СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Маестро Марк Кадин: Старая се главната звезда в концерта да бъде музиката
Главният диригент на Симфоничния оркестър на БНР за близките концерти, музиката и живота
Автор : / 1897 Прочита 0 Коментара
Маестро Марк Кадин (Снимка: Ани Петрова)
Новата 2022 година Радиосимфониците започват с два интригуващи концерта. Главният диригент на оркестъра Марк Кадин ще представи две екстраординарни програми - "Руската зима" и "1001 нощ" с участието на блестящия Людмил Ангелов и арабската суперзвезда Насер Шама.
Маестрото обича ярки концепции и нестандартни ходове, разширява оркестровия репертоар, привличайки нови почитатели. Как успява да намира нови пътища, да бъде оригинален и стилистически точен в големия поток на софийски музикален живот той споделя в един откровен разговор с Мая Филипова:
- Вие откривате тази година с Четвърти концерт от Рахманинов. Той рядко звучи у нас, както и по света. Не са много пианистите, които го имат в репертоара си. Солист ще бъде Людмил Ангелов. Струва ми се, че той за първи път ще го изпълни с Радиооркестъра и за първи път в България, и за първи път с Вас.
- Да, точно така. Людмил е изумителен музикант, отдавна искахме да свирим заедно и аз съм много радостен, че най-после имаме дата. Преди година, когато обсъждахме тази програма, той предложи няколко произведения, но в крайна сметка се спряхме на Четвъртия концерт от Рахманинов. Точно поради рядкото му изпълняване тук. Съвършено особена музикална творба, донякъде експериментална.
Рахманинов започва да пише концерта още преди заминаването си от Русия, няколко години преди революцията, но го завършва в Америка като емигрант. Там е и премиерата на концерта. Именно заради това в съветското музикознание за този период от живота на Рахманинов пише, че той "се е откъснал от Родината си и с огромни усилия се опитвал да възобнови творческата си дейност в чужбина".
Четвъртият концерт безспорно е изключителен. Струва ми се, че в него цялата музика от начало до край вече диша в духа на новото време. Не трябва да се забравя, че това е било времето на големи социални катаклизми. Разпад на епохи, неопределеност, личен трагизъм - това много се усеща тук.
И, разбира се, това е вече другият Рахманинов - на прага на своите късни гениални творби.
- Той е бил един от най-добрите пианисти на своето време?
- Той е бил и остава до голяма степен ненадминат музикант и до днес. И кой знае дали би достигнала кариерата му на пианист толкова впечатляващи мащаби, ако не си бе тръгнал навреме от Съюза. Вероятно една от рецептите му за успех са абсолютната честност и фанатична взискателност към самия себе си.
Един от приятелите му споделя, че Рахманинов от всяко свое концертно турне, считал за успешни само един-два концерта. Сега, във времената на тотална реклама и пиар, е сложно да си представим подобна самокритика.
- Какво е свързвало в живота Рахманинов и Чайковски, чиято музика също ще прозвучи на 21 януари?
- Преди всичко отношенията на Ученик и Учител.
За първи път Рахманинов се запознава с Чайковски, когато е още юноша. Чайковски винаги високо оценявал Рахманинов и всячески го подкрепял до края на живота си. А по-късно Рахманинов продължава и преосмисля традициите на Чайковски в творчеството си. В световен мащаб популярността им е огромна, а днес те са двамата най-изпълнявани и любими руски композитори.
Преди година се случва безпрецедентно събитие - глобалната стримингова платформа Spotify за първи път разполага на Таймс Скуъер в Ню Йорк билборд с портрета на Чайковски в качеството на рекламата си, тъй като търсенето на музиката му биела всички рекорди.
- В програмата на 21 януари ще прозвучи една от най-грандиозните творби на Пьотр Илич Чайковски, неговата последна Шеста симфония "Патетическа". Имате ли лични спомени за нея?
- Преди всичко дебютът ми в София с Радиооркестъра през 2003 година.
- С какво се занимавахте тогава?
- В онзи момент бях диригент в двата най-добри руски оркестъра - Руския национален оркестър и Московски виртуози, също така бях подписал договор с Красноярския държавен симфоничен оркестър, който впоследствие започнах да ръководя.
- Какво си спомняте за първото си представяне в София?
- Помня, че веднага някак си всичко стана добре - и отношенията с музикантите, и взаимодействието със солистката Ваня Миланова. Разбира се, че много се вълнувах, но имаше голямо въодушевление и подкрепа.
В крайна сметка, концертът мина много добре и по-късно получих покана да участваме с Радиосимфониците на Мартенски музикални дни в Русе.
Така започна моят роман с най-добрия български оркестър, който продължава вече 19 години.
Марк Кадин и Симфоничният оркестър на БНР в зала България (Снимка: БНР)
- Говори се, че успявате да съвместявате като че ли несъвместими неща. Действително имате много топли отношения с музикантите, но в същото време работна атмосфера и дисциплина по време на репетициите.
- Не знам... Дирижирам вече много години, обиколил съм много държави и оркестри.
Опит - това е нещото, което не може нито да се купи, нито да се родиш с него.
Първото разбиране за това, как и защо трябва да се репетира, съм го получил още като студент. Често пътувах до Санкт-Петербург, при моя чичо Роман Кадин, многогодишен концертмайстор на знаменития оркестър на Санкт-Петербургската филхармония, тогава още Ленинградска. Той беше еталон на руските оркестри, именно с него започва международна слава на руските симфонични оркестри. 50 години този елитен оркестър ръководи легендарният Евгени Мравински. Разбира се, чичо ми разказваше за работата, за репетициите, за концертите, "кухнята", която обикновено остава скрита за непознати.
В своето време Шостакович бил впечатлен от щателната работа на Мравински и повечето свои премиери той поверявал само на него да ги дирижира.
По онова време аз гледах много, слушах, четях, нямах никакво хоби или нощен живот - всичко беше подчинено на следването и работата, която вече бях започнал. Разбира се, не е било и без доза късмет - веднъж, след един от концертите ми, при мен дойде директорът на Руския национален оркестър и ми предложи да им помогна с подготовката за записи за Deutsche Grammophon, диригентът им не успяваше да пристигне, а програмата беше много трудна. Естествено, аз се съгласих, за млад човек това беше фантастично предложение.
Помня първата си репетиция - пред мен седят 100 души и те са най-добрите музиканти в Москва, половината от тях са професори в Московската консерватория. След това Михаил Плетньов, главният диригент на Руския национален оркестър, ми предложи да работя с тях постоянно.
С пианиста Алексей Володин по време на репетицията (Снимка: Никита Ларионов)
- Вие сте концертирали с велики руски солисти. Сред тях са Дмитрий Хворостовский, Михаил Плетньов, Виктор Третяков, Владимир Спиваков, Борис Березовский, Максим Венгеров, Вадим Репин и много-много други....
- Имах голям късмет - да бъда с тези и други забележителни изпълнители на една сцена е невероятно щастие.
Много добре си спомням, когато след първия концерт с Дмитрий Хворостовкий, вече свирихме бисове, излизайки на сцената, той ме попита: "Е, още един?" и се пошегува: "Знаете ли, Марк, в нашия занаят е лесно да започнеш, но е трудно да спреш навреме".
Тези думи останаха неприложими за него - след няколко години той трагично си отиде, в пика на славата си, като истински герой, когото не може да си представиш остарял.
Дмитрий Хворостовский и Марк Кадин (Снимка: Александр Долгин)
- Всички отбелязват Вашите често нестандартни и интересни програми. Това е някакъв Ваш метод? Стил?
- Всъщност, съставяне на концертна програма - това е отделна история, която често е по-важна, отколкото изглежда. Това са множество компоненти, които трябва идеално да се съчетават по между си.
Защото концертът е артефакт, изразяване, търсене на нещо ново. Концертният живот не трябва да се превръща в конвейер, а концертът - в поредното свирене на известна или не толкова известна музика.
С пианиста Борис Березовский след концерта (Снимка: Личен архив)
- Не е тайна, че финансовите възможности на националното радио сега са достатъчно скромни и това няма как да не се отразява на покани на звездни солисти. Как се справяте с тази ситуация и доколко е важно да има звезда в концерта Ви?
- По-скоро е важно не наличието на звезда, а колко е подходящ солистът за планираната програма, в каква форма е, всичко останало са въпроси на маркетинг, а не на изкуството.
Парите определено са важни, но често удачно избран солист с грамотно съчетание на нетривиална програма и, разбира се, достатъчното време за подготовката ѝ правят от концерта истинско събитие.
Примерите от миналата година са доказателства за това - концертът "Испания" с Рафаел Агире, латиноамериканският концерт с тромпетист Мирослав Петков, откриването на сезона с пианиста Константин Емелянов....
В действителност, без масова реклама тези концерти предизвикаха голям интерес. Затова за мен присъствие на звезден солист не е смисълът на концерта.
Аз се старая главната звезда да бъде музиката.
С пианиста Константин Емелянов – откриване на сезона в зала България (Снимка: Ани Петрова)
- През 2021 г. концертите Ви с Радиооркестъра се излъчваха в ефира на големи европейски радиостанции като Берлинската Deutschlandfunk Kultur, на националното радио на Португалия, Швеция, Дания, Испания и др.
- Да, това много ме радва, защото се явяваме като посланици на българската култура. Програми, в които звучеше музика на българските класици - Владигеров, Стоянов, както и на нашата съвременничка Добринка Табакова.
Въобще, знаете ли, трябва да ценим композиторите приживе. Често любовта и признанието към композитора изведнъж идват, когато той вече е починал. Още Пушкин в "Борис Годунов" е написал - "при нас знаят само да обичат мъртвите..." По тази причина се старая да запознавам публиката и с музиката на нашите съвременници.
Този сезон в зала "България" ние открихме с невероятна творба на Георги Арнаудов, а през пролетта ни чака интригуваща премиера - ново произведение на Георги Андреев. То ще прозвучи в програмата " Славянски празник" заедно с музиката на Дворжак и Лядов. Именно този концерт Еврорадио избра за излъчване в Европа и Азия през 2022 г.
Така че българската музика продължава да звучи не само в България.
- Всяка година Вие записвате огромно количество българска музика. И както винаги и тази година звукозаписният план на симфониците от БНР е изключително интересен.
- Да записваме е нашата мисия и дълг, как иначе? През този сезон успяхме да изберем рекордно количество уникални творби.
Сред тях има много несправедливо забравени произведения и партитури, които се смятаха за изгубени, както и нови творби, разбира се. Само ще Ви изброя списъка на авторите от нашия план: Никола Атанасов, Петко Стайнов, Веселин Стоянов, Марин Големинов, Константин Илиев, Здравко Манолов, Лазар Николов, Георги Тутев, Симеон Пиронков. В този сезон, разбира се, ще има и съвременни български автори като Васил Казанджиев, Румен Бояджиев-син, Велислав Заимов, Красимир Тасков, Георги Андреев и много други.
- Къде всичко това може да се чуе?
- Надявам се, на обновената дигитална платформа БИНАР и в ефира на музикалните програми на БНР.
- Тази зима ще имате още един особен концерт с източен колорит. Защо сте решили да се обърнете към тази тема?
- На 11 февруари ще имаме наистина необичайна програма.
Нашият гост е страхотен иракски музикант - Насер Шама, най-известният в арабския свят изпълнител на уд. Арабската музика е terra incognita за нас, обаче ние ще я представим не точно в автентичен вид, а по-скоро като удачен експеримент - Концерт за уд и симфоничен оркестър от композитора Кутайба Неаими, иракчанин, който е учил в Парижката консерватория и живее в Белгия.
Музиката му е опит да обедини западните и източните традиции, да разшири границите на музикалните впечатления.
Логичното продължение на вечерта ще бъде знаменитата "Шехерезада" от Римски-Корсаков - суперхит на симфоничната музика, написан по мотиви от приказките "1001 нощ". Мисля, че такъв контекст ще ѝ придаде ново звучене.
Маестро Марк Кадин (Снимка: Александр Долгин)
- Маестро, вече сме в първите дни на новата 2022 година, изпълнени с надежда и оптимизъм в един по-добър свят. Какво си пожелавате в личен план и за Радиооркестъра?
- Преди всичко здраве - и физическо, и морално. Музикантите са мъдри, те знаят и без мен от какво имат нужда. Дано всички имаме една и съща цел.
Интервю на Мая ФИЛИПОВА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}