МУЗИКАЛНИ ВЪЛШЕБСТВА
Десислава Петева: Празнична приказка за флейта
Камерният концерт "Зимна приказка" е част от Новогодишния музикален фестивал - митологии, легенди и магия на 28 декември в Зала 11 на НДК заедно с флейтистката Десислава Петева и пианистката Надежда Цанова
Автор : / 2763 Прочита 3 Коментара
Десислава Петева е притежателка на награди в международни конкурси, стипендии и признания в България, САЩ, Италия, Австрия и Швейцария (Снимка: Личен архив)
Десислава Петева владее може би най-нежният инструмент в света на класическата музика. Започва да свири на флейта на 9 годишна възраст. Учи в Националната музикална академия "Панчо Владигеров" в класа на проф. Лидия Ошавкова, после заминава да учи в САЩ, в "Oklahoma City University", където завършва бакалавърска степен със специално отличие - "Summa cum Laude".
Последователно придобива важни международни професионални квалификации като - концертна диплома от Музик Хохшуле Винтертур-Цюрих (Швейцария), Магистърска педагогическа степен по флейта от Консерваторията "Джузепе Верди" в Милано ( Италия) и степен "Доктор на науките по музикознание и музикални изкуства" в НМА "П. Владигеров".
Десислава Петева специализира във Флорентинската Академия при Маестро Mикеле Maраскo и усъвършенства флейтовото си изкуство в майсторските класове на световно известните флейтисти Дж. Голуей, Ж.П. Рампал, А. Николе, У. Бенет, Д. Формизано и др.
Притежателка е на награди в международни конкурси, стипендии и признания в България, САЩ, Италия, Австрия и Швейцария. Още на петнадесет годишна възраст дебютира като солистка на оркестър "Симфониета" при Българско Национално Радио.
Многобройни са следващите ѝ изяви като солист със симфонични и камерни оркестри - Камеристи на Ла Скала от Милано, Симфоничния оркестър на БНР, Филхармония на Оклахома Сити, Симфоничен оркестър на националното Радио Белград, Камерен оркестър "Арки на Флоренция", Оркестър на Радио "ФM Класик" София, Държавен Симфоничен оркестър Видин.
През 1999 г. печели конкурс за първа флейта в Академичния оркестър на "Ла Скала " в Милано, където свири под палката на диригенти като Рикардо Мути, Волфганг Савалиш, Юрий Темирканов, Миунг Вунг Чунг, Диего Фазолис.
Разговор с Десислава Петева за предстоящия камерен концерт в рамките на Новогодишния музикален фестивал - "Зимна приказка", който можете да видите на 28 декември в Зала 11 на НДК, но и за света на музиката, женски инструмент ли е флейтата и как се промениха артистите след паузата от концертиране, която принудително трябваше да направят.
- Казвате, че участието Ви в традиционния Новогодишен фестивал винаги е много специално преживяване за Вас. Защо? Какво си спомняте от първите Ви участия?
- За мен наистина участието в този фестивал е много специално, тъй като още от дете съм го посещавала. Моята преподавателка - проф. Лидия Ошавкова свиреше във фестивалния оркестър като първа флейстистка и солистка. Аз бях толкова впечатлена от нейното представяне, че с нетърпение очаквах всеки следващ фестивал.
В един момент започнаха да ме канят не само да бъда част от публиката, а и да свиря. Тази емоционалност, това вътрешно чувство, което имах още като малка, това богатство и щастие, но и отговорност, ми носи голямо вълнение. Най-вече, защото то ме среща с българската публика. С български колеги, с които музицирам и с които е удоволствие и събитие да свиря.
- Има ли разлика, когато музикант свири на нормален концерт и такъв, който е част от новогодишна програма?
- За музикантите настроението също е приповдигнато и специално, защото се осъществява връзка между публика и музиканти, това са трептения във въздуха, които не могат да се опишат с думи. Когато публиката е емоционално позитивно заредена, това се предава и на музикантите.
Това да свиря на българска сцена за мен е наистина голяма радост. След като бяхме затворени толкова много време, това чувство се засилва още повече.
- Как Ви се отрази това време, в което бяхме затворени, отмениха се концерти, предполагам, че и Вие като много музиканти сте свирили на онлайн концерти.
- В Милано, където живея, мерките бяха изключително строги, знаете, в Италия ситуацията беше сериозна. Затова чак сега бавно започват да се отварят вратите за публика. Беше изключително трудно. Аз не съм привърженичка на онлайн концертите, защото това за мен е изнасилване, не може да бъде истински концерт.
Оценявам мотивацията на колеги и приятели, които го правеха, но мисля, че човек трябва вътрешно да го усети, за да изнесе цял концерт от вкъщи пред виртуална аудитория. Аз през това време работих много с моите студенти, занимавах се със семейството си, имам две деца, които имаха онлайн уроци, мъжа ми, който също е музикант, но в Ла Скала, имаше онлайн ангажименти, всички се бяхме затворили в различни стаи...
- Мислите ли, че именно онлайн концертите доказаха и показаха на публиката колко много има нужда от истински концерти и събития на живо. Сякаш те засилиха именно жаждата за такова изживяване. Тя се вижда в момента.
- Много е важно младите хора да разберат разликата и да усетят значението на това изживяване, на музиката на живо и на изкуството. Това е задачата на изкуството - да създаде преживяване, което остава неповторимо. За нас музикантите всеки концерт е неповторим.
Никога не може да бъде интерпретирано едно произведение по идентичен начин. Даже и темпата не винаги са едни и същи, защото не сме машинки и не сме компютри. Това е разликата между дигиталните музикални изпълнения и живото изпълнение на артистите.
- Работите с най-престижните музикални институции в света, академично също сте се обучавала по най-добрите места, които произвеждат световни музиканти. Но какво означава за Вас да се връщате и да свирите пред българска публика?
- Виждам много познати физиономии и с това отговорността е още по-голяма. Всеки се надява да чуе нещо различно, нещо, което досега не е имал възможност да чуе, също така да обмениш опит, да представиш нова интерпретация.
Узряването на един музикант не е нещо, което се случва за една или две години, колкото по-напред вървиш, толкова повече се променя начинът ти на виждане, фразиране и експресивност. Затова винаги е интересно да чуеш някой музикант след известно време.
- Как се случи Вашата среща с флейтата?
- Баща ми е тромпетист, майка ми е балерина. Винаги вкъщи сме живяли между музика, балет и изкуство. Винаги съм чувствала тези неща. Като малка нямаше кой да ме гледа и баща ми ме водеше често с него на записи и концерти в зала "България".
Избирането на инструмента стана спонтанно.
Пак баща ми ме беше завел на концерт на Лидия Ошавкова в Зала 9 на НДК - тя беше с една прекрасна рокля, флейтата ѝ блестеше, аз бях омагьосана. Това беше момента, в който се влюбих във флейтата.
- Флейтата е много приказен инструмент. Неслучайнно имаме "Вълшебната флейта".
- Допадна ми звука, може да се каже и формата. Той е нежен и женствен инструмент.
- Много деца ходят на музикални уроци, родителите се опитват да ги запознаят от рано с музиката. Вие обаче сте стигнали много далеч. Вярвате ли в същестуването на гения и таланта или всичко е плод на много труд?
- Вярвам, че има талант и има гении. 90% от всичко обаче е базирано на труд, постоянство и саможертва. Трябва голяма дисциплина, вяра и да обичаш това, което правиш. Ако наистина искаш, ще го постигнеш. Талантът играе важна роля, но не единствената.
- сериозни успехи в музиката и срещи с велики музиканти. Кои са Вашите учители с голяма буква? Тези, които са Ви повлияли значително?
- Възможността да живея и да работя в различни държави ми даде наистина много. В Америка, в Италия, в Швейцария.
Много ми даде срещата с Джеймс Гонуей, който беше мой преподавател и при него специализирах в Швейцария. Големите диригенти като Рикардо Мути, като Темирканов, като Чунг наистина оставят голяма следа в музикалното оформяне на музиканта. Това не е конкретно флейтово, но това са уроци, свързани със стил, с начин на виждане, с вибрации, които се осъществяват по време на съвместната работа.
Понякога от една репетиция можеш да научиш много повече от година курс при някой професор. Затова тези големи имена наистина са нещо важно за кариерата на всеки музикант. Щастлива съм, че в Италия успях да срещна моя професор маестро Микеле Мараско, с когото имах възможността да правя майсторски класове, да участвам като асистентка и да имаме съвместни концерти в различни стилове. Продължавам да се уча до ден днешен, от моите студенти също така.
- Вие самата вече преподавате, каква е разликата да бъдеш освен музикант, също така и преподавател.
- Щастлива съм, че имам добър клас и преподавам във Висшата консерватория "Гуидо Кантели" в Новара, Италия. Мога да се похваля, че поне 6-7 мои студенти спечелиха първи награди на конкурси в чужбина, не само в Италия. Работата е доста усилена, имахме уроци онлайн, те ми изпращаха записи, понякога звукът пристигаше със закъснение. Беше още по-зает период от това, което си представят хората, когато няма концерти.
- Вие се занимавате изследователски с темата за психо-физическото здраве на музиканта. Какво е мястото на индивидуалността в оркестъра?
- Аз защитих докторантура на тази тема, изследването ми продължи доста години. Психо-физическото състояние заема много важна част в представянето на фигурата на музиканта. За жалост не се обръща голямо внимание на това. Добре е преподавателите да имат предвид тези елементи във всеки един индивид.
Музикантът е индивидуален - физически дадености, чувства, талант, те са абсолютно различни. Затова не може една програма да бъде идентична за всяко дете и музикант. Много често се прибързва с педагогическия материал и не се набляга достатъчно на техническата подготовка върху един инструмент.
- Флейтата донякъде е феминизиран инструмент, защо е така?
- И да, и не. В моите класове повечето са момичета, но пък на повечето конкурси за оркестри по-често печелят мъжете.
- Защо?
- Имаше малко предрасъдъци. Ако нивото на мъж флейтист и жена флейтистка е еднакво, ще предпочетат мъжа. Все още има някаква дискриминация, но малко по малко вече има женско присъствие и вярвам, че наистина ще можем да се наложим още повече на сцената.
- На 28 декември ще можем да видим камерния концерт "Зимна приказка" в Зала 11 на НДК. Какво сте подбрали заедно с пианистката Надежда Цанова?
- Зимната приказка ще бъде една наистина приказка, свързана с известни герои, известни теми и известни легенди от митологии. Ще представим произведения от Глюк, Моцарт, за първи път в България ще се изпълни "Сцена на сомнамбулите" от операта "Макбет" на Верди.
Това е една обработка на Джулио Бриджалди, един италиански виртуоз флейтист от края на 19-ти век. Избрахме тази програма, защото откриването на сезона на Миланската скала тази година беше именно с "Макбет" на Верди. Затова се придържам към този тон, защото мисля, че отварянето на Миланската скала с публика и тази дълго непредставяна опера е едно голямо събитие, което би трябвало да се отбележи и да се изнесе извън Италия.
Ще представим и вариации за флейта и пиано от Шопен върху тема от операта "Пепеляшка", ще имаме изненада от "Лешникотрошачката", Лист за пиано, което ще изпълни Надя и една соната на Райнеке "Ундина", свързана с легенда и нимфа. Музиката е празнична и се надяваме наистина да споделим с нашите зрители това приказно изживяване.
Интервю на Юлия ВЛАДИМИРОВА
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}