СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Йордан Славейков: Най-грубо казано, в драматургичното писане са важни глаголите
"Ако човек има потребност да пише, има и потребността да обясни сам на себе не просто невидимата, неосезаемата част от света, а да си обясни поривите на душата си. Аз самият правя това всеки път, когато пиша и приветствам хората, които искат да го правят", споделя писателят и режисьор
Автор: / 547 Прочита 0 Коментара
Йордан Славейков (Снимка: Личен архив)
Йордан Славейков е завършил режисура в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", ученик от последния клас на проф. Киркор Азарян. За дипломния си спектакъл "Оскар и розовата дама" получава номинация за наградата "Икар" в категория "Дебют" през 2007 година.
Първата му авторска пиеса "Ангел" е сред финалистите на националния конкурса за нова българска драматургия "Иван Радоев" - Плевен, 2009 г. Следват пиесите "Паякът" (написана в съавторство), "Виктория", "Ембриони".
Специализира актьорско майсторство в Международната лятна школа на Александър Калягин в Москва. Бил е режисьор в Драматично-куклен театър-Враца, асистент-режисьор на Явор Гърдев в постановката "Крум" през 2006-та. Той е съавтор и сърежисьор на супер успешната пиеса "Пакът", която получи номинация "Аскер" за драматургия. "Паякът" е единствената българска пиеса, играна на престижния New York International Fringe Festival и класирана от Village Voice в топ 10 на представленията, които трябва да бъдат гледани. Пиесата получи чудесна рецензия от New York Times и награждавана неколкократно в Русия.
Йордан Славейков има един издаден роман "Последна стъпка". Втората му книга "Празнично семейство" е сборник с разкази. Романът "Последна стъпка" е отличен с наградата "Сребърен пегас" от Националния литературен конкурс "Южна пролет" 2016, в гр. Хасково. Носител е и на наградата "Дъбът на Пенчо", основана и връчвана от проф. Светлозар Игов.
Авторската му пиеса "Виктория" е с номинации "Икар" 2023 в категория "съвременен драматургичен текст" и "Аскеер" 2023 в категория "моноспектакъл".
Пиесата току-що беше отличена с наградата "Изкуството на режисьора в моноспектакъла" от завършилия вчера Международен фестивал на монодрамата "Соло Акт" 2024. Това е първата театрална награда за Йордан Славейков, която получава в България. Режисьорът е награждаван на театрални фестивали в Москва и Петербург.
Моноспектакълът "Виктория" ще се играе в I Am Studio в София на 24 април от 19.30. Представлението ще е под номер 20, което е много сериозно постижение и успех за независим театрален проект.
Разговаряме с Йордан Славейков по повод най-новите му онлайн класове по творческо и драматургично писане:
Актрисата Деница Даринова и режисьорът Йордан Славейков (Снимка: Личен архив)
- Какви са първите Ви спомени за четенето, Вашата по-голяма сестра Ви научава да четете много рано?
- По мои спомени съм бил на около пет години, когато сестра ми, Мария, ме научи да чета. Не мисля, че в съзнателни ми живот има ден, в който да не съм прочел поне двайсет страници от някоя книга.
Винаги ще съм благодарен на нея за глада към четенето, който не мога и не мога да заситя. Благодарен съм и на покойните си вече родители, че пари за книги се намираха дори и в най- трудните за семейството ни години.
- Кога дойде съзнателното четене и имате ли спомен за първите книги и към днешна дата какво обичате да четете?
- Първите две книжки, които прочетох бяха детски, разбира се, с много картинки. Казваха се "Гъбка червенушка" и "Козлето Боц".
Не знам какво точно означава съзнателно четене, но помня, че у дома не е имало забрана какви книги да чета и към какви да не посягам. Бях в пети клас, когато прочетох "Терѐз Ракѐн" на Емил Зола̀.
И досега помня не толкова еротизма или убийството в романа, помня образа на един котарак, който наблюдава случващото се. Писателят в мен много прилича на този котарак- тих и бърз, умеещ да се слива с околната среда хищник, който наблюдава, регистрира, фиксира света.
В момента препрочитам "Случаят Джем " на Вера Мутафчиева, чета поезията на Ларкин и "Наивният и сантименталният писател" на нобелиста Орхан Памук.
Номинираният за "Икар" и "Аскеер" моноспектакъл "Виктория"
- Как четенето помага на писането?
- Те са две неделими части, две неразривно свързани половини на едно цяло. Не можеш да пишеш без да си чел.
- Кога разбрахте, че можете и трябва да пишете за широка публика и очаквахте ли, че написаното от Вас да развълнува толкова читатели? Как се появи романът "Последна стъпка"?
- Аз пиша поради себе си и за читателите си. Надявам се книгите ми да намерят своята аудитория. Не зная дали тя е широка или тясна.
Романът ми има вече три издания. Вероятно е уцелил тема, която вълнува хората. "Последна стъпка" е свързан пряко с театъра, по-точно с липсата му в определен период от живота ми.
Имах няколко години, така се случи, които нямах нито един спектакъл.
И нуждата му да творя надделя над вакуума, в който бях. Завинаги ще съм благодарен на непрежалимия Марин Бодаков, който ме насърчи да довърша романа. Подкрепата му беше последната стъпка, с която победих страховете си на тема имам ли изобщо право да пиша роман.
Деница Даринова в моноспектакъла "Виктория", режисьор Йордан Славейков (Снимка: Личен архив)
- Как уменията да режисирате помагат на драматургичното писане? А на творческото?
- Започнах да пиша пиеси, защото за мен беше естествено надграждане на режисьорския ми инструментариум. Първата ми пиеса "Ангел" е публикувана в сборника с трите най-добри пиеси, отличени на Националния конкурс за нова българска драматургия "Иван Радоев", който се провежда в Плевен.
Това е, мога сега да кажа, не особено добра пиеса. Не бих я поставил, не бих искал и друг да я поставя. Но е важна за мен, защото постави началото на драматургичните ми опити и ми напомня да съм взискателен към нещата, които пиша.
Режисурата сама по себе си няма нищо общо с творческото писане. Аз съм, така да се каже, свързващото звено, най-малкото общо кратно.
- Какви са разликите в драматургичното и творческото писане?
- Най-грубо казано, в драматургичното писане са важни глаголите. Те помагат за придвижването на театралното действие, за създаването на конфликт.
Не бива драматургичното писане да е описателно. А творческото бива.
Разбира се, и литературата и театърът се интересуват от сходни теми. Някои са преходни, други са стари колкото самия свят - любовта, смъртта, ревността, вярата, омразата, възможността или невъзможността да простиш.
Йордан Славейков (Снимка: Личен архив)
- Как се става писател? Всеки писател ли може да бъде драматург?
- Не се става, няма рецепта. Или почваш да пишеш, или не. Или искаш да се посветиш на това, или не.
Разбира се, че не всеки може да стане писател или драматург, така както не всеки може да стане ядрен физик или микро хирург.
Ако човек има потребност да пише, има и потребността да обясни сам на себе не просто невидимата, неосезаемата част от света, а да си обясни поривите на душата си. Аз самият правя това всеки път, когато пиша и приветствам хората, които искат да го правят.
- Може ли да бъде писането психотерапия?
- Може да помага да си задаваме точните за нас самите въпроси и да се опитваме да намерим отговорите им.
Интервю на Нели ЖЕКОВА
Писателят и драматург Йордан Славейков организира онлайн класове по творческо и драматургично писане. На 10 април стартира класът по творческо писане и на 11 април - по драматургично писане.
Класовете ще се провеждат три пъти месечно с продължителност два астрономически часа. В отделните групи участниците ще научат как се изгражда драматургично действие, какво предствалява театралният конфликт, как се пише диалог или монолог в пиеса, колко са важни ремарките.
А също и кой разказва - авторът на прозаичния текст, или някой от героите, колко са важни описанията на природните картини и как те са в синхрон или в дихсармония с вътрешния свят на героя, какво представлява "малкият човек" по Чехов, как да пишем за любовта и смъртта.
За повече информация: [email protected]
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}