СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Кристина Беломорска: Остава само полетът, пък после ще видим колко и накъде ще летим
Всеки режисьор си има "режисьорско чекмедже". Там всички онези текстове, превърнали се в специални за него, търпеливо чакат своя ред, за да се проявят на сцената. "Слугините" бяха в моето, разкрива Кристина
Автор: / 896 Прочита 0 Коментара
Кристина Беломорска (Източник: Yalta Art Room)
На 9 ноември в Yalta Art Room публиката ще види интерпретацията на френската пиеса "Слугините" от Жан Жьоне под режисурата на Кристина Беломорска. С нея специално за Impressio си говорим за спектакъла, независимата сцена и екипната работа.
- Как се спряхте на този текст?
- Всеки режисьор си има "режисьорско чекмедже". Там всички онези текстове, превърнали се в специални за него, търпеливо чакат своя ред, за да се проявят на сцената. "Слугините" бяха в моето. Посегнах към пиесата с абсолютното съзнание, че това е емблематична и много, много сложна пиеса, но усетих, че тъкмо заради днешния ден, такъв какъвто е, тя е още по-актуална.
Живеем в много интересни времена, светът се променя драстично пред очите ни. Изпод краката ни се разместват пластове и има някакво всеобщо усещане за увисване и задух. Сега все по-безсрамно ни се навира в очите, че зависим от нещо, че някой може да прави с нас каквото си пожелае, а ние нямаме нито знанието, нито силата да го избегнем.
Борим се някак да се адаптираме към промените, но в същото време да им противостоим, да разберем "защо така", но да съхраним себе си.
Кристина Беломорска (Източник: Yalta Art Room)
Всичко това смазва личността и духа ни, превръща ни в някакъв крив образ на самите нас. Колкото постепенно и незабележимо да се случват тези процеси, те вече са се задвижили и започват да дават отражение. "Слугините" са достигнали своята крайност в този процес, те вече отдавна са преминали границата на всякаква търпимост и си служат с жестоки средства, за да достигнат до онова, което същински желаят неистово.
А все ми струва ми се, че няма по-голяма цел на човека от тази да съхрани своята човечност, личност и дух, независимо от времето, място и събитията.
- Защо избрахте да работите точно с тези актриси?
- "Точно тези, точно, колко точна дума. Избрах ги, за да се сбъдне тайната ми мечта да работя по този текст с тези актриси." Интересно е как на въпросите мога да отговоря с реплики от текста, почти с точност. Защо избрах да работя с тези актриси: защото смятам, че са подходящи за ролите, защото те са много талантливи, Аделина и Ели ги дебна още от както бяхме студенти, а с Жана Рашева не съм си и представяла, че ще имам куража и възможността да работя.
Нямах Мадам дълго време и един ден, когато бях на ръба на отчаянието, отидох да гледам нещо в Народния театър. Не помня какво беше, но видях Жана пред голямото кръгло огледало във фоайето. Оглеждаше се в него много деликатно и на мен ми светна. Казах си "Ето я! Ето я Мадам!".
Отидох при нея и директно я попитах сред шума от струпалите се хората, във фоайето, пред огледалото. Та, така сега имаме привилегията да работим с нея. Искрено ѝ благодаря, че се съгласи, тя е много отдадена на работата и човек може само да се учи от нея.
- Как протича репетиционният процес?
- "На ръба сме, скъпа моя." Жан Жьоне и "Слугините" му са коварна, адова работа, лудост и бяс. Процесът все още не е приключил и никога не приключва с премиерата, тя е само началото, но със сигурност никак не е лек. Голямо, много голямо предизвикателство е този текст и всекидневната работа по него.
Слава Богу театърът е екипна работа и тя трябва да се превърне в общ организъм.
Много от нещата, които бях открила се оказаха "намислена авантюра" и просто не работят на сцената, други се оказаха в целта, а още повече се родиха в процеса. Всичко това е благодарение на хората, през които минава този текст като мисъл, слово, емоция, действие.
Актьорите са жестоката и безкомпромисна проверка на идеите на режисьора. В този процес всички работим много, много заедно, всички го борим, търсим, имаме свободата да пробваме и да грешим, отчайваме се или се обнадеждаваме, но вървим заедно, кога по-бавно, кога по-бързо.
Накрая обаче, на прага на последните репетиционни дни, не знам какво друго да кажа, освен че остава само полетът, пък после ще видим колко и накъде ще летим.
- Какво открихте за себе си като човек в тази пиеса и времето, което "прекарвате с нея и екипа"?
- Трябва да изтече малко вода, да мине премиерата, да изляза извън процеса, за да мога да си направя някаква равносметка. Но нито откритията, нито уроците ще бъдат малко.
- След "Морфин", това е втора ваша работа на сцената на Yalta Art Room. Какво е мнението Ви за независимите сцени в България? Има ли нужда от тях и защо?
- Това е реторичен въпрос. Необходимостта и важността от съществуването на независимия сектор са ясни на всички нас, които се занимаваме с изкуство, както и на всички, за които то е предназначено. Истина е, че независимият сектор предлага възможности за експеримент, за опит да се пръснат границите на театралното, да се създадат нови форми, да се допуснат грешки, но в същото време да се работи умно и честно в името на нещо по-голямо.
Тук се създават колективи, силни екипи от артисти - съмишленици с общи търсения, които усещат и разбират театъра по един и същи начин и могат да работят заедно в една посока. За мен независимият сектор е възможност да работя и най-вече е пътят, чрез които да създам своя театрален език, своя режисьорски почерк, стила си, да придобия опит и увереност, да си допусна грешките, да си спечеля битките и някъде там, измежду всичко това да стане човек от мен, да стане истински режисьор.
Но целият този ентусиазъм и хъс на артистите е безсмислен, ако той няма на кого да го представи. Да, секторът има своята публика и да, тя става все по-голяма, но това достигането до нея се случва много бавно.
Нашата най-голяма борба е да спечелим доверието на онези зрители, които вярват, че театър има само в театъра, които схващат независимия сектор като самодейност (в която, разбира се, няма нищо лошо, но и няма професионализъм от гледна точка на опит, на академично специфично театрално образование), хора които не могат да повярват, че някъде там в центъра на града, в една подземна зала, някакви хора правят истински, техен си театър.
Но за да стигнем до тези хора, секторът има необходимост от подкрепа и не само от тази, която получава на проектен принцип.
Програми като тези на Национален фонд "Култура", Министерство на културата и др. дават възможност да се създават културни събития, но дори отпуснатите средства да са в своя максимум, в повечето случаи се оказват недостатъчно. Секторът се нуждае от своите меценати. И тук става голямата въртележка.
Хем има закон, който цели да стимулира лица, които да подпомагат културни дейности, хем той не работи. Хем рядко се намират безвъзмездни спонсори, хем, ако има такива, те много често са малки фирми и организации с малки възможности.
Ето, например, ако сега се намери един такъв спонсор, които да подпомогне само популяризирането на културните събития в YALTA ART ROOM за цял сезон, това след себе си ще повлече редица други нови възможности за независимото пространство и артистите и ще се изгради доверие между свободния сектор и по-скептичния зрител.
Независимият сектор е тъкмо в това най-зависим за съжаление, а ако подпомагането му стане някакъв вид социално-културна политика, кой знае какви чудеса може да се случат в полето на българската култура и изкуство, въпреки 0,4% .
- Поканете публиката да гледа "Слугините"...
- Не ме бива в поканите, но: заповядайте на "Слугините" не само на премиерата, тя вече е разпродадена, но и на всички следващи дати. Следете страниците на YALTA ART ROOM в социалните мрежи, там всичко пише.
Интервю на Мина ТАКОВА
Кристина Беломорска завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", специалност "Режисура за драматичен театър" в класа на проф. Иван Добчев и магистратура "История и съвременност на философията" в СУ"Св. Климент Охридски".
Сред режисьорските ѝ работи са "Предназначено за събаряне", "Моцарт и Салиери", "Сексуални перверзии", кино-театралната инсталация и радиопиеса "Архив: Името ми бе"; "Мишеловката" в "Хамлет" на Плевенския театър, "Морфин" в YALTA ART ROOM, в колаборация с международни артисти "HomeLessLand" (Франция; Мюне) За моноспектакъла "Морфин" получава награда ИКАР 2023 в категория "Дебют".
Водеща е на радио-предаването за изкуство и култура "Чакащи артисти" по Дарик радио. "Слугините" е втората ѝ работа на професионална сцена.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}