Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Севар Иванов: Артуро Бандини донякъде е едно огледало на всеки един от нас

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Севар Иванов: Артуро Бандини донякъде е едно огледало на всеки един от нас

Основната провокация за мен е, че имам възможността да се погледна отстрани и да се уча "от грешките" на персонажа си, разсъждава актьорът

Севар Иванов в сцена от моноспектакъла (Снимка: Стефан Здравески)

Още

"Кученцето се засмя" с премиера на 14 и 24 октомври

"Кученцето се засмя" с премиера на 14 и 24 октомври

Севар Иванов завършва през 2016 г. НАТФИЗ в класа на проф. Стефан Данаилов. След това успешно и магистратура "Мениджмънт в сценичните изкуства" пак там.

Актьор на свободна практика и изпълнителен продуцент към Камен Во Студио ЕООД.

В периода 2020-2022 две години е заместник-директор по административните въппроси в Драматичен театър "Никола Вапцаров"- Благоевград.

Севар Иванов (Снимка: Стефан Здравески)

Между 2015-2018 е щатен актьор в Младежки театър "Николай Бинев". От септември 2022 до март 2023 провежда Докторска специализация в САЩ с научна тема "Управление на сценичните изкуства в САЩ. Възможности за адаптиране на добри практики в българската действителност" по програма Fulbright (Visiting Researcher).

Сред последните му и значими роли в театъра са на Зал в "Шахнаме: Саказание за Зал", реж. Елена Панайотова, на Агатон във "Федра", реж. Бойка Велкова, на Дориан Грей в "Портретът на Дориан Грей", реж. Стайко Мурджев и др.

Сред последните му роли на екран е тази на Теофилакт във "Войната на буквите", БНТ. През годините е печелил Награда "Андрей Баташов" 2022 на Ордена на Рицарите Тамплиери в България, Награда ИКАР 2022 в категория "Поддържаща мъжка роля" за ролята на Агатон във "Федра", също така има Номинация ИКАР 2020 в категория "Водеща мъжка роля" за ролята на Дориан Грей и др. Севар Иванов е член на Менса България.

Севар Иванов специално пред Impressio за своя моноспектакъл:

- С какво те провокира този текст?
- Мисля, че е важно да търся провокацията във всеки текст, върху който работя. Когато има предизвикателство, тогава съм мотивиран в работата си. Зареждаща е мисълта, че с всяка следваща репетиция, а след това и с всяко представление, ще надграждам по нещо, дори и малко, и себе си, и своя герой.

Автор на плаката: Христо Христов

В "Кученцето се засмя" провокациите са много и то на много нива - както чисто актьорски, така и в засегнатите теми, които предполагам са валидни за всеки артист, а и за всеки човек. След като се запознах с драматизацията, прочетох и романа "Питай прахта", който допълнително обогати биографията и вътрешния свят на героя - Артуро Бандини.

Тъй като в моноспектакъла "Кученцето се засмя" водещата тема е творчеството: като талант, резултат на много работа и заявяване на лична позиция пред обществото, а творецът/артистът е едновременно нещо по-възвишено от останалите, но в същото време най-обикновен човек.

Севар Иванов в сцена от моноспектакъла (Снимка: Стефан Здравески)

Това са вътрешните битки на Артуро Бандини. Въпроси, които, не знам дали всеки от нас, но аз съм си задавал - Какво правим тук? Защо сме тук? Нужно ли е през целия си живот да се стремим към постигане на високите си цели, когато след това ще си отидем от този свят и няма да можем да им се насладим? Има ли смисъл да даваш най-доброто от себе си и да се стремиш към някакво съвършенство, когато в крайна сметка ще приключиш като всички останали?

Основната провокация за мен е, че имам възможността да се погледна от страни и да се уча "от грешките" на персонажа си. Спокойно мога да кажа, че този текст идва в най-подходящия момент за мен - когато съм на кръстопът, когато се колебая и воден от недоверието в себе си мисля, че всеки ход, който правя е грешен.

Още

Премиера на "Докато смъртта ме раздели" и Spam Studios на 5 години

Премиера на "Докато смъртта ме раздели" и Spam Studios на 5 години

- Кой е Артуро Бандини?
- Артуро Бандини е най-обикновен човек като всички останали. И точно в това се крие неговият вътрешен конфликт. Той си поставя високи цели и прекарва по-голямата си част от времето в безграничните си мечти, отколкото да работи върху тяхното постигане.

Артуро Бандини донякъде е едно огледало на всеки един от нас - ние сме главните герои в собствените си животи и, да - нашият свят се върти около нас самите... Но проблемът идва, когато нашият свят се сблъска с реалността, която не е особено загрижена от това ние какво искаме.

Нищо не идва на готово и, въпреки че мечтите са безплатни, наша отговорност е да поемем по пътя на тяхното постигане. Е, това е Артуро Бандини - един млад мечтател, заседнал между собствените фантазии и реалността.

Източник: SPAM STUDIOS

- Разкажи ни малко повече за работата по спектакъла и репетиционния процес?
- Много интересен процес, в който за първи път се срещах с много нови хора, но вярвам, че няма да е последната ни съвместна работа. Изключително спокоен репетиционен процес, което не знам дали е добре или не - ще оставя тази оценка на зрителите. Както моноспектакълът като форма, така и жанрът за мен са нови. Не знам как точно да го определя - може би: комедия за зрителите и трагедия за героя. Интересна лудост в Артуро Бандини постигнахме с Ана Батева.

Мисля че това, което ми се случва - този процес, този текст, този екип - това е, от което имах нужда точно сега, без дори да го осъзнавам. Много нови неща ми се случват и съм, не раздвоен, не на кръстопът, ами повече - сега имам безброй възможности и пътища, по които мога да поема.

Но тази свобода, която имам и като човек, и като артист, е доста ограничаваща, защото направя ли избор, ще трябва да го следвам, а понякога това е свързано с лишения от нещо друго. Може би прекалявам с философстването и прекалено се вглеждам в детайлите, което пречи да видя цялостната картина...

Севар Иванов в сцена от моноспектакълапо време на репетиция (Снимка: Стефан Здравески)

И точно в този момент Ана Батева отправи поканата към мен и аз се сблъсках с един "алтернативен" Севар. Та, ето такъв е работният процес. През думите на автора и образа на Артуро Бандини, аз разрешавам собствените си проблеми. Действа като терапия. Досега, когато съм имал някакви проблеми и трудни ситуации в живота, сцената ми е помагала да ги поискам - за час и половина ти си някой друг и твоите проблеми не съществуват в света на героя.

В "Кученцето се засмя" е точно обратното - аз използвам героя си, за да бъда себе си, за да кажа неща, които в противен случай не бих... Най-често това са нещата, които би следвало да кажем сами на себе си, но, в които не искаме да се вслушаме. Това е процесът за мен - изключително забавна терапия.

- Какви предизвикателства откри в това, че участваш в моноспектакъл и си сам на сцената? Харесва ли ти?
- Странно е да си сам на сцената. Има едно много особено разголване, особено когато е поставена четвъртата стена между теб и публиката. Малко се чувствам като в аквариум или клетка, доброволно съгласил се да демонстрирам лудостта си пред зрителите, а те да правят своеобразна дисекция на емоциите ми. Когато Ана Батева ме покани да участвам имах само един въпрос: "Ще се справя ли?" - Тя каза "да" и така започнахме да работим заедно. Допълнително предизвикателство е, че от две години не съм репетирал нищо друго и не знаех дали не съм изгубил тренинг. Но подхождам, колкото се може по-отговорно към работата си.

Целият екип е невероятен и ме предразполага да бъда себе си, че даже ме провокира и сам да се изненадвам на това, което мога да направя. Тук идва и изключително важната, а предполагам и нелека задача, да облекат всичко това в сценична форма и най-вече да се изгради една завършена сюжетна линия - динамична, разнообразна, ярка, въздействаща... но една!

Този процес е важен за мен и защото се научих (или поне старателно се опитвам да се науча) на безкомпромисност в работата си.

И то не във смисъла, в който "давам всичко от себе си" или "раздавам се на 100%", или "този път няма да се пестя"... и досега действах воден от тези "принципи". Безкомпромисен в този процес съм при изграждането на образа, линията, представлението... Защото след това аз оставам сам пред зрителите и трябва всичко, което правя... дори това, което мисля (мисли героят ми) да ми е познато, оправдано, логично и защитено.

Още

"Двойно дъно" от Spam Studios с премиера на 26 януари

"Двойно дъно" от Spam Studios с премиера на 26 януари

- Любима реплика от пиесата?
- Целият текст е невероятен и използваните израстни средства подсказват много добре за емоционалното състояние на героя в отделните сцени. В допълнение, текстът е благодатен за различни интерпретации, което ни позволява да изградим един по-плътен образ. Отговаряйки не тези въпроси, виждам че работата по "Кученцето се засмя" е оказала и силно влияние върху начина ми на изразяване. Има интересна поезия в думите на Джон Фанти, преведени от Богдан Русев. Може да се нарече и поетична ирония, например, когато Артуро казва: "Тракането на токчетата ѝ нарушава монотонното спокойствие на моето величие" или "Стиснал юмруци се възхищава на твърдия разкош на своите бицепси"...

Това са все любими цитати от представлението. От неироничните реплики, любима ми е: "Сега, когато гледам лицата на хората около мен, виждам, че моето лице е същото като техните... Лица като цветя, откъснати от корените си и натъпкани в красива ваза, в която цветовете им са избледнели." Но най-любим ми е финалът на спектакъла, който обаче ще си го запазя за сцената, така че зрителите да могат да му се насладят, когато дойдат да гледат "Кученцето се засмя".

Севар Иванов в сцена от моноспектакъла (Снимка: Стефан Здравески)

- В днешно време артистът трябва ли да се бори за екзистенционално оцеляване, за каквото говори и темата в моноспектакъла?
- Ако трябва да отговоря буквално: артистът в днешно време трябва да се бори за екзистенциалното оцеляване на зрителите. На хората като цяло. Толкова сме разсеяни, разфокусирани, с изкривени приоритети и сбъркан начин на комуникация, че изкуственият интелект понякога се явява като единствената форма на мисъл.

Преувеличавам, разбира се... нещата не са толкова драматични, но всички абсурдни събития, нелепи новини, проявата на спонтанна жестокост между хората - това са все червени лампи, че ценностната система се е изкривила. Може би сме достигнали до етап на своето развитие, в който всичко ни е наред, но нуждата ни да разрешаваме проблеми ни провокира да ги създаваме...

Източник: SPAM STUDIOS

Да си го правим интересно... Тук се появява и ролята на артиста. И на изкуството като цяло - да ти покаже една различна гледна точка, един друг свят. От сцената да ти покаже до какво биха довели твоите грешки, ако ги допуснеш. Възпитателният характер на изкуството ще играе все по-важна роля за хората. Поне така се надявам!

- Какво пожелаваш на Spam Studios за рождения ден и следващите пет години?
- Пожелавам на Spam Studios да продължават да развиват дейността си и след пет години да празнуваме заедно техния 10-годишен юбилей в собственото им Spam пространство. Пожелавам им да задържат добрия пример на частна организация, която се бори за подобряването на културната ситуация, чрез работата, а не чрез оплакване.

И винаги да повдига важни за съвременното общество теми от сцената. На тях им пожелавам все по-голяма разпознаваемост и аудитория. А на себе си - "Кученцето се засмя" да е само началото на съвместната ни работа.

Интервю на Мина ТАКОВА

Още

Шахнаме: Сказание за Зал - спектакъл за изчезващия свят на човечността

Шахнаме: Сказание за Зал - спектакъл за изчезващия свят на човечността

Още

"Шахнаме: Сказание за Зал" -  един спектакъл за изчезващия свят на човечността

"Шахнаме: Сказание за Зал" - един спектакъл за изчезващия свят на човечността

Още

Женски страсти и копнежи във "Федра" на Бойка Велкова

Женски страсти и копнежи във "Федра" на Бойка Велкова

Още

Специална предпремиера събра звездите в новия сериал на БНТ "Войната на буквите" (галерия)

Специална предпремиера събра звездите в новия сериал на БНТ "Войната на буквите" (галерия)

Коментирай 2

Календар

Препоръчваме ви

Писателят Тодор П. Тодоров: Живеем в епоха, в която мислещият човек е застрашен вид

"Свободата на словото и правото на другия станаха нещо съмнително, нароиха се нови цензори, налагат се забрани, изключвания, черни списъци" споделя още писателят

Клара Фюри: Харесва ми, когато драматургията възниква случайно

"Понякога когато думите не достигат, аз танцувам с изпълнителите и те танцуват за мен и така намираме думите, с които да облечем нещата, които правим!", разкрива известната хореографка

Десислава Терзиева: Целта ми е да отпразнувам необикновеното!

"Приемам факта, че докато някои неща се губят в превода, други се появяват от пукнатините", споделя българо-американската художничка, която представя своята нова изложба "между другото" в Sarieva/Gallery

Столина Добрева: Фестивал АЛЕГРА се превърна в семейство за нас

Директорът на Националното музикално училище Любомир Пипков за предизвикателствата на музикалното образование, успехите на децата и силата на приемствеността в музиката

Васил Василев: Театърът е изкуство, което трябва да следва пулса на живота

Печелим световни режисьори с професионализъм, страхотни актьори и добра атмосфера, конкуренцията между творците повишава качеството на продукта

Мария Абрашева: Фестивал Алегра е кауза на духа

"Разнообразната програма с интересни акценти и необичайни тандеми на сцена ще провокира отново меломаните да запазят в календарите дните, в които столицата ще вибрира на честотата на вечната класика" споделя една от създателките на фестивала