Тибор Варга" в Сион, "Луис Шпор" във Ваймар, Германския национален музикален конкурс и др. Избрана е за "Млад музикант на годината 2007" на програма "Алегро виваче" на БНР.
Като солист свири с филхармоничните оркестри на Люксембург, Антверпен, Брюксел и Монте Карло, с Националния оркестър на Белгия, със симфоничните оркестри на Германия, Швеция, Полша и Япония. Концертира заедно с известните музиканти Марта Аргерич, Рено Капюсон, Юрий Башмет и Миша Майски в проекта "Марта Аргерич и приятели" в Атина и Франция.
Лия Петрова: WEBSITE | FACEBOOK |INSTAGRAM | YOUTUBE
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}